№ 328
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110212181 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на Н. С. П., чрез упълномощения му
процесуален представител – адв. С. против наказателно постановление № 23-4332-
030732/14.12.2023г. на Началник група при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца.
На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и
като такова иска неговата отмяна. На първо място посочва, че неправилно АНО е приел, че
НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, в която насока излага подробни съображения
за приложимостта на посочената разпоредба и съдебна практика в този смисъл. По същество
за вмененото му нарушение излага доводи, че не е налице субективната страна на
нарушението, тъй като той е бил ползвател на автомобила, но не е бил уведомен от неговия
собственик, че регистрацията му е била прекратена. Обстоятелство, което той като водач на
процесното МПС няма как да знае. Иска се съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява,
не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от
упълномощен процесуален представител. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
1
На 23.05.2023г. около 05:50 часа, ст. Полицай при 05 РУ-СДВР Димитър Георгиев спрял за
проверка л.а марка „***“, модел „Скудо“ с рег. № ***, който се движел по бул. „Данаил
Николев“, с посока на движение от ул. „Г.С.Раковски“ към ул. „Кешан“.
Водачът бил установен като Н. С. П.. Автомобилът бил собственост на Й.К.И.. Като
предстоящ собственик в информационните масиви на МВР бил вписан М.Й.М..
След извършена служебна проверка било установено, че регистрацията на процесното МПС
е служебно прекратена, считано от 04.04.2023г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Материалите по преписката били изпратени в СРП по компетентност, с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от ЗДвП.
С постановление на прокурор при СРП от 20.11.2023г. бил постановен отказ от образуване
на досъдебно производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК, като материалите по
преписката били изпратени в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на П..
Въз основа на цитираното постановление на 14.12.2023г. началник група ОПП-СДВР издал
атакуваното наказателно постановление № 23-4332-030732/14.12.2023г. на Началник група
при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-
2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
писмени доказателства приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН . По делото
не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробен
анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на направеното от страна на АНО върху атакуваното НП отбелязване, че
същото е влязло в законна сила на 17.04.2024г.на основание, чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, следва да
се отбележи, че не са налице законовите предпоставки за това. Съдебната практика е
последователна и непротиворечива в разбирането си, че не е достатъчно, за да се приеме, че
са налице предпоставките за приложение на посочената разпоредба само лицето да не е
намерено на посочения от него адрес. На първо място в приложените по делото докладни
записки е посочено, че се касае за връчване на НП, без да е посочен конкретно номер, за да
се направи извод, че се касае за процесното такова. В първата такава е посочено за
извършени две посещения, в два последователни дни, но без да са посочени часовете на
посещението. Житейски логично е трудово ангажирани лица да не могат да бъдат
установени на адреса през деня. Във втората приложена по делото докладна записка се
твърди за извършвани неколкократни посещения на адреса, без да е посочено на кои дати е
2
сторено това и в колко часа. Няма доказателства да са били извършвани и справки за
установяване на обстоятелството дали лицето е сменило адресната си регистрация. На
последно място на атакуваното НП е сложен печат и вписана дата на влизане в сила на
17.04.2024г., но липсват име и подпис на длъжностното лице, което е направило
отбелязването, за да може да се провери дали е от кръга лица притежаващо правомощия. По
изложените подробни съображения съдът намира, че жалбата е депозирана в срок и следва
да бъде разгледана по същество.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай атакуваното НП е издадено от длъжно лице в кръга на неговите
правомощия, видно от представената по делото заповед.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на СРП от 20.11.2023г., като са
спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при издаване на НП е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като липсва описание на
извършеното нарушение и допуснато противоречие между словесната и цифровата
квалификация на нарушението. От една страна се твърди, че П. не е изпълнил задължението
си, в качеството си на собственик да регистрира автомобила си в законоустановения срок.
От друга страна се твърди, че МПС е собственост на Й.К.И. и отговорността на П. е
ангажирана в качеството му на водач на нерегистрирано по надлежния ред МПС.
По приложението на материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места „.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към 04.04.23023г.,
а именно момента на управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя,
същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация.
3
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна
система, служебно се прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл.
18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на
регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от
страна на новия собственик.
Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че
регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния
срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от
неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил.
В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е
вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред.
По делото, обаче като единствен собственик на автомобила е посочено лицето Манол
Йоданов М., който го е придобил от Й.К.И. и липсват доказателства въззивникът да е
приобретател на процесното МПС, за да се приеме, че същият има задължение съгласно чл.
145, ал. 2, което не е изпълнил, в следствие на което е последвало служебно прекратяване на
регистрацията на МПС.
В действителност законът не предвижда уведомяваме на собственика за прекратяването на
регистрацията, както това е предвидено при прекратяването на основание чл. 143, ал. 10
от ЗДвП. Това е така, защото посочената законова норма създава презумпция за знание, но тя
е приложима само по отношение на собственика на придобитото МПС, чието именно е
задължението за неговата пререгистрация и не е относимо към трети лица, които само го
управляват. В този смисъл, не само, че в АУАН и в НП не се твърди, че въззивникът е
собственик на процесното МПС, но и такива доказателства изобщо липсват в
административнонаказателната преписка, поради което следва да се приеме, че
отговорността на П. е ангажирана неправилно, тъй като не е доказана субективната страна
на нарушението.
Изложените от АНО твърдения, че нарушението може да бъде извършено и при двете
форми на вина е общ принцип. В конкретния случай, обаче въззивникът П. е заел автомобил
от свой познат, като е получил от него всички необходими документи, а регистрационните
табели са били на предвидените за това места. От своя страна М. не го е уведомил за
прекратяването на регистрацията на МПС, тъй като самият той не е знаел за това
обстоятелство.
4
Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е изпълнил задължението си да извърши
проверка за наличието или липсата на осъществен състав на нарушение. Позоваването на
постановление на СРП не го освобождава от задължението да събере необходимите
доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършено нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна.
По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано от
субективна страна тъй като липсват доказателства жалбоподателят да знаел или да е бил
длъжен да знае, че регистрацията на МПС е прекратена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-030732/14.12.2023г. на Началник група
при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-
2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5