РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 863
гр. Пловдив, 12. май 2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕКТЪР КАСАБОВ
при
секретаря П. Д. и участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното
от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 600 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от И.М.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат А.Б., против Решение № 112 от 20.01.2023 г.
на Районен съд гр. Пловдив, I н.с., постановено по АНД № 6603 по описа на същия
съд за 2022 г., потвърждаващо Наказателно
постановление (НП) № 22-1030-006705 от 27.09.2022 г. на Началник сектор към ОД
на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Г., на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 10 лв. за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, както и
да се отмени НП. В условията на евентуалност се иска обжалваното решение да
бъде изменено в частта, с която
наложеното на Г. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, да бъде намалена на 50 лева и размера на наказанието лишаване от
правоуправление на 1 месец.
3. Ответникът по касационната
жалба - Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище по
допустимостта и основателността на касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба, предявена от И.М.Г., срещу НП № 22-1030-006705
от 27.09.2022 г. на Началник сектор към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на Г., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание – ГЛОБА
в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП
и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП.
НП
е издадено въз основа на АУАН № GА658646 от 23.08.2022 г., съставен от Т. Г.Д.–
мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното:
На
23.08.2022 г. в 21:54 часа в гр. Пловдив на бул. „Княгиня Мария Луиза“ –
кръстовището с бул. „Източен“, Г. управлявал лек
автомобил „АУДИ А4“ с рег. № РВ *****ВР,
като използва пътищата за обществено ползване за
други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, като умишлено принуждава автомобила да превърта гуми и го поднася по
време на обратен завой, не спира на продаден сигнал със стоп палка, а увеличава
скоростта си и продължава движението си направо, както и не носи контролния
талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл. 104б,
т. 2, чл. 103 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. За да
потвърди процесното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил състава на вменените му административни нарушения,
като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Според съда спорната фактическа обстановка е установена въз основа
на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до доказване на обратното. В тази връзка е прието, че
констатациите на АУАН не са опровергани, изцяло се подкрепят от служебно събраните
доказателствени средства - разпит на актосъставителя и на свидетеля по акта,
които не само с категоричност потвърждават отразеното в акта, но и разкриват
конкретни подробности относно точното поведение на дееца, начина на
установяване на нарушението и на самоличността на нарушителя, както и относно проявената
от него упоритост в стремежа да избегне извършването на полицейска проверка и
да се укрие от органите на реда.
Посочено е, че презумптивната доказателствена сила на АУАН не е
опровергана и от жалбоподателя, който не е ангажирал каквито и да било
доказателства за оборване на отразеното в АУАН.
ІV. За правото:
8. Относимата в случая нормативна уредба се свежда до
следното:
8.1. Съобразно нормата на чл. 104б от ЗДвП, на водача
на моторно превозно средство е забранено да:
1. организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване;
2. използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Според чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
8.2. Съгласно чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Административно наказание за неизпълнение на това
задължение на водача на пътно превозно средство е възведено в нормата на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, според която наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
8.3. В чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
предвидено задължение на водача на моторно
превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
Най-сетне,
съобразно чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗДвП, наказва се с глоба
10 лв. водач, който не носи определените документи - контролен талон.
9.
В рамките на тази материална и административнонаказателна правна уредба,
по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на
първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред
касационната инстанция, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа
на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд,
се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
10. Според чл.
9, ал. 1 от Закона за пътищата, пътищата са отворени за обществено ползване при
спазване на реда и правилата, установени с този закон и със Закона за
движението по пътищата.
Съобразно
чл. 2, ал. 1 от Закона за пътищата, пътищата образуват единна пътна мрежа и
служат основно за превоз на пътници и товари.
Описаният от
разпитаните в първоинстанционното производство свидетели начин по който Г. е
управлявал процесния автомобил, повече от очевидно, не може да бъде определен,
като съответен на правилото на чл. 2, ал. 1 от Закона за пътищата. Казано с
други думи, в конкретния случай жалбоподателят е използвал пътното платно на
бул. „Княгиня Мария Луиза“ и на бул. „Източен“ в гр. Пловдив, отворени за
обществено ползване, за цели, които са различни и несъответни с неговото
предназначение за превоз на хора и товари.
По отношение
на твърдението на касатора, че не е автор на нарушенията, за които е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, достатъчно е да се посочи, че от
негова страна не са ангажирани никакви доказателства. В тази връзка е
необходимо да се съобрази, че от гледна точка на съдебния административнонаказателен
процес, упражняването на правото на съдебно обжалване е равнозначно на
предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен
административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни –
наказаното лице и административнонаказателният орган (или ответната
организация) са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се
разпределя доказателствената тежест при това положение между наказаното лице –
жалбоподател и административнонаказващия орган – ответник по жалбата? Отговорът
на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна
последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази
последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания
въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение, а именно
доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административнонаказателен процес, налагат съдът да основе констатациите си за
всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до
последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено.
А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците,
които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
В този
смисъл следва да се посочи, че твърденията, без оглед на това от кой изхождат,
се доказват, а не се оборват от другата страна в производството, както очевидно
счита жалбоподателя, доколкото твърдението на едно лице не съставлява факт от
обективната действителност. Казано с други думи жалбоподателят носи
доказателствената тежест относно фактите, от чието проявление претендира
изгодни за себе си правни последици, какъвто е и настоящият случай.
11. Съставеният
АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против
дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Непроизнасянето на административнонаказващия орган в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, доколкото същият е инструктивен, а не преклузивен, не може да повлияе на
законосъобразността на оспореното НП.
12.
Изложеното до тук
налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират
нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 112 от 20.01.2023
г. на Районен съд гр. Пловдив, I н.с., постановено по АНД № 6603 по описа на
същия съд за 2022 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.