РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Карнобат, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Д.
при участието на секретаря М.на Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Д. Гражданско дело №
20212130100843 по описа за 2021 година
установи:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от А.
А. Д. с ЕГН **********, от гр. ***, чрез адвокат Н. Д. и адвокат С. Д. - САК,
със съдебен адрес гр. София, бул. Евлоги и Христо Г.и № 85, ет. 2, ап. 6, с
която е предявен осъдителeн иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а“
от КЗ против „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, с който се желае съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4,
да заплати на ищеца А. А. Д. сумата от 24000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди– болки,
страдания и психически стрес, вследствие смъртта на сестра му, ведно със
законната лихва от 05. 09. 2020 г..Претендира присъждане на разноските по
производството.
Към исковата молба ищците са представили писмени доказателства –
представени в копие заверено от адвокат- констативен протокол за ПТП,
удостоверение за родствени връзки, Присъда № 275 от 20. 09. 2019 г., влязла
1
в сила на 24. 02. 2021 г., постановена по НОХД № 243 / 2019г. по описа на
Бургаски окръжен съд, НО, Решение № 26 от 02. 04. 2020г., Бургаски
апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД. № 10 / 2020 година; Решение
№ 6 / 24. 02. 2021 г. Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение,
постановено по НД № 446/ 2020 година; Молба-претенция от с вх. №24-01-
233 / 04. 04. 2020 г. на ГФ, като молят съда да допусне, изиска и приложи и
други такива.
Съдът е приел исковете за допустими, като е изпратил препис от исковата
молба ведно с приложенията на ответника.
В законния едномесечен срок ответникът- Гаранционен фонд, чрез
пълномощник е подал писмен отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК и в същия
преклузивен срок по повод на предявения срещу него иск взема следното
становище по него: Оспорва изцяло предявеният иск за неимуществени вреди
по основание и размер, твърди, че размера на предявената претенция за
неимуществени вреди е изключително завишен и не отговаря на
съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и
съдебна практика към датата на ПТП -24. 07. 2016г.. посочва, че исковата
претенция не кореспондира със задължителната практика- Постановление № 4
/ 1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК
задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение
№ 83 / 06. 07. 2009 г. по т. д. № 795 / 2008 г. на II т. о., решение № 95 / 24. 10.
2012 г. по т. д. № 916 / 2011 г. на I т. о., решение № 154 / 30. 10. 2012 г. по т. д.
№ 807 / 2011 г. на II т. о. и др.. Посочва, че в т. II на Постановление № 4 / 1968
г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за
всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Посочва, че предявените претенции не
кореспондират нито с трайната практика на съдилищата на Р България, нито с
принципа на справедливост, икономическите условия и стандарта на живот.
Твърди, че обезщетение за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.
493а, ал. 4 , във вр. § 96 (1) от на ДР на КЗ се определя в размер до 5000 лева.
Твърди се, че с исковата претенция не се представени доказателства, че
ищецът и загиналата са били силно привързани един към друг, че са имали
2
трайна и дълбока емоционална връзка и в резултат от нейната смърт за
ищеца са настъпил сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките на загиналата. Твърди също така, че няма как да
се установят наличието на конкретни житейски обстоятелства, които да сочат
че привързаността между ищеца и починалата му сестра са толкова силни, че
смъртта на същата да е причинила на ищеца морални болки и страдания
надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за конкретната
родствена връзка. Посочва, че изложените от ищеца твърдения не разкриват
наличието на особено близка привързаност между него и покойната му сестра
по смисъла, посочен в TP № 1 / 21. 6. 2018 г. на ВКС - връзка, която да е
изключително силна и то до степен, надхвърляща естествената житейска
привързаност между едноутробни братя. Счита, че отношения между двамата
не се различавали от нормалните между брат и сестра. Счита, че в този
случай за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4 / 61 г. и № 5 /
69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.".
Твърди, че най-вероятно смъртта на сестра му е причинила на А. Д.
морални болки и страдания, но не и такива надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Сочи се,
че ищецът не е представил доказателства с които да се установява качеството
"изключителност" на отношенията между него и пострадалата.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносни резултат от
ищцата, която като пешеходец сама се е поставила в опасност, пресичайки на
непозволено за целта място в нарушение на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от
ЗДвП.
Оспорва се началния момент на законната лихва, твърди се, че
Гаранционния фонд следва да се счита в забава от датата на завеждане на
исковата молба в съда.
Ответника желае съда да отхвърли изцяло предявеният иск като
3
неоснователен. Претендира за присъждане на сторените в производството
разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е представено мотивирано искане за
на ответника, за привличане на трето лице помагач, а именно соченият за
виновен за процесното ПТП- А. А. Д. ЕГН ********** от гр. ****, ул. ***
С Определение № 258 / 28. 04. 2022 г. съдът е допуснал привличането на
трето лице помагач на ответника Гаранционен фонд, А. А. Д. ЕГН **********
от гр. *****, ул. *** Същият е участвал в производството и е заявил позиция
за неоснователност на исковата претенция.
В ОСЗ ищецът се явява с адвокат К. редовно упълномощен. Претендират
за уважаване на така предявения иск, който счита за безспорно установен и
доказан. Желае присъждане на разноските по делото.
Ответника редовно призован, не се явява законен представител. Явява се
упълномощен представител, който пледира за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът е приел, че предявеният иск се явява допустим за разглеждане и
като такъв го е разгледал по същество.
С Определение № 263 / 29. 04. 2022 г. съдът е обявил проекто доклада си
по делото, изрично е посочил безспорните факти и е разпределил
доказателствената тежест, като е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже
претендираните от него, претърпени неимуществени вреди, причинно
следствената връзка на същите с настъпилото транспортно произшествие на
24. 07. 2016 г., както и всички правнорелевантни факти от които извлича
благоприятни за себе си последици.
От събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно: дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което тези факти
не подлежат на доказване.
В тази връзка са представени: Присъда № 275 / 20. 09. 2019 г. на
Окръжен съд Бургас по НОХД № 243 / 2019 г. влязла в законна сила на 24. 02.
4
2021 г., по силата на която, третото лице помагач- А. А. Д. е признат за
виновен за извършено деяние по смисъла на чл. 342, ал. 3, б. „в“, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 36, вр. с чл. 54 от НК, вр. с чл. 16, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 116
от ЗДвП, и е осъден на "лишаване от свобода" за срок от 17 години и на
основание чл. 342, ал. 4, вр. ал. З, б. „в“, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК го е
лишил от право да управлява МПС завинаги; Решение № 26 / 20. 04. 2020 г.
по ВНОХД № 10 / 2020 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдена
изцяло Присъда № 275 / 20. 09. 2019 г. на Окръжен съд Бургас по НОХД №
243 / 2019 г.; Решение № 6 / 24. 02. 2021 г. по дело № 446 / 2020 г. на ВКС,
III н. о., с което е изменено въззивно Решение № 26 / 20. 04. 2020 г. по
ВНОХД № 10 / 2020 г. на Бургаски апелативен съд като е намален размера на
наказанието "лишаване от свобода" за престъплението по чл. 342, ал. З от НК
на петнадесет години.
От така представените влезли в сила съдебни актове се установява, че
третото лице помагач- А. А. Д. на 24. 07. 2016 г. около 19, 40 часа в гр.
Карнобат, на ул. Йордан Йовков управлявал МПС- лек автомобил „***“
модел „***“ с рег. № **** и нарушил правилата за движение , по чл. 16, ал. 1,
чл. 25, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП, в резултат на което умишлено причинил
смъртта на намиращата се на пътното платно М.А.Д. ЕГН **********,
починала по късно същия ден.
Към исковата молба са представени Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 13, от които е видно, че на 24. 07. 2016 г. около 19, 40
часа е посетено произшествие с участници: Участник 1 Лек автомобил ***
*** с рег. № **** собственост на М.М.Д. от гр. *****, управляван от третото
лице помагач А. А. Д. с отнето свидетелство за управление. За застраховка
„Гражданска отговорност“ е посочено, че няма валидна и Участник 2
пешеходеца М.А.Д. ЕГН ********** от гр. *****.
Представена е и молба- претенция с вх. № 24-01-233 / 04. 06. 2020 г. на
Гаранционен фонд от Ч.А.Д. ЕГН ***** и А. А. Д. ЕГН **********, чрез адв.
Н. Д.и адв. С. Д., с която се предявява претенция за изплащане на
обезщетение в размер на от по 50000 лева за всеки един от молителите, ведно
със законната лихва от смъртта на сестра им, което обезщетение е за
претърпените от тях неимуществени вреди- болки, страдания и психически
стрес вследствие на смъртта на сестра им.
5
От представено писмо от Гаранционен фонд до адв. С. Д. и приложената
към него справка от базата данни на Информационен център към
гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се установява
че в базата данни на информационния център няма данни за полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с № на
рама ***** и рег. №*****.
С отговора на исковата молба Гаранционен фонд е посочил, че е бил
сезиран от ищеца за процесното ПТП и е била образувана щета № 20-210127 /
04. 06. 2020 г. по която УС на ГФ е отказал изплащане на обезщетение поради
непредставяне на доказателства удостоверяващи житейски обстоятелства и
ситуации, които са станали причина между починалия и ищеца да се е
породила особена близост, както и че действително А. Д. понесъл морални
болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето,
които в достатъчна степен обосновават основание за търсеното обезщетение.
С исковата молба е представено удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки с изх. № 56 / 02. 08. 2018 г. на Община Карнобат, от което се
установява, че ищецът А. А. Д. е брат на М.А.Д..
От ответното дружество са представени удостоверение за промени в
настоящ адрес на името на М.А.Д., от което удостоверение е видно, че са
налице промени в настоящият адрес: от 19. 10. 1998 г. до 10. 04. 2000 г. Д. е с
настоящ адрес: област Бургас, *****, от тази 10. 04. 2000 г. до 12. 02. 2001 г.
настоящия и адрес е бил гр. *****, а от 12. 02. 2001 г. настоящият и адрес е
бил област Бургас, гр. *****. От представеното удостоверение за постоянен
адрес на ищеца А. Д. е видно, че същия е с постоянен адрес: гр. *** от 28. 11.
2001 г..
В съдебно заседание при разглеждане на делото е разпитан свидетелят
А.К.Д.- баща на ищеца и починалата Д.. В показанията си същият твърди, че
ищецът и сестра му М. са имали много добри отношения и никога не са се
карали. Твърди, че постоянно брата и сестрата били заедно. В Карнобат
фамилията се събирала всеки ден и нямало ден и час, в който да не се виждат.
Твърди, че когато готвела дъщеря му носела храната в брат си или в неговия
дом и се събирали всички заедно. Твърди, че дъщеря идвала в тях и пиели
кафе и правели нещо със снахата и сина му. Посочва, че са били заедно в
6
София, където живели 18-19 г. заедно и си помагали. Според него дъщеря му
М. е живяла в София от 1998 г. до 2010-2011 г. след което се прибрала в
****, а по късно се е прибрал в **** и ищеца. Сина му помагал на сестра си,
като гледал децата, на които все още помагал. Свидетелят в показанията си
посочва, че дъщеря му е живяла без брак с А.С.К., с когото са имали четири
деца. Издръжката на М. са осигурявали той, съпругата му и А.. Твърди, че
ищецът преживял тежко загубата на сестра си, бил в шок и още не могъл да
приеме загубата. Малко да се почерпел започвал да плаче, вземал снимката
на сестра си и я целувал, всяка седмица ходел на гробищата, целувал
паметника и пръстта дори.
Разпитана е и свидетелката С. Т. Д.- съпруга на брата на ищеца Ч.А.Д.. В
показанията си същата посочва, че познава пострадалата от 2000 година,
когато се е омъжила. Посочва, че през годината, когато се е омъжила- 2000 г.
всички са били в София, където са продавали на пазара. Живеели са заедно в
една къща, заедно работили с М. на пазар в София. Посочва, че М. през 10-20
дни е идвала в София и се е връщала в Карнобат, като е живеела и на двете
места. Посочва, че ищецът през 2016 г. е живял в ****. Ходил е в София, като
тя самата няма наблюдения колко често са се виждали брата и сестрата.
Когато е имало сезонна работа ищеца е ходил по често в София, когато
нямало по рядко. Според нея М. Д. и А. А. са били в нормални отношения
като брат и сестра. Посочва, че съпругът и е поел разходи по извършени
операции на М. Д. от апандисит и счупен крак. Посочва, че когато са били
всички в София, са имали няколко сергии на един пазар в София, помагали са
си, но всеки е вземал за себе си печалбата от сергията на която е работил.
Посочва, че ищецът е работил на отделна сергия, както и на отделна е
работил и баща му. През 2016 г. още си помагали и ако М. е нямала пари или
стока те са и пращали. Твърди, че разходите са погребението са били поети от
мъжа и, включително и за паметника, за което имал и документи.
Съдът е извършил преценка на показанията на свидетелите с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като кредитира частично показанията на св.
А.К.Д., като взема предвид неговата заинтересованост като баща на ищеца и
кредитира изцяло показанията на св. С. Т. Д..
От така събраните по делото доказателства и приетата на база същите
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
7
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 558, ал. 5 вр. чл.
557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Представени са писмени доказателства по делото за това, че ищецът е
отправил писмена претенция до ответника Гаранционен фонд с вх. № 24-01-
233 / 04. 06. 2020 г. на Гаранционен фонд, за изплащане на обезщетение във
връзка с настъпилата смърт на неговата сестра, като не е спорно, че фондът не
е удовлетворил искането.
Изложеното сочи, че са налице предпоставките по чл. 558 от КЗ за
допустимост на предявените искове.
Разгледан по същество, исковете са неоснователни.
За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 558, ал. 5, във вр.
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, следва по
делото да бъдат установени всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя при настъпили вреди в резултат на пътно-
транспортно произшествие. Следва да се докаже настъпило пътно-
транспортно произшествие, механизма на същото, настъпването на вреди за
ищеца, както и че същите са в причинно следствена връзка с настъпилото
ПТП, както и да се докажат по вид и размер настъпилите вреди, които се
твърдят. В случая претенцията, която пострадалото лице може да предяви
чрез пряк иск срещу застрахователя или срещу прекия причинител на вредата,
се предявява срещу Гаранционния фонд, тъй като другият участник в ПТП не
е застрахован.
Както бе посочено по горе с приетата фактическа обстановка, не е спорно
по делото, а и е установено от събраните доказателства- писмени, САТЕ,
както и гласни, настъпването на ПТП на 24. 07. 2016 г. , в резултат на което е
причинена смъртта на сестрата на ищеца. Безспорно също така е установено,
че третото подпомагащо лице А. А. Д., при управлението на лек автомобил
марка „***“ модел „ ***“ с рег. № ***** и № на рама ***** е причинило
смъртта на сестрата на ищеца умишлено – при евентуален умисъл, както и
безспорно е установено, че за управлявания по време на произшествието
автомобил е без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
За ПТП е било образувано наказателно производство НОХД № 243 / 2019
г. по описа на Бургаски окръжен съд, като по същото третото подпомагащо
8
лице А. А. Д. е признат за виновен и му е наложено съответното наказание.
Безспорна е и родствената връзка на ищецът с починалата при ПТП
М.А.Д..
Спорно в настоящият случай е ищецът попада ли в категорията на
лицата, на които се дължи обезщетение и евентуално какъв следва да е
размерът му.
С Тълкувателно решение № 1 / 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1 / 2016 г. на
ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на
друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2 / 1984 г. на
Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в
Постановление № 4 / 1961 г. и Постановление № 5 / 1969 г. на Пленума на ВС.
Според т. 1 от решението, "материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 / 25. 05. 1961 г. и Постановление № 5
/ 24. 11. 1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди". В обстоятелствената част на тълкувателното решение е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
постановления № 4 / 61 г. и № 5 / 69 на Пленума на ВС, следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Изрично е посочено, че
„Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
9
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.“ В тълкувателното решение е посочено, че за де
се избегне накърняването на принципа на справедливост, следва да се
допусне обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен
кръг на починалия, но само в изключителни случаи, като претендиращият
обезщетение следва да докаже, че е изградил с починалия особено близка и
трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от
неговата загуба, продължаващи във времето. Предпоставките даващи
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по
делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни морални болки и
страдания.
От мотивите на тълкувателното решение става ясно, че да се признае по
изключение възможността на братята и сестрите, да получат обезщетение за
неимуществени вреди, следва по несъмнен начин, да се докаже при условията
на пълно и главно доказване, че същите поради някакви обстоятелства са
създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка,
отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между
братята и сестрите, и когато интензитетът и продължителността на търпените
от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават
тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на брата или сестрата.
При проведеното от ищецът доказване, както и от събраните
10
доказателства - не се установява ищеца А. А. Д. да е изградил с починалата
негова сестра М.А.Д. особено близка духовна и емоционална връзка,
отличаваща се по съдържание от съществуващата традиционно между брат и
сестра. В показанията си разпитаните по делото свидетели – А.К.Д. и С. Т. Д.
изнасят факти и обстоятелства- ищецът и починалата не се карали, през
определен етап живеели заедно, ищецът изпитвал мъка по загинала си сестра
и т. н., които изложени обстоятелства по никой начин не изнасят данни за
една особена духовна и емоционална връзка извън обичайната между брат и
сестра. Даже изрично свидетелката Д. е заявила, че отношенията между
ищеца и починалата са били нормални, като брат и сестра.
При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че не
са доказани конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаване на
такава особена духовна и емоционална близост между ищецът А. А. Д. и
починалата М.А.Д. по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда
основание за включване на ищецът в кръга на лицата, имащи право да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.А.Д.. Дори да
се приеме, че е била налице силна привързаност между тях и че загиналата е
полагала грижи за брат си, както и безспорният от житейска гледна точка
факт, че ищецът тежко е понесъл смъртта на сестра си, то търпените болки и
страдания не надхвърлят нито като интензитет, нито като продължителност
болките и страданията, които е нормално да търпят братя или сестри по повод
загубата на обичан от тях близък. В случая не може да се твърди, че ищецът е
провел пълно и главно доказване за съществуването на такава трайна и
дълбока емоционална връзка с починалата, създаваща по изключение
възможността да претендират обезщетение за неимуществени вреди.
Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за
присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия
по смисъла на Постановление № 4 / 1961 г. и Постановление № 5 / 1969 г. на
Пленума на ВС обуславя неоснователност на исковата претенция по чл. 558,
ал. 5, във вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, поради което и предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
След като е отхвърлен главния иск последица от това е отхвърлянето и на
акцесорния такъв за дължима законова лихва.
11
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски по
производството, но същият дължи при отхвърляне на исковата претенция
направените от ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК.
В тази връзка ответника е представил списък с разноски направени по
делото в размер на 950, 68 лв., съобразно списък по чл. 80 ГПК- включващ
депозит за вещо лице, д. т. за издаване на удостоверение, депозит и
доплащане за разноски на свидетел, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. А. Д. с ЕГН **********, от гр. ***, чрез
адвокат Н. Д. и адвокат С. Д. - САК, със съдебен адрес гр. София, бул. Евлоги
и Христо Г.и № 85, ет. 2, ап. 6, иск против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, за
заплащане на сума от 24000 /двадесет и четири хиляди/ лева представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки, страдания и
психически стрес вследствие на смъртта на сестра му- М.А.Д., настъпила в
резултат на ПТП на 24. 07. 2016 г. в гр. Карнобат на ул. Йордан Йовков,
виновно причинено от А. А. Д., при управлението на лек автомобил марка
„***“ модел „***“ с рег. №*****и № на рама *****, за което МПС към датата
на настъпване на произшествието няма сключена валидна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 05. 09. 2020 г. – датата на която изтича тримесечния
срок от претенцията пред Гаранционен фонд до окончателното плащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А. А. Д. с ЕГН **********, от гр. ***, чрез
адвокат Н. Д. и адвокат С. Д. - САК, със съдебен адрес гр. София, бул. Евлоги
и Христо Г.и № 85, ет. 2, ап. 6 за заплащане на разноски по делото, както и за
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от
ЗА и заплащане на адвокатски хонорар на адвокат С. Г. К..
12
ОСЪЖДА А. А. Д. с ЕГН **********, от гр. ***, чрез адвокат Н. Д. и
адвокат С. Д. - САК, със съдебен адрес гр. София, бул. Евлоги и Христо Г.и №
85, ет. 2, ап. 6 да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 сумата от 950, 68
/деветстотин и петдесет лева и шестдесет и осем стотинка/ лева разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на
страната на ответника А. А. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Карнобат, ул. *** понастоящем в Затвора Бургас.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано
от датата на съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
13