Присъда по НЧХД №4154/2024 на Районен съд - Варна

Мотиви
към Присъда №203/08.07.2025г. по НЧХД № 4154 по описа за 2024 г.
на Варненския районен съд, наказателна колегия, ХХVІI състав

На 24.10.2024год. във ВРС е постъпила частна тъжба вх.№ 85264/24.10. 2024г. от
Г.С.М., ЕГН **********, с адрес : гр. Варна, ул. д-р. Кирил Йорданов №16, ап.4,
депозирана чрез адвокат А.Т.А. от АК-Варна, срещу И.В.Н., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, СО „Горна Трака“
938, с оглед данни за обстоятелства на престъпление, които се преследват по частен
ред.
Въз основа на така депозираната частна тъжба и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК
/изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./ на 24.10.24г. е образувано
производството по настоящото НЧХД.
След отстраняване на нередовностите на тъжбата, констатирани с Разпореждане
№6970/25.10.2025г. и представяне на доказателства за внесена държавна такса,
съобразно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието
/раздел А, т.9/ делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание.
Производството е образувано с оглед посочени в тъжбата твърдения за извършено
от И.В.Н. престъпление, което се преследва по реда на чл.161 от НК с частна тъжба до
съда, а именно за това, че :
На 21.05.2024 година в гр.Варна, в открито съдебно заседание по въззивно
гражданско дело № 20243100500569 по описа за 2024г. на Окръжен съд - Варна, е
казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.С.М., родена на ***г. с ЕГН
********** в нейно присъствие, като й казал, че е „извършила престъпление и е
престъпник“ и „адвокат на престъпника“, като обидата е нанесена публично-
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр чл.146, ал.1 от НК.
С частната тъжба е предявен и граждански иск за причинени неимуществени вреди,
в резултата на описаното в нея деяние. В съдебно заседание, преди даване ход на
съдебното следствие, съдът прие за съвместно разглеждане: гражданския иск предявен
от частната тъжителка Г.С.М. срещу подс. И.В.Н. за сума в размер на 3 000 лева, за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.чл. 146,
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
/21.05.2024г./.
Частният тъжител Г.С.М. бе конституирана и като граждански ищец по делото.
Частният тъжител Г.С.М. участва в съдебното производство лично и чрез своя
процесуален представител /повереник/ - адв. А.А..
Повереникът на частния тъжител поддържа тъжбата и предявения гр.иск. Във
фазата по съществото на делото адв.А. изразява становище за доказаност на
твърденията изнесени в частната тъжба. Сочи, че в открито с.з. обективирано в
протокол на 21.05.2024г. И. Н. е заявил пред съда в състав от трима съдии, в
присъствието на секретаря, адв. М. К., адв. А. и други присъстващи в залата, че Г. М. е
извършила престъпление и е „престъпник“. Изтъква, че протоколите от проведените
с.з. са официални документи, удостоверяващи участващите лица, извършените
1

действия, изложените доводи и аргументи, употребените изрази. Счита, че след като
същите не са оспорени по съответния ред и в предвидените срокове, след като по
надлежен ред не е извършена поправка на протокола, същите се ползват с пълна
удостоверителна сила. Счита, че от съдържанието на протокола е видно следното: след
даване на ход по делото по същество първо е говорил адв. К.. Непосредствено след
него говорил подс. Н.. Между тях не е говорил никой и когато в речта си Н. се
обърнал и нарекъл Г. М., че е извършила престъпление и е престъпник, едва тогава
адв. А. му казал, че много свободно се употребява думата престъпление.Съдът също
възприел процесуалните реплики и го предупредил да спазва реда в залата. Тогава Н.
се обърнал към адв.А. и го нарекъл „адвокат на престъпника“. Акцентира върху
членуваната форма на израза „престъпника“, като сочи, че това показвало, че преди
това е била определена Г. М. като „престъпник“. Св. Ш. пряко посочвал подсъдимия,
че е отправил процесните реплики към тъжителката, сочел че репликите са възприети
и че М. е изпитала смут и дискомфорт. Св. З. казвал, че непосредствено след
заседанието въпреки първоначалната уговорка Г. М. е отказала да отиде на събирането
за празника на 24-ти май,организирано от нея самата, а след събирането се срещнали и
тя казала, че е изключително разстроена поради това, че са я обидили много жестоко.
По отношение на показанията на св.К., излага становище, че индиректно сочел
изречените обидни изрази, като сам признавал, че два-три пъти е блъскал с лакът
подсъдимия. Относно св. Б. посочва, че същата е близка на подсъдимия, като
акцентира върху премълчаните от нея факти относно записа на разговора с адв.В..
Обясненията на подс. Н. се коментират и възприемат от повереника като защитна теза.
Повереникът обосновава съставомерността на описаното в тъжбата деяние от
обективна и субективна страна, позовавайки се на практика на ВКС. Относно
наказанието счита, че съдът ще наложи справедливо наказание, което да съдейства за
постигане целите на специалната и генералната превенция.
По отношение на гр. иск, повереникът счита, че същият е доказан по основание, като
счита, че и размера следва да се уважи, тъй като се установявало, че подсъдимият
виновно е осъществил противоправното деяние, представляващо престъпление в
резултат, на което тъжителката е претърпяла неимуществена вреда, изразяваща се в
обществено неудобство и страдание в резултат на засягането на доброто име. Моли и
за присъждане на разноски.
Защитникът на подсъдимия - адв.П. П. в пренията си по съществото на делото
сочи, че думите на подсъдимия „адвокат на престъпника“ били насочени към адвокат
А., а не към г-жа М.. Акцентира, че Н. не е наричал М. „престъпник“. Изтъква, че по
делото нямало данни Г. М. да е пострадала от това, че адвокат А. бил наречен „адвокат
на престъпника“. Акцентира и върху решението на ВОС, в което според него било
посочено, че М. е извършила престъпление. Защитата счита, че няма значение кога е
проведено съдебното заседание по делото пред ВОС, като сочи, че свидетелите не
можели да помнят кога е било проведено то.
В заключение пледира за признаване на подсъдимия за невинен и за присъждане на
разноски на основание чл. 38 от Закона адвокатурата.
Подс. И. Н. участва лично в процеса и упражни правото си на лична защита, чрез
депозиране на обяснения по делото и чрез защитна реч по съществото на същото.
Подсъдимият отрича да е наричал частната тъжителка „престъпник“, а относно
израза „адвокат на престъпника“ сочи, че е употребен в смисъл, че адв. А. е адвокат
по наказателни дела, съответно на престъпници.
2

В дадената му последна дума подсъдимият Н. моли да бъде признат за невинен.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.В.Н. е роден на ***г. в гр. Варна. Той е българин, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан и работещ. Подс. Н. е вписан в
списъка на вещите лица в съдебния район на Окръжен съд - гр. Варна и
Административен съд - гр. Варна.
През 2022г. подс. Н. предявил пред РС-Варна три обективно-кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу частната тъжителка Г. М.. С
тях се искало от ВРС да бъде осъдена ответницата М. да заплати на ищеца Н.
следните суми: сумата от 15 000,00 лв. (след допуснато изменение в размера на иска
на основание чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и
обидни твърдения за ищеца /Н./ в публикации направени от ответницата в нейния
личен фейсбук профил „G.M.“ на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във фейсбук
профил „П.Н.“ на 03.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба - 28.10.2022 г., до окончателното заплащане; сумата от
2 183,40 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. -
27.10.2022 г. върху сумата от 7 500,00 лв. съставляваща част от главницата за
неимуществени вреди в размер 15000,00 лв., както и сумата от 5 761,50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - платени съдебни
разноски на ответницата и адвокатско възнаграждение за защита по наказателно дело
от частен характер, образувано вследствие на отправени клеветнически и обидни
твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен фейсбук
профил „G.M.“ на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във фейсбук профил „П.Н.“ на
03.01.2020 г.
По така предявените обективно-кумулативно съединени искове било образувано
гр.дело №14316/2022г. по описа за 2022г. на ВРС. С Решение №3553/04.11.2023г.
гр.дело №14316/2022г. по описа за 2022г. на ВРС, състав на РС-Варна осъдил частната
тъжителка Г.С.М. да заплати на подс.И. Н.:
- сумата от 300,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни
твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен фейсбук
профил „G.M." на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във фейсбук профил „П.Н." на
03.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба - 28.10.2022 г., до окончателното □ заплащане, на основание чл. 45 от
ЗЗД, като отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 300,00 лв. до
пълния заявен размер от 15000,00 лв., като неоснователен.
- сумата от 88,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. -
27.10.2022 г. върху главница от 300,00 лв. за неимуществени вреди, като отхвърлил
иска за разликата над присъдената сума о т 88,51 лв. до пълния заявен размер от
2183,40 лв. за обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. - 27.10.2022 г. върху
сумата от 7500,00 лв. съставляваща част от главница за неимуществени вреди в размер
15000,00 лв., като неоснователен.
Със същия съдебен акт ВРС отхвърлил предявения от подс. срещу частната
3

тъжителка иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД относно сумата от 5761,50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - платени съдебни
разноски на ответницата и адвокатско възнаграждение за защита по наказателно дело
от частен характер, образувано вследствие на отправени клеветнически и обидни
твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен фейсбук
профил „G.M." на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във фейсбук профил „П.Н." на
03.01.2020 г., като неоснователен. Бил решени и въпросът относно сторените от
страните разноски.
В Решение №3553/04.11.2023г. по гр.дело №14316/2022г. по описа за 2022г. на ВРС,
съставът на ВРС разгледал казуса посочил, че от приложените по делото доказателства
от ответницата / подс.М. / се доказвало само верността на твърденията й, че е била
обиждана от ищеца, които били окачествени като пренебрежимо малка част от общия
брой на изнесените от нея в социалната мрежа, чрез процесните публикации,
позорящи твърдения, включително за негови девиантни и дори престъпни прояви.
Останалата част от твърденията на подс. съдът приел за недоказани и за напълно
голословни. Посочил, че твърденията на М., че подс. Н. я е клеветил и я е мамил в
сговор със своя адвокат по съществото си съставляват приписване на престъпление по
чл. 147 от НК (клевета) и по чл. 209 от НК (измама). В своите мотиви гражданският
съд приел, че е налице съзнателно разгласяване от ответницата /частния тъжител М./
на неверни факти за ищеца с умишлено негативна конотация - позорни обстоятелства
и престъпления, като заключил, че е налице осъществен фактически състав на
престъплението клевета по смисъла на чл. 147 от НК.
По жалба на подсъдимия Н., депозирана чрез негов процесуален представител-
адвокат М. К. Д. /свидетел по настоящото дело/ спорът бил пренесен пред ВОС, където
било образувано въззивно гр.дело №569/2024г. по описа на първи граждански състав
на ВОС. Съдебното заседание по делото било насрочено за 20.05.2024г. от 10:00ч. в
гражданската зала на Варненски окръжен съд. На именното повикване в 10:52ч. на
20.05.24г. по въззивно гр.дело №569/2024г. по описа на първи граждански състав на
ВОС, пред въззивния състав, в гражданската зала на ВОС, се явили подс.Н., неговият
процесуален представител адв.М. К. Т. , частната тъжителка Г. М. и нейния повереник
адв.А., в качеството му на неин процесуален представител по гражданското дело. Тъй
като съдебното заседание се провеждало при открити врати, в залата присъствал и
св.Р. Ш., стажуващ при адв.А. и св.В. Б., приятелка на подсъдимия, която се
интересувала от протичането на съдебния процес. Преди започване на съдебното
заседание между страните по делото възникнал спор относно представителната власт
на адвокат А., тъй като у подс.Н. и неговия процесуаен представител възникнало
съмнение, че подписите положени в пълномощното даващо представителна власт на
адвокат А. не са положени от М.. Тогава подс. М. потвърдила представителната власт
на своя процесуален представител и бил даден ход на делото.
След докладване от страна на председателя на съдебния състав на въззивно гр.дело
№569/2024г. по описа на първи граждански състав на ВОС и след приобщаване на
постъпилите по него писмени доказателства, въззивният състав дал ход на съдебните
прения. В тях първо изразил становище по делото процесуалния представител на
въззивника /подс.Н./ , а именно адв.М. К. Д.. След него била предоставена възможност
и на подс.Н. /въззивник по гр. дело/ да изрази становище по съществото на делото. В
речта си пред въззивния състав на ВОС, депозирана на 20.05.2024г. по гр.дело
№569/2024г. по описа на първи граждански състав на ВОС подс.Н. заявил следното: :
„Районният съд правилно е възприел, че е налице престъпление и това е доказано, но
4

неправилно е тълкувал приложените около 20 пасквили, чието авторство не е ясно.
Самата страна се опитва да внуши, че това са писания, които аз съм писал, и в
резултат на тези писания Районният съд редуцира санкцията срещу извършилия
престъплението, което е несправедливо и моля да бъде поправено от настоящия
съдебен състав. Тези пасквили не са с мое авторство, недоказани са, моля да не
бъдат зачитани“.
Чувайки тези думи на подс.Н., процесуалният представител на възиваемата и настоящ
частен тъжител М. , а именно адв.А. изразил становище, че много свободно се
употребява думата „престъпление“, като посочил , че от ответната страна са завели
над 20 дела , от които нито едно не са спечелили. Адв.А. заявил, че се пишат жалби до
Адвокатски съвет и прокуратурата, като същите са оставени без последствие. При това
становище на процесуалния представител, съдът предупредил въззивникът и настоящ
подсъдим Н. да спазва реда в съдебната зала. След отправеното му предупреждение
подс. Н. се обърнал към процесуалния представител на М. с думите : „адвокат на
престъпника“. Последвало второ предупреждение от страна на съдебния състав към И.
Н. да спазва реда в съдебната зала, като на Н. било указано, че при следващо такова
ще бъде глобен съобразно нормите на ГПК. Накрая пледирал адвокат А. и след
изслушване на неговата заключителна реч , съдът обявил, че ще се произнесе със
своето решение в законния срок. Съдебното заседание приключило в 11:07ч. на
20.05.2024г. Протоколът от заседанието бил изготвен на 21.05.2024г. и бил вписан в
ЕИСС под №786/21.05.24г.
С Решение №607/06.06.2024г. постановено по въззивно гр.дело №569/2024г. по
описа на първи граждански състав на ВОС Решение №3553/04.11.2023г. по гр.дело
№14316/2022г. по описа за 2022г. на ВРС било потвърдено. Впоследствие с
Определение рег.№2716/29.05.2025г. по касационно гражданско дело №3343/2024г.
състав на ВКС не допуснал касационно обжалване на решението на ВОС.
Междувременно на 24.10.2024г. частната тъжителка Г. М. депозирала в РС-Варна
частна тъжба с твърдения за извършено от Н. престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр.
чл.146, ал.1 от НК, което се преследва по частен ред.
Видно от приложената по делото справка съдимост, подс. И. Н. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от
гласните доказателства по делото: отчасти обясненията на подсъдимия Н., от
показанията на свидетелите Р. М. Ш., С. Н. З., М. К. Т. и В. Б., в кредитираните от
съда части ; от писмените доказателства: заверено за вярност от адв. А. копие от
Протокол № 786 от 21.05.2024г. по въззивно гр. дело № 569/2024г. по описа на ОС -
Варна , заверено за вярност копие от Решение № 607 от 06.06.2024г. по въззивно гр.
дело № 569/2024г. по описа на Окръжен съд -Варна, писмо от Районен съд - Варна с
изх. № 4213 от 12.02.2025г. ведно със заверено за вярност копие от Решение № 3553 от
04.11.2023г. по гр. дело № 4316/2022г. по описа на Районен съд – Варна, Определение
№ 2716/29.05.2025г. на ВКС, 2-ро гражданско отделение, 3-ти състав; заверени за
вярност копия от: пълномощно от Г.С.М. към адв. А.Т.А. от 04.07.2023г., договор за
правна защита и съдействие № 16 от 04.07.2023г., пълномощно от Г.С.М. към адв.
А.Т.А. от 15.11.2022г., договор за правна защита и съдействие № 37 от 15.11.2022г.,
четири снимки с подписи и копие от призовка изпратена до И.В.Н. по гр. дело №
569/2024г. на ОС - Варна, копие от Определение № 1182 от 28.03.2024г. по гр. дело №
569/2024г. на ОС – Варна; писмо от Окръжен съд – Варна с изх. № 6101 от 11.06.2025г.,
справка съдимост за подс.Н. и свидетелство за съдимост на частния тъжител.
5

В настоящото съдебно производство съдът, по искане на частния тъжител допусна
до разпит свидетелите Р. М. Ш. и С. Н. З..
От страна на защитата бе оспорено присъствието на св.Ш. в съдебната зала на ВОС
по възз. гр.дело № 569/2024г. по описа на Окръжен съд –Варна. Съдът , обаче, намира,
че показанията на св.Ш., че е присъствал по време на съдебния процес по възз. гр.дело
№ 569/2024г. по описа на Окръжен съд –Варна следва да бъдат кредитирани, тъй като
същият с необходимата конкретика посочи факти и обстоятелства, които е възприел и
които са в унисон с отразеното в съдебния протокол по гражданското дело и с
останалите гласни доказателства по делото- показанията на св.З. , св.К. и св.Б.. За
свидетеля Ш. съдът не установи да е в познанство с нито една от страните по делото-
подсъдим и частен тъжител, така щото да се счита, че същият е предубеден или
заинтересован от изхода на делото. Напълно нормално и житейски логично е Ш. като
бъдещ адвокат, да посещава съдебни заседания и то с доверен за него адвокат, като
житейски правдоподобно е и обстоятелството, че не си спомня точно деня и часа на
съдебното заседание пред ВОС щом посещава различни заседания, воден от учебни
подбуди. Като цяло неговите показания, че подс. Н. е употребил думите „извършител
на престъпление“ и „адвокат на престъпника“ кореспондират с отразеното в
официалния удостоверителен документ – Протокол № 786 от 21.05.2024г. по въззивно
гр. дело № 569/2024г. по описа на ОС - Варна , като макар това да не е отразено в
протокола, очевидно изразите са били адресирани именно към частната тъжителка,
която е била възиваема страна в процеса и е присъствала в съдебната зала по време на
речта на подсъдимия, в която е изразил своето становище по делото. Поради което и
съдът кредитира показанията на св.Ш..
Свидетелят С. Н. З. бе ангажиран от частното обвинение с депозиране на показания
относно състоянието на частния тъжител след описаното в тъжбата съдебно заседание.
От неговите показания стана ясно, че същият е в приятелски отношения с частната
тъжителка. Свидетелят не е очевидец на процесните събития. В показанията си този
свидетел интерпретира споделеното с него от страна на частния тъжител. Същият не
сочи конкретно годината на събитията, които споделя, но пък пресъздава за
споделеното от частния тъжител относно събития състояли се през месец май и
относно състоянието на тъжителката след събитията , от които тя споделила, че е
обидена. Поради това и съдът няма основание да се съмнява в И.остта на показанията
му, интерпретиращи споделеното с него от страна на частния тъжител.

Относно показанията на адвокат М. К. Т. депозирани в качеството на свидетел по
настоящото дело и показанията на свидетелката В. Б., ангажирани от защитата, съдът
ги оцени на плоскостта на подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност.
Отчете, че св.Д. / адв. К., както е отразен в съдебния протокол на ВОС/ е бил
процесуален представител на частната тъжителка по редица дела, както и
обстоятелството, че към момента същият е процесуален представител на подсъдимия
по граждански дела водени срещу частната тъжителка, в част от които /процесното
гражданско дело/ е засегнато и неговото име като адвокат. Св.Д. пресъздаде в
показанията си реда на насрочване и протичане на съдебното заседание по въззивно
гр. дело № 569/2024г. по описа на ОС – Варна. След извършена справка в адвокатските
му книжа, свидетелят е категоричен, че съдебното заседание е било насрочено и
проведено за 20.05.2024г. от 10:00ч., което кореспондира и с официалната справка на
въззивния състав и с протоколът от проведеното заседание. Всъщност този свидетел
посочи своите възприятия за протичане на съдебния процес и за случилото се на
6

20.05.2024г. в съдебно заседание по въззивно гр. дело № 569/2024г. по описа на ОС –
Варна през призмата на своите убеждения относно употребените от подсъдимия
изразни средства. Поради това и за съдът няма съмнение, че показанията му са И.и, а и
в унисон с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
Обстоятелството, че св.Д. не е възприел присъствието на св.Ш. в съдебната зала не е
от естеството да компрометира твърденията на последния, че е бил там, тъй като св.Д.
посочи, че не е имал непосредствен визуален контакт към входа на залата през цялото
време.
По отношение на св.Б., макар същата да отрече да е в приятелски отношения с
подсъдимия, съдът остана с убеждение, че това е именно така. За да достигне до този
извод, съдът отчете, че именно по делото подсъдимия представи звукозапис, на който е
записана Б. да води разговор с адвокат В. относно стажуването на св.Ш. при адв.А.. От
друга страна свидетелката отрече пред съдебния състав да е записвала разговор с
адвокат В., но след възпроизвеждане на същия в съдебно заседание, тя призна, че е
изготвила звукозаписа. Нещо повече, св. Б. категорично заявява, че съдебното
заседание по възивното гр.дело е било проведено на 21.05.2024г. , което е в тотално
противоречие с останалите гласни и писмени доказателства кредитирани от съда и
явства на следване на защитната линия на подсъдимия. Поради това и съдът прие, че
нейните показания са водени от стремеж за приятелска помощ към подсъдимия и се
депозират изцяло в негов интерес. Присъствието на тази свидетелка в съдебната зала
по въззивно гр. дело № 569/2024г. по описа на ОС – Варна, потвърдено и от св.Д., по
лично дело на подсъдимия, където не участват преводачи /за каквито цели същата
посочи, че е била в заседанието/, както и нейното участие в проведеното от
подсъдимия „разследване“ по отношение на статута на св.Ш. и отношенията му с
адв.А., са безспорни индиции, че тя е в приятелски отношения с подсъдимия. Въпреки
горното, показанията и по основните въпроси от предмета на делото, а именно
относно изречените от подсъдимия изрази по време на съдебното заседание по
въззивно гр. дело № 569/2024г. по описа на ОС – Варна, като кореспондиращи с
останалата доказателствена съвкупност се кредитират от съда.
Подсъдимият И. Н. взе лично участие в хода на съдебното следствие, като се
възползва от правото си да даде обяснение по делото, в което отрече повдигнатото му
с тъжбата обвинение. Посочи, че репликата „адвокат на престъпника“ била отправена
към адв.А., в качеството му на наказателен адвокат.Принципно обясненията на
подсъдимия представляват годно доказателствено средство съгласно разпоредбата на
чл. 115 НПК. Като устно доказателсвено средство те имат двояка природа – източник
на доказателства и средство за защита. Давайки обяснения по предявеното обвинение,
подс. има възможност да изрази своето отношение към обвинението, да го отхвърли и
изясни истината за своята дейност, да защити своите права и законни интереси.
Последица от визираното обстоятелство е и правото му да не дава обяснения, както и
да избере момента, в който да депозира такива. Упражняването на основното,
гарантирано от закона право на защита, позволява на подсъдимите да изберат начина,
по който да се защитават. Отношението на подсъдимия Н. към повдигнатото
обвинение и възприетата от него защитна позиция са негово право, предоставено му от
закона, поради което процесуалното му поведение не следва да се коментира.
Настоящият съдебен състав намира, че не е допустимо приобщения по делото
звукозапис -1 бр. файл с надпис „В.mp3“с дата на създаване 08.04.2025г., 23:14 часа,
съдържащ се на флаш памет черна на цвят предоставена от подс. Н. да бъде използван
като доказателство в настоящето производство, тъй като тези запис е изготвен
7

преднамерено и тенденциозно от св.Б. с оглед обслужване на защитната линия на
подсъдимия.
Тук е мястото да се посочи, че приобщаването на „случайни“ и/или „преднамерени“
снимки, звуко- и видеозаписи към доказателствената съвкупност многократно е било
предмет на разглеждане от страна на доктрината и съдебната практика .
В исторически план според съществуващата съдебна практика изграждане на
вътрешно убеждение на съда въз основа на случайно създадени извън процеса записи
е било недопустимо. Различен е подходът в по-новата теория и съдебна практика на
ВКС, които приемат, че снимки, видеозаписи и звукозаписи могат да бъдат приобщени
към доказателствените материали като веществени доказателства, като критерий за
тяхното приобщаване е начинът на създаването им / в този смисъл е „Преглед на част
от практиката на ВКС, НО, във връзка с често срещани проблеми, свързани с
доказването в наказателното производство“ с автор съдията К.Шекерджиев/.
Към настоящия момент, според константната съдебна практика при решаването на
този въпрос, ръководно-решаващият орган най-напред трябва да направи внимателна
преценка дали те са изготвени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 КРБ и чл.
8, § 1 ЕКЗПЧОС. Могат ли да се ползват, обаче, извънпроцесуални снимки и записи в
процеса на доказване трябва да се решава за всеки конкретен случай, защото
основният закон и Конвенцията очертават по идентичен начин правото на личен живот
и неприкосновеност на гражданите. Те съдържат приблизително еднакви критерии за
ограничаване на тези права от друг субект в определена степен.
Известно е, че въпреки забраната „никой не може да бъде следен, фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или
въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“,
конституционното право на личен живот не е абсолютно /чл. 32, ал. 1 КРБ/. То
подлежи на ограничаване само със закон и при спазване принципа на
пропорционалността, т.е. ограничаването да е пропорционално на друга
конституционно оправдана цел, каквато например е защитата на човешки живот, на
собствеността и др. В тази връзка е и забраната с упражняването на основни
конституционни права да се накърняват правата и законните интереси на другите /арг.
чл. 57, ал. 2 КРБ/.
В най-общ план, за осъществяване на тайно записване на друго лице е необходимо
спазване на реда за прилагане на специални разузнавателни средства, но при все това
частен звукозапис, извършен в нарушение на забраната за навлизане в защитена лична
сфера на друго лице, би могъл да послужи в процеса на доказване в наказателното
производство, доколкото макар да нарушава цитираната забрана, служи на целта за
доказване на престъпление. / в този смисъл е Решение № 224 от 14.03.2019 г. на ВКС
по н. д. № 1033/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Л.П., Решение № № 73/
16.05.2022 г. по Наказателно дело за възобновяване № 20223000600077 по описа за
2022 година на Апелативен съд- Варна и др./
В контекста на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че създадените
снимки, звукозаписи и видеозаписи в противоречие с нормативно предписаните
правила, било тези по НПК или други закони, не могат априори да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност, само на формалното основание ,,създадени по различен
от указания в разпоредбите на НПК ред“. Тяхното приобщаване за целите на
наказателното производство не винаги ще доведе до пълно нарушение на
конституционното изискване по чл. 32, ал. 2 КРБ и правото по чл. 8 § 1 от ЕКЗПЧОС.
8

Преценката за допустимото приобщаване на тези извънпроцесуални записи се прави
през призмата на чл. 32, ал. 2 КРБ. Във всеки случай се изследва дали намесата в
личния живот на гражданите е пропорционална с оглед постигането на защита на
друго конституционно установено право, или не. Това означава, че следва да се търси
баланс между конституционните права на пострадалото лице и нарушението на
правата на извършителя и да се търси защита на обществен интерес от разкриването
на обективната истина относно разкриването и доказването на престъплението,
респективно доказването, че такова не е извършено с оглед основния постулат, че
всеки е невинен до доказване на противното и има право на справедлив процес/ в този
смисъл е Решение № 232 от 29.04.2010 г. по НОХД № 170/2010 г. III НО/.
Следователно не всеки незаконно получен доказателствен материал е недопустимо
да бъде използван, като за допустимостта да бъде включен в преценката на решаващия
съд е необходима оценка на тежестта на нарушаването на чуждата лична сфера, от кого
е извършено нарушението – държавен орган или частно лице, дали нарушението се е
отразило върху достоверността на доказателството и т. н.
В случая по делото бе установено, че записът изготвен от св.Б. и приложен на флаш
памет, представена от подсъдимия е създаден преднамерено от св.Б., за което същата
депозира показания. Тя посочи, че е създателка на преднамерения запис, тъй като
практиката й била да записва разговори с официални лица. Потвърди, че не е
предупредила събеседника си, че води звукозапис на разговора. Съдът намира, че в
случая подбудите за изготвяне на записа не са били да бъдат събрани доказателства
свързани с разследваното престъпление, а такива с оглед разобличаване и
компрометиране показанията св.Ш., чрез събиране на „доказателства“ че той
лъжествидетелства твърдейки, че стажува при адвокат А., поради което е присъствал в
съдебната зала по въззивното гр. дело между страните. Само, че събирането на такива
доказателства- дали или не св.Ш. е стажант на адв.А. е допустимо и възможно да бъде
сторено по друг ред, а не чрез преднамерено записване на разговори и то с адвокат. В
случая тежестта на нарушението, изразило се в заобикаляне на закона и нарушение на
чл. 32, ал. 2 КРБ е сериозно, тъй като е засегната правната сфера на практикуващ
юрист и то с цел разобличаване на друг юрист, който пряко не е свързан с
разследваното престъпление, което е недопустимо. Такова поведение и заобикаляне на
закона не би могло да се толерира, доколкото както бе споменато по-горе то няма за
цел да съдейства за доказване на защитната теза при липса на други способи за това, а
до компрометира свидетелски показания и да злепоставя свидетели. И доколкото
процесуалната допустимост на доказателствените средства произтича от закона, а не от
неговото заобикаляне коментирания по-горе запис и свързаното с него веществено
доказателство не се кредитират от съда и се изключи от доказателствената съвкупност.

След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и
в тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване
на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна
следното:

С частната тъжба на подсъдимия И. Н. е повдигнато обвинение за престъпление
по чл.148, ал.1, т.1 вр чл.146, ал.1 от НК, за това, че:
На 21.05.2024 година в гр.Варна, в открито съдебно заседание по въззивно
гражданско дело № 20243100500569 по описа за 2024г. на Окръжен съд - Варна, е
9

казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.С.М., родена на ***г. с ЕГН
********** в нейно присъствие, като й казал, че е „извършила престъпление и е
престъпник“ и „адвокат на престъпника“, като обидата е нанесена публично.
Константна е съдебната практика, че тъжбата /както и обвинителният акт/ определя
рамките, в които следва да се движи производството и да се реализира правото на
защита на обвиненото лице. Няма спор и по обстоятелството, че частният тъжител,
дори и да е представляван от повереник, не е длъжен да квалифицира, съобразно
разпоредбите на НК деянието, което претендира, че е извършено от подсъдимия. А
посочената от него правна квалификация, не е обвързваща за съда. Наказателната
юриспруденция отдавна е възприела, че при делата от наказателно частен характер е
приложим римският принцип „Da mihi facti, dabo tibi ius“ /Дай ми фактите и ще ти дам
правото/.
В подадената до съда частна тъжба от Г. М. са изложени фактически твърдения за
това, че на 21.05.2024 година в гр.Варна, в открито съдебно заседание по въззивно
гражданско дело № 20243100500569 по описа за 2024г. на Окръжен съд – Варна
подс.Н. е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. М. в нейно
присъствие, като й казал, че е „извършила престъпление и е престъпник“ и „адвокат на
престъпника“, като обидата е нанесена публично. Дадена е и правна квалификация на
претендираното престъпление, като такова по чл.148, ал.1, т.1 вр чл.146, ал.1 от НК.
Въз основа на така изложените фактически и правни твърдения с Разпореждане
№7469/15.11.2024г. е възприета идентична с частната тъжба правна квалификация, за
деяние , за което се твърди, че е извършено от подсъдимия в гр.Варна, на 21.05.24г.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 146 от НК са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство,
самооценка на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си
личностна и обществена ценност. В правната доктрина се приема, че обидата е
умишлено унижаване на чувството на лично достойнство на дадено лице посредством
неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне с него. В Решение №
1173-54-I се сочи, че обидата представлява израз на едно непристойно държане, като
за разлика от хулиганството по чл. 325 НК при обидата има умисъл не за
демонстративно пренебрегване на правилата на морала, а за непосредствено засягане
личността на обидения. Обидното отнасяне не е просто неучтивост, неспазване
правилата на приличието, проява на недостатъчно възпитание. По своето съдържание
обидата представлява изразяване на една отрицателна оценка на дееца, на едно
отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. За да бъде съставомерна като
обида, негативната оценка или отнасяне към личността на пострадалия трябва да бъде
в груба и крайна форма, която и поради това е обществено неприемлива.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението обида по чл.146,
ал.1 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не ограничава и не уточнява
обидното действие или бездействие. Достатъчно е чрез него да се унизява честта или
достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие
независимо от начина и формата на казването или извършването. При обидата деецът
дава своята негативна оценка за другиго чрез епитети, сравнения, квалификации,
псувни, жестове и др. Обидните думи и/или действия следва да са отправени в
присъствието на пострадалия, който трябва да ги е възприел. Това означава, че
обиденият трябва да е в състояние, да има обективна възможност да възприеме
унизителната спрямо него проява. В този смисъл и ВКС приема, че за осъществяване
10

състава на чл. 146, ал. 1 НК не е достатъчно обиденият физически да присъства на
мястото, където са казани обидните думи и изрази или са извършени обидните
действия (жестове, мимики и др.). Необходимо е още те да бъдат възприети от него.
Това ще стане, като ги чуе или види.
В случая от доказателствата по делото, а именно заверен за вярност препис от
Протокол № 786 от 21.05.2024г. по въззивно гр. дело № 569/2024г. по описа на ОС -
Варна е видно, че в открито съдебно заседание, проведено на 20.05.2024г., в
присъствието на страните по въззивно гр. дело № 569/2024г. по описа на ОС – Варна,
съдебния състав от трима съдии, съдебният секретар и свидетелите Ш. и Б. , в своята
защитна реч подс. е заявил следното : „Районният съд правилно е възприел, че е
налице престъпление и това е доказано, но неправилно е тълкувал приложените
около 20 пасквили, чието авторство не е ясно. Самата страна се опитва да внуши, че
това са писания, които аз съм писал, и в резултат на тези писания Районният съд
редуцира санкцията срещу извършилия престъплението, което е несправедливо и
моля да бъде поправено от настоящия съдебен състав. Тези пасквили не са с мое
авторство, недоказани са, моля да не бъдат зачитани“, а след намесата на адв.А. и
изразяване на становище, че много свободно се употребява думата „престъпление“ и
след предупреждение от съда да спазва реда в залага и заявил и думите: „адвокат на
престъпника“ към адвокат А..
Съгласно чл. 32 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му
предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на
негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички
други органи те имат силата на официално заверени документи. Следователно
представеният с тъжбата заверен от адв.А. препис от горепосочения протокол се
ползва със силата на официално заверен документ.
От друга страна съобразно разпоредбата на чл. 152 от ГПК протоколът от
заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание
съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за
неизвършени. Според разпоредбата на чл.151 от ГПК за разглеждането на делото се
съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на
съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на
изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени
доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и
констатациите и определенията на съда.Протоколът се съставя под диктовката на
председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от
заседанието. Протоколът се подписва от председателя и от секретаря. В случая
представения по делото заверен препис от Протокол № 786 от 21.05.2024г. по въззивно
гр. дело № 569/2024г. по описа на ОС – Варна съдържа всички реквизити посочени в
разпоредбата на чл.151 от ГПК. Същият е подписан с КЕП от председателя на състава
и от секретаря, следователно той има пълна доказателствена сила на официален
удостоверителен документ по смисъла на чл.152 от ГПК, удостоверяващ извършените
в съдебното заседание съдопроизводствени действия и респективно изявленията на
страните. Същият безспорно установява мястото, датата, годината и часът на
извършените действия, както и присъстващите страни. Ето защо в контекста на
неговата удостоверителна функция следва да се преценява съставомерността на
вмененото във вина на подсъдимия деяние.
В случая квалификацията на повдигнатото обвинение е на публична обида проявена
11

чрез казване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго / на Г. М./
пред повече лица. Според теорията и константната съдебна практика обидата е
нанесена публично, когато обидните изрази са извършени пред повече хора /повече от
един-двама/ или на място, където позволява да бъдат възприети от повече хора /повече
от един/. Няма значение дали мястото на извършването на деянието е публично или не.
Нещо повече, не е достатъчно за квалификацията по този текст на закона обидата да е
нанесена в присъствие на повече лица, но и тези лица е необходимо лично да са
възприели обидните думи, изрази. В горния смисъл са О-28-03-I н.о на ВС, Р-102-76-I
н.о. на ВС, Р-270-75-II н.о. на ВС, Р-737-74-II н.о. на ВС и др.. В конкретния случай от
доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че мястото на което са
направени изявленията от подсъдимия, обективирани в посочения по-горе протокол се
явява публично- в съдебна зала и открито съдебно заседание, а и те са възприети
освен от тъжителя и останалите страни по делото, от съдебния състав, секретаря,
който ги е отразил в протокола под диктовката на председателя на състава, от
присъстващите в залата външни за процеса лица- Б. и Ш..
Съдът намира, че изявленията на подсъдимия „….Районният съд правилно е
възприел, че е налице престъпление…. в резултат на тези писания Районният съд
редуцира санкцията срещу извършилия престъплението“ и отправената от него
реплика към процесуалния представител адв.А. : „адвокат на престъпника“ безспорно
са отнесени към личността и действията на частната тъжителка, присъстваща в
съдебното заседание като въззиваема страна по делото. Думата „престъпник“,
̀
респективно членуваната й форма „престъпника“ е съществително име, в мъжки род,
чието семантично значение означава човек, който извършва престъпление. Според
речника на българския език думата престъпник е синоним на злодей, злосторник,
разбойник, пакостник, нарушител, виновен, виновник, убиец, катил, бандит, гангстер,
главорез, хулиган, грешник, подлец, негодник. Думата „престъпник“, респективно
членуваната й форма „престъпника“, изречена по повод конкретно лице, по своята
същност е унизителна за честта и достойнството на другиго. Безспорно, тя обективно
е от категорията изрази, които могат да засегне достойнството и честта на лицето, към
което е отправена. В конкретния случай подсъдимият Н. пред въззивния съд на
20.05.2024г., в защитната си реч, е интерпретирал съдебното Решение
№3553/04.11.2023г. по гр.дело №14316/2022г. по описа за 2022г. на ВРС, като е
изложил своята оценъчна дейност относно неговата справедливост и обоснованост.
Това е безспорно видно от съдържанието на речта и по-конкретно от изразите
„….Районният съд правилно е възприел, че е налице престъпление…. в резултат на
тези писания Районният съд редуцира санкцията срещу извършилия
престъплението“. В това решение първоинстанционният съд разгледал казуса е
посочил, че процесните публикации на тъжителката М. спрямо подс.Н., предмет на
делото съставляват приписване на престъпление по чл. 147 от НК (клевета) и по чл.
209 от НК (измама). В своите мотиви гражданският съд е приел, че е налице
съзнателно разгласяване от ответницата /частния тъжител М./ на неверни факти за
ищеца /подс.Н./ с умишлено негативна конотация - позорни обстоятелства и
престъпления, като е заключил, че е налице осъществен фактически състав на
престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147 от НК. Т.е. в своите мотиви по казуса
ВРС е приел, че частната тъжителка М. е извършила престъпление по смисъла на
чл.147 от НК- клевета, поради което е и уважил част от предявените срещу нея искове.
Съдебният акт не е бил обжалван от М. и нейния процесуален представител т.е.
същите са възприели съдебната позиция, че публикациите й спрямо тъжителя се
12

субсомират под състава на чл.147 от НК и съставляват престъпление „клевета“. От
друга страна подс. Н., които е бил ищец в производството, оставайки недоволен от
присъденото обезщетение за противоправното деяние на М. е инициирал
производството пред въззивната инстанция, като е обжалвал съдебният акт. В
пренията си по съществото на делото, излагайки своето отношение към
първоинстанционното решение, включае и след репликирането му, че свободно
употребява понятието престъпление, обръщайки се към процесуалния представител на
ответницата/ за която в съдебния акт е прието, че с публикациите си го е оклеветила -
извършила деяние по чл.147 от НК/ с думите „адвокат на престъпника“, той е
инвокирал своето възприятие за справедливостта на съдебния акт. Както в съдебната
практика, така и доктрината се приема, че предмет на престъплението по чл. 146 от НК
могат да бъдат изрази с конкретно обидно съдържание, които носят своята негативна
оценка за другиго. Необходимо е те да изразяват еднозначна отрицателна оценка
спрямо личността, а не да представляват оценъчно съждение, което се извежда чрез
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. Съотнасянето на
тези принципни разбирания по тълкуването и прилагането на закона към установените
по делото факти сочи, че в инкриминираните с тъжбата изрази не се съдържа такива,
които съставляват отрицателна оценка на подсъдимия, целяща да засегне честта и
достойнството на тъжителката. Последната е инкриминирала с тъжбата своя
субективен прочит на изразените от подс. оценъчни съждения, собственото си
възприятие и тълкуване на инкриминираните слова. Начинът на мислене, обаче, не
може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не
подлежат на доказване, поради което деецът не може да носи наказателна отговорност
за чужди изводи /в случая на ВРС/, оценки на тези изводи, разсъждения по тях /В този
смисъл е Решение № 80/09.03.1998 г. по н. д. № 766/1997 г., II н. о., Решение № 272 от
28.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 596/2015 г., НК, III н. о., докладчик съдията Д.А.
(делото на адвокат В.Т.)/.Общата характеристика на използваните думи и изрази от
подсъдимия сочи, че те не се явяват личностна негативна и унижаваща оценка на
подс. за тъжителката и че тя се обективира имено и само, за да се засегне честта и
достойнството на тъжителката. Още повече, че инкриминираните изрази са изречени
от подс. в открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения, с цел защита
правата му и поддържането на определена теза, като съдът е този, който ще я приеме
за доказана или отхвърли, като изложи мотиви затова в съдебния си акт. Поради което
и той не може да носи наказателна отговорност за изложената от него оценъчна
позиция на първоинстанционния съдебен акт. Още повече, че в последния се съдържат
изводи, че М. е извършила деяние субсумиращо се под състава на чл.147 от НК- т.е.
престъплението клевета. Употребените слова са мисловен израз на лична оценка и
собствена позиция в обсега на свободата на правото на изразяване на личността и
отстояване на личната позиция, поради което не представляват обида по смисъла на
чл.146 от НК.
Независимо от горното, от събраните по делото доказателства не се установи
подсъдимият да е извършил вмененото му деяние чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от
НК, което както бе посочено по-горе не съставлява обида по смисъла на чл.146 от НК,
на 21.05.2024г. По делото бе безспорно установено, че инкриминираните в тъжбата
изрази съставляват част от пледоарията на подс.Н. по съществото на въззивно гр. дело
№ 569/2024г. по описа на ОС – Варна, съдебното заседание по което е проведено на
20.05.2024г., видно от протоколът от заседанието приобщен по делото и съставляващ
официален удостоверителен документ за датата на неговото провеждане, както и от
официалната справка на съставът на ВОС по делото, също приобщена по делото.
13

Съдът не може да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление на
дата, различна от тази, посочена в обвинението, повдигнато от тъжителя, тъй като е
обвързан от фактите посочени в частната тъжба. Когато в хода на съдебното
следствие съществено се измени обстоятелствената част на обвинението повдигнато с
частната тъжба, на подсъдимия следва да бъдат предявени по надлежния процесуален
ред (чрез изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.6 от НПК, при наличие и на
останалите предпоставки- да не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 ). Винаги, когато
фактите в хода на съдебното следствие се променят, съдът не би могъл да предприеме
сам изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй като се касае до нови
факти (ново обвинение от фактическа страна, в случая по отношение на времето на
деянието), което само частният тъжител има правомощието да повдигне по реда на чл.
287, ал.6 от НПК. В случая от повереника на частната тъжителка, в последното по
делото заседание, проведено на 08.07.2025г., бе направено искане по реда на чл.287,
ал.6 от НК за изменение на обвинението относно датата на деянието. Съдът прие, че
изменението в датата на твърдяното престъпление съставлява съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението, тъй като е елемент от обстоятелствата на
престъплението визирани в чл.81, ал.1 от НПК. Съобрази, обаче, разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НПК, съгласно която тъжбата трябва да бъде подадена в 6 месечния срок от
деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението или в деня, в
който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство от
прокурор. Отчете, че в случая настоящото наказателно производство е образувано по
внесена частна тъжба на 24.10.2024г. за деяние, за което в обстоятелствата на тъжбата
се твърди, че е извършено на 21.05.2024г., което идва да покаже, че частната тъжба е
подадена в срока, който е визиран в разпоредбите на НПК, поради което и делото е
насрочено за разглеждане в съдебно заседание. Съдът съобрази, че за да допусне
изменение на обвинението съгласно искането на повереника и съобразно разпоредбата
на чл.287, ал.6 от НПК, този срок следва да е наличен и към настоящия момент, т.е.
към датата на с.з., в което се твърди, че са установени новите обстоятелства. Към
датата на заседанието, в което повереникът поиска изменение на обвинението от дата
20.05.2024г. са изтекли повече от 6 месеца. Съдът съобрази и обстоятелството, че
частната тъжителка е присъствала в с.з., в което се претендира, че са произнесени
обидните изрази предмет на тъжбата т.е. тя узнала за обстоятелствата на твърдяното
престъпление именно на 20.05.2024г.. Поради това прие, че 6- месечният срок,
визиран в разпоредбата на чл.287, ал.6 от НПК, в който е било допустимо изменение
на обвинението е изтекъл на 21.11.2024г. С оглед на горното съдът с определение не
допусна изменение на обвинението досежно датата на деянието.
С оглед установена фактическа обстановка и след нейния правен анализ съдът прие
и, че освен несъставомерно остава и недоказано обвинението за деянието на дата
21.05.2024г. инкриминирана в частната тъжба.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК съдът следва да признае подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В противен случай ,
когато установи, че деянието не съставлява престъпление, не е извършено или не е
извършено от подсъдимия или пък, че не е извършено виновно от него , съдът,
съгласно разпоредбата на чл. 304 НПК, го признава за невиновен.
Въз основа на така приетата фактическата обстановка по делото, съдът намери, че не
следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. В настоящият
случай, съобразно събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че
14

обвинението повдигнато на подс. И. Н. с частната тъжба за престъпление по
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, а именно за това че : на
21.05.2024 година в гр.Варна, в открито съдебно заседание по въззивно гражданско
дело № 20243100500569 по описа за 2024г. на Окръжен съд - Варна, е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Г.С.М., родена на ***г. с ЕГН **********
в нейно присъствие, като й казал, че е „извършила престъпление и е престъпник“ и
„адвокат на престъпника“, като обидата е нанесена публично е недоказано.
Същото, по изложените по-горе съображения е и обективно и субективно
несъставомерно. Затова и на осн. чл. 304 от НПК, съдът оправда подсъдимия по така
повдигнатото му обвинение с частната тъжба.

По отношение на гражданския иск:

По делото бе приет за съвместно разглеждане гражданския иск предявен от частната
тъжителка Г.С.М. срещу подс. И.В.Н. за сума в размер на 3 000 лева, за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.чл. 146, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /21.05.2024г./ С оглед
признаването на подсъдимия за невиновен в извършването на престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1 вр.чл. 146, ал. 1 от НК, съдът прие за неоснователна гражданскоправната
претенция подсъдимият да заплати на тъжителката обезщетение в размер на 3 000 лева
за неимуществени вреди, резултат от престъплението, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането /21.05.2024г./, поради което отхвърли гражданския
иск изцяло като неоснователен, като го прие за недоказан както по основание, така и
по размер.

По отношение на разноските по делото.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, съгласно която, когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Съдът съобрази, че от защитника
на подсъдимия изрично е направено искане за присъждане на разноски в хипотезата на
чл.38 от ЗА.Видно от материалите находящи се в кориците на делото, по делото е
представен договор за правна защита и съдействие /л. 70 от съдебното дело/, по силата
на който адв. П. се е задължил да оказва безплатна правна помощ на подс. И. Н. на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. В посочените в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв хипотези, за да
възникне правото на адвоката на възнаграждение е необходимо наличието на две
предпоставки: 1. да е оказана безплатна адвокатска помощ на посочените в същата
алинея лица; 2. в съответното производство насрещната страна да подлежи на
осъждане за разноски. В съдебната практика е прието, че съществуването на някое от
визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв основания се доказва посредством самия
договор за правна защита и съдействие и не е необходимо съдът да събира
допълнителни доказателства в тази насока. В конкретния случай, както бе посочено
по-горе, се установява, че в производството пред първоинстанционния съд е
осъществена безплатна правна помощ по отношение на подсъдимия, като
същевременно частният тъжител М., с оглед изхода на делото и разпоредбата на
чл.190, ал.1 от НК следва да посрещне тежестта на разноските в производството.
При наличието на тези обстоятелства, настоящият състав намира, че частната
тъжителка следва да бъде осъден да заплати в полза на защитника на подсъдимия
адвокатско възнаграждение, като същото следва да бъде определено съобразно
15

Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа.
Разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв предвижда специфична хипотеза, при която лица,
които имат право на издръжка, материално затруднени лица, както и роднини, близки
или на друг юрист, разполагат с възможност да се ползват от безплатна адвокатска
помощ и съдействие, като изберат конкретен адвокат, който да осъществи това. Тази
възможност представлява своеобразна гаранция за ефективно упражняване на правото
на достъп до съд и не се изключва от предвидената в НПК възможност за назначаване
на служебен защитник на подсъдимия, тъй като изборът на конкретно лице, което да
осъществи защита на правата и интересите в процеса е с приоритетно значение. Освен
това, посоченият законов текст на ЗАдв не прави разграничение в зависимост от вида
на делото - наказателно, гражданско или административно. Следва да се отбележи и
това, че хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв представлява изключение от установения в
съдебната практика стандарт, че се присъждат само разноски, които действително са
били направени, тъй като последното е несъвместимо с оказването на безплатна
правна помощ и съдействие и в голяма степен би обезсмислило съществуването на
тази правна възможност. В тази насока е и разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, която
указва, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се определя съобразно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Ето защо чл.
38 от ЗАдв не е в колизия с установения в съдебната практика стандарт по
приложението на чл. 189, ал. 3 и чл.190, ал.1 от НПК.
Съгласно нормата на чл. 13, ал.1, т.1 от горецитираната Наредба за защита на
подсъдимия на адвоката се следва възнаграждение в размер на 600 лв. за
престъпление, за което е предвидено наказание пробация или глоба, какъвто е
настоящия случай, тъй като за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от
НК е предвидено наказание глоба от петстотин до десет хиляди лева и обществено
порицание.
Съгласно нормата на чл. 14, ал.2 от Наредба за защита по наказателно дело с повече
от две съдебни заседания за всяко следващо се заплаща по 250 лева. Поради което и
дължимото допълнително възнаграждение за адвокатска защита според броя на
съдебните заседания по настоящото дело е общо 1 000 /хиляда/ лева.
Следователно общо дължимата сума представляваща възнаграждение съобразно
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на подсъдимия Н. възлиза на 1 600 /хиляда и
шестстотин лева/. Поради това и съдът на основание чл.190, ал.1 от НПК осъди
частната тъжителка да заплати тази сума на адвокат П. Георгиев П. осъществил
безплатна правна помощ на подсъдимия по делото.

Относно вещественото доказателство : 1 брой флаш памет, черна на цвят съдът
реши да остане към материалите по делото след влизане на присъдата в сила, тъй като
на нея се съдържа звукозапис, изготвен в разрез с изискванията на закона.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

16

Номер на акта:	203
Дата:	8 юли 2025 г. (в сила от 24 юли 2025 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20243110204154
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	24 октомври 2024 г.

Присъда по НЧХД №4154/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите