Разпореждане по дело №117/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XХІ НПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. П. Н., защитник на подсъдимия М. С. С., против присъда № 4355/14.06.2010 г, постановена по НОХД № 299/2010 г по описа на Районен съд - Б.. Сочи се в същата, че първата инстанция неправилно е анализирала събраните по делото доказателства, в резултат на което не се е съобразила с основно обстоятелство, а именно противоправно нападение от страна на пострадалия А. Д. срещу подсъдимия М. С.. Твърди се, че вследствие на това подсъдимият осъществил „правомерна неизбежна отбрана”, като се изтъква, че не са превишени нейните предели. Алтернативно на това се твърди, че ако се приеме наличие на превишаване на пределите й, то въззивният съд следва да приложи разпоредбата на чл.132, ал.2 от НК.

Постановеният съдебен акт е атакуван и в гражданско-правната му част, като в жалбата е изразено несъгласие с размера на присъденото обезщетение, което не отговаряло на степента и характера на претърпените болки и страдания от страна на пострадалия, както и че същото противоречи на практиката на „Районен и Окръжен съд” за определяне на обезщетения за причинени неимуществени вреди по чл.129,ал.2 от НК.

Иска се отмяната на присъдата на Районен съд-Б. и постановяване на нова, с която подсъдимият М. С. да бъде признат за невиновен и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата си изцяло, като не сочи нови доказателства.

О. П. – Б., чрез своя представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като моли същата да бъде отхвърлена. Също не сочи нови доказателства.

Благоевградски окръжен съд, като обсъди всички събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, в пределите, установени в чл. 334 НПК и след като провери на основание чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата, счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена от заинтересована страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, обаче, тя е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваната присъда Районен съд-Б. е признал М. С. С., с ЕГН:*, за виновен затова, че на 19.07.2008г. около 10.30 часа в близост до ферма, находяща се по поречието на р.Б., в землището на гр.Б. е причинил средна телесна повреда на А. Б. Д., с ЕГН:* от гр. Б., изразяваща се в счупване на лявата ябълчна кост, което му причинило трайно затруднение на дъвченето –престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, във вр. ал 1 от НК. На основание чл. 54 от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години.

С присъдата е и уважен частично предявеният от пострадалия А. Б. Д. граждански иск за сумата от 6 000 хиляди лева.

За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият М. С. С. работи в „Рибно стопанство” гр.Б. като рибар.

На 19.07.2008 г./събота/ С. получил разпореждане от началничката си да обходи вадите, които снабдяват „Рибарника” с вода от река Б. За целта същата му изпратила и помощник – свид. А. Т., който преди това работил в „Рибно стопанство” гр.Б.. Тръгнали сутринта на същата дата по вадите, като се придвижвали със служебна кола „Опел Кадет”, светло синя на цвят, която управлявал свид.Т..

Обхождайки вадите, двамата видели, че в местността „Т.” половината вода е отбита частна ливада, която знаели, че е на пострадалият А. Д.. Продължили да проверяват дали е отбита водата и другаде, като наближили и фермата на свид.Д..

Около 10.30 ч. на същата дата – 19.07.2008г., свид. А. Д. бил във фермата си, която се намирала по поречието на р.Б. срещу ..., където отглеждал животни и в близост до нея имал ливада.

В същото време чул шум от автомобил, който спрял в близост до фермата му. Това бил автомобилът, с който се движели подс.С. и свид.Т.. Последните слезли от автомобила и се насочили К. свид. А. Последният познал от тях само свид.Т., с който се познавали от по-рано, когато работил в „Рибарника”/”Рибно стопанство” гр.Б./. Попитал ги какво става и какво ги води насам. Подсъдимия С. попитал свид.Д. докога ще се разправят с него, предвид отбитата от вадите вода, която трябва да снабдява Рибарника и неочаквано му нанесъл удар с лакът в лицето.

Разправията била чута от майката на Д. – свид. В. Д. и свид.В. В. Р., които отишли да видят какво става и станали свидетели на случилото се.

Пострадалият Д. не бил подготвен за този удар, залитнал и приклекнал до земята. Прилошало му и му причерняло и не могъл да се изправи. Подсъдимия С. продължил да му нанася удари с колене и ръце по главата. Всичко това продължило около 2-3 минути.

В това време свид.К. Д., който имал ферма в съседство на пострадалия Д. чул разправия откъм двора на Д. и тръгнал да види какво става, тъй като от мястото, на което се намирал не се виждало добре. Приближавайки шума, видял как двама мъже се бият, а третия стои от страни и ги гледа. Разпознал третият като свид.А. Т., който познавал от по-рано, единият от мъжете в схватката – като свид.Д., а другият мъж – подс.С. бил непознат за него. Пристигайки на място свид.Д. застанал между обв.С. и свид.Д., за да преустанови боя, при който според него, непознатият- С. удрял Д.. Освен това забелязал, че по лицето на пострадалия А. Д. имало зачервяване.

След това, подсъдимия С. и свид.Т. се качили в автомобила, с който дошли и си тръгнали, като забелязали, че предната дясна врата на автомобила е изкривена и не може да се отвори, поради което и подсъдимия се качил отзад в автомобила.

След като подсъдимия С. и свид.Т. си тръгнали, свид.Д. почувствал силно главоболие, лявата страна на лицето му била леко охлузена и имал леко хлътване на вътре, поради което отишъл в ЦСМП гр.Б.. Там му направили ренгенова снимка на главата, като установили, че има счупване на лявата яблъчна кост и му препоръчали да отиде за лечение в София. До като бил в ЦСМП гр.Б. свид.Д. получил обаждане от майка си – свид.В. Д., от което разбрал, че мъжете пак са се върнали на фермата му и са заплашили майка му, че ще я хвърлят във вадата.

На 21.07.2008г. Д. отишъл на преглед в специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия в гр.София и на следващия ден – 22.07.2008г. постъпил в същата болница за операция. По делото са приобщени и копия от медицинските документи издадени на пострадалия, материализирани на диск/ запечатан в плик на л.44 от делото/.

От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава се установява, че в следствие на нанесен побой на 19.07.2008г. Д. е потърсил помощ в СПО К. М. гр.Б., където след направена ренгенография е установено счупване на лявата ябълчна кост. След три дни е постъпил на лечение в СБАЛ по лицево – челюстна хирургия гр.София, където е установено нарушена лицева асиметрия в областта на зигоматичната дъга в ляво, наличие на хематом и оток в същата област и крепитация при палпиране на фрагментите. Поради това е проведено оперативно лечение репозиция/наместване/ на установеното счупване с разместване на ябълчната кост, медикаментозно лечение с аналгин и след престой от два дни е изписан с подобрение за продължаване на лечението в домашно – амбулаторни условия и препоръки за щадящ режим на оперативната рана и предпазване от травми на лицето. Вещото лице категорично изключва възможността установения хематом със счупване на коста да се дължи на удар в повърхността на вратата на автомобила. Според него, счупването на ябълчната кост се дължи на директен удар с твърди, тъпи предмети, каквито са и човешките юмруци, лакти, колене и крака. Това счупване най-често се получава при по-силен удар с юмрук, лакът. Същото добре отговаря да е получено по начин и време посочени от пострадалия и свидетелите очевидци, а именно нанасяне на побой с по-силен удар с юмрук, лакът в лявата ябълчна област на 19.07.2008г. преди постъпването му в Спешен Ц. гр.Б.. Последното е наложило оперативно лечение и по своя медикобиологичен критерий му е причинило трайно затруднение на дъвченето за около 2-3 месеца.

ОС намира, че така описаната в мотивите К. присъдата фактическа обстановка е правилно изяснена, след подробен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Същата подкрепя изцяло направените от РС правни изводи.

Във връзка с наведените от защитата доводи във въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

Основното възражение в жалбата е в насока, че в случая М. С. действал при условията на неизбежна отбрана, като е отблъснал противоправно нападение от страна на пострадалия А. Д..

Следва да се отбележи изрично, че чрез института на неизбежната отбрана, визиран в чл.12, ал.1 от НК, законодателят е предвидил възможност за гражданите да отблъснат всяко непосредствено противоправно нападение чрез причиняване на вреди на самия нападател, в рамките на необходимите предели.

В настоящия случай защитата твърди, че в Д. скъсал ризата на С., увреждането на пострадалия се случило при „сборичкване”, при което С. е „засукал” Д. във вратата на автомобила, до който е станал инцидента. Тези твърдения не се подкрепят от събраните на първоинстационното съдебно производство доказателства. Напротив, видно от показанията на самия пострадал, както и тези на Р. и Д., единствено С. е нанасял удари на Д.. От изготвената и приетата по делото съдебно-медицинска експертиза по категоричен начин се потвърждава, че причиненото телесно увреждане на пострадалия - счупване на лявата яблъчна кост се дължи на директен удар с лакът,юмрук. Вещото лице изключва възможността причиненото увреждане да се дължи на удар в повърхността на автомобилна врата(л.56 от ДП по делото). По този начин напълно се опровергава защитната теза, изразена в подадената от него въззивна жалба. Ето защо и съдът приема, че в разглеждания случай не е налице нито една от задължителните фактически предпоставки на чл.12, ал.1 от НК.

Изложеното по-горе позволява да се заключи, че тъй като С. не се е намирал в положение на неизбежна отбрана, поради което не е и възможно да е превишил нейните предели. Напротив, подсъдимият е причинил телесно увреждане на пострадалия Д., нанасяйки му удари с юмрук, лакът, изразяващо се в счупване на лявата му яблъчна кост, с което му е причинил трайно затруднение на дъвченето. На второ място, поддържаното от А.Н. становище в жалбата, че въззивният съд следва да приложи разпоредбата на чл.132,ал.2 от НК, ако приеме че е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана, е също така неснователно и неподкрепено с доказателства.

По отношение на възражението ,касаещо несправедливо завишения размер на присъденото обезщетение на пострадалия А. Д.:

ОС приема същото за неоснователно. Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на такъв вид обезщетения се определя от съда по справедливост. За да присъди сумата от 6000 лв., първата инстанция се е съобразила с интензитета и времетраенето на преживените болки и страдания (Д. не можел два-три месеца след случилото се да се храни нормално, хранел се е само с пасирани храни и сокове, преживял е оперативни интервенции), периода, през който тези вреди са нанесени, както и практиката на съдилищата не само в Б..

С оглед изложеното съдът намира, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло.

Проверявайки изцяло присъдата съобразно правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира нарушения, налагащи нейната отмяна.

Като правилна и законосъобразна, същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила присъда № 4355/14.06.2010 г, постановена по НОХД № 299/2010 г от Районен съд-Б.. .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :