МОТИВИ към присъда по нохд № 11/2012г. на АРС ІІ н.с.
Районна
прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу В.А.С. *** и същата е
предадена на съд за извършени от нея престъпления, както следва:
по
чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за
това че през времето от
17,00 часа на 02.06.2011г. до 08,00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград,
обл. Пловдивска, в качеството си на длъжностно лице – директор на Дом за деца
лишени от родителска грижа „Таню войвода” гр. Асеновград, в нарушение на
службата си противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М. с ЕГН **********
и малолетната К.О.А. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение
на непълнолетно и малолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от
две денонощия, а именно четири денонощия;
по
чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за
това, че през времето
от 02,00 часа на 03.06.2011г. до 08,00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград,
обл. Пловдивска, в качеството си на длъжностно лице – директор на Дом за деца
лишени от родителска грижа „Таню войвода” гр. Асеновград, в нарушение на
службата си противозаконно е лишила от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********,
като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от
свобода е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия;
по
чл. 142а, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това
че през времето от
19,00 часа на 19.07.2011г. до 22,00 часа на 20.07.2011г. в град Асеновград,
обл. Пловдивска, в качеството си на длъжностно лице – директор на Дом за деца
лишени от родителска грижа „Таню войвода” гр. Асеновград, в нарушение на
службата си противозаконно е лишила от свобода малолетната К.О.А. с ЕГН **********,
като деянието е осъществено по отношение на малолетно лице;
по
чл. 142а, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това че през
времето от 19,00 часа на 19.07.2011г. до 08,00 часа на 20.07.2011г. в град
Асеновград, обл. Пловдивска, в качеството си на длъжностно лице – директор на
Дом за деца лишени от родителска грижа „Таню войвода” гр. Асеновград, в
нарушение на службата си противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М.
с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице.
В
хода на съдебното следствие е допуснато измемение
на обвинението по реда на чл. 287 ал.1 от НПК,като на подъсимата е
повдигнато ново обвинение за извършени от нея престъпления, както следва:
по чл. 142а, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.2, вр.
с ал.1, вр. чл. 20, ал.3 от НК за това, че през времето от
17,00 часа на 02.06.2011г. до 08,00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград,
обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с Е.Г.В. – като извършител, в
качеството си на длъжностно лице – директор на Дом за деца лишени от родителска
грижа „Таню войвода гр. Асеновград, в нарушение на службата си противозаконно е
лишила от свобода непълнолетната Н.М.М. с ЕГН: ********** и малолетната К.О.А.
с ЕГН: **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно и
малолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а
именно четири денонощия;
по чл. 142а, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.2, вр.
с ал.1, вр. чл. 20, ал.3 от НК за това, че през времето от 02,00 часа на
03.06.2011г. до 08,00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска,
като подбудител в съучастие с Х.И.К. – като извършител, в качеството си на
длъжностно лице – директор на Дом за деца лишени от родителска грижа „Таню
войвода“ гр. Асеновград, в нарушение на службата си противозаконно е лишила от
свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН: **********, като деянието е извършено по
отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от
две денонощия, а именно три денонощия;
по чл. 142а, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр.
чл. 20, ал.3 от НК за това, че през
времето от 19,00 часа на 19.07.2011г. до 22,00 часа на 20.07.2011г. в град
Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с А.Д. К. – като
извършител, в качеството си на длъжностно лице – директор на Дом за деца лишени
от родителска грижа „Таню войвода“ гр. Асеновград, в нарушение на службата си
противозаконно е лишила от свобода малолетната К.О.А. с ЕГН: **********, като
деянието е осъществено по отношение на малолетно лице;
по чл. 142а, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр.
чл. 20, ал.3 от НК за това, че
през времето от 19,00 часа на 19.07.2011г. до 08,00 часа на 20.07.2011г. в
град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с А.Д.К. – като
извършител, в качеството си на длъжностно лице – директор на Дом за деца лишени
от родителска грижа „Таню войвода“ гр. Асеновград, в нарушение на службата си
противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М. с ЕГН: **********,
като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице.
Предявени са и
са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство , граждански
искове от пострадалите чрез техния
повереник, изменени по основание след приетото изменение на обвинението против
подсъдимата С. за следните суми: от пострадалата К.А. за сумата общо от
5 000 лева ,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания ,от двете престъпления ,извършени спрямо нея, които са предмет
на обвинението; от пострадалата Н.М. за
сумата общо от 5 000 лева ,представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания ,от двете престъпления ,извършени
спрямо нея, които са предмет на обвинението и от пострадалата М.Т. за сумата от
3 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, от престъплението , предмет на обвинението, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа изцяло , така повдигнатото и прието ново обвинение. По
отношение реализацията на наказателната отговорност пледира на подсъдимата да
бъде наложено наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в
размер на четири години за две от перстъпленията и четири години и три месеца за
другите две престъпления, с приложение на чл.23 от НК, което да бъде изтърпяно
от подъсдимата при първоначален „ОБЩ“ режим в затворническо общежитие от открит
тип. По отношение на гражданския иск заема сатновище, че същият следва да бъде
уважен по справедливост.
Гражданските
ищци, чрез техния повереник, молят гражданските искове иск да бъдат уважени в
пълния им предявен размер като основателни и доказани.
Защитникът на подсъдимата
пледира същата да бъде призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото й
обвинение, тъй като счита ,че същото не е доказано по безсъмнен начин. По
отношение на гражданския иск счита ,че същият следва да бъде отхвърлен.
Съдът,след като прецени събраните по
делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата В.А.С.
е родена на ***г***, живуща ***, българка, българска гражданка, с висше
образование, разведена, неосъждана,работи като директор на ДДЛРГ „Таню Войвода“
– Асеновград, с ЕГН **********.
На 12.10.2004г.
подсъдимата В.С. е назначена на длъжност „социален работник“ в Дом за деца
лишени от родителски грижи /ДДЛРГ/ „Таню Войвода“ в гр.Асеновград. Тази
длъжност тя заемала до 29.05.2009г., на която дата по силата на трудов договор
№ 11, сключен с Кмета на Община Асеновград, била назначена за директор на
посочената специализирана институция до провеждане на процедура по конкурс. На
31.03.2011г. е сключено допълнително споразумение № 9 към посочения трудов
договор, съгласно което се променил срокът на трудовия договор, а именно той се
считал за сключен за неопределено време. Съгласно длъжностната характеристика
директорът на ДДЛРГ е пряко подчинен на Кмета на Общината и основните
задължения на директора са да организира, ръководи и контролира цялостната
дейност на институцията и да съдейства за провеждане политиката на
правителството в областта на социалните услуги в Община Асеновград.
Към
инкриминирания период от време в ДДЛРГ работели двама социални работници,
счетоводител, възпитатели, психолог, логопед, медицинска сестра, „Завеждащ
служба административно и техническо обслужване“ (ЗАТС), охрана и помощен
персонал. Всички те били на пряко подчинение на директора на ДДЛРГ, като от
значение за делото е конкретно обстоятелството, че видно от длъжностните
характеристики на възпитателите и социалните работници, те също са пряко
подчинени на директора на институцията. Социалните
работници в Дома били свидетелите Е.В. и В.П., свидетелите А.К., Й.З., М.К., Т.К., Д.А., Х.К., М.С., И.С., Е.Б., Д.Д., Г.К. през 2011г. работели като възпипатели. Като
психолог работила свид. З.К. /л.37,т.1/. През същия период свидетелката Е.Н. работила като медицинска сестра, свидетелката И.В. била счетоводител, свидетелят Х.П. – пазач и свидетелката С.Г. заемала длъжността „Завеждащ
административно техническа служба“.
Всеки от
възпитателите отговарял за съответна
възрастова група от по 5-6 от
настанените деца. Отделно от това по двама
възпитатели били дежурни на две смени с
продължителност от 08.00 часа до 14.00 часа и от 14.00 часа до
20.00 часа. От 20.00 часа до 08.00 часа на следващя ден бил дежурен един нощен възпитател,
предимно мъж. Дежурните възпитатели ползвали служебен телефон № **********.
В периода 2009
– 2011г. статутът на посочената институция се определял от § 8 ал.1 от ПЗР на
Закона за народната просвета , съобразно който държавните и общинските
обслужващи звена със социално предназначение –Домове за отглеждане и възпитание
на деца лищени от родителски грижи , се преобразуват от обслужващи звена в системата
на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални
услуги, финансирани като делегирана от Държавата дейност на Общината на чиято
територия се намират. Съгласно ал.2 от посочения § 8, Домовете преминават в
управление на Кмета на съответната Община. Дейностите в ДДЛРГ основно се
регламентират от Правилник, издаден от Министъра на труда и социалната политика
, съгласуван с Министъра на финансите, както и от Наредба за критерии и
стандарти за социални услуги за деца (НКССУД). Въз основа на тази Наредба
директорът на съответния ДДЛРГ изготвя и утвърждава конкретни процедури по различните стандарти и критерии, посочени
в нея, както и изготвя Правилник за вътрешния трудов ред в институцията, който
се утвърждава от Кмета на Общината.
Въз основа на
така посочената нормативна уредба , през учебната 2010/2011г. директорът
на дома, в лицето на подсъдимата, изготвил
всички процедури по стандартите, залегнали в посочената по-горе Наредба. Съгласно процедура за поверителност
отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерии 3 точка 4 спалните помещения не се заключват
и дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен
живеещите в стаята. В процедура за възпитание и дисциплина – стандарт 18 точка 6 са посочените дисциплнарните
наказания, които могат да бъдат налагани на децата и те са: порицание пред групата или на
общодомското събрание,
лишаване от гледане на телевизия, лишаване от игра на компютър, полагане на
труд по почистване на дома, забрана за излизане за определено време и лишаване
от организирани посещения. В т.7
от процедурата е изрично записано,
че физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване
на рискове за живота и здравето му. Видно от приложените протоколи и списък на
наложените наказания в Дома,
такова наказание
въобще не е било налагано. Всички лица, работещи
в Дома и настанените деца, подробно били запознати с разработените
и издадени процедури и
с Правилника за вътрешния трудов ред срещу подпис. При наличие на
риск дете да излезе без разрешение от институцията , са разработени мерки ,
съгласно стандарт 15/ 4 от Наредбата, които са следните: постоянно наблюдение
на детето, прилагане на възпитателни и терапевтични мерки и по-конкретно провеждане на консултации и
беседи с възпитателите и детето, разглеждане на поведенеието пред та.нар.
Домска комисия за противообществени прояви, обучение и дейности за свободното
време с цел ангажиране на вниманието (театър, спортни дейности, готварски
умения и др.), психотерапевтична работа – индивидуална и групова терапия.
Посочените мерки са разработени с цел превенция върху поведенеието на деца, за
които съществува риск да напускат институцията без разрешение. При нарушение на правилника
за вътрешния трудов ред
от страна на децата или други нарушения на установените правила в
институцията, е предвидено да се произнася т.нар.
Домска комисия за противообществени
прояви, която изслушва
провинилите се и след това взема решение за налагане на определено наказание, за което
се съставя съответно протокол. Наложеното наказание се отбелязва в книга и
съответно се определя отговорник, който следва да следи да се спазва наложеното
наказание. При така изработените процедури на практика директора на Дома няма правно регламентирана възможност да разпорежда
или сам да заключва
децата, настанени в дома в отделни стаи по какъвто и да е повод,
независимо от тяхното поведение или извършено от тях нарушение на описаните по
–горе правила.
През посочената по
–горе учебна година в ДДЛРГ живеели общо 44 деца, като свидетелката М.Т.
била настанена през м. септември 2010 година, свидетелката Н.
М. била настанена през м.май
2011 година и свидетелката К.А. била настанена през м. февруари 2011 година. Трите свидетелки още при
настаняването си били с проблемно поведение, не зачитали установените правила,
не посещавали редовно училище, често напускали Дома без разрешение или се прибирали след определения за
прибиране час. В тази
връзка съответно им били налагани част от посочените по-горе наказания. Предвид
близката възраст на трите деца, те били настанени в една група, чиито
отговорник като възпитател била свидетелката Й.З.. Същата многократно провеждала
разговори с трите момичета във връзка с поведението им, което не подлежало на
педагогическо възпитание, отделно от това им било налагано и физическо
ограничаване на движението – да не напускат територията на Дома без
придружител, корекционна работа с психолог, както и са предприемани и други
мерки от разработените такива , съгласно стандарт 15/4 от Наредбата.
На 28.09.2010г.
в ДДЛРГ е извършена проверка от инспектор в национална инспекция за опазване и
контрол на общественото здраве. При проверката било констатирано , че в дома
няма обособена стая ,в която да се настаняват деца за които има съмнение, че са
болни от заразни болести или имат паразити. Поради това е издадено предписание
от инспекторите, да се обособи стая – изолатор, за настаняване на посочените
категории деца. В изпълнение на тези предписания, през м.февруари 2011г. в дома
е обособена такава стая – изолатор, в помещение находящо се на втория етаж на
сградата, в близост до медицинския кабинет. Помещението е оборудвано с три
легла , шкаф и маса, без санитарен възел. Вратата се заключвала със секретна
брава, като ключът за нея се съхранявал в стаята на дежурния възпитател. На
прозорците на стаята , както и на всички стаи на втория етаж, били поставени
решетки.
Със Заповед №
366/27.05.2011г. на Кмета на Община Асеновград на подсъдимата е разрешено
ползването на 5 дни платен годишен отпуск, считано от 01.06.2011г. до
07.06.2011г. включително. Със Заповед № 158/31.05.2011г. подсъдимата
разпоредила по време на отсътвието си да
бъде замествана от свидетелката Е.В.. Със Заповед № 524/05.07.2011г. на Кмета
на Община Асеновград е разрешено подсъдимата да ползва 20 дни платен годишен
отпуск, считано от 11.07.2011г. до 05.08.2011г. включително. Със Заповеди № №
205 и 206/04.07.2011г. , подсъдимата наредила в периода на отсътвието си да
бъде замествана от свидетелката В. – от 11.07. до 19.07.2011г. и от свидетеля В.П.
– от 20.07. до 05.08.2011г.
Съгласно
правилата установени в специализираната институция, произтичащи както от
нормативната уредба, така и от разработените и утвърдени вътрешно –
организационни актове , в Дома ежедневно се водела т.нар. „рапортна книга“,
която се попълвала от възпитателите и съдържала данни за броя на децата,
тяхното движение – напускане и завръщане в институцията, както и други данни, необходими
за нормалното протичане на ежедневието в институцията.
На 01.06.2011г.
(сряда) , съобразно предварително изготвен график, в ДДЛРГ били на работа, в
качеството си на възпитатели, следните свидетели: в първата смяна от 8.00 до
14.00 часа – Г.К. и Й.З., във втората смяна от 14.00 до 20.00 часа – Е.Б. и М.К. и нощна смяна – Д.Д.. На 02.06.2011г.
(четвъртък) на работа в ДДЛРГ били следните свидетели: в първа смяна – Г.К.,
втора смяна – Е.Б. , Й.З. и И.С. и нощна смяна – Х.К.. През посочените два дни
на работа в Дома била и свидетелката Е.В., която замествала подсъдимата в
качеството й на директор, както и другият социален раобтник - свидетелят В.П..
На 01.06.2011г.
свидетелките К.А. и Н.М. напуснали ДДЛРГ без разрешение, което обстоятелство било отразено в рапортната
книга. На 01.06.2011г. дежурен нощен възпитатател бил свидетелят Д.Д., който
след приключване на смяната си записал в рапортната книга, че до 08.00 часа на
02.06.2011г. (при приключване на смяната му) свидетелките А. и М. все още не са
се прибрали в институцията. Той уведомил за това през нощта устно по телефона
дежурния полицейски служител в РУП Асеновград, както и свидетелката Е.В., при
пристигането й на работа на 02.06.2011г. сутринта. Поради това и в съответствие
с разработената процедура при отсъствие на дете без разрешение на основание стандарт 15 критерий 1 от НКССУД,
свидетелката В. *** с цел обявяване на двете момичета за издирване и тяхното
установяване. Около 15.00 часа свидетелката В. ***, че свидетелките К.А. и Н.М.
са издирени, намират се в сградата на
полицията и е необходимо тя да ги вземе от там. Тъй като свидетелката В. имала
притеснения,че двете момичета могат да избягат отново по пътя за ДДЛРГ тя се
обадила по телефона на св.В.П. и го помолила за съдействие да приберат заедно
децата в институцията. Свидетелят В.П. в
същия момент бил със свидетелката И.С. и група деца от Дома , в Центъра за
обществена подкерпа – Асеновград, поради което и се разбрал със св.В. цялата
група заедно да се прибере към институцията, като ще се срещнат с нея и
свидетелките К.А. и Н.М. в центъра на града. Около 16.00 часа свидетеката В.
излязла от сградата на РУП Асеновград заедно с двете момичета, срещнали се със
св. В.П., св. И.С. и групата деца от Дома и заедно тръгнали към ДДЛРГ. Тъй като
междувременно работното време на свидетелят В.П. приключило и след като се
уверил, че няма опасност свидетелките А. и М. да избягат, той не ги придружил
до сградата на Дома , а по пътя си тръгнал. Вървейки към ДДЛРГ свидетелката В.
провела разговор по телефона с подсъдимата С.. Провеждането на този разговор
бил възприет от св.С., но тя не успяла да чуе конкретно за какво разговарят
двете. Тъй като междувременно св.В. била уведомила подсъдимата за изчезването на двете деца, в хода на този
разговор й обяснила, че са издирени от полицейските служители и се прибират към
Дома, като я попитала какви мерки да се предприемат спрямо момичетата, за да не
избягат отново. Подсъдимата С. й разпоредила децата да бъдат заключени в стаята
– изолатор в ДДЛРГ и да стоят там „до второ нареждане“. След като се прибрали в
институцията около 17.00 часа, свидетелката В. завела двете пострадали в т.нар.
„изолатор“ и ги заключила. След това предала на дежурния възпитател – свидетелката
И.С., че двете деца са заключени по
разпореждане на подсъдимата С., дадено след
разговор по телефона и трябва да останат в стаята – изолатор „до второ
нареждане от директорката“, да се извеждат до тоалетна и да им се носи храна.
Казала й също така тези условия да се предават на възпитателите, застъпващи на следващата
смяна, след което си тръгнала. След като децата били оставени в изолатора ,
дали обяснения къде са ходили и били попълнени и необходимите протоколи,
предвидени в процедурата, изготвена в съответствие със стандарт 15 критерий 1. Смяната на св. И.С. приключила в 20.00 часа и
до приключването й, двете пострадали стоели заключени в т.нар. „изолатор“, като
около 18.00 часа в стаята им била
занесена вечерята. В 20.00 часа започнал нощната си смяна св.Х.К. на когото
било предадено от св.С., че „…по нареждане на директорката, децата трябва да
бъдат държани под ключ…“, както и че това нареждане следва да бъде предавано на
следващия възпитател, който застъпва на смяна.
Междувременно
на 02.06.2011г. след обед свидетелката М.Т. също напуснала институцията и не се
прибрала до установения за прибиране вечерен час. Излизането й било отразено в
рапортната книга от дежурния възпитател и възприето от нощния възпитател – св.К.,
тъй като задължение на всеки един от възпитателите било при постъпване на смяна да се запознава с
отразяванията в рапортната книга. Тъй като св.М.Т. не се прибрала малко преди
23.00 часа св.К. провел разговор по телефона с подсъдимата, казал й, че св. М.Т.
я няма и тя му разпоредила ако се върне през нощта да я заключи при другите
момичета в стаята –изолатор. След това св.К. ***, за да ги уведоми , че свидетелката
М.Т. и още едно дете от дома не са се прибрали. Дал устно описание на децата и бил
посетен от автопатрул, за да попълни Заявление за издирването им. През нощта около 01.00 часа на
03.06.2011г. (петък) св.Т. се прибрала с още едно дете от ДДЛРГ на име Милен,
като и двамата били в нетерзво
състояние. След като снел обяснения от двете деца, в съответствие с
установената за това процедура, св.К. завел св.М.Т. в стаята – изолатор при
останалите две момичета и заключил вратата.
На 03.06.2011г.
сутринта на работа първа смяна като възпитател била свидетелката Г.К., както и
двамата социални работници – свидетелите Е.В. и В.П.. Преди да си тръгне
свидетелят К. разговарял със свидетелката В., обяснил й , че в стаята –
изолатор е заключена и пострадалата М.Т. , тъй като се прибрала късно през
нощта пияна, както и че детето се намира в тази стая по нареждане на
подсъдимата С.. В 14.00 часа започнала смяната на дежурните възпитатели
свидетелите К., З. и А.. На същите било предадено от техните колеги, че в
изолатора са заключени трите пострадали, по нареждане на подсъдмата, както и че
следва да им се носи храна и да се водят до тоалетна, но да не бъдат пускани
извън изолатора, а да останат заключени, докато подсъдимата не нареди да ги отключат.
В 20.00 часа на смяна застъпил св. Д.Д., на когото от св.З. също били предадени условията, при които
трите момичета следва да стоят в изолатора. Междувременно около обед на
посочената дата подсъдимата С. посетила ДДЛРГ, въпреки че била в отпуска.
Извикала св.В.П. и му казала да доведе в кабинета й трите пострадали. Св.П.
установил, че в момента те са изведени от стаята-изолатор в столовата на ДДЛРГ,
за да обядват, изчакал ги да се нахранят, след което ги завел в кабинета на
подсъдимата, изчакал известно време в коридора, след което излязъл на двора.
Свидетелят П. не успял да чуе проведения разговор между подсъдимата и трите
пострадали, но чул , че същият се води на висок тон и подсъдимата крещи. По
време на разговора подсъдимата заявила на трите момичета, че „ще постоят малко
заключни, за да им дойде акъла в главата“. След разговора, свидетелят П. завел отново
трите пострадали в стаята-изолатор.
На 04.06.2011г.
(събота) сутрешната смяна се поела от възпитателите М.С. и И.С., като
последната вече имала яснота по въпроса защо са заключени трите пострадали в
изолатора, как да се процедира с тях, както и че не бива да бъдат пускани докато
подсъдимата не нареди. Свидетелката М.С. била уведомена лично от нощния
възпитател, че трите момичета са заключени в изолатора от св.В. по нареждане на
подсъдимата , трябва да им се носи храна и да се пускат до тоалетна. По график
същия ден втората смяна следвало да се поеме от св.К., но по лични причини
същата заменила смяната си със св.З.. Т.е. в 14.00 часа на същата дата
започнала смяната на св.З. и св.Б.. При пристигането си на работа свидетелката З.
била уведомена от свидетелката М.С., че децата все още са заключени и не трябва
да бъдат пускани извън стаята.
На 04.06.2011г.
през деня, по време на първата смяна на възпитателите И.С. и М.С., св.Б.К.В. се
качил в банята, която се намирала непосредствено до стаята-изолатор, за да пие
вода. Прозорецът на банята бил отворен , както и прозорецът на съседната стая.
Пострадалите свидетелки провели разговор през отворените прозорци със св.В.,
подали му през решетките 1 лв. и го помолили да им купи цигари. Свидетелят Б.В.
отишъл до съседен магазин, закупил цигари и се качил отново в банята на втория
етаж. Тъй като бил нисък на ръст и слаб, той излязъл на решетките на прозореца
на банята, преминал през тях към решетките, поставени на прозореца на стаята –
изолатор и от там успял да влезе в тази стая и да даде свидетелките А., Т. и М.
цигарите. Действията по преминаване на детето през решетките на прозорците на втория
етаж били забелязани от свидетеля Х.П. – охрана в ДДЛРГ. Той незабавно уведомил
за това дежурните възпитателки – свидетелките И. С. и М.С.. Последната, заедно със св.П. се
качили в стаята-изолатор, а св.М.С. останала долу на двора под прозорците.
Когато стигнали до стаята, св. Ив.С. отключила вратата, двамата със св.П.
влезли в стоята и открили св.В. скрид под едно от леглата. Извели го навън,
след което св.Ив. С. отново заключила вратата. За случая била съставена
докладна записка, адресирана до подсъдимата, в качеството й на директор,
подписана от двете възпитателки и охраната, в която била отразено подробно случката със свидетеля В.
и по-конкретно обстоятелството ,че той се е промъкнал през решетките на
прозорците, за да влезе в стаята – изолатор, което действие поставя в риск
живота и здравето ме и с предложение да се вземат конкретни обезопасителни
мерки. Докладната записка била входирана след като св.Георгиве – завеждащ
служба ЗАТС и подсъдимата се върнали на работа и по-конкретно на 10.06.2011г. и
подс.С. се запознала със съдържанието й.
На 05.06.2011г.
(неделя) свидетелките М.С. и И.С. отново били на работа първа смяна и отново приели от нощния
възпитател трите момичета заключени в изолатора. В 14.00 часа на работа дошли
св.З. и св.Б.. Тъй като св.З. била отговорник на възрастовата група , в която
били свидетелките А., Т. и М., почти през цялото време на дежурствата си
основно тя контактувала с тях. След обед на посочената дата подсъдимата се
обадила на св.З., за да я пита какво е състоянието и поведението на трите
момичета и й казала да прецени дали да
ги пусне да излязат за известно време на двора, но постоянно да й бъдат „пред
очите“, след което отново да бъдат заведени в изолатора. След този разговор
свидетелката З. извела трите пострадали за известно време на двора и в стаята, в
която се гледали филми до 18.00 часа, след което вечеряли и отново били
заведени в стаята – изолатор, за да спят там. Нощната смяна на 05.06.2011г.
била поета от св.К., който бил много добре запознат с условията при които
трябва да бъдат държани пострадалите в изолатора.
На 06.06.2011г.
(понеделник) подсъдимата С., въпреки че формално ползвала отпуск, посетила
ДДЛРГ. Извикала в кабинета си св.Е.В. и й наредила да „свали трите кучки отгоре“
и да ги доведе в кабинета й (очевидно имайки предвит трите заключени деца). Свидетелката В.
изпълнила това разпореждане и завела трите пострадали от стаята – изолатор в
кабинета на директора. Тя не присъствала на проведния разговор, но
единственото, което успяла да чуе било, че подсъдимата крещяла на децата.
Подсъдимата С. провела разговор с трите пострадали с по-остър тон, като ги
попитатала дали най-сетне им е „дошъл акъла в главата“ , както и им казала, че
това заключване в изолатора било за тяхно добро. След този разговор трите
пострадали били освободени от подсъдимата.
По времето на
престоя си в т.нар. изолатор свидетелките А., Т. и М. били заключвани от
съответните възпитатели със знанието и съгласието на подсъдимата и по нейно
разпореждане. В случай на нужда били извеждани от някой от дежурните възпитатели
до тоалетна, да се изкъпят и в редки случаи били водени в столовата за храна,
след което отново били заключвани в изолатора. В зависимост от това кой от
възпитателите е бил на смяна храната или им се
носела в стаята от съответния възпитател , за да се хранят там или били
изпращани някои от другите деца от това да им носят храна. Поради
обстоятелството, че св.З. проявявала съжаление към трите деца, по време на
нейна смяна тя им позволявала да излизат от стаята за няколко минути, за да се
разсеят и да се почувстват по-добре, след което отново ги връщала там. На
03.06.2011г. трите пострадали били в тежко емоционално състояние, блъскали и
ритали вратата, крещели и искали да излязат. Това наложило св.В. да помоли за
помощ св.З.К., която работела в ДДЛРГ на длъжност „психолог“. Тя влязла в
изолатора при трите момичета и провела
разговор с тях с цел да ги успокои. След проведения разговор с психолога
състоянието на трите момичета се стабилизирало. На същата дата били проведени и
заседания на т.нар. Домска комисия за борба с противообществени прояви, на които било разгледано поведението на трите
пострадали. Комисията се състояла от свидетелите К., З., П. и В.. Посочената
комисия взела конкретни решения за налагане на съответни наказания на трите
пострадали измежду които наказания не е наложено такова , свързано с
физическото им ограничаване.
На 09.07.2011г.
свидетелката Н.М. излязла от ДДЛРГ с разрешение на дежурния възпитател и не се
прибрала в предвидения за това час, а едва на 10.07.2011г. около 8.00 часа
сутринта. При проведените разговори с нея е установено, че е пострадала от
престъпление по чл.152 ал.2 т.1 вр. ал.1
т.2 от НК осъществено спрямо нея в ранните часове на 10.07.2011г. Поради обстоятелството,
че е установено извършване на престъпление спрямо дете, във връзка със случая е
свикан т.нар.Координационен механизъм и
на 11.07.2011г. е проведена среща на Мултидисциплинарен екип ,включващ
участието на подсъдимата С. (въпреки ,че същата ползвала отпуск), представители
на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Асеновград, на
Община Асеновград, инспектор ДПС при РУП Асеновград и представител на МКБППМН.
С оглед претърпения инцидент от детето, чувството за вина и терапия на
нанесените психотравми, със заповед на Директора на ДСП Асеновград, св.М. е
насочена да ползва социални услуги в Центъра за обществена подкрепа-
Асеновград. Мерките, които са предприети в ДДЛРГ спрямо св.М. са извършване на консултация с дежурен
психиатър в ЦПЗ Пловдив, който е назначил медикаментозно лечение, както и е
планирана индивидуална работа с психолога на институцията.
В периода от 11.07.2011г.
до 05.08.2011г. подсъдимата С. ползвала платен годишен отпуск и била замествана
последователно от свидетелката Е.В. и свидетеля В.П..
На 19.07.2011г. (вторник) по график първа
смяна били на работа в ДДЛРГ, свидетелките Б. и К.. Около 9.15 часа свидетелката К.А. излязла от ДДЛРГ без разрешение
на възпитателите и до приключване на смяната им не се прибрала, което
обстоятелство е отразено в рапортната книга. От 14.00 часа на работа втора
смяна били свидетелките К. и И.С., а през целия ден на работа била и св.Е.В.,
която отново замествала подсъдимата С., както и свидетелката М.С., която
изпълнявала функциите на „логопед“. След обед св.М.Т. излязла до съседния до
ДДЛРГ магазин и след като се прибрала казала на св.Е.В., че св.Н.М. е избягала
от Дома. Междувременно свидетелката В. разговаряла по телефона с подсъдимата,
която й заявила, че категорично забранява св.М. да излиза от ДДЛРГ, тъй като на
следващя ден трябва да бъде заведена в сградата на РУП Асеновград, заедно с
брат й Д., за да дават показания. Свидетелката В. записала тези думи на
подсъдимата в рапортната книга, за да са запознати всички възпитатели, които са
на работа. След 14.00 часа подсъдимата и свидетелката В. отново провели раазговор,
при който С. попитала защо свидетелките М. и А. са извън Дома, тъй като лично ги
е видяла, разпоредила да бъдат издирени и ако бъдат намерени отново да бъдат
заключени в стаята – изолатор. След това св.В. предала телефона на св.К. и тя разговаряла
с подсъдимата. Подсъдимата поискала и от нея обяснение защо двете деца са навън,
при положение, че на свидетелката Н.М. не е разрешено да напуска територията на
ДДЛРГ, казала да изпратят други деца да ги търсят и след като ги намерят и се
приберат в Дома да бъдат заключени в изолатора. Тъй като целият следобед двете
пострадали не се прибрали, около 17.00 часа свидетелките В. и К. изпратили три
от по-големите момчета (свидетелите Б.М. , Е.Х. и Д.Е.) да ги търсят. В 18.00
часа свидетелката В. си тръгнала, като предала на св. Ив. С., че подсъдимата е
разпоредила момичетата да бъдат заключени в стаята – изолатор след като ги
намерят и да стоят там „до второ нареждане“. Тези обстоятелства трябвало да
бъдат предавани и на следващите колеги, които идват на смяна. Около 18.30 часа
тримата свидетели довели в ДДЛРГ пострадалите А. и М.. Съставени били съответни
протоколи, съобразно стандарт 15, критерий 1, подсъдимата А. писала обяснения,
като тези обстоятелстав са отразени и в рапортната книга. Свидетелката К.
разговаряла по телефона със свидетелката В., уведомила я , че момичетата са
открити, при което В. отново й припомнила, че трябва да бъдат заключени по
разпореждане на директорката С.. Свидетелката К. изпълнила това нареждане и
около 19.00 часа заключила в изолатора двете пострадали. До 20.00 часа, когато
й приключвала смяната, няколко пъти се качвала в стаята при децата, за да види
в какво състояние са, да ги изведе до тоалетна, както и да разговаря с тях. В
20.00 часа на работа дощъл св.Х.К., който бил дежурен възпитател през нощта.
Свидетелките К. и И.С. го уведомили, че двете деца Н.М. и К.А. са заключени в
изолатора и трябва да останат там по нареждане на подсъдимата С..
На 20.07.2011г.
(сряда) възпитатели в ДДЛРГ в първата смяна били свидетелките Б. и М.С., а
свидетелят В.П. бил на работа цял ден, като замествал и подсъдимата в
качеството й на директор. След пристигането си на работа св.П. разбрал, че свидетелките
А. и М. са заключени в изолатора по нареждане от подсъдимата, а също така че трябва
да заведе св.М. и брат й на разпит в сградата на РУП Асеновград. Поради това
той се качил на втория етаж , оключил вратата на стаята – изолатор, извел св.М.,
след което я завел в полицията. Около 12.30 часа двамата се върнали в ДДЛРГ ,
св.М. отишла да обядва в столовата и останала на територията на Дома без да
бъде водена отново в изолатора. В 14.00 часа започвала смяната на свидетелите К.
и К.. При идването си на работа те установили, че св.К.А. все още се намира в
изолатора, а св.Н.М. е извън него.
Поради честите бягства на последната от Дома, св.К. решила постоянно да я държи
близо до себе си и да я наглежда, което и направила. На посочената дата нощна
смяна бил свидетелят Д.Д.. След като пристигнал в ДДЛРГ му било предадено от
възпитателките от втората смяна, че св.А. се намира в изолатора по нареждане на
директорката, да прецени кога да я пусне, както и да знае, че трябва да я
събуди рано сутринта на 21 юли 2011г.,тъй като децата заминавали на лагер на море. Около 22.00 часа
свидетелят Д. установил, че децата в ДДЛРГ са заспали и преценил ,че може да
отключи стаята, в която се намирала пострадалата А., тъй като би могъл да
наблюдава само нея. Междувременно от 20.00 часа до 22.00 часа той няколко пъти
я посетил в изолатора, за да види как се чувства, разговарял с нея и я водил до
тоалетна. Около 5.30 часа сутринта на 21.07.2011г. св.Д. събудил свидетелката А., за да си събере багажа , след което около
9.00 часа децата от ДДЛРГ заминали на
летен лагер в с.Равда.
На 01.08.2011г.
свидетелките М. и А. излезли от ДДЛРГ без разрешение и не се прибрали в
установения час. Поради това дежурният възпитател се обадил в РУП Асеновград , за
да се предприемат действия по издирването им. Двете момичета се прибрали в
ДДЛРГ в 3.30 през нощта и на следващия ден 02.08.2011г. сутринта били отведени
в РУП Асеновград за снемане на обяснения във връзка с издирването им. Св.Д.Б. ***
се срещнала с двете свидетелки и решила да проведе с тях разговор свързан с
причините за бягствата им от институцията. В хода на разговора двете момичета
споделили, че не желаят да остават в ДДЛРГ „Таню Войвода“ Асеновград, тъй като
ги държат заключени в стаята – изолатор. Обяснили й за двата случая на
заключване, както и че с тях е била заключвана и св.М.Т.. Св.Б. снела обяснения
от пострадалите и сигнализирала за това Началника на РУП Асеновград и Районния
прокурор. На 03.08.2011г било образувано ДП по случая с постановление на прокурор.
На 06.08.2011г.
в медиите се появила информация за случая със заключването на децата в т.нар.
изолатор, поради което по сигнал на Районния прокурор е свикан Координационен
механизъм и се провела среща на Мултидисциплинарен екип с цел да се предприемат
мерки спрямо трите пострадали деца. На
срещата присъствали инсп. Т. – служител в РУП Асеновград, Директорът на ДСП
Асеновград В. Г., Началника на ОДЗ – свидетелката Е.Н., социален работник –
свидетелят И.С. и С. Б. – експерт „Социални дейности“ в Община Асеновград.
Свидетелят И.С. разговарял с трите пострадали момичета, които били в сградата
на РУП Асеновград и те му разказали за случаите ,в които са били заключвани в
изолатора,казали му ,че не са се чувствали добре при това заключване и
категорично не желаят да останат повече в ДДЛРГ „Таню войвода“ Асеновград. В
резултат на проведената среща на Мултидисциплинарния екип е изготвен план за
действие, който включва прилагане на полицейска закрила над трите деца и
настаняването им в Кризисен център за деца, преживели насилие гр.Пещера.
Със Заповеди № РД -11-229/08.08.2011
год. и № 230/09.08.2011 год. на Председателя на Държавна агенция „Закрила на
детето”, е възложено извършването на проверка в ДДЛРГ „Таню войвода“
Асеновград във връзка с информация в медиите, че трите пострадали са били
държани заключени. Проверката е осъществена от св. Н.С. - главен експерт в ГД „Контрол по правата на
детето” гр. Пловдив и нейната колежка О.Т. през периода от 08.08 до 10.08.2011 год. При извършване на
проверката двете служителки констатирали множество пропуски в работата на подсъдимата
С. в качеството й на
директор на ДДЛРГ.
Установено било съща така, че преди известно време е съществувала масова практика да се заключват
деца, а през 2011 година
това се случвало рядко. При проверката станало ясно, че на 08.08.2011 год. вечерта
всички деца са събрани в столовата на Дома и били предупредени от подс. С., да внимават какво споделят с
проверяващите и са заплашени, че ако разкажат истината, могат да бъдат
преместени в друга институция. Констатирани са и пропуски в реда за прилагане
на процедурите: „При отсъствие на дете без разрешение”, „Процедура за
възпитание и дисциплина” и „Процедура за контрол на директора за предоставените
в Дома услуги”. Най- сериозните пропуски, които са допускани при
работата в ДДЛРГ са свързаните с налагане
на наказания на децата. Проверяващите констатирали несъответствие на една от
процедурите, свързана с налагане на дисциплинарни и ограничителни мерки, с
нормативно установените изисквания и по –конкретно налагане на наказания на
деца преди изтичане на срока на наложеното наказание на същото дете се налагало
друго такова, което е недопустимо. Констатирана е липсата на орган, който да
съблюдава издаването и изпълнението на наказанията и др. Въз основа на
констатациите по време на проверката, са издадени съответни предписания от
проверяващите.
В хода на производството са изготвени три съдебно-медицински
експертизи от
заключението, на които се установява, че при прегледа на трите свидетелки Н.М., К.А. и М.Т.
не са открити следи от травматично естество.
Изготвени са и приложени и три
комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи. От заключението на първата
експертиза се установява, че Н.М. не страда от психично заболяване, не се води
на учет. Налице е лека умствена изостаналост – лека дебилност. По време на
извършване на престъпните посегателства спрямо нея е могла да разбира и възприема
извършеното с нея като нежелано и неприятно, свързано с поведението й, но не е
била в състояние да се защитава.
Предвид възрастта й
и с оглед на физическото и психическото й състояние е способна да възприема,
запаметява и възпроизвежда елементарни факти от значение за делото. Даването на
достоверни показания за тях, в качеството й на свидетел е затруднено от ниските
й интелектуални възможности и социален опит. Няма данни за промяна на
психичното й състояние след извършеното спрямо нея.
От заключението на втората
експертиза се установява, че М.Т. не страда от психично заболяване, не се води
на учет. По време на случилото се е била непълнолетна, но е могла да разбира
свойството и значението на извършеното с нея. Поради състоянието на зависимост не
е била в състояние да се противопостави, освен като коригира протестното си
поведение. С оглед на физическото и психическото й състояние е способна
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за делото,
както и да дава достоверни показания за тях.
От заключението на третата
експертиза се установява, че К.А. не страда от психично заболяване, не се води
на учет. По време на случилото се е била непълнолетна, но е могла да разбира
свойството и значението на извършеното с нея. С оглед на физическото и
психическото й състояние е способна правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти от значение за делото, както и да дава достоверни показания
за тях, ако желае. Поради ниската степен на психична зрялост са възможни несъответствия
в хронологията и деформации на съдържанието.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото
доказателства. Тя се установява като механизъм на извършване на престъплението в
известна степен от показанията на трите пострадали свидетелки – Т., М. и А., които
съдът кредитира и преценява същите като добросъвестно депозирани и основани на
техни преки въдприятия. При преценката на показанията на трите свидетелки съдът
взе предвид и обстоятелството, че те освен свидетели се явяват и пострадали от
деянието, детската им възраст, интелектуалния им капацитет, ниската степен на
психична зрялост,състоянието им на зависимост и ниският им социален опит. В
този смисъл следва да се отбележи ,че показанията на трите пострадали не са
изолирани, а са в съответствие с останалите писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на производството и не се наблюдава необективна преценка на
фактите от тяхна страна, въпреки че са на лице незначителни разминавания в
подробностите , свързани с периода от време ,в който според тях е била
ограничена свободата им, дните от седмицата и обстоятелството колко пъти и къде
са разговаряли със подсъдимата С. след заключването им. При преценка на показанията на св.М.Т. съдът взе предвид констатираните
противоречия в част от показанията , депозирани
от нея в хода на съдебното следствие, досежно
факти и обстоятелства пряко свързани с извършеното
по отношение на нея престъпление.В
тази връзка и на основание чл.281
ал.1 т.1 от НПК с определение на съда са констатирани противоречия в
показанията на св.Т.
дадени в хода на досъдебното производство пред съдия от РС-Асеновград и
депозираното от нея в съдебно заседание относно подробно посочените в мотивната
част на определението на съда обстоятелства. Съдът счита ,че следва да бъдат
кредитирани показанията на св.Т.
дадени в протокола за разпит пред съдия по чнд № 599/2011г. на АРС /л.11-12, том І от ДП/ в частта им в която тя заявява,
че дежурен възпитател ,когато се е прибрала в ДДЛРГ в нощта на 02/03.06.2011 е
бил мъж, но не се сеща дали е свидетелят К. или свидетелят П., че на следващия
ден на работа е била свидетеката В. ,която
също ги е заключила в стаята изолатор – след закуска, че подсъдимата е
провела разговор с тях през периода , в който са били заключени и им е
заявила,че са в изолатора, за да „им дойде акъла в главата“, както и че именно
подсъдимата е разпоредила да ги освободят на 06.06.2011г. Изложеното в тази
част от свидетеката Т. се подкрепя от показанията на свидетелката Е.В., от
показанията на свидетеля В.П., който заявява, че действително е водил трите
заключени деца в кабинета на подсъдимата, за да разговарят с нея, след което
отново ги е завел в изолатора и ги е заключил по нейно настояване, частично от
показанията на св.К., който заявява, че св.Т. действително се е прибрала през
нощта на 02/03.06.2011г. в ДДЛРГ, от отразяванията в рапортнвата книга, от
графика за смените на възпитателите и от писмената документация ,свързана с
изготвянето на протоколи и снемането на обяснения от св.Т. за случая с
бягството й. Показанията на св.Т. свързани с престоя и в т.нар. изолатор се
подкрепят от показанията на свидетелите В., П., З., К., И.С., М.С., К., Б. и С..
При преценка на показанията на св.Т. съдът взе предвид и заключението на
комплексната експертиза, съгласно което тя би могла да дава достоверни
показания, въпреки възрастта си, като поради състоянието на зависимст, в което
се е намирала не е била в състояние да се противопостави по някакъв начин на
ограничаването на свободата й, освен да коригира протестното си поведение,
което тя в крайна сметка е сторила. Съдът кредитира и показанията на
пострадалата свидетелка Н.М. ,като при преценката им взе предвид наличието на
определен интелектуален дефицит и леката умствена изостаналост. Въпреки това
съдът констатира, че показанията на посочената свидетелка не са изолирани, а са
в съответствие със събраните гласни доказателства и по – конкретно – с
изложеното от свидетелите В., П., З., К., И.С., М.С., К., Б. и С., с
показанията на другите две пострадали – Т. и А., както и с писмените
доказателства – протоколи, графици, рапортна книга и др. Тъй като са
констатирани противоречия в част от показанията дадени от св.М. на съдебното
следствие и депозираното от нея на ДП ,то на осн. чл.281 ал.1 т.1 от НПК са
прочетени част от показанията на свидетелката, съдържащи се на л. 14 и 15, том
І от ДП. Съдът счита ,че именно показанията дадени в хона на ДП пред съдия в
прочетената им част следва да се кредитират, тъй като са дадени в кратък период
от време, след извършване на деянията спрямо нея и стремежът й в съдебна зала
да оневини подсъдимата и омаловажи участието й в престъпленията ,се дължи
именно на интелектуалния й дефицит и присъствието на С. в съдебна зала, което
се отразява определено негативно върху свидетелката М.. Освен това изложените
от пострадалата факти, свързани с начина и мястото на извършване на
посегателството срещу нея, не са изолирани, а се подкрепят и допълват от
показанията на посочените по-горе свидетели. Съдебният състав счита, че следва
да се кредитират и показанията на свидетелката К.А., като при анализът им се
отчете обстоятелството, че поради
ниската степен на психична зрялост са възможни несъответствия в хронологията и
деформации на съдържанието на изложеното от нея. В хода на съдебното следствие бяха
констатирани противоречия в част от показанията на св.А. и на осн. чл.281 ал.1
т.1 от НПК, бяха прочетени частично показанията й дадени в хода на ДП пред
съдия. Съдът счита, че следва да се кредитира изложеното от нея на ДП, свързано
с проведена среща между трите заключени момичета и подс.С. след заключването
им, тъй като за това свидетелства и св.В.П., който лично ги е завел в
директорския кабинет, че на 19.07.2011г. е бил заключена от св.К., която й е
заявила , че го прави по нареждане на подсъдимата С., тъй като в тази им част
показанията й са подкрепени от изложеното от сивдетелката А.К., че е събудена
около 5 часа сутринта на 21.07.2011г. и е пусната от изолатора, за да замине с
другите деца на море, което е в съответствие с изложеното от св.Д.. Съдът счита ,че изложеното от
свидетелката А. в съдебно заседание, че подс. С. няма вина и не е разпореждала
заключване на първо място следва да се приеме като лична, субективна оценка на
пострадалата, тъй като същата не е компетентна да формира правни изводи за
виновността на предаденото на съд лице, а от друга – се дължи на стремежа да се
оневини самата подсъдима, който пък произтича от нагнетен у свидетелката страх
и напрежение от поведението на подсъдимата спрямо нея, в качеството й на
директор на ДДЛРГ, в който свидетелката е била настанена за отглеждане.
Съдебният
състав кредитира и показанията на свидетелите Х.П. и З.К., доколкото те
установяват безспорно факта, че пострадалите са били действително заключени в
стаята – изолатор, двамата свидетели са ги виждали по различни поводи – св.П. в
деня ,в който св.В. е проникнал в стаята през решетките на прозореца й, а св.К.
на 03.06.2011г., когато е провела разговор с тях в изолатора , в качеството си
на психолог, поради влошеното им емоционално съсстояние.
Показанията на
децата от ДДЛРГ – свидетелите Б.В., Д.Е., Е.Х., Я.И., М.Л., Б.М., също се
кредитират от съда, доколкото те установяват факти косвено свързани с предмета
на доказване , а и част от свидетелите са видели лично ,че момичетата стоят
заключени в изолатора и им се носи храна там ,а друга част са децата, които са
били изпратени да търсят св.К.А. и Н. *** на 19.07.2011г. В този смисъл
показанията на тези свидетели се преценяват като добросъвестни, основани на
техни преки възприятия и в съответствие с показанията на някои от възпитателите
, напр. св.К. и С. и свидетелката Е.В..
Показанията на
свидетелите Е.Н. – медицинска сестра, С.Г. – завеждащ служба ЗАТС, И.В. –
главен счетоводител, Н.К., С.И. и Х.С. – помощен персонал, А.Й.- пазач, следва
да се кридитират дотоклкова доколкото тези
свидетели не са били очевидци на деянията, но с показанията си разясняват
вътрешния ред в ДДЛРГ, наличието на такава стая – изолатор, реда за приемане на
документи и подписване на такива и др. факти, които са косвено свързани с
деянието и пряко свързани с цялостната фактическа обстановка.
Показанията на
свидетеля А. също следва да се кредитират, доколкото той свидетелства за
поведението на трите пострадали преди инцидента и по –конкретно за честите им
бягства, склонността им към неподчинение и почти ежедневни закъснения. Тези
показания са относими в известна степен към предмета на доказване,
добросъвестни са и се кредитират от съда. Що се отнася до главния факт на
доказване – осъщественото заключване на трите пострадали, св.А. зааяви, че не е
бил очевидец на това и не си спомня да е имало таков.
При
установяване на фактическата обстановка съдебният състав кредитира изцяло
показанията на свидетелката Е.В. и преценява същите като добросъвестно
депозирани, основани на нейни преки възприятия и логични. Съдът е на становище,
че св.В. съвсем добросъвестно изложи фактите и обстоятелствата от значение за
деянията , предмет на обвинението по настоящето производство, въпреки риска да
уличи себе си в извършване на престъпление и фактът, че основно тя е получавала
нареждания от подсъдимата как да се процедира с трите пострадали, т.е. била е
совеобразен „проводник“ на волята на подс.С.. Освен това показанията на
свидетелката Е.В. се подкрепят от показанията на достатъчно голям брой други
свидетели – трите пострадали, В.П., А.К., Й.З., М.С., И.С., И.В., Т.К., З.К., частично
от показанията на свидетелят Х.К., както
и от голяма част от писмените доказателства, събрани в хода на поризводството –
справки от мобилни оператори, протоколи от заседанията на Домската комисия,
графици за дежурства, разработените процедури и правилник за вътрешния ред,
заявления в РУП Асеновград за издирване и др.
Съдът кредитира
изцяло и показанията на свидетелите В.П., А.К., Й.З., М.С., И.С., И.В., Т.К.,
тъй като изложеното от тези свидетели е в съответствие, както по между си, така
и със събраните писмени доказателства. Всички те са категорични, че изолирането
и заключването на децата е станало по нареждане и със знанието и съгласието на
подсъдимата С.. С някои от свидетелите тя е контактувала и пряко по телефона
(напр. св.З., К.), а със свидетеля П. и лично, издавала е нареждане децата да
се държат заключени, интересувала се е в какво състояние са и дали са
коригирали поведението си. В показанията на свидетеля П. са констатирани
противоречия, със съответни определения на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК и са прочетени частично показанията му,
депозирани в хода на досъдебното производство, като съдът е на становище ,че
следва да се кредитира изложеното от този свидетел именно в хода на досъдебното
производство, доколкото в периода на разпита му пред разследващ полицай същият
е имал по –ясен спомен за случилото се. Следва да се отбележи ,че в показанията
на свидетелките З. и К., изложени пред съда в хода на съдебното следствие и
тези дадени да досъдебното производство са последователни и логични. Не са
констатирани противоречия в показанията на тези две свидетелки, единствено са
четени част от показанията на свидетелката З. на основание чл. 281 ал.5 вр.
ал.1 т.2 от НПК ,тъй като тя е твърдяла ,че няма спомен за конкретни факти ,
което според съда е напълно възможно с оглед изминалия период от време от
провеждане на първоначалния разпит на св.З. до разпита й в хода на съдебното
следствие. И тук следва да се посочи, че изложеното от св.З. се подкрепя от
показанията на трите пострадали свидетелки, както и от показанията на
свидетелите В., К., М.С., И.С., В.П., З.К., частично от показанията на
свидетелите К. и Д.. Т.е. изложеното от свидетелката З. следва да се кредитира
в пълен обем, тъй като показанията й не са изолирани, а и тя не е
заинтересована пряко или косвено от изхода на делото. В този смисъл следва да се
кредитират и показанията на свидетелите М.С., Е.Б. и И.С.. При анализ на
показанията на тези три свидетелки прави впечатление тяхната логичност,
последователност и вътрешна непротиворечивост. Не са били на лице основания за
прочитане на показанията им от досъдебното производство, доколкото не са
констатирани противоречия или липса на спомен у двете свидетелки. Освен това те
не са заинтересовани от изхода на делото, очевидци са на престоя на децата в
стаята –изолатор и са напълно наясно с
причините, поради които децата са там , както и с обстоятелството,че именно
подсъдимата С. е наредила това. Изложеното от тях се подкрепя от показанията и
на свидетелите Х.П., К., З., Б.В. , В.П., Е.Б. и от писмените доказателствени
материали приобщени към делото. Съдебният състав кредитира и показаниятана
свидетелката К.. При анализ и оценка на изложените от нея факти следва да се
отбележи, че практически тя е разпитвана няколко пъти в хода на досъдебното
производство вкл. и пред съдия и два пъти в хода на съдебното следствие. Показанията,
които е депозирала тя се преценяват като логични, взаимно свързани и допълващи
се и последователни. Действително на лице е известно противоречие в изложеното
от нея при първоначалния и допълнителния й разпит на съдебното следствие относно
факта дали подсъдимата лично й е нареждала да заключи свидетелките А. и М. на
19.07.2011 в стаята – изолатор, като св.К. изложи този факт едва в
допълнителния си разпит, проведен в съдебно заседание на 10.12.2013г., а в
първоначалния такъв не го посочи. Както бе изяснено обаче и от самата
свидетелка, подбудите , поради които тя първоначално не е споменала този
конкретен факт, произтичали от близките й отношения и проявената лоялност към
подсъдимата от една страна, а от друга - от ситуацията, в която тя е била поставена по време на досъдебното и
част от съдебното производство – в отношения на власт и подчинение с
директорката на дома, от притесненията, които изпитвала, като всички тези
фактори комплексно са въздействали на свидетелката при първоначалния си разпит
да не заяви ,че лично подсъдимата й е разпоредила да заключи двете деца в
изолатора. Още повече, че свидетелката не е длъжна да дава показания по тези
факти , съгласно разпоредбата на чл.121 ал.2 от НПК. Ето защо съдът счита ,че
показанията на св.К. не могат да се третират като противоречиви и недостоверни.
Напротив, същата съвсем чистосърдечно, последователно и логично изложи какво се
е случило в действителност, поради което и показанията й депозирани при
допълнителния разпит, в частта им, в
която тя заявява, че е получила лично нареждане от подсъдимата да заключи двете
пострадали следва да се кредитират. В останалата им част показанията й са
непротиворечиви, поради което и няма причина да се поставя под съмнение
изложеното от нея. Тук следва да се отбележи също така, че нейните показания не
са изолирани , а са във връзка с показанията на останалите й колеги, които са
били на работа през инкриминирания период от време и които също са били наясно
с пребиваването на пстрадалите в т.нар. изолатор - свидетелите В., П., Ив. С.,
М. С., изложеното от трите пострадали момичета, от свидетелите М., Е.Х. и Е., както
и с писмените доказателства, събрани по делото и по-конкретно – графици,
протоколи и др.
Съдът кредитира
и показанията на свидетелите Д., К. и А., доколкото изложеното от тях е в съответствие
с показанията на част от посочените по-горе свидетели, като връзката на изложеното
от тримата свидетели с главния факт на доказване – прякото заключване на децата
в изолатора, е по-скоро косвена доколкото тримата твърдят ,че не знаят или не
си спомнят конкретни обстоятелства, свързани с ограничаване свободата на
движение на трите пострадали.
Досежно
показанията на свидетеля К. съдът е на становще, че изложеното от него следва
да се кредитира, тъй като показанията му не са изолирани, а се допълват от
показанията на свидетелките З., В., М.С., И.С. и В.П.,както и от приложените по
делото графици за дежурства, рапортни книги, заявления за издирване и др. Същият
изложи пред съда в хода на съдебното следствие, че в нощта на 02/03.06.2011г. е
завел св.Т. „пак горе в изолатора“, както и че не си спомня кой му е давал
нареждания за това, но заяви буквално:“Кой друг може да ми дава нареждания
освен директора!?“ Освен това св.К. изложи в допълнителния разпит, свързан с
процедурата за обявяване на св.М.Т. за издирване, проведен в съдебно заседание
на 14.11.2013г., че в случаите, когато детето не се прибере в ДДЛРГ след
установения за това вечерен час, освен РУП Асеновград е задължен да уведоми Директора
на ДДЛРГ, без значение дали е в отпуск или болнични, или е извън работно време,
той като възпитател е длъжен да уведоми
подс.С. и за целта има служебен телефон, по който се поддържа връзка с нея.
Конкретно за случая не си спомня дали е уведомил подсъдимата, но бе категоричен
,че никога не се е случвало да търси подс.С. във връзка с уведомяването й за
дете, което ще се издирва от РУП и да не е успявал да се свърже с нея.
При
установяване на фактическата обстановка съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Е.Н., Д.Б. и И.С. и преценява изложеното от тях като добросъвестно,
безпротиворечиво и основано на техни преки възприятия. Посочените трима
свидетели не са очевидци на деянията, предмет на обвинението доколкото не
работят в ДДЛРГ, но те са имали преки и непосредствени впечатления за случилото
се от показанията на самите пострадали и от фактите за случая ,които са им станали
известни при провеждането на т.нар. Координационен механизъм. Съдебният състав
кредитира и показанията на св.К., полицейски служител, който отговаря за
обявените за издирване лица от РУП Асеновград, доколкото установява факти
свързани с поведението на трите пострадали – честите им бягства, които налагали
обявяването им за издирване, както и процедурата по подаване на заявления и
предприемане на действия по издирването.
Съдебният
състав подложи на обстоен анализ показанията на свидетелката М.К. и наличието
на изключителни противоречия в изложеното от нея в хода на съдебното следствие
и на досъдебното производство пред съдия. При контатиране на тези противоречия
свидетелката не можа да даде логично обяснение от къде произтича това, дори не
заяви позиция кое от изложеното в двата разпита поддържа. Противоречията се преценят
като съществени ,тъй като са пряко свързани с обстоятелството била ли е тя
очевидец на заключването на децата в някои от инкриминираните периоди или не. В
хода на досъдебното производство категорично е заявила, че е била и подробно е
описала обстоятелствата , свързани с деянието, а в хода на съдебното следствие
зае коренно противоположна позиция без да може да даде разумно и логично
обяснение за тази промяна в поведението си,въпреки че бяха констатирани
противоречия в показанията и по реда на процесуалния закон. Ето защо съдът е на
становище, че показанията на св.К. са изградени от сериозни вътрешни
противоречия и не ги кредитира.
Фактическата
обстановка се установява и от проведените в хода на съдебното следствие очни
ставки и от писмените доказателствени материали от досъдебното производство, прочетени
на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал,а
именно: длъжностни характеристики, трудови договори, допълнителни споразумения ,
рапортна книга, графици, протоколи от заседанията на съответните комисии в
ДДЛРГ, докладни записки, заявления, справки от РУП Асеновград, заповеди,
справки от мобилни оператори, констативни протоколи от ДАЗД, справки от ДСП-
ОДЗ Асеновград, правилник за вътрешния трудов ред, критерии и стандарти,
разработени на основание НКССУД, програма за възпитателната дейност,
възпитателни дела, социални доклади, протоколи и обяснения и др.
Заключението на
СМЕ съдът преценява ,като изготвено при наличие на необходимите специални
знания от страна на експерта, всестранно и пълно. Съдът възприема като
компетентно изготвени и заключенията на комплексните
Съдебно-психиатрични и психологични експертизи и кредитира същите изцяло.
Предвид изложеното съдът е на
становище ,че следва да бъдат отхвърлени доводите направените от защитата на подсъдимата С. за недоказаност на обвинението , като напълно неоснователни.
Съдът не
кредитира обясненията на подс.С. в частта им, в която тя категорично отрича
участието си в деянието, за което е предадена на съд и преценява същите като
пряк израз на правото й на защита ,тъй като депозираното от нея в тази му част не
се подкрепя от събраните по делото доказателства, то е в противоречие с голяма
част от писмените доказателства и със свидетелските показания на посочените по
горе свидетели, които се кредитират от съдебния състав и са подробно описани по
–горе. Освен това изложеното от подсъдимата С. в обясненията й, в тази им част
не се подкрепя от останалите доказателства , събрани в хода на производството –
най –вече гласни такива. Свидетелите В., К., К. и П. са заявили в показанията
си, че са провеждали разговори с подсъдимата, в хода на които тя е разпоредила
децата да бъдат заключени, респ. да останат заключени. Свидетелката З. от своя
страна заяви, че лично е разговаряла с подсъдимата по телефона, като е получила
от нея разрешение да пусне трите момичета по свое усмотрение навън за кратко,
както и че я е попитала как се държат „там горе“ и в какво състояние се
намират, очевидно имайки предвид стаята – изолатор. В останалата им част
обясненията на подс.С. няма причина да не се кредитират, доколкото установяват
факти и обстоятелства, които не са пряко свързани с предмета на доказване, а
касаят общата дейност на подсъдимата като директор на дома и разяснения от
нейна гледна точка, какви са причините да се
провеждат множество разговори между нея и възпитателите дори и в извън
работно време.
От
събраните и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК доказателствени
материали,по безсъмнен начин се установява извършването на престъплението, предмет
на настоящето наказателно производство, време, място, механизъм и начин на
осъществяване, както и авторството му.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
В
хода на наказателното производство бе безспорно установено, че с действията си
в инкриминираните от обвинението периоди от време, подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна изпълнителното деяние на престъплението по 142а
ал.1 от НК – противозаконно лишаване от свобода.
Непосредствен обект на престъплението противозаконно лишаване от свобода са
обществените отношения, чрез които се осигурява обективната възможност на всеки
човек да се придвижва свободно в пространството. Тази възможност може да бъде
ограничавана само със закон, и то само от оправомощени за това държавни органи.
Пострадал от престъплението е лице, по отношение на което не съществува
законово основание да бъде лишено от свобода. Елемент от обективната страна на
състава е съдържанието на волята на жертвата, тоест, деянието е несъставомерно,
ако пострадалият е дал своето съгласие да бъде лишен от възможността за
свободно придвижване. Касае се за резултатно престъпление. То е довършено в
момента, в който бъде отнета обективната възможност на лицето да се придвижва
свободно. От субективна страна, деянието се извършва умишлено: деецът следва да
съзнава, че не съществува законово основание за ограничаване свободата на
жертвата, и това, че жертвата не е дала съгласие да бъде ограничена свободата й. В конкретния случай
съставомерните признаци на престъплението по чл.142а ал.1 от НК са безспорно
доказани. Установено е, че в случая пострадалите А., Т. и М. са били лишени от
възможността свободно да се придвижват, като е нямало никакво законово
основание да бъде ограничавана личната им свобода и същите не са изразили
съгласие за това. Трите деца не са имали обективна възможност да се движат
свободно в пространството дори и само в пределите на ДДЛРГ- в помещенията и на
двора. Били са заключени в т.нар. изолатор, като са били водени от съответния
възпитател при нужда до тоалетна, за лична хигиена или за храна. Фактът, че са
излизали за кратки периоди от време ,за да извършат тези дейности и то с
придружител – пълнолетно лице , техен възпитател, според съда не прекъсва периода
в който фактически са били лишени от
право на свободно придвижване. Децата са нямали ключ от стаята, нямали са
възможност сами и по собствено желание да я напускат, т.е. свободата им е била
ограничена в съществена степен без наличието на законово основание за това.
Предвидената дисциплинарна мярка или наказание за деца, които са с отклонения в
поведението си – физическо ограничаване, в никакъв случай не следва да се
третира като законно основание за нарушаване на личната им свобода на
придвижване. Напротив, нормативно е установено в Конвенцията за закрила на
детето и в различни подзаконови нормативни актове, че тази мярка следва да се
прилага само когато е на лице риск за живота и здравето на детето и то изцяло в
негов интерес. В никакъв случай не би могло да се приеме, че заключването на
децата по този начин в изолатора почива на правно основание и е в техен интерес.
Следва да се отбележи, че предвид спецификата
на изпълнителната дейност, това е продължено престъпление, чието начало е
първият момент, в който се осуетява възможността на пострадалия да се придвижва
свободно, по собствена воля в пространството и приключва с преустановяване на
препятстваната възможност за самостоятелно взимане на решение в такава насока. В конкретната хипотеза
тези периоди са безспорно установени, като възможността на пострадалите да се
придвижват свободно в пространството е била ограничена както следва: за К.А. от 17 часа на 02.06.2011г. до 8.00 часа на
06.06.2011г. и от 19.00 часа на 19.07.2011г. до 22.00 часа на 20.07.2011г.; за Н.М.
от 17 часа на 02.06.2011г. до 8.00 часа на 06.06.2011г. и от 19.00 часа на
19.07.2011г. до 8.00 часа на 20.07.2011г.;за М.Т. от 2.00 часа на 03.06.2011г.
до 8.00 часа на 06.06.2011г.
Подсъдимата
не е осъществила пряко сама изпълнителното деяние на посоченото престъпление, а
е действала в условията на чл.20 ал.3 от НК в качеството си на подбудител в
извършване на престъплението. Съгласно правната теория и установената съдебна
практика подбудителството е склоняване т.е. въздействие върху психиката на
извършителя по начин, че у последния се формира решение за извършване на
престъплението. Поради своето естество тази форма на съучастие може да се
извърши само чрез действие- в случая чрез злоупотреба с власт и служебно
положение от страна на подсъдимата в качеството й на директор и пряк
ръководител на възпитателите и всички работещи в ДДЛРГ. Подбудителството е
довършено, тъй като извършителите са взели решение да извършат деянието под
въздействието и по инициатива на подсъдимата и обективно децата са били
противозаконно лишени от свобода. От субективна страна у подсъдимата е формиран
и умисъл за подбудителство, т.к.подсъдимата не само е предвиждала ,но и е била
на ясно ,че подчинените й ще изпълнят нейните нареждания и ще извършат
противоправно деяние и тя от своя страна иска това,като е на лице общност на
умисъла.
Защитникът
на подсъдимата се е позовал на разбирането, че отговорността на подбудителя
отпада ако не може да се реализира отговорността на извършителите, което намира
опора в цитирана от него съдебна
практика. Съдебният състав е на становище обаче , че тези доводи са извадени от
контекста на съответната съдебна практика. Установеното разбиране в Решение №
68/12.03.2009г. на ВКС ІІ н.о. е, че след като не може да се реализира
отговорността на извършителя, то отпада и отговорността на подбудителя, но в
случай , че спрямо самите извършители няма повдигнато обвинение или не е
предприето по какъвто и да е начин наказателно преследване. Конкретният случай
не е такъв, доколкото прокуратурата е образувала наказателно производство срещупреките
извършители, т.е. компетентните органи са предприели дейност по наказателно
преследване и на останалите лица, съпричастни към престъплението. За съдът не
съществува пречка да признае подсъдимата за виновна като подбудител, доколкото
има доказателства за обвинения от прокурора срещу фактическите извършители,
чиито действия безспорно са извън предмета на настоящето наказателно
производство. В случай, че има повдигнато обвинение за извършителите, съдебната
практика е последователна относно възможността да се премине от най-тежката
форма на съучастие към по-леките такива (от извършител към подбудител или
помагач) и именно пред тази хипотеза сме изправени в конкретния казус. (в този
смисъл е Решение № 240/07.05.2012г. по
н.д. № 590/2012г.на ВКС І н.о.). Суверенно право на разследващите и
прокуратурата е да преценят какъв да бъде кръгът от привлечени към наказателна
отговорност лица за конкретно деяние, съучастието и формите му, видът и броят
на повдигнатите обвинения за съответни престъпления и спрямо кои лица да бъдат
повдигнати. Намесата на съда в правомощията на разследващите и прокурора е
напълно недопустима пароди различната процесуална функция на основните субекти
в наказателния процес. (в този смисъл Решение № 36/22.01.2013г. по н.д. №
1820/2012г. на ВКС ІІІ н.о.).
Към
инкриминираните периоди от време пострадалите Т. и М. са били непълнолетни , а пострадалата
К.А. – малолетна. Противозаконното лишаване от свобода е продължило повече от
три денонощия по отнощение на пострадалите Н.М. и К.А. за следните периоди от
време, а именно: три денонощия - 17 часа на 02.06.2011г. до 8.00 часа на 06.06.2011г., спрямо св.М.Т. също е
продължило повече от две денонощия, а именно: три денонощия- от 2.00 часа на
03.06.2011г. до 8.00 часа на 06.06.2011г.
От 29.05.2009г. по
силата на трудов договор № 11, сключен с Кмета на Община Асеновград, подсъдимата
е била назначена за директор на ДДЛРГ до провеждане на процедура по конкурс. На
31.03.2011г. е сключено допълнително споразумение № 9 към посочения трудов
договор, съгласно което се променил срокът на трудовия договор, а именно той се
считал за сключен за неопределено време. Съгласно длъжностната характеристика
директорът на ДДЛРГ е пряко подчинен на Кмета на Общината и основните
задължения на директора са да организира, ръководи и контролира цялостната
дейност на институцията, съгл. раздел
ІІІ от характеристиката, да съдейства за провеждане политиката на
правителството в областта на социалните услуги в Община Асеновград, като съгл. раздел VІІІ от същата, решенията във връзка с
управлението и ръководеното на дома, тя взима еднолично и самостоятелно. Вменено й е
също така спазването на
всички нормативни документи, свързани с
дейността на дружеството, както и нормативните документи, свързани с работата,
във връзка с настанените в дома деца и др. Предвид на това подсъдимата
е „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК, т.к. извършва
ръководна работа със заплата по силата на безсрочен трудов договор и
обстоятелството, че в инкриминираните
периоди от време е била в отпуск не води до липса на това й качество, доколкото
тя се е възползвала единствено от своето конституционноустановено и гарантирано от държавата право на отпуск, а
трудовото й правоотношение с Кмета на Община Асеновград не е било прекратено.
По отношение на престъплението по чл.142а
ал.4 вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.3 от НК спрямо
пострадалите А. и М. и предвид изложените до тук мотиви, съдебният състав счита
,че с действията си в периода от 17.00 часа на 02.06.2011г. до 8.00 часа на 06.06.2011г. в гр.Асеновград,
подсъдимата като подбудител, в съучастие с обвиняемата Е.В. като извършител е
осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл.142а ал.1 от НК –
противозаконно лишаване от свобода , спрямо две лице – малолетната К.А. и
непълнолетната Н.М. , в качеството си на длъжностно лице ,като лишаването от
свобода е продължило повече от две денонощия,а именно три денонощия.
Предвид на това
съдът квалифицира извършеното от подс.С. като престъпление по по чл.142а ал.4
вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.3 от НК и тя бе призната за виновна в извършването му.
От субективна
страна е на лице пряк умисъл, тъй като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на престъплението,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици.
По отношение на престъплението по чл.142а ал.4 вр.
ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК спрямо пострадалата Т. и с оглед изложените по-горе
мотиви, съдът приема за безспорно
доказано, че с действията си в периода от 02.00 часа на 03.06.2011г. до 08.00
часа на 06.06.2011г. в гр.Асеновград подсъдимата като подбудител ,в съучастие с
обвиняемия Х.К. като извършител , в качеството си на длъжностно лице, противозаконно
е лишила от свобода непълнолетната М.Т., като лишаването е е продължило повече от две
денонощия,а именно: три денонощия.
Предвид на това
съдът квалифицира извършеното от подс.С. като престъпление по по чл.142а ал.4
вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.3 от НК и тя бе призната за виновна в извършването му.
От
субективна страна е на лице пряк умисъл,
тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на престъплението,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици.
По отношение на престъплението по чл.142а ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК спрямо
пострадалата А. и предвид изложените мотиви за основните и квалифициращите
признаци на деянието, съдът счита че подсъдимата С. е осъществила престъпния
състав на това престъпление в гр.Асеновград в периода от 19.00 часа на
19.07.2011г. до 22.00 часа на 20.07.2011г., т.е. противозаконно е лишила от
свобода малолетната К.А., като длъжностно лице и като подбудител, в съучастие с
обвиняемата К. като извършител, като деянието е осъществено по отношение на
малолетно лице.
Предвид на това
съдът квалифицира извършеното от подс.С. като престъпление по по чл.142а
ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК и тя бе призната за виновна в извършването му.
От
субективна страна е на лице пряк умисъл,
тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на престъплението,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици.
По отношение на престъплението по чл.142а ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК спрямо
пострадалата М. и предвид изложените мотиви за основните и квалифициращите
признаци на деянието, съдът счита че в периода от 19.00 часа на 19.07.2011г. до
08.00 час ана 20.07.2011г. в гр.Асеновград, подсъдимата С. е осъществила
престъпния състав на това престъпление, т.е. противозаконно е лишила от свобода
непълнолетната Н.М., като длъжностно лице и като подбудител, в съучастие с
обвиняемата К. като извършител, като деянието е осъществено по отношение на
непълнолетно лице.
Предвид на това
съдът квалифицира извършеното от подс.С. като престъпление по по чл.142а
ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК и тя бе призната за виновна в извършването му.
От
субективна страна е на лице пряк умисъл,
тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на престъплението,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО
Съобразно принципа на
законоустановеност на наказанието съдът се съобрази с визираната в закона
санкция за всяко едно от извършените престъпления по отделно , както
следва:
За престъпленията
по чл. 142а ал.4 вр. ал.3 вр. ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК – „лишаване от свобода“ от три до дванадесет години.
За
престъпленията по чл. чл.142а ал.3 вр.
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК – „лишаване от свобода“ от три до десет
години.
Съобразно принципа на
индивидуализация на наказанието следва да се отчете степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Според съдебния
състав деянията са с висока степен на обществена опасност ,тъй като се касае за тежки престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Освен
това съдът взе предвид и настъпилите вредни последици за пострадалите
–изживяната психическа травма, тяхната възраст, обстоятелството, че са лишени
от родителски грижи и подкрепа, отглеждат се в различни социални заведения
поради незаинтересоваността на техните биологични родители от възпитанието и
отглеждането им и именно в специализираната институция, в която са били
настанени е следвало да се полагат необходимите грижи спрямо тях, да бъдат
обградени с внимание и нормално , човешко отношение, което не само, че не е
сторено, но и спрямо тях е извършено престъпно посегателство именно от хората,
чиито отношение и грижи би следвало да заместят липсата на родителски такива.
От друга страна степента
на обществена опасност на самата подсъдима съдът преценява като не висока, предвид съвкупната преценка на
данните за личността й -
тя е интелигентен човек, с висше образование, налице е чисто съдебно минало, добри хапрактеристични данни, тежко
семейно положение, тъй като отглежда сама детето си, което макар и пълнолетно
към настоящия момент е все още ученик и живее с нея. Освен това следва да се
вземат предвид и мотивите за извършване на деянията, които произтичат от
неконролируемото поведение на трите пострадали, от честите им бягства от ДДЛРГ,
които ги поставят на риск, както и от обстоятелството ,че спрямо пострадалите А.
и М. многократно са налагани различни по вид наказания, предвидени в
съответните процедури, които не са довели до положителна промяна в поведението им и почти всички
възпитатели в дома са срещали трудности с овладяване на тяхната непокорност и
непослушание. Предвид изложеното съдът счита ,че на подсъдимата следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК и при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства към минимума, предвиден в санкцията на правната норма,
както следва:
За
престъплението по чл. 142а ал.4 вр. ал.3
вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, осъществено спрямо М. и А. в размер на ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
За престъплението по чл. 142а ал.4 вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.3 от НК, осъществено спрямо Т. в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
За
престъплението по чл. чл.142а ал.3 вр.
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, осъществено спрямо М. в размер на ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
За
престъплението по чл. чл.142а ал.3 вр.
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, осъществено спрямо А. в размер на ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание
чл.23 ал.1 от НК бе наложено едно общо, най-тежко измежду така определените
наказания ,а именно: ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед размера
наналоженото наказание е неприложим института на условното осъждане , доколкото
изискванията на чл.66 ал.1 от НК са срокът на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ да не надвишава 3 години. Ето защо и предвид обстоятелстовото ,че се
касае за първо осъждане, на основание чл.61 т.3 вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗПС бе
постановено така наложеното наказание да бъде изтърпяно от подсъдимата при
първоначален „ОБЩ“ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Съдебният състав е
на становище, че че
така определеното наказание ,в този му вид и размер ще допринесе в най-висока
степен за постигане на максимален поправително – превъзпитателен и
предупредително- възспиращ ефект върху подсъдимата.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявени са
граждански искове с правно основание чл.45 от ЗЗД Претендират се като обезщетение следните суми: от пострадалата К.А. за сумата общо от
5 000 лева (съответно 4 000 лв и 1 000 лв.), представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания ,от двете
престъпления, извършени спрямо нея, които са предмет на обвинението; от пострадалата Н.М. за сумата общо от
5 000 лева (съответно 4 000 лв и 1 000 лв.),представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания ,от двете
престъпления , извършени спрямо нея, които са предмет на обвинението и от
пострадалата М.Т. за сумата от 3 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от престъплението , предмет
на обвинението, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Съобразно правилата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая така предявените граждански искове се явяват доказани по основание, тъй като безспорно бе установено по
делото , че именно подсъдимата е осъществила деянието, от което са претърпени
неимуществените вреди. Относно искането за обезщетение за
претърпени болки и страдания, съдът приема за установено следното:От събраните
по делото доказателства ,съдържащи се в показанията на пострадалите , както и
свидетелите В., З., К. и З.К., която
работела в ДДЛРГ на длъжност „психолог“ се установява,че психическото състояние
на трите пострадали по време на периодите, в които са били заключение било нестабилно. Първоначално те блъскали по
вратата на стаята, крещели, викали и плакали с цел да бъдат освободени, което
наложило психоложката да влезе в
изолатора и да разговарят с тях с цел да ги успокои. След проведения разговор с
психолога състоянието на трите момичета се стабилизирало. Такива успокоителни
разговори с пострадалите провеждали няколко пъти и свидетелите З. и К..
Психичното състояние на пострадалите се установява и от комплексните
психиатрични и психологични експертизи, от чиито заключения е видно ,че децата
не са развили стресово разстройство и психични травми от инцидента. Предвид на
това съдът счита ,че предявените искове не следва да се уважават в пълните им
размери, доколкото не се установи висок интензитет на търпени психически
страдания от трите свидетелки и най-справедливо би било за претърпените от тях
неимуществени вреди да бъдат присъдени следните обезщетенияя ведно със
законните лихви от датата на уврежданията до окончателното изплащане:
На свидетелката
Н.М. – сумата от 1 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от престъплението предмет на обвинението по чл.142а ал.4 вр. ал.3 вр. ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК и сумата от 500 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението предмет на обвинението по чл.142а ал.3
вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК,като в пълните им предявени размери
съответно до 4000 лева и до 1000 лева гражданските искове следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
На свидетелката
К.А. – сумата от 1 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от престъплението предмет на обвинението по чл.142а ал.4 вр. ал.3 вр. ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК и сумата от 500 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението предмет на обвинението по чл.142а ал.3
вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК,като в пълните им предявени размери
съответно до 4000 лева и до 1000 лева гражданските искове следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
На свидетелката
М.Т. – сумата от 1 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от престъплението предмет на обвинението по чл.142а ал.4 вр. ал.3 вр. ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, като до пълния му предявен размер до 3 000 лева
гражданският иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Подсъдимата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на АРС сумата от 420 лв., представляващи
разноски по водене на делото, направени от съда , както и ДТ от 250 лв. върху
уважения размер на гражданския иск.
Причини за извършване на
престъплението – незачитане на установения в страната правов ред и неприкосновеността и свободата на личността.
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: