Р Е Ш Е Н И Е
№………./……11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ –МЛ.С.
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско
дело № 1414 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх.№ 40732/06.06.2019г.
от Община Варна срещу Решение №
2032 от 13.05.2019г. постановено по гр.д.№ 12013/ 2018г. ВРС, 24 св., с което съда е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних срещу
С.Г.Д., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 57 а, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ вр. чл. 56, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 70, ал. 7 вр. чл.
68, ал. 1, т. 1 от Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на
чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията и чл. 86 ЗЗД, за
установяване съществуване на вземане в размер на 217, 08 лв. /двеста и седемнадесет лева и осем ст./, представляваща
направени разходи за принудително премахване от Община Варна на преместваем
обект без разрешение, представляващ градински дървен елемент тип преградно
съоръжение /дървена ограда/ с вратичка, заключена с катинар с размери височина
1 м., ширина 10 м. и дължина 6 метра, монтиран на общински терен, попадащ в
част от ПИ с идентификатор 10135.3511.273, находящ се в гр. Варна,
ж.к.“Възраждане“ зад бл. 67, въз основа на Заповед № 2380/05.07.2016г. на Кмета
на Община Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 417 ГПК – 19.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 16, 40 лв. /шестнадесет лева и
четиридесет ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за времето от 15.12.2016г. до 12.09.2017г., за които суми е
издадена заповед № 8602/20.10.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. №
15883/2017г. по описа на Районен съд – Варна.
Считайки обжалваното решение за
неправилно, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде
уважен, като основателен и доказан. Излага твърдения, че по делото
безспорно е доказано от приложената административна преписка, че ищцата
е собственик на изградения незаконен обект, поради което и в нейна тежест
следва да бъдат възложени и разноските по премахването му.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуален представител поддържа
жалбата.Излага съображения, че Общината е доказала твърденията си с
представените по делото доказателства, а ответника не е представил
доказателства в подкрепа на възраженията си. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание по същество,въззивникът
се явява лично, поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена,а
първоинстанционното решение, като
допустимо, правилно и обосновано да бъде потвърдено.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по иск на Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних срещу С.Г.Д., ЕГН ********** с
правно основание чл. 422, ал. 1 и сл. от ГПК, за приемане за установено между страните,
че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане към ответника съгласно Заповед за
изпълнение № 8602/20.10.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417, т. 2 ГПК , издадена по ч.гр.д. № 15883/2017г. по описа на ВРС за
сумата в размер на 217, 08 лв.,
претендирано като направени разходи за принудително премахване от Община
Варна на преместваем обект без разрешение, представляващ градински дървен
елемент тип преградно съоръжение /дървена ограда/ с вратичка, заключена с
катинар с размери височина 1 м., ширина 10 м. и дължина 6 метра, монтиран на
общински терен, попадащ в част от ПИ с идентификатор 10135.3511.273, находящ се
в гр. Варна, ж.к.“Възраждане“ зад бл. 67, въз основа на Заповед №
2380/05.07.2016г. на Кмета на Община Варна, на
основание чл. 57 а, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ вр. чл. 56, ал. 2 ЗУТ вр. чл.
70, ал. 7 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от Наредба за разполагане на преместваеми
обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията и чл.
86 ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 19.10.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 16, 40 лв., претендирана като
обезщетение за забава в размер на лихва за времето от 15.12.2016г. до
12.09.2017г.
В исковата си молба ищецът Община
Варна твърди, че по повод получен сигнал и извършена проверка от негови
служители е издаден Констативен акт № 002/20.06.2016г. и Констативен протокол №
А005739/21.06.2016г., от които се
установява, че С.Д. без разрешение е изградила върху общински терен,
представляващ част от ПИ с идентификатор 10135.3511.273, находящ се в гр.
Варна, ж.к.“Възраждане“ зад бл. 67 , градински дървен елемент тип преградно
съоръжение /дървена ограда/ с вратичка, заключена с катинар с размери височина
1 м., ширина 10 м. и дължина 6 метра, което е ползвано за земеделски цели. Твърди
се, че последната е запозната с
констатациите, инкорпорирани в констативен протокол № А005739/21.06.2016г., като
в предоставения срок обектът не е премахнат от ответника. В изпълнение на
Заповед № 2380/05.07.2016г. на Кмета на Община Варна,обекта е премахнат принудително на разноски на С.Д.,
възлизащи на 217, 08 лв. , за което по делото са представени доказателства.
Ищецът претендира и обезщетение за
забава в размер на 16.40 лева за периода от деня на поканата 15.12.2016г. до 12.09.2017г.-
дата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.Д.
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди, че по
„анонимен“ или „скалъпен“ сигнал на лице, което се намира в чужбина, е
извършена проверка от служители на Община Варна. Заявява изрично, че не тя е изградила
преградно съоръжение /дървена ограда/ и съответно за нея няма задължение за
премахването му.Твърди, че заграденият терен е представлявал градинка,
направена от възрастни жени, които са отглеждали зеленчуци.Обяснява,че по предложение на жената, която е стопанисвала
заградения терен, която е напуснала жилището си на посочения адрес, е започнала
да го обработва в периода от месец май 2013г. до месец декември 2015г.Относно
проверката излага, че на 06.06.2016г., докато била в градината я посетили двама
служители на Община Варна, пред които тя обяснила, че обработвайки терена не
пречи на никого, нито си е позволила да засади забранени от закона растения.Не
оспорва,че е имала ключ за катинара.Излага, че тя и други възрастни жени са
предупредени със съответните актове, че следва да премахнат оградите и да
изкоренят насажденията. По-късно те отправили молба до компетентните длъжностни
лица да бъдат изчакани, за да оберат реколтата си,която била удовлетворена.
Претендира отхвърляне на исковете, с
твърдения, че оградата не е изградена от
нея и затова не е в състояние да я събори.
В съдебно заседание страните
поддържат доводите си.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Съдът, след
съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна.
Предявен е по реда на чл.422 и чл.415
от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК.
Същия има за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена Заповед
за изпълнение № 8602/20.10.2017г. на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д. № 15883/2017г. по описа на ВРС.
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да
докаже възникването на спорното право и дължимостта му спрямо ответника
– длъжник към релевантния момент – датата на депозиране на заявлението му в
съда, а ответникът следва
да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
По делото няма спор, а и е видно от
приетите писмени доказателства , че на 20.06.2016г. по повод сигнал на
граждани, служители на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на
обществения ред” старши инспектор Г.С. и Р.В.са съставили Констативен акт № 2,
в който са удостоверили, че върху терен общинска собственост – тревни площи пред бл. 67 в гр. Варна, кв.”Възраждане”,
е изграден градински дървен елемент, тип – ограда, със следните размери:
височина 1 метър и широчина 10 м. без съответното разрешение за поставяне. В
същия е записано, че обектът е собственост
на физическото лице С.Д., живуща на адрес: ***. Документът не е подписан
от ответника.
С Констативен акт № А
005739/21.06.2016г.С.Д. е задължена да премахне дървената ограда в срок до 28.06.2016г. Актът е връчен при отказ
на ответника да получи съставения протокол /л. 82/.
Въз основа на влязла в сила Заповед №
2380/05.07.2016г. на Кмета на Община
Варна е извършен демонтаж на дървена преграда с размери 1,1 м. на 10 м.,
намиращи се в гр. Варна, зад бл. 67 в кв. „Възраждане”, факт, удостоверен в
протокол за извършените разходи за дейностите по премахване, транспортиране и
оползотворяване на отпадъците.
Описаните в Заповедта сигнал с рег. №
РД 16012667 ВН/30.05.2016г. постъпил в Общината от К.Ж.И.и АУАН № 9485/06.06.2016г.
не са представени по дело .
С възлагателно писмо на Община Варна, демонтажа
на преместваемия обект /преградни съоръжения / е възложени и извършен от „ПОЛИ
ЙОРД” ЕООД, като за същия ищеца е заплатил сумата от 217, 08 лв. с ДДС, съгласно платено
нареждане от 14.12.2016г. /л. 10 и л. 14 от ч.гр.д. № 15883/2017/ по фактура №
**********/03.10.2016г., обективираща премахване на 45 броя преместваеми обекти
за търговия, разположени извън одобрения от Главния архитект на Община Варна
схеми за разполагане, както и на незаконно поставени рекламационни елементи за
периода от 2016-2019г., включително натоварване, транспорт и разтоварване в
склад.
По делото няма данни Поканата за
доброволно плащане на сумата от 217, 08 лв. да е получена от С.Д. – л.29 и 30 от дело.
Видно от молба от 16.08.2016г.,ответникът
е поискал от Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности”
при Община Варна учредяване на право на ползване върху 36 кв.м. от ПИ №
10135.3516.273, находящ се в ж.к.”Възраждане”.По същата Д. е уведомена, че
Общината не може да предприеме последващи действия.
По делото няма спор, а и се установява
от представените писмени доказателства, че ПИ № 10135.3516.273 е общинска
собственост.
За установяване твърденията на ищеца,
че процесният обектът е собствен на С.Д. в полза на ищеца са допуснати и
събрани гласни доказателства чрез разпит
на Г.С., заемаш длъжността „Главен инспектор опазване на обществения ред” в
Община Варна и съставител на Констативния протокол № 2/20.06.2016г. От същите
се установява, че през 2015г. или 2016г.
по повод „сигнал” или „жалба” той е посетил зад блоково пространство в кв.
”Възраждане”, което е представлявало общинска собственост и което е използвано
за отглеждане на зеленчуци от различни лица, оградили площи от по 200 – 400
кв.м. След като потърсили домоуправителите и след разговори с различни лица от
входовете на блока, вкл. и с г – жа Д., по-възрастни от нея жени си признали,
че всяка от тях е оградила различни тревни площи за отглеждане на зеленчуци.
Именно, по-възрастните дами, явяващи се съседи на ответника посочили, че г – жа
Д. също е „собственик” на оградено място.Ищцата отключила катинара на
оградената част от общинския терен и отказала да разговаря със свидетеля и неговия
колега в качеството им на длъжностни лица.
По делото няма спор,че при наличие на
предпоставките на Глава III, Раздел II от Наредба за разполагане на
преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал.1 от Закона за устройство на
територията /Наредбата/, приета от Общински съвет - Варна с
решение № 1270-10(26)/14.12.2013г., променена и допълнена с решения на ОбС №
1591-6(34)/21.07.2014г., № 1988-9(39)/04.02.2015г., № 310-10(8)/11.05.2016г.,
изпълнението на която е възложено на
Кмета на Община Варна и кметовете на райони, същите при спазване на определена
процедура могат да премахнат за сметка на собствениците незаконно построените/
поставени обекти. Основанията за премахването им са изрично визирани в чл. 68,
ал. 1, при наличие на предпоставките на чл. 57 а, ал. 1, т. 1 – 6 ЗУТ, измежду
които и когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото
разрешение, в редакцията на разпоредбата към 23.12.2015г. /ДВ, бр. 103 от 2005
г./.Разпоредбите на чл. 68 и чл. 70, ал. 1 - 6 са аналогични на чл. 11 и чл. 12, ал. 1 - 6 от
Наредбата в различните й редакции.
Възражението на въззивника, че неправилно в обжалваното
решение е прието, че ответникът не е собственик на преместваемите обекти, е
неоснователно. В хода на първоинстанционното производство ищецът, чиято е
доказателствената тежест не е установил по безспорен начин, че ответника – С.Д.
е собственик на обектите, разходите по премахването на които се претендират от
Община Варна. Служителя на ищеца, видно от отразеното в Констативния протокол
от 20.06.2016г., както и от свидетелските му показания е приел, че това е така от казаното от
комшии. Това, че С.Д. е отключила катинара, с който заграждението се затваря не
води до безспорен положителен извод, че тя е негов собственик. Такива не са и
аргументите на въззивника, че същата е подавала молба в Общината за учредяване право на ползване, както и че отглежда зеленчуци в ограденото място.
Противно на твърдяното от въззивника, не в тежест на същата е да доказва, че не е собственик и кой е такъв, а това
пълно и главно доказване е в тежест на ищеца – Община Варна.
Правилно ВРС е приел, че след като
ответника не е собственик на градинските
дървени елементи в посочените размери, за С.Д., не е възникнало задължение да заплати
разходите за премахването му, поради което предявените искове, следва да бъдат
отхвърлени.
Неоснователността на главния иск,
обосновава неоснователност и акцесорния за законна лихва, както и този за лихва
за забава.
Предвид обоснования извод за
неоснователност на възраженията на въззивника в депозираната жалба, същата
следва да бъде отхвърлена, а решението на ВРС потвърдено, като правилно.
Съвпадането на
изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, не предпоставя основание за
коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.
С оглед изхода от делото, отправеното
искане и представените доказателства, в полза на въззивника не следва да се присъдят разноски за настоящата и за първа инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2032 от 13.05.2019г.
постановено по гр.д.№ 12013/ 2018г. ВРС,
24 св.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: