Р Е Ш
Е Н И Е №80
гр.Враца, 14.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 16.06.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.П.А
при
участието на секретаря Мария Ценова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.П.а търговско дело №142 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд гр. Враца
е сезиран с искова молба с вх. №8282/19.09.2019г, депозирана от И.Ц. Т. – К.,
ЕГН: ********** в лично качеството си на съпруга и в качеството си на законен
представител на Д.И.К., ЕГН: ********** в качеството му на син, чрез адв. Н.Н.Д.,
и адв. Ж.В.Т., против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
с искане да бъде осъден ответника както следва:
1. да заплати на ищцата И.Ц. Т. - К.
сумата от 26 000,00 (двадесет и шест хиляди) лева, предявени частично от сума в
размер на 300 000,00 (триста хиляди) лева обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, в следствие настъпилата смърт на нейния съпруг И. Д.К.,
ЕГН: **********, настъпила на 20.04.2019г. в резултат на ПТП на 13.04.2019г.,
ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума, считано от датата, на
която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1., или от дата
02.09.2019г. до окончателното изплащане
и
2. да заплати на ищеца Д.И.К. сумата
от 26 000,00 (двадесет и шест хиляди) лева, предявени частично от сума в размер
на 400 000,00 (четиристотин хиляди) лева обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, в следствие настъпилата смърт на неговия баща И. Д.К.,
ЕГН: **********, настъпила на 20.04.2019г. в резултат на ПТП на 13.04.2019г.,
ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума, считано от датата, на
която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1., или от дата 02.09.2019г.
до окончателното изплащане.
По искане на ищците
съдът с протоколно определение от 25.02.2020г. по реда на чл.214 от ГПК е
допуснал изменение на размера на предявените искове,като са приети претенции
както следва:
И.Ц. Т. – К. претендира обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. предявени
частично от сума в размер на 300 000 лв., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата, на която изтичат 15 работни дни, съгласно
чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ или от дата 02.09.2019 г. до окончателното изплащане.
Претенцията на Д.И.К.
е от 300 000,00 (триста хиляди) лева, предявена частично от сумата от 400
000,00 (четиристотин хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочените по-горе суми,
считано от датата на която изтичат 15 работни дни, съгласно чл. 497, ал. 1, т.
1 КЗ или от дата 02.09.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е оспорил
исковете като неоснователни.
Предявените осъдителни искове са с правно
основание чл.432, ал.1
от КЗ във връзка с чл. 45 и чл.52
от ЗЗД и чл.409 КЗ, във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства. Допуснати са и са изслушани три експертизи съдебно
медицински, съдебно автотехническа и съдебно психиатрична.
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота, намира за
установено от фактическа страна следното:
В исковата молба се твърди, че на 13.04.2019г. вечерта на
адрес в с. ***, общ. Враца, на ул. „***й“ 27, Н.Ц.Х., управлявал л.а марка
„Фолксваген“ модел "***“ с per. №
ВР *** АМ, с концентрация на алкохол в кръвта, като при неподсигурена маневра
„движение на заден ход“ блъска портална метална врата на имот, зад която се
намирал пешеходеца И. Д.К., ЕГН: **********. В резултат на нанесения му удар,
последния получава тежко черепна - мозъчна травма, в резултат на която пада на
земята. След случилото се Н.Ц.Х., с управлявания л.а марка „Фолксваген“ модел „***“
с per. № ВР *** АМ, продължил
напред, като след известно време се върнал на местопроизшествието сам и се
опитал да премести тялото на пострадалия, в това време на налични камери на
охранителна фирма, намиращи се в имота, служителите на същата забелязали
случилото се и изпратили екип, както и уведомили лице за контакт в този имот.
В резултат на нанесения удар, пострадалият първоначално е
настанен в МБАЛ Враца, за оказване на спешна помощ, след което е транспортиран
в УМБАЛ „*** - ***“ - гр. София, където въпреки положени усилия от лекарския
екип почива на 20.04.2019г. от нанесената тежка черепно мозъчна травма.
Според ищците отговорността за случилото се е на водача
на МПС марка „Фолксваген“ модел „***“ с per. № ВР *** АМ, който при грубо нарушаване на
правилата за движение по пътищата, реализира процесното ПТП на 13.04.2019г. в
резултат на което е пострадал И. Д.К., ЕГН: **********, който в резултат
на получената травма е починал на
20.04.2019г.
Според ищците към 13/04/2019 МПС с ДКН ВР***АМ е имало
валидна застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите по полица № BG/02/118002456187
в ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, съгласно данните
в нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично
оповестени на интернет страница на фонда, които данни на основание чл. 574, ал.
12 от Кодекса за застраховането /КЗ/, удостоверяват горната информация до
доказване на противното .
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано производство за
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК, пр.пр. №
649/2019г. по описа на ОП Враца, ДП № 791/2019г. по описа на РП - гр. Враца,
съответно ДП № 453/2019г. на РУ - МВР - гр. Враца.
Предвид дотук изложеното, ищците считат настъпилото
събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани,
а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в
покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
В качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 478,
ал. 1 от КЗ, ищците И.Ц. Т. - К. и Д.И.К. и доколкото
процесното МПС е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП, имат право, по
смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ и чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендират пряко от
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, изплащане на
обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания по
повод смъртта и загубата на И. Д.К. настъпила на 20.04.2019г. в резултат
на ПТП на 13.04.2019г., при спазване разпоредбата на чл. 380 от КЗ.
Ищците са депозирали писмена претенция на дата
13.08.2019г., във връзка с която при ответното дружество е образувана щета №
********** и щета № **********. Последното е отговорило с писмо с изх. № от
29.08.2019г., с искане за представяне на допълнителни документи за произнасяне
по предявената от ищците претенции. В отговор на това от ищиците е изпратено на
10.09.2019г. писмо към което са приложили още доказателства. Към момента на
депозиране на исковата молба няма постъпил окончателен отговор от ответната
страна, което ищците приравняват на отказ съгласно закона, тъй като ответника
указва на ищците на първо място да приложат документи, с които същите не
разполагат към онзи момент, на второ място посочва, като абсолютна предпоставка
за решаване и изплащане на обезщетение необходимостта от документи, който не са
абсолютна предпоставка съответно разпоредбата на чл. 496, ал.З от КЗ, което по
смисъла на закона е приравнено на отказ съответно чл. 496, ал.2, т.2, а), тъй
като към извънсъдебната претенция са приложени всички необходими документи, въз
основа, на които ответникът е бил във възможност да определи дължимо
обезщетение или откаже, мотивирано.
Със смъртта на И. Д.К. ищците губят най - ценното в
живота си - своя баща, съпруг, любим човек, приятел, подкрепата
му. Горното,
наред с обстоятелството, че смъртта настъпва по такъв нелеп начин и от ръката
на близък и добър приятел на семейството, който се е опитал да прикрие
случилото се, още повече засилва болките и страданията, които ищците изпитват.
Същите търпят изключително тежко загубата му. Негативните последици
са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки
предвид факта на силната емоционална връзка, която ищците са имали, прави вредата в това
отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето. Ищците,
осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от любовта и подкрепата на
своя баща, съпруг, любим човек, и че неописуеми и жестоки болки и страдания от
загубата на толкова близък за тях човек, ще търпят винаги.
Загубата на роден баща, съответно на любим човек и
съпруг, съставлява едно от най - тежките възможни житейски събития така, че
дори и интензивността на страданието на ищците да намалява във времето,
негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък
завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка дете - родител,
съпрузи, както и момента от живота, в който ищците губят И. и част от своето
семейство - когато имат най-много нужда от неговата помощ, подкрепа и любов.
Горното наред с обстоятелството, че смъртта е настъпила по такъв нелеп начин и то, когато починалото лице е било в своята
зряла възраст в пика на своята кариера и живот, още повече засилва болките и
страданията, които ищците изпитват. Пострадалият е бил изключително жизнен,
деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее, същият е бил лекар по
професия, изключителен професионалист - акушер гинеколог, завеждащ отделението
по Акушерство и гинекология в гр. Враца, многоуважаван професионалист, човек,
приятел, с високо социално и материално положение. И. е участвал в почти всяко
едно израждане в гр. Враца, в последните 10 години, като е дал живот на много
от децата на своите съграждани, приятели и близки.
Пострадалият се е грижил за цялото си семейство, както
финансово, така и морално, същият е бил опората, центъра на своята общност,
както в личен план, така й в професионален план по отношение на своите колеги.
Семейството му са разчитали изцяло само и единствено на него, същият се е
грижил за малолетния си син и съпругата си, която е и негова колега в МБАЛ
Враца.
И до настоящият момент ищците не са се отърсили от
случилото се и страдат от пост травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на
съня, често главоболие и тревожност, като наличните им здравословни проблеми се
задълбочават и развиват в отрицателна посока. Преди настъпилото събитие, ищците
са била контактни, радвали са се на сплотена семейна среда и на спокоен живот,
както и срещи с близки и приятели. В момента се забелязва затвореност и
отчужденост на ищците, избягват срещи с други лица и така обичайните за всеки
нормален човек с приятели и стремеж към положителни емоционални преживявания.
Ищцата И., от дата на смъртта не посещава работа, не желае да се среща с нито
един човек, нито с близките си, със своя баща, не желае да продължи живота си
самостоятелно.
Пострадалият И. Д.К. е работил по различни трудови
договори и граждански такива от години: в *** ЕООД, МБАЛ *** АД, Враца, като
основната му длъжност е била Началник отделение в МБАЛ *** АД. Същият е бил
високо уважаван специалист и човек.
С депозирания отговор са оспорени изцяло предявените
искове за неимуществени вреди - по основание и по размер.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника - „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД и Н. Б.П. - собственик на
лек автомобил марка „Фолксваген“ модел .***“ с per. № ВР *** АМ.
Ответникът оспорва да е причинен деликт
от Н.Х., водач на лек автомобил марка Фолкваген „***”ВР *** АМ
Оспорени са твърденията в исковата молба,че пострадалият И.
Д.К. е бил „пешеходец”.Същият е стоял в двора си и не отговаря на определението
за участник в движението „пешеходец” съгласно чл.107 и следващите от Закона за
движение по пътищата и на чл. 160 и следващите от Правилника за прилагане на
Закона за движение по пътищата.
В случай, че се приемат така предявените претенции за
основателни ответникът счита, че е налице необоснована и недоказана
прекомерност на претендираните неимуществени вреди от ищците, както и
допринасяне от страна на починалият И. Д.К. за настъпване на вредите.
Допринасянето се изразява във факта, че след употреба на алкохол, при потеглил
вече напред автомобил „Фолксваген „***” излизащ от портата пострадалия е махнал
на шофьора да спре,отишъл е при него и е казал „Чао”,в следствие на което
шофьора Н.Х. е спрял автомобила и е изключил от скорост,както е отворил
прозореца да види за какво му маха пострадалия. В последствие при потеглящ пред
портата автомобил, неизчаквайки го да потегли окончателно напред е бил застанал
неправилно зад автомобил Фолкваген „***”ВР *** АМ и зад метална порта на имота си в с.***,
която е държал /факт отразен в представеното по делото „Искане на основание чл.234 ал.111 НПК Д-453/30.07.19г.”/ като в следствие на потегляне на автомобила на заден
ход и удар по портата той е получил удар от портата и е паднал назад, за който
факт се твърди в исковата молба, че е основната причина за смъртта му в
последствие. Налице е причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат по повод на който се иска обезщетяване на
неимуществените вреди на ищците.
Оспорва твърденията, че смъртта на И. Д.К. е настъпила само
и единствено от удар от портата и че не е в причинна връзка с изпития
алкохол,евентуално неадекватно медицинско лечение и направени процедури и
манипулации,забавяне на приема му в болница в София или по друга причина.
Според ответника в приложените доказателства
няма доказателства за причината за смъртта, която е настъпила почти 7 дни след
инцидента.
Алтернативно на гореизложеното моли да се приеме, че е
налице случайно деяние.
Ответникът оспорва посочените в
исковата молба основания за пряк иск срещу застрахователя. Оспорва и твърдяната причинно
- следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от
ищците неимуществени вреди, както техния интензитет и проявление които
да обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва размера на предявените искове за
неимуществени вреди, като счита същте за недължими, респ. за прекомерни и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва
изцяло и иска за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди, от
посочените в исковата молба дати, като счита че такава може да се дължи от
момента на подаване на исковата молба.
Ответникът оспорва да е причинен деликт от водача на
автомобила застрахован в ответното дружество по описания в исковата молба
начин. Според него от представените с исковата молба документи не се доказва
изобщо, камо ли безспорно и категорично деяние, неговата противоправност,
виновността на дееца, причинна връзка и настъпилите вреди. Не са налице
кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Оспорва и твърдението, че съприкосновението между
автомобила и метална врата на имота, зад коятото се намирало пострадалото лице И.
Д.К. има характер на пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 ДР
на ЗДвП. Инцидента е реализиран в двора на имота находящ се в с. ***, на ул.“***“
27, конкретното му място на настъпване е земна площ, непредназначена за
движение на пътни превозни средства. В този смисъл мястото на настъпване на
ПТП-то не е път по смисъла на § 6, т. 1 ДР на ЗДвП. Същото няма характер на
път, отворен за обществено ползване, доколкото се намира в частен имот, разпоредбите
на ЗДвП са неприложими в конкретния случай. Предвид липсата на приложимостта на
правилата за движение към конкретния случай, служителите на ПП ОД на МВР -Враца
не са имали възможност да упражнят контролните си правомощия, предвид мястото
на ПТП /път, който не е отворен за обществено ползване/ и с оглед разпоредбата
на чл. 2, ал. 3, изр. 2 ЗДвП. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
967000-10174 от 23.08.2019г. е издаден при допуснато съществено противоречие на
процесуалните правила, при нарушаване на последната разпоредба, изключваща
контролните правомощия на органите по ЗДвП.В настоящия случай при изнесените в
исковата молба твърдения няма пряк контакт между автомобила и пострадалия.
Телесното увреждане е в следствие удар от портална врата, а в чл.478. (1) КЗ е посочено че ’’Пострадало е лице, на което е
причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно
средство.”
От представения към исковата молба Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 967000-10174 от 23.08.2019г. не може да се направи
извод за вината на шофьора за да бъде това основание за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Оспорва се и законосъобразността
на издадения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.08.2018г., тъй
като
същия е издаден в нарушение на материалния закон. Редът за съставянето на
протоколи за ПТП е строго уреден в Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009год. /обн., ДВ, бр. 8 от
30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. и
доп., бр. 19 от 28.02.2017 г.7 за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл.
Изменено ДВ, бр. 19 от 2017год.). В чл. 2, ал. 1 от Наредбата лимитативно са
изброени видовете протоколи, които се съставят за настъпило ПТП: 1. констативен
протокол за ПТП с пострадали лица; 2.
протокол за ПТП с материални щети и 3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Отделно от посоченото изчерпателно изброяване на протоколите за ПТП, очевидно
съвсем не случайно, законодателят е предвидил и специална норма, уреждаща
съставянето на протоколи за произшествията, при които има
пострадали лица -
чл. 3, ал. 1 от Наредбата е регламентирано. В настоящият случай е видно, че
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е съставен едва на
23.08.2019г.,/четири месеца след инцидента/ като липсва и приложена подробна
план - схема на ПТП, следователно констативният протокол е незаконосъобразен,
тъй като не отговора на конкретните изисквания на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з
- 41 от 12.01.2009год. и не може да служи за удостоверяване на посочените в
него за възприети от длъжностното лице факти и обстоятелства. Протоколът е
издаден след задължителния едномесечен срок от произшествието и този факт
противоречи на чл.З ал.2 от Наредбата.
В тази връзка заявява, че оспорва и верността на
представения като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 23.08.2018г. Констативния протокол издаден от
органите на КАТ е официален свидетелстващ документ и има обвързваща
доказателствена сила, но само относно фактите, осъществени от или в
присъствието на длъжностното лице.Произшествието не е реализирано в
присъствието на длъжностното лице, поради което протоколът не се ползва с
обвързваща доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП, макар че в
този случай и това липсва като възприето/установено обстоятелство. От него не
може да се установи механизма на настъпване на процесното ПТП, като за
изясняване на обстоятелствата и причините за ПТП е образуваното ДП.
От представените доказателствата е неустановима по
безспорен начин отговорността на водача на застрахования при ответника лек
автомобил, доколкото не се установява главно и пълно, че същият и с конкретния
автомобил е причинил увреждането, нито е установим механизма на произшествието.
В протокола за оглед от 14.04.2019 г., направен на местопроизшествието, не е
вписано застрахованото МПС, с договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на което е обосновавана отговорността на
конкретния застраховател, липсват и достатъчно данни за механизма на
произшествието, вкл. относно мястото на удара, скорост на движение на
автомобила, разположение и поведение на пострадалото лице. Липсват
доказателства, установяващи разположението на пострадалия спрямо увреждащото
превозно средство /- протоколът за оглед е съставен при изрична констатация, че
мястото на произшествието не е запазено и в отсъствие на делинквента. Видно е,
че липсват доказателства, от които би се установило /релевантно относно
преценката за видимост на водача на МПС, при придвижване на заден ход / дали
пострадалото лице е било право, седнало или прилегнало зад въпросната метална
врата, тя затворена ли е била към момента на потеглянето на автомобила, движил
ли се е и в каква посока - по посока на придвижването на автомобила на заден
ход или срещу същия, с каква скорост.
Оспорва и твърдението в исковата молба,че отговорността е
била само и единствено на водача на автомобила и че е налице пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на И. Д.К.. По делото няма
представени доказателства в тази насока. Твърди се, че пострадалият е бил с
лице към движещия се на заден ход автомобил и не е направил нищо, за да се
отклони от габаритите му и от самата врата зад която се е намирал. Същият се е
намирал в опасната зона за спиране, поради което ударът е бил непредотвратим.
Счита, че се касае за "случайно деяние", по смисъла на чл. 15 НК,
изключващо отговорността на водача. Доколкото за пострадалия е съществувало
задължение да съобрази движението на автомобила и да съобрази с него и
собственото си поведение, с оглед
възможните опасности, счита, че е допустим и довод за съпричиняване.
Касае се за нарушение на общото задължение на всички участници в движението, с
поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да не поставят
в опасност живота и здравето на хората, произтичащо от нормата на чл.5 ал.1 т.1
от ЗДвП. Същият е могъл да забележи приближаващия автомобил и при полагане на
необходимата грижа и бдителност - ударът да бъде избегнат. В случай, че от
данните по делото се установи, че пострадалото лице е било зад въпросната
метална врата и не е имал видимост към автомобила, то същото ще важи и за
водача на автомобила, който не е имало, как нито да види, нито да предположи,
камо ли да възприеме като опасност за движението му, пострадалият стоящ в
непосредствена близост зад въпросната гаражна врата. Твърди и, че пострадалият
е бил под силно алкохолно опиянение, което забавя реакциите, отслабва
концентрацията на вниманието и съобразителността,и обяснява поведението му към
момента на инцидента, противоречащо на логиката и правилата за движение,
резултат от притъпеното му вследствие на употребения алкохол чувство за
самосъхранение, невъзможност за възприемане на факти и реална преценка на
разстояния, обстановка и потенциална опасност. Твърди и, че пострадалият е бил
наясно с обстоятелството, че водачът на автомобила е бил употребил алкохол, същият
е бил във видимо нетрезво състояние, с нарушена реч и концентрация, като е
можел да предположи и е следвало да бъде с повишено внимание около автомобил
управляван от пиян водач, именно поради възможността от грешно предприета
маневра. А точно обратното същият е отклонил вниманието на шофьора на вече
потеглящия автомобил, и е стоял в близост до него при потеглянето му. Това състояние и поведение на пострадалия го е поставило в условия и
среда,в които осъществяването на заплахата за живота и здравето му е било
потенциална възможност и въпрос на време. Последното,като
обективен факт от поведението на пострадалия следва да бъде отчетено, като един
от основните фактори за настъпването на деликта и вредоносните последици от
него.
Видно от Протокола за ПТП с пострадали лица е, че водачът
Н.Ц.Х. е показал отрицателна алкохолна проба при тест с „Дрегер” но няма данни
кога е тестван.Налага се изводът,че водачът е тестван прекалено късно на
наличие или липса на алкохол.Реално органите на МВР разбират чак на другия ден
за инцидента. От свидетелските показания в досъдебното производство категорично
се твърди, че Н.Х. е бил употребил алкохол,лъхал е на алкохол и поведението му
и реакциите му са били като след употреба на алкохол.С
оглед гореизложеното ответникът твърди допринасяне от страна на
починалият И. Д.К. за вредоносния резултат.
Настъпването на вредоносния резултат е
резултат от два компонента: Движение на автомобила назад и удар в портата и
неправилното местоположение на пострадалия, който е бил зад незатворената порта
опитвайки се да я затвори без да изчака окончателно автомобилът да потегли
напред и да се отдалечи.Без наличието на един от тези компоненти не би настъпил
вредоносния резултат. Допринасянето от негова страна е в пряка причинно -
следствена връзка с тежестта на получените увреждания.
Дори и да се приеме, че вредите са настъпили вследствие
на твърдяното ПТП, моли съдът да вземе
предвид горепосочените обстоятелства и да приеме, че вредите не са в резултат
на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а в резултат на случайно деяние според
дадената в чл. 15 от НК дефиниция- „ Не е виновно извършено
деянието , когато деецът не е бил длъжен
или н е могъл да предвиди настъпването на общественопоасните последици”
Оспрова изложените в исковата
молба твърдения за болки и страдания на ищците, които не отговарят на
действителните такива и не се доказват с представените към исковата молба
доказателства. Същите са преувеличени в опит да се получи неоснователно
по-голямо обезщетение.
Моли да бъде прието, че не са представени всички
документи на база които „БУЛ ИНС”АД да прецени, че е налице деликт, а оттам е
била налице невъзможност да бъде определен размера и дължимостта на
обезщетението, като в тази връзка счита, че лихва се дължат най-рано от датата
на подаване на исковата молба.
От ЗД „БУЛ ИНС” АД аргументирано е отказано изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците поотделно,чрез адвокат Н.Д.
и копие до всеки от тях.Отказът е на база представените документи в преписката
документи и невъзможността на база на тях към онзи момент да се определи
виновно лице, причинно следствена връзка с настъпилите последици и на тази база
да се определи съответно обезщетение.
Изрично е заявено, че няма представен влязъл в сила акт
доказващ виновността на водача управлявал застрахованото МПС и „БУЛ ИНС”АД не е
в риск „Гражданска отговорност” като по тази причина няма основание за
изплащане на претендираното застрахователно обезщетение.
Претендираният в исковата молба размер на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. предявен частично от 300 000 лв. за И.Ц.Т.
и на 26 000 лв. предявен частично от сума в размер на 400 000 лв. за Д.И.К. е
нереално завишен и не отговаря на принципа на справедливо обезщетяване на
действително претърпяни неимуществени вреди заложен в чл. 52 ЗЗД.
Въпросът за значението на лимитите на застрахователната
отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди е предмет на
произнасяне с решение по чл. 290 ГПК- № 95/2012 г. по т.д.
№ 916/2011 г. на Първо т.о. на ВКС, съгласно което лимитите не са самостоятелен
критерий за справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД, тъй като обективността и правдивостта
при оценка на претърпените от пострадалия неимуществени вреди не би следвало да
се влияят от това, кой е ответникът, дължащ обезщетение - делинквентът или
неговият застраховател, а лимитите имат отношение към отговорността само на
последния; нормативно определеното ниво на застрахователно покритие не е
свързано с едно застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определя
лимита на отговорността на застрахователя за срока на действие на
застрахователната закрила при неограничен брой застрахователни събития и
размерът му варира с оглед броя на увредените лица; в този смисъл лимитите са
само проявна форма на обществено икономическите условия, но обезщетението
следва да бъде съобразено с действително претърпените неимуществени вреди по
критериите на чл. 52 ЗЗД, а
не с лимита на отговорността на застрахователя. Лимитите не са пряк израз на
справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие, /в
тази връзка Определение № 514 от 19.11.2018 г. по т. д. № 1103/2018 г., т. к.,
т. о. на ВКС/
С оглед твърденията по основанието на предявената
претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираните и от
двамата ищци парични суми са в изключително завишен размер, за да доведе до
репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е
изискването на закона. Претенцията на ищците /в пълният
си размер/ надхвърля значително дори максималните стойности на обезщетенията за
подобен род вреди, които се присъждат съгласно актуалната съдебна практика.
Не на последно място по своя
характер деликтната отговорност няма репресивен характер, а цели обезщетяване,
доколкото е възможно, с парична сума на претърпените страдания. Ако бъде уважено искането на ищците, в
размерите посочени в исковата молба, тогава необосновано би се достигнало до
това, обезщетението да има наказателна, а не обезщетителна функция.
В случай, че се приеме, че предявените искове за
заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди са основателни, прави и възражение за прекомерност на претенцията.
Няма налични документи и доказателства, от които да е
видно наличието на деяние, неговата противоправност, виновността на дееца,
причинна връзка и настъпилите вреди, за да се ангажира отговорността на
застрахователя за покрИ.е на претендираните от ищците вреди. Това е така, защото
в представения единствено във връзка с настъпилото ПТП Констативен протокол за
ПТП с материални щети, в частта му и по отношение на съдържанието му, липсва
изобщо описания механизъм на настъпване на ПТП, липсва и план схема на
настъпване на ПТП, в графа обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че са „в
процес на изясняване“. С оглед гореизложеното застрахователят се е възползвал
от разпоредбата на чл. 496, ал. 4 от КЗ. В случая, има данни за това,
застрахователя да е изисквал конкретни документи по реда на чл. 106 от КЗ,
които да не са му били представени и които да са от съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, ако обезщетението не е
определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3, или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 / а такива не са представени/. С
действията си увредените лица са поставили ответника във фактическа
невъзможност да определи размера на обезщетението, включително наличие/липса на
основания за изплащането му в законовия 3 месечен срок.Именно поради горното лихва
следва да се дължи най-рано от датата на предявяването на исковата молба в
съда.
Видно от представената като писмено доказателство-Щета №
**********- ОК-495938/13.08.19г. е, че за детето Д.И.К. няма представена
банкова сметка ***ри разглеждане на щетата. Горното
е от значение за определяне на момента, от който ищците могат да претендират
законна лихва за забава върху евентуално определеното обезщетение за неимуществени
вреди, като в конкретния случай най-ранната дата за това е
датата на подаване на исковата молба в съда.
С депозираната допълнителна искова молба ищците заявяват,
че поддържат предявените искове, като намират направените възражения на
ответника, за неоснователни, необосновани и недоказани, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 496, ал.2 КЗ в рамките на тримесечния срок
застрахователят е бил длъжен да определи и изплати размера на обезщетението или
да даде мотивиран отговор по предявената претенция. В случая представеният към
претенцията им Констативен протокол за ПТП и в последствие допълнителни
документи изготвени по ДП, които изцяло удостоверяват настъпването на
застрахователното събитие и при наличието му застрахователят не е имал основание да откаже да се произнесе по нейната основателност - чл.496, ал.З КЗ, което има характера на отказ по смисъла на чл.498, ал.З КЗ.
Поради това считат, че текат сроковете по чл. 496 и 498, ал. 3 от КЗ, тъй като
застрахователя е надлежно сезиран.
В трите писма по описа на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, които са
получили, като отговор, от дружеството ответник единствено са искани да му
бъдат представени още документи, без които обаче е възможно определяне на
застрахователно обезщетение (съобразно разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ). Ищците
твърдят, че не са останали безучастни в опита си да се споразумят с ответното
дружество. Нещо повече, считат, че от дружеството никога не са имали намерение
да им определя застрахователно обезщетение, камо ли същото да бъде изплатено по
какъвто и да било начин. Твърдят, че ответникът е могъл да процедира по реда на
чл. 97 от ЗЗД, което не е сторил.
Във връзка с тези съображения и липсата на каквато и да е
активност от страна на застрахователя смятат, че не са изпаднали в забава и
следва да бъде уважено в цялост искането им за изплащане на лихва на осн. чл.
86 от ЗЗД.
В срока по чл. 373 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
допълнителната искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба са представени в заверен препис акт за
смърт; Удостоверение за наследници от 23.04.2019г.; Удостоверение
за съпруга и родствени връзки 18.07.2019г.; Удостоверение за
сключен граждански брак; Удостоверение за раждане, от които се установява, че И. Д.К. е починал на 20.04.2019г., като
ищецът Д.И.К. е негов син, а ищцата И.Ц. Т.- К. е негова съпруга.
При така констатираното, съдът приема, че ищците са
активно легитимирани да сезират съда с исковете си.
Като доказателство по делото е представен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег.№967000-1017 от 23.08.2019г. на Областна
дирекция на МВР-Враца, в който е отразено че на 13.04.2019г. към 22.34ч.в с.***
на ул."***й"№27,в двора на имота е настъпил пътен инцидент, между МПС
с рег.№ВР***АМ, Марка "Фолксваген", модел "***", собственост
на Н.Ц.Х. ЕГН********** ***, управляван от Н.Ц.Х. ЕГН**********, притежаващ
СУМПС №*********, кат."С" валидно до 28.04.2011г., без употреба на
алкохол, със застраховка "ГО" в ЗД "Булинс"АД, полица
№BG/02/118002456187 валидна от 20.08.2018г. до 19.08.2019г.при който
пешеходецът И. Д.К. *** е тежко ранен, получил тежка черепно-мозъчна травма на
главата /5бр.фрактури на черепа с вътрешномозъчни кръвоизливи,тежка контузия на главен мозък/ ,
транспортиран е бил в болница "***"-гр.София с опасност за
живота,след което на 29.04.2019г. е починал.Отразено е също, че обстоятелствата
и причините за ПТП са в процес на изясняване и е образувано ДП№453/14.04.2019г.
по описа на РУ-Враца.
Съдът приема за неоснователни оспорванията на протокола,
направени от ответното дружество, тъй като съставянето му е задължение на
органите на МВР, а и той безспорно установява настъпването на пътния инцидент и
смъртта на родственика на ищците по начин, установен и от другите събрани по
делото доказателства.
По делото са разпитани петима свидетели.
Свид. Л.В.К. като колега на д-р И.
К., твърди че го познава от 30 години като изключително добър човек и голям
професионалист - най-добрия акушер-гинеколог. Вечерта, когато това се е
случило, му се обадил колегата д-р П. и му казал, че И. е паднал. Според
свидетеля нараняванията не могат се обяснят с едно падане.
Свидетелят Н.Ц.Х.,*** и познава И. К.,с който били приятели. На 13.04.2019 г. бил в дома на пострадалия
в с. ***. Правил един стилаж. Твърди, че не бил употребил алкохол, за И. не
знае. При излизането си изкочил нормално с колата от двора. К. излезъл отвън,
казал му да спре, тъйй като бил затворил, но не докрай задната лява врата на
автомобила му. Разбрали се за другия ден, неделя, да продължат работата си. В
този момент били извън двора. Докторът си тръгнал, изчакал го на огледалото да
се прибере. Изчакал доктора да изчезне от обсега на колата и тръгнал, но
случайно включил задна скорост вместо първа.
Свид. Ц.Н.Т. - баща на И. К. и дядо на Д.. Живее заедно с И. и Д.. Според свидетеля, който живее заедно с ищците, преди ПТП
отношенията преживе между И. и И. били прекрасни и нямали никакви пререкания. И.
бил и много грижовен баща, обръщал му изключително внимание и изпитвал голяма
любов към него. След смъртта на И., И. била много отчаяна, срината, неадекватна
дори. Д. като разбрал започнал много силно да плаче и бил в непрекъснато
движение в стаята. Бил много разстроен, непрекъснато обикалял. Състоянието на
дъщеря му и на внук му е много тежко, не могат да се грижат за себе си. И. е в
шок, изолирана от света, въобще не излиза, не се храни както трябва. Няма
усмивка, няма радост, няма контакт, дори с него контактува рядко. След загубата
на И., тя загубила желание за живот. Състоянието на Д. след ПТП-то също не е добро - не е
съсредоточен, появили се тикове на лицето му- примигване, движения на устните,
на крайниците, некоординирани движения.
Свидетелят Д.С., колега
на пострадалия, установява,че не може да си спомни датата,но бил ден събота.
Често се чували с пострадалия и в 17.00 часа му се обадил по мобилния
телефон.Пострадалият бил на вилата, заедно с Н./водачът на автомобила причинил
процеснато ПТП/ и казал, че работят. Поканил го на гости, тъй като ще свършат
работа, взел е месо и ще се почерпят. На същия ден и същата вечер, някъде към
21.45ч. пострадалият и Н. се обадили на свидетеля. Д-р К. се шегувал с Н., като
свидетелят С. поискал да му се обади и самият Н..Когато се обадил,според
свидетелят С. ,Н. бил така пиян, че не можел да говори.След разговора с Н.,С.
разговарял с пострадалият Д-р К. и му казал: "И., пращай си го тоя, той е
много пиян" и той казал, че си го изпраща.
Свидетелят П.Я. на 13.04.2019г., работи
като охранител към „Елит Тийм Секюрити”
и когато станал инцидента бил на работа. Били викнати по сигнал, казали им, че
на камерите са забелязали човек на земята и че някой се опитва да го вдигне и
за това се отзовали на сигнала. Бил с негов колега. Когато отишъл видял,че
пострадалият лежи на земята. Причинителят на ПТП, св.Н.Ц.Х. се опитвал да го вдигне. Говорил с този човек, който се опитвал да вдигне
пострадалият и си спомня, че миришел на алкохол, но не си спомня нещо за
поведението му.
От заключенията на вещите лица по назначените съдебно-автотехническа
и съдебно-медицинска експертизи, които не се оспорени от страните и са приети
от съда като обективно и вярно изготвени се установява следното:
Вещото лице по назначената САТЕ, след като анализирал
данните от материалите в досъдебното проиизводство - изготвения видеозапис,
обясненията на свидетелите и извършените изчисление, посочва от техническа
гледна точка следният вероятен механизъм на настъпилото ПТП:
Лекият автомобил „Фолксваген ***“ е per. № ВР*** АМ, след като е излязъл от двора на
къща в с. ***, ул. „***“ № 27 е спрял на около 2 метра със задната част от
металната портална врата с насочена челна част в посока към пътя.
В определен момент водачът на лекия автомобил „Фолксваген
***“ е включил на задна скорост на движение и със задната челна част на лекия
автомобил в областта на левият рог на задната броня е достигнал до затварящото
се крило на порталната врата, зад което се е намирал пострадалият пешеходец,
ударил е крилото, което придобива скоростта на движение на автомобила, като
същото с тази скорост се връща назад и удря тялото на пострадалия пешеходец, в
началото съприкосновението е в главата, челно в ляво. Автомбилът след навлизане
със заден мост на около 2,5 метра в двора спира, след което водачът включва на
предна предавка и излиза от двора на къщата.
Пострадалият пешеходец, след излизане на лекия автомобил
„Фолксваген ***“ от двора, предприема действия по затваряне на вратата, като
първо хваща дясното й крило и започва придвижването му със спокоен ход на
затваряне.
В момента на достигане на крилото до положение на
затваряне, с оставащо разстояние от около 0,5 - 0,8 метра, пострадалият
пешеходец се е намирал с тялото си зад края на крилото на вратата и в този
момент то е било ударено от лекия автомобил „Фолксваген ***“, като е придобило
скорост обратна на затварянето около 23,58 км/ч, с която скорост е ударило
тялото на пострадалият пешеходец.
От техническа гледна точка причини за настъпилото ПТП е
неправомерно действие на водача на лекия автомобил „Фолксваген ***“ с лоста за
превключване на скоростите - включване на задна скорост и тръгване назад с
рязко подадена газ в момент, в който пострадалият пешеходец е затварял крилото
на металната портална врата зад него на къща, находяща се в с. *** на ул. „***“
№27.
Включване от предна
на задна предавка, се осъществява след спиране на автомобила. След излизане от
двора с движение на предна предавка,водачът му е спрял автомобила,изключил
предна предавка без изключване на двигателя и след това е включил на задна
предавка.
От видеозаписа не се
установяват данни за напускане на пострадалия на имота,през портата от момента
на напускане на автомобила от имота до настъпване на произшествието,т.е пострадалият не се е приближавал в този период
до автомобила.Водачът не е напускал местопроизшествието.
Тялото на пострадалия
е ударено от движението на крилото на портата в процес отваряне,вследствие на
удара му от автомобила.В момента на удара,тялото на пострадалия е било зад
вратата, в обсега на крилото, във вертикално положение с най-близка точка от
тялото до крилото- главата челно,т.е удара на крилото в тялото на пострадалия е
осъществено с инициален удар в главата. Вследствие на този удар и получен
ударен импулс, ударената част на тялото-главата, получава инерционна сила в
посока ударния импулс-от пред назад спрямо тялото и същото е отхвърлено в
посока назад, към двора и по диагонал към оградната стена, удря се в нея и пада
на място отразено в Протокола за оглед на ПТП- в двора на имота с глава на около
4,3 м. от линията на портала.Вследствие на удара на крилото в тялото на
пострадалия и вторичен удар в стената и
земната повърхност,пострадалият получава отразените в СМЕ наранявания.
От отразеното в
представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица водачът Н.Ц.Х.
е изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №ARDN0015 и
не е констатирано да е употребил алкохол.
От справка за
нарушител за периода 2007-2017г. са отразени извършени нарушения по ЗДвП с
различна степен на констатираните нарушения.
Вещото лице е дало
заключение, че пострадалият И. Д.К. не е имал техническа възможност в момента
на възникване на опасността-тръгване на лекия автомобил назад да предотварти
настъпилото ПТП,чрез изместване на
тялото си в ляво,дясно или назад.Водачът на лекия автомобил е имал техническата
възможност да вижда и възприема движението на крилото на портата в посока
затваряне и намиращият се зад нея пострадал.Имал е възможност да види и
възприеме затварянето на крилото на портата от пострадалия в момента на
възникване на опасността и да не предприема движение на заден ход,за което е
имал техническа възможност с лоста на скоростите,при което ПТП не би
настъпило.Пострадалият не е попадал в опасна зона за спиране.Ако водачът на
лекия автомобил,при излизането си от двора на имота,през отворената порта,е
продължил движението си с включена предна предавка,пътен инцидент да не е
настъпил.
От заключението на
вещото лице по назначената СМЕ и приложената, като доказателство по делото
медицинска документация: фиш от ЦСМП-Враца-ЧМТ,кома,лист за преглед на пациент
в СО при МБАЛ-АД-Враца-кома,УМБАЛ"***-***"-ЕАД-София, се
установява,че причината за смъртта на пострадалия е открита черепно мозъчна
травма/множествени счупвания на черепния свод,счупване на черепната основа,
импресионно счупване на тилната кост вдясно,надлежаща рана вляво челно,мозъчна
контузия,двустранни кръвоизливи над твърдата и под меките мозъчни
обвивки/довела до състояние несъвместимо с живота-мозъчна смърт.
В така описаната
медицинска документация и другите доказателства по делото никъде не е
отразено,че от пострадалия са вземани
биологични течности/кръв,урина/за изследване за наличие на алкохол.В
приложената медицинска документация е посочено,че са налични две рани-разкъсно
контузна рана на челото и под носа,които по механизъм отговарят да са получени
от удар с метална врата.
В делото няма данни
участниците в пътния инцидент да са употребили алкохол или наркотични вещества.
Налице е пряка причинно-следствена
връзка между получените телесни увреждания, получени от починалия на
13.04.2019г. и настъпилата смърт на 20.04.2019г.
От заключението на
вещото лице по назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза се
установява следното:
На 13.04.2019 г. И. Т. е преживяла психотравма - съпругът
й И. Д.К. е претърпял ПТП, а по-късно умира. Вследствие на тежката психотравма
в Т. е настъпило психично разстройство - Остра стресова реакция, но няма
засягане на яснотата на съзнанието и дезориентираност. Острата стресова
реакция при И. Т. има причинно следствена връзка с ПТП и смъртта на съпруга й.
Според вещото лице острата стресова реакция в Т. не е
отзвучала до няколко дни и е преминала в Разстройство на адаптацията, което е
протрахиран отговор на сресогенното събитие.Това се дължи на факта, че
психотравмата е много голяма. Потърсила е психиатрична помощ и е започнала да
взема лекарства, но състоянието й не се е подобрило. Към настоящият момент
психотравмата в И. Т. е прерастала в Постгравматично стресово разстройство.
Д.И.К. е дете, което е преживяло тежка психотравма,
вследствие на която е настъпило психично разстройство - Остра стресова
реакция, но няма засягане на яснотата на съзнанието и дезориентираност. Острата
стресова реакция при К. има причинно следствена връзка с тежката и внезапна
загуба на баща му.
Към момента на освидетелстването е напрегнат. Има тикове,
които имат причинно следствена връзка с психотравмата /смъртта на И. Д./.
Тиковете са внезапни, често повтарящи се неконтролируеми движения, които
обхващат отделни мускули на лицето. Детето не е в състояние да им се
противопостави.
При поставяне на задача на децата в училище да опишат
семейството си, поведението на Д.К. се променя. Става тревожен, плаче, а в
последствие не желае да излиза навън и да контактува с другите деца. Не желае
да ходи на училище. Налице е разстройство, свързано с тревога от загуба на
близък човек.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени
вреди са с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и има
вторичен характер трябва да е налице валиден застрахователен договор по
задължителна застраховка "ГО", както и предпоставките на чл.45 ЗЗД
пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите, спрямо увредения -
авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това
поведението на водача на МПС. Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
Не е спорно, а и от приложеното удостоверение за
наследници се установява, че ищците са съответно съпруга и син на пострадалия
при процесното ПТП.
В случая безспорно по делото е
още, че към датата на инцидента е била налична валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на л.а.
"Фолксваген" ***" с ДКН ВР *** АМ по полица № BG/02/118002456187 в ЗД „Бул Инс” АД,
ЕИК *********.
Относно причините за настъпване на произшествието
страните застъпват противоположни версии. Според ищците, причината за ПТП е
неправомерното поведение на водача л.а. "Фолксваген"
***" ВР *** АМ, който е предприел маневра в нарушение на правилата на
ЗДвП. Според ответникът е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Образуваното производство за престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК, пр.пр. № 649/2019г. по описа на ОП
Враца, ДП № 791 /2019г. по описа на РП - гр. Враца, съответно ДП № 453/2019г.
на РУ - МВР - гр. Враца, към датата на насрочване на делото и към датата на приключване
на съдебното дирене не е приключило, поради което въпросите, свързани с
механизма на настъпване на ПТП, авторството на противоправното деяние и вината
за инцидента подлежат на изследване и преценка в настоящото производство.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че причината за
настъпването на процесното ПТП са неправомерните действия на водача на лекия
автомобил "Фолксваген"
***" ВР *** АМ. Съгласно заключението на
вещото лице по назначената САТЕ от техническа гледна точка причината за ПТП е неправомерно действие на водача на лекият
автомобил с лоста за превключване на скоростите-включване на задна скорост и
тръгване назад с рязко подадена газ в момент в който пострадалият е затварял
портата зад него, на имот дом, находящ се в с.***,на ул."***"№27.
Водачът
на лекия автомобил е имал техническата възможност да вижда и възприема
движението на крилото на портата в посока затваряне и намиращият се зад нея
пострадал. Имал е възможност да види и възприеме затварянето на крилото на
портата от пострадалия в момента на възникване на опасността и да не предприема
движение на заден ход, за което е имал техническа възможност за реакция с лоста
на скоростите, при което ПТП не би настъпило.
Пострадалият
не е попадал в опасна зона за спиране. Ако водачът на лекия автомобил, при
излизането си от двора на имота, през отворената порта, е продължил движението
си с включена предна предавка,пътен инцидент да не е настъпил.
Този механизъм на процесното ПТП се установява и
от приетия констативен протокол, ползващ се с обвързваща съда доказателствена
сила относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления.
При
така събраните доказателства, съдът приема, че именно неправомерното поведение
на водача на лекия автомобил е причината за настъпилото ПТП, от което са
настъпили и причинените телесни повреди на пострадалия И. К. -открита черепно
мозъчна травма/множествени счупвания на черепния свод, счупване на черепната
основа, импресионно счупване на тилната кост вдясно, надлежаща рана вляво
челно, мозъчна контузия, двустранни кръвоизливи над твърдата и под меките
мозъчни обвивки/довела до състояние несъвместимо с живота-мозъчна смърт.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ именно вследствие на
тези наранявания той е починал.
Според вещото лице,
изготвило САТЕ, пострадалият И. Д.К. не е имал техническа възможност, в момента
на възникване на опасността-тръгване на лекия автомобил назад да предотврати
настъпилото ПТП, чрез изместване на
тялото си в ляво, дясно или назад.
Неоснователно е
възражението, че е налице случайно събитие. Съгласно чл.15 от НК случайно
събитие е налице, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на обществено опасните последици. В случая деецът е могъл да
предвиди настъпването на тези обществено опасни последици от поведението си, тъй
като е имал възможност да избегне същите, тй като съгласно заключението вещото
лице от назначената САТЕ той е имал възможност да види и възприеме затварянето
на крилото на портата от пострадалия .
Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината при деликт се
предполага до доказване на противното. В случая ответникът не е оборил
презумпцията на чл.45,ал.2 ЗЗД. Заключенията на САТЕ и СМЕ доказват и пряката
причинно-следствена връзка между причиненото ПТП и настъпилата смърт на наследодателя
на ищците, от които юридически факти произтичат и претърпените от ищците
неимуществени вреди.
Неоснователно е възражението, че инцидента е настъпил и по вина на
загиналия. Не
се доказа и твърдението на ответника, че след излизането на автомобила от двора
е предизвикал неговото спиране. Вещото лице по допусната САТЕ е посочило, че от
видеозаписа не се установяват данни за напускане на пострадалия на имота през
портата от момента на напускане на автомобила от имота до настъпване на
произшествието,т.е пострадалият не се е приближавал в този период до автомобила.
Не е налице твърдяното
от ответника съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат. Както вече бе отбелязано
пострадалият И. Д.К. не е имал техническа възможност, в момента на
възникване на опасността-тръгване на лекия автомобил назад да предотврати
настъпилото ПТП, чрез изместване на
тялото си в ляво, дясно или назад. От страна на ответника не се доказа
възражението му, че пострадалият е употребил алкохол, с което е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. По делото няма данни от пострадалия да са вземани биологични
течности/кръв,урина/за изследване за наличие на алкохол.
При това положение
съдът приема, че събраните доказателства установяват по безспорен начин, че на
13.04.2019г е настъпило ПТП, причинено виновно от водача на застрахования при
ответника автомобил, настъпването на вреди
на ищците, както и причинно-следствена връзка между виновното поведение
на водача и вредоносния резултат.
Фактическият състав
на непозволеното увреждане е осъществен ,защото смъртта на пострадалия е
съставомерен резултат от поведението на водача. Водачът на лекия автомобил е
имал техническата възможност да вижда и възприема движението на крилото на
портата в посока затваряне и намиращият се зад нея пострадал. Имал е възможност
да види и възприеме затварянето на крилото на портата от пострадалия в момента
на възникване на опасността и да не предприема движение на заден ход, за което
е имал техническа възможност за реакция с лоста на скоростите,при което ПТП не
би настъпило, поради което сам се е поставил в невъзможност да предотврати
произшествието. Като съставомерен престъпен резултат смъртта на близкия на
ищците е довела до възникване на неимуществени вреди за тях, поради което за
причинилия вредата възниква задължението да я поправи.
След като за лекия
автомобил "Фолкваген „***”ВР *** АМ към датата на възникване на ПТП-то е
налице валидна застраховка гражданска отговорност в ответното дружество по
полица №BG/02/118002456187 с начална дата на покритие 20.08.2018г. и крайна
дата на покритие 19.08.2019г., дата на прекратяване 04.06.2019г.,последното е
длъжно да заплати на увредените лица застрахователно обезщетение за причинените
им вреди.
С оглед възраженията на ответника
спорни по делото са следните обстоятелства: имат ли ищците право да получат
обезщетение във връзка със загубата на своя родственик и в какъв размер.
От представеното
Удостоверение за наследници се установи, че ищцата И.Т. е съпруга на И. К., а ищецът Д.И.К. е негов син.
Кръгът от лицата,
легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена при
непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на
Република България. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г., по тълкувателно
дело №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, с оглед развитието на обществените отношения,
задължението за синхронизиране на българското законодателство с европейското/ в
частност Директива 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС/ и съвременните изисквания за
справедливост, приема че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г- на Пленума на ВС и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда
при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
В
мотивите на ТР е прието, че обезщетението следва да се присъди само тогава,
когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни/като
интензитет и продължителност/морални болки и страдания. В случая според
традиционните за българското общество семейни отношения ищците съответно като
съпруга и син на починалия от ПТП И. К., попадат в кръга на лицата, които имат
право да бъдат обезщетени справедливо.
За установяване
съществуването на трайна и дълбоко емоционална връзка на ищците с починалия и
респективно на претърпените неимуществени вреди, за които ищците претендират
обезщетение, са ангажирани гласни доказателства и е изслушана съдебно
психиатрична експертиза.
Данните изнесени
от свидетеля Ц.Н.Т. -
баща на И. К. и дядо на Д., съдът анализира от аспекта на възможната му
заинтересованост от изхода на делото. Съдът кредитира
тези показания, тъй като същите са житейски логични, непосредствени, безпротиворечиви и последователни и се
подкрепят от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно психиатрична
експертиза.
Показанията на свидетеля дават
основание на съда да приеме, че между ищците и починалият не е съществувала
единствено формална роднинска връзка, а е съществувала здрава, продължителна и
дълбоко емоционална връзка, тъй като отношенията им се базирали на
привързаност, взаимопомощ и уважение. Ищците са понесли морални болки и
страдания от смъртта на родственика си и още не са преживели внезапната загуба,
в каквато насока са показанията на свидетеля и съдебно психиатрична експертиза.
Анализирайки тези доказателства съдът приема, че ищците са преживели остра
стресова реакция
в следствие смъртта на загиналия им родственик, причинена от процесното ПТП.
Според вещото лице острата стресова реакция в тях не е отзвучала до няколко дни
и е прерастала в постравматично стресово разстройство.
Предвид горното
предявените искове за неимуществени вреди се явяват основателни. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите
на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението.
Специфичното при
неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък е, че те имат много
по-дълго проявление. При определяне на дължимия размер следва да се отчитат не
само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно проявление във
времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите. В
случая следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на
съпруг са били изключително интензивни както на емоционално ниво, така и от
гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
От събраните доказателства се установи, че ищцата не е превъзмогнала загубата
на съпруга си и острата стресова реакция е преминала в посттравматично
разтройство. Същата според показанията на свидетеля е загубила желание за
живот.
Видно от заключението на вещото лице Д.И.К. е преживял
тежка психотравма, вследствие на която е настъпило психично разстройство -
Остра стресова реакция, която е в причинно следствена връзка с тежката и
внезапна загуба на баща му. Вследствие на тази травма е получил тикове.
При обезщетяване на претърпените от
ищците неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП. Същото е
станало на 13.04.2019г.,към която дата действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна
сума/лимит на отговорност/по задължителната застраховка "Г.О" на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие е 10 000 000лв., независимо от броя на
пострадалите лица.
Предвид горните обстоятелства,а също и
изискването на чл.51,ал.1 от ЗЗД за цялостното обезщетяване на вредите,
респ.моментът на осъществяване на деликта и съобразяване със
социално-икономическите условия в страната ни,съдът приема,че И.Ц. Т. - К.,
ЕГН: ********** следва да бъде обезщетена със сума в размер на 250 000,00
(двеста хиляди) лева, предявени частично от сума в размер на 300 000,00 (триста
хиляди) лева за претърпените неимуществени вреди от смъртта на съпругът й,а Д.И.К.,
ЕГН: ********** следва да бъде обезщетен със сума в размер на 300 000,00
/триста хиляди) лева, предявени частично от сума в размер на 400 000,00
(четиристотин хиляди) лева за претърпените неимуществени вреди от смъртта на
баща му и тези обезщетения са справедливи по смисъла на чл.52 от ЗЗД за
репариране на неимуществените вреди претърпени от тях.
Съдът намира
направеното от ответника възражение за съпричиняване на деликтния резултат от
страна на пострадалия за недоказано. Съпричиняващо вредата по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато то не
съответства на предписаното от закона, а само това, чието конкретно проявление
се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна увредения е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия без който не би се
стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение, до вредоносния резултат.
Както вече бе установено
ответникът не доказа въведеното възражение, че загиналият е бил повлиян от
употреба на алкохол. Вещото лице от назначената САТЕ е дало заключение, че
пострадалият И. Д.К. не е имал техническа възможност, в момента на възникване
на опасността-тръгване на лекия автомобил назад да предотварти настъпилото ПТП, чрез изместване на тялото си в ляво, дясно
или назад ,както и че не е бил в опасната зона за спиране на автомобила.
Като законна
последица от основателността на частично предявените главни искове и доколкото
е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и законна лихва върху
дължимите обезщетения.
Съгласно
чл.432,ал.1 КЗ,отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
прекия причинител на увреждането.Разпоредбите на новия КЗ обаче предвиждат,че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по-късен момент.Съгласно изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение,ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3 от КЗ и 2.изтичането на
срока по чл.496,ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства,поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.3 от КЗ.
В случая ищците са
предявили по реда на чл.380 от КЗ искане за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди търпени от смъртта на наследодателя им- съпруг и
баща като са депозирали писмена претенция на дата 13.08.2019г., във връзка с
която е образувана щета № ********** и щета № ********** при ответното
дружество. С писмо с изх. № от 29.08.2019г., застрахователят е поискал
представяне на допълнителни документи за произнасяне по предявената от ищеца
претенция. В отговор на писмото е изпратено - писмо от 10.09.2019г.,с което
ищците представили още доказателства, но до настоящия момент не е изплатено
такова.
На основание чл.496
ал.4 от КЗ ответникът също е разполагал с възможност да изиска документи,които
е считал,че са му необходими.Наред с това представените на ответника документи
са били достатъчни ,за да се произнесе по претенцията,с която е бил сезиран.
С Определение №332 от
19.07.2018г.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК по ч.т.д.№1614/2018г. по
описа на ВКС,1-во т.о е прието,че изискването от застрахователя на допълнителни
документи,извън представените от увреденото лице по чл.498,ал.2 КЗ,при
положение,че разпоредбата на чл.496,ал.3 КЗ защитава ползвателя на
застрахователна услуга,ако той не е представил определени документи,срещу
отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му,
е недобросъвестно поведение,в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция,както е и в недопустимо отклонение
от забранителната разпоредба на чл.106,ал.5 КЗ.
При така установеното,
съдът приема, че законната лихва върху
обезщетението следва да бъде присъдена считано от датата, на която изтичат 15
работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1., или от дата 02.09.2019г. до
окончателното изплащане на
обезщетението.
По разноските
При този изход на спора,на основание чл.78,ал.1 ГПК ищците имат право на разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 300,
за заплатеното от тях възнаграждение на
вещото лице по допуснатата съдебно психиатрична експертиза.
Ищците са защитавани
безплатно от адвокат на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв.Ж.В.Т.
определено по реда чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 16 872,00лева /с включен ДДС/, от
която сума 7836,00лева /с включен ДДС/ за
оказаната безплатна помощ на ищцата И.Ц. Т. – К. и в размер на 9036,00лева /с включен
ДДС/ за оказаната безплатна помощ на ищеца Д.И.К..
Ищците са освободени
от внасяне на д.такса и от разноски при условията на чл.83 ал.2 от ГПК,поради
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на
Врачански окръжен съд в размер на 22 000лева, както и сумата от 200/
двеста/лева - заплатени от бю*** на съда
депозити на вещите лица по САТЕ и СМЕ.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:София,1407,бул.Джеймс Баучер"№87 ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц. Т. - К., ЕГН: **********, сумата 250 000,00 (двеста и петдесет хиляди) лева,
по иск частично предявен от сумата от 300 000,00 (триста хиляди),
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, в
следствие смъртта на нейния съпруг И. Д.К., ЕГН: **********, настъпила на
20.04.2019г. в резултат на ПТП реалзирано на 13.04.2019г., ведно със законна
лихва върху посочената по - горе сума, считано от датата, на която изтича 15
работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1., или от дата 02.09.2019г. до окончателното изплащане обезщетението.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление:София,1407,бул.Джеймс Баучер"№87 ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.К., ЕГН: **********,
представляван от законния му представител И.Ц. Т. - К., ЕГН: **********, сумата
300 000,00 (триста и петдесет хиляди)
лева, по иск частично частично предявен от сумата от 400 000,00 (четиристотин
хиляди), представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
в следствие смъртта на неговия баща И. Д.К., ЕГН: **********, настъпила на
20.04.2019г. в резултат на ПТП, реалзирано на 13.04.2019г., ведно със законна
лихва върху посочената по - горе сума, считано от датата, на която изтича 15
работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1., или от дата 02.09.2019г. до окончателното изплащане обезщетението.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление:София,1407,бул.Джеймс Баучер"№87 ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц. Т. - К., ЕГН: ********** и Д.И.К., ЕГН: ********** с адрес ***, представляван от законния му
представител И.Ц. Т. - К., ЕГН: **********, деловодни разноски в размер на 300 лева /триста лева/ -заплатен депозит на вещо лице.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление:София,1407,бул.Джеймс Баучер"№87 ДА ЗАПЛАТИ адвокатско възнаграждение на адв.Ж.В.Т., определено по
реда чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 16 872,00лева
/с включен ДДС/, от която сума 7836,00лева /с включен ДДС/ за
оказаната безплатна помощ на ищцата И.Ц. Т. – К. и в размер на 9036,00лева /с включен ДДС/ за
оказаната безплатна помощ на ищеца Д.И. ***30482,
със седалище и адрес на управление:София,1407,бул.Джеймс Баучер"№87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Врачански окръжен
съд държавна такса в размер на 22 000
/двадесет и две хиляди/лева, както и сумата от 200/ двеста/лева - заплатени депозити на вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: