Р Е Ш
Е Н И Е
№ 50
гр. Брезник, 25.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 27.03.2019г., II-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря Марияна Гигова като разгледа гр.дело № 400
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове по
чл. 415, ал.1 ГПК от „Топлофикация-София” ЕАД с
ЕИК:*********, представлявано от С.П.Ч.– Изпълнителен директор, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт И.М., адрес: *** срещу Храм „Света
Неделя“ – с. Долна Секирна, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
с. Долна Секирна 2397, общ. Брезник, представлявано от И.К.П. – законен
представител за установяване, че ответникът дължи: сумата 1 225.06лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.03.15г. до м.04.2017г.; законна лихва за забава- 220.37лв. от
01.05.2015г. до 24.04.2018г., както и сума за дялово разпределение в общ размер
на 69.95лв. , от които 57.21лв.- главница и 12.74лв- лихва, за топлоснабден
имот: гр. София 1233, обл. София, *****, код на платеца Т289248, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-
03.05.2018г. по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, след като ответника е
възразил срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на ищеца
по ч. гр. д. № 307/2018 г. по описа на Районен съд - Брезник.
Ответника
в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който заявяват, че исковата
молба е допустима. Оспорва само основанието /не и размера/на претенцията за
сумата от 1 282.27лв. и лихвата към нея в размер на 233.11лв. и изрично
посочена в петитума на ИМ, доколкото ответникът не е потребител ТЕ на тази
стойност, а това е сторено от трети за производството лица. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. В съдебно заседание, чрез пълномощника си подържа
отговора на исковата молба, като доразвива същия.
Брезнишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Не се спори по
делото, а и се установява от представеното извлечение от сметка за абонатен № Т289248,
че е била доставяна и потребявана топлинна енергия за процесния период в
жилище, находящо се в гр. София 1233, обл. София, общ. „Сердика“,
ж.к. „Фондови жилища“, бл. 209Б, вх. В, ет. 3, ап. 75, код на платеца Т289248.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесното жилище и следователно
клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, се установява от представеното заверено фотокопие на Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание с № 101, том VI, нот. дело № 1155/87г., с който ответникът е придобил
по завещание процесното жилище. Във връзка с горното, и при липса на
доказателства, а и възражения за последващо прехвърляне на имота през процесния
период, за което доказателствената тежест е на ответника - чл. 154 ГПК, съдът намира, че по делото е установено, че ответникът е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153
ЗЕ, поради което възражението на ответника, че не е собственик на процесния
имот е неоснователно. Следователно доказва се, че в процесния период между
"Топлофикация - София" ЕАД – като снабдител на топлинна енергия и
ответника, в качеството на клиент са съществували облигационни отношения,
касаещи продажбата на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия на ищцовото дружество, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на
ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Още повече, че начинът на
разгласяването им не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има
предвид и разпоредбата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са
съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Ответникът не твърди да е
упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия,
предвид което следва извод, че ги приема и в тази връзка изложените от същият
доводи за липсата на валидно облигационно правоотношение са неоснователни.
Общите условия на "Топлофикация - София" ЕАД, са общоизвестни и
съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. От извлечението от
сметка за абонатен № Т289248 с титуляр ответникът също се установява, че за
процесния период ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на
топлинна енергия в процесния имот, която е в общ размер на 1 225.06лв.
/ответникът изрично заявява, че не оспорва цената на доставената и потребена
ТЕ/, за която сума претенцията е основателна.
По иска по чл.
415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато вземането е
срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на
падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл.
84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично се посочва,
че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя
от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има
задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е
изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна
покана, поради което възраженията на ответника в обратен смисъл са
неоснователни. Лихвата за забава върху главницата за процесния период, посочена
в извлечението от сметка е в размер на 220,37 лв. за периода от 01.05.2019г. до
24.04.2018г., /ответникът изрично заявява, че не оспорва размера на лихвите/,
за която сума претенцията е основателна, както и сума за
дялово разпределение в общ размер на 69.95лв., от които 57.21лв.- главница и
12.74лв- лихва.
Възражението на
ответника за погасителна давност е изцяло неоснователно. С ТР № 3/2011 г. е
прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане – погасяват се с изтичането на 3-годишен срок
- чл.
111 ЗЗД. В ОУ на ищеца е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/,
давността тече от деня на падежа. В съответствие с чл. 422 ГПК погасителната давност е прекъсната на 03.05.2018 г., когато е предявено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като се погасяват по давност
задълженията за главница, които се отнасят за периода преди 03.05.2015 г.,
поради което и възражението от ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Гореизложеното в
пълна степен важи и относно възражението за погасителна давност относно
вземанията за мораторна лихва. Задължението за обезщетение за забава (чл. 86 ЗЗД) се погасява с 3-годишна погасителна давност на собствено основание
съгласно чл.
111, б."Б", пр.І ЗЗД. В случая вземанията за мораторна лихва върху главниците, начислени от
ищеца са за периода от 01.05.2015 г. (датата на изискуемост на първата
главница) – 24.04.2018 г. (крайната дата, до която ищецът претендира лихва за
забава), т.е. се отнасят за периода след 03.05.2018 г., който не е обхванат от
погасителната давност, поради което и възражението от ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Следва да бъде
установено и че ответната страна дължи законна лихва върху неизплатената сума
за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, тъй като това изрично е поискано от ищеца
и следва от разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска разпределя
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът доказва и
претендира разноски в исковото производство общо 330.31 лв., от които 30.31 лв.
– заплатена ДТ, и 300 лв. – ю.к. възнаграждение (съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК),
които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло от ответника.
С оглед изхода на
спора по исковото производство, на ответника не се дължат разноски както в
исковото, така и в заповедното производство.
Подлежат на
присъждане и направените от ищеца разноски в заповедното производство общо в
размер на 80.31 лв. (30.31 лв. – заплатена ДТ и 50 лв. – ю.к. възнаграждение),
които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК
по отношение на Храм „Света Неделя“ – с. Долна Секирна, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: с. Долна Секирна 2397, общ. Брезник,
представлявано от И.К.П. – законен представител, че дължи на „Топлофикация-София”
ЕАД с ЕИК:*********, представлявано от С.П.Ч.– Изпълнителен директор, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт И.М., адрес: ***, сумата:
1 225.06лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.03.15г. до м.04.2017г.; законна лихва за забава-
220.37лв. от 01.05.2015г. до 24.04.2018г., както и сума за дялово разпределение
в общ размер на 69.95лв. , от които 57.21лв.- главница и 12.74лв- лихва, за
топлоснабден имот: гр. София 1233, обл. София, общ. ***** код на платеца
Т289248, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението- 03.05.2018г. по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Храм „Света
Неделя“ – с. Долна Секирна, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
с. Долна Секирна 2397, общ. Брезник, представлявано от И.К.П. – законен
представител, да заплати на „Топлофикация-София” ЕАД с ЕИК:*********, представлявано
от С.П.Ч.– Изпълнителен директор, сумата 330.31 лв. - разноски по исковото
производство.
ОСЪЖДА Храм „Света Неделя“ – с. Долна Секирна,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с. Долна Секирна 2397, общ.
Брезник, представлявано от И.К.П. – законен представител, да заплати на
„Топлофикация-София” ЕАД с ЕИК:*********, представлявано от С.П.Ч.–
Изпълнителен директор, сумата 80.31 лв. - разноски по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр.
дело № 307/2018 г. по описа на БрРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: