№ 6442
гр. С., 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110116121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 08.02.2016 г.
по ч. гр. д. № 5849/2016 г. по описа на СРС, 140 състав, и се води изп. д. № № ... по
описа на ЧСИ Н.М., с рег. № на КЧСИ, а именно: сумата от 492,20 лв. –задължение по
запис на заповед от 07.04.2014 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
02.02.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 325 лева разноски
по делото. Ищецът твърди, че вземанията по процесния изпълнителен лист са
погасени по давност, тъй като ПДИ е получена на 16.02.2022 г., а изпълнителното дело
е образувано през 2016 г. Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни, тъй като няма качеството кредитор към момента на
депозиране на исковата молба. Моли за отхвърляне на предявените искове и
претендира сторените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл.439, ал.2 ГПК. Предмет
на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист (последният от 21.12.2009 г..), поради изтекла
погасителна давност за периода от 22.04.2013 г. до 22.04.2018 г. вземането е било
погасено по давност.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи
на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или
прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
1
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното материално право:
че 1) срещу ищеца на 08.02.2016 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД по ч. гр. д. № 5849/2016 г. по описа на СРС, 140 състав
за сумата от 492,20 лв. –задължение по запис на заповед от 07.04.2014 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 02.02.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 325 лева разноски по делото; 2) Въз основа на изпълнителния
лист било образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № на
КЧСИ, които обстоятелства се установяват и от приложеното по делото заверено копие
от изпълнително дело № ....
Не се спори между страните, а се установява и от приложеното изпълнително
дело № ..., че същото е прекратено с постановление от 24.03.2022 г. на ЧСИ Н.М. на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С определение № 513 от 24.11.2016 г. по ч.т.д. № 1660/2016 г. на Върховния
касационен съд, І т.о., е изразено становище за допустимост на заведения
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, независимо от липсата на висящо
изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му.
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза
на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл.
спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не
биха били заявени обаче, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо, че и в хода
на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за
препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си,
съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване. С оглед изложеното, съдът
приема, че предявения иск е допустим макара и образуваното изпълнително производство да
е прекратено с постановление от 24.03.2022 г. на ЧСИ Н.М. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По отношение на възражението за липса на материалноправна легитимация на
ответника, съдът намира, че същото е неоснователно. Длъжникът не е бил уведомен за
сключения договор за цесия до подаване на писмения отговор по настоящето дело от
ответника, като това обстоятелство не е спорно. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В тази връзка в решение №
160 от 04.07.2018 г. по т. д. № 1164 / 2017 г. на Върховен касационен съд, II т.о., се
сочи, че в константната съдебна практика и в доктрината липсва спор относно
действието на цесията по отношение на страните – прехвърленото вземане, в
състоянието му към момента на сключване на договора, преминава от предишния
кредитор /цедент/ към новия кредитор /цесионер/ към момента на сключване
на цесионния договор. Предвиденото в чл.99, ал.3 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за цесията е релевантно само с оглед действието на цесията по
отношение на трети за договора лица. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съобразявайки правната
характеристика на цесията, както и съдебната практика по приложение на чл.99, ал.2
ЗЗД, съгласно която цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента
на сключване на договора за цесия, следва да се изведе извод, че съобщаването на
цесията на длъжника по предвидения в закона ред не е елемент от фактическия състав
на цесията. Въпреки това обаче договорът за цесия има действие спрямо длъжника
след уведомяването му. Доколкото уведомяването в случая е настъпило в хода на
висящ съдебен процес, образуван по иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, предявен
от длъжника, същото следва да се съобрази като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска. При това положение делото продължава между
първоначалните страни при съобразяване с чл. 226 ГПК, като аргументи в тази връзка
се съдържат и в решение № 243 от 06.08.2017 г. по т.д. 3501/2015 г. на Върховния
2
касационен съд, I т.о.
Спорът е концентриран върху това дали по образуваното изпълнително дело са
били извършени действия, които прекъсват давността, съответно настъпила ли е
перемпция и изтекъл ли е необходимият срок за погасителната давност за вземането.
С ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС в т.10 е прието, че в хипотезата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, прекратяването на изпълнителното
производство става по право като нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В този смисъл следва да се анализира дали е настъпила перемпция по
изпълнителното дело (без значение дали съдебният изпълнител е постановил
прекратяването, защото перемпцията настъпва по право), съответно от която дата е
почнала да тече погасителната давност за вземанията по листа, защото нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Според мотивите на цитираното ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието
също, че прекъсва давността предприемането конкретни изпълнителни действия
(независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват
давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване
на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
По основателността на иска:
В конкретния случай, от доказателствата по приобщеното изпълнително дело №
№ ... и с оглед приетото по-горе се установява, че последното валидно изпълнително
действие е от 30.03.2018 год., когато взискателят е подал молба до ЧСИ Митев,
с която е поискал действията по изпълнителното дело да продължат с посочените в
молбата изпълнителни способи – опис на движими вещи.
Натстоящата съдебна инстанция възприема практиката обективирана в решение
№ 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. дело № 1747 по описа на ВКС, съгласно
която новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така
и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
3
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или
друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от
волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Давността тече от последното валидно изпълнително действие – което се прие, че
е от 30.03.2018 г. След тази дата е започнала да тече погасителна давност, която с оглед
приетото по-горе е общата по чл.110 ЗЗД, поради което за периода до 28.03.2022 г.
(датата на депозиране на исковата молба) не е изтекла необходимата петгодишна
давност, поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът. В полза на ответното дружество следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, I ГО, 36 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес; гр. С., жк. „Х.Д.“,
бл. 121, ввх. ет, ап против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Д-р П.Д.в №, ет, оф
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.439, ал.2
ГПК за признаване за установено, че ищецът Е. Ц. Т. не дължи на ответника
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД следните суми, за който е издаден
изпълнителен лист на 08.02.2016 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
по ч. гр. д. № 5849/2016 г. по описа на СРС, 140 състав, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия на „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ..., а именно: сумата от
492,20 лв. –задължение по запис на заповед от 07.04.2014 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от 02.02.2016 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 325 лева разноски по делото, въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № на КЧСИ.
ОСЪЖДА Е. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес; гр. С., жк. „Х.Д.“, бл. 121, ввх. ет,
ап да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Д-р П.Д.в №, ет, оф на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5