Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на девети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора ….…....…………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1355
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.Т. (M. T.), чрез адв. М.П. ***, депозирана против наказателно
постановление № 38-0000755/19.06.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение на Допълнение 3, § 1, б. „в“, изр.
1, пр. 1 от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г. и по т. 2 от НП,
на основание чл. 93в, ал. 3 ЗАП му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 11, § 1, изр. 2, пр. 2 от Приложение
„Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при допуснати
съществени нарушения на административно процесуалните правила и на материалния
закон, както и е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се
за отмяна на наказателното постановление. Оспорва се приетата за установена
фактическа обстановка. Във връзка с така ангажираните твърдения се релевират
доводи, че по т. 1 от НП административнонаказващия орган неправилно е определил
субекта на отговорност, като е вменил същата на водача, а се касае за
неизпълнение на задължение отнасящо се за превозвача, тъй като Удостоверението
за дейности е подписано от водача. По т. 2 от НП се ангажират твърдения, че са
правилни констатациите на административнонаказващия орган, че към момента на
проверката ролката на тахографа е била свършила, но веднага е била поставена
друга такава ролка и административнонаказващия орган е получил съответната
разпечатка, поради и което е налице моментна техническа неизправност, а не
административно нарушение.
В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 265802/18.06.2019г. против жалбоподателя,
за това, че на 18.06.2019г., около 17,20 часа, в град Русе, ГКПП „Дунав мост”
изход на Р. България, управлявал товарен автомобил IVECO AS440, кат. N 3, с
рег. № 35EZ188, оборудван с дигитален
тахограф с инд. № ********** с прикачено към товарния автомобил полуремарке
кат. О 4, с рег. № 35AJ4619, като извършвал международен
обществен превоз на товар от Република *** за Република Румъния, съгласно CMR от 14.06.2019г. и в хода на извършената проверка,
водачът представил удостоверение за дейности от 17.06.2019г., което не е
подписано от длъжностно лице. Въз основа на така установените факти,
актосъставителя е субсумирал същите като нарушение на § 1, б. „в“, изр. 1, пр.
1 от Допълнение 3 на Приложение „Контролен уред“ АЕTR ДВ бр.
28 от 1995г. В хода на извършената проверка на водача, на посочените дата и
час, същият не осигурил отпечатване на данните от дигиталния тахограф, поради
липса на хартия, което е прието, че осъществява състав на нарушение съгласно чл.
11, § 1, изр. 2, пр. 2 от Приложение „Контролен уред“ АЕTR ДВ бр. 28 от 1995г.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно
деянията, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установените нарушения са наложени административни наказания, както следва: по
т. 1 от НП, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП у е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение на Допълнение 3, § 1, б.
„в“, изр. 1, пр. 1 от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г. и по т.
2 от НП, на основание чл. 93в, ал. 3 ЗАП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 11, § 1, изр. 2,
пр. 2 от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са
описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от тях и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какви конкретни нарушения е
санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление са намерили отражение всички обективни признаци на
състава на всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредби, под които са
субсумирани фактите, установени от административния орган, за всяко едно от
нарушенията и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на
жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По
същество, досежно нарушението по т. 1 от наказателното постановление, съдът
намира, че от приобщените в хода на производството гласни и писмени доказателства
– показанията на разпитания актосъставител К.И.Ц. и приетото писмено
доказателство - Удостоверение за дейности, безспорно се установява и доказва,
че жалбоподателят при проверка е представил удостоверение за дейности, съгласно
чл. 12 bis на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните
средства (AETR), което не е отговаряло на условия за валидност визирани в
Допълнение 3, като съгласно § 1, б. „в“ Удостоверението за дейности следва да
бъде подписан от упълномощен представител на транспортното предприятие, а
представеното от водача удостоверение не съдържа именно подпис на упълномощен
представил на транспортното предприятие.
По
делото не се оспорва, че в представеното от водача удостоверение липсва подпис
на упълномощен представител на транспортното предприятие, като наведените с
жалбата доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление се свеждат
до твърдения, че не водачът е субект на това нарушение.
Съдът
намира тези твърдения за неоснователни.
Именно
водачът е този, който в случай, че за даден период в рамките на предходните 28
календарни дни, преди деня на проверката е бил в отпуск по болест, в годишен
отпуск или е управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на
спогодбата, трябва да е в състояние да представи Удостоверение за дейности по
образец – Допълнение 3 към Приложение на AETR и именно той е субект на
нарушението, тъй като именно за него е налице задължението да спазва
изискванията на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните
средства (AETR) и именно за неизпълнение на това негово задължение е ангажирана
и отговорността му.
Същото
разрешение е дадено и от Административен съд – Русе, в Решение от 02.08.2017г.
на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 164 по описа на съда за
2017г.
От
субективна страна съставът на това нарушение е осъществен от жалбоподателя при
форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение
представи, че представеното от него удостоверение не отговаря на изискванията
за валидност, тъй като не носи подпис на упълномощен представител на
транспортното предприятие, като във волево отношение пряко е целял настъпването
на общественоопасните последици на своето деяние.
Правилно
е издирена и приложена санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП, в
която размерът на административното наказание „Глоба“ е в абсолютна стойност, а
именно 2000 лева, какъвто именно размера на административното наказание е
наложен и на жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива белезите
на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението е формално на просто
извършване, поради и което за неговата съставомерност не се изисква да бъдат
настъпили вредни последици. Не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извода, за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.
По
отношение на т. 2 от НП, досежно нарушението по чл. 11, § 1, изр. 2, пр. 2 от
Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., съдът намира, същото за
безспорно установено и доказано, както от обективна така и от субективна
страна.
От
показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител К.И.Ц.,
безспорно се установява, че след като е било установена липсата на хартия,
актосъставителят е изискал от водача да извади резервна, като отново същият е
нямал такава. Предоставена му е била и възможност да вземе и такава от колеги,
но и това не се е случило.
Представената
с жалбата разпечатка, както посочва и актосъставителя касае час, който е
различен от часа на извършената проверка, за да бъде прието, че в случая е
налице изпълнение на задълженията от страна на санкционираното лице. Видно от
представената разпечатка, същата е от 14,19 часа по Гриниуч, което е 16,19 часа
българско време, а самия нарушител е бил спрян за проверка в 17,20 часа.
С оглед
на изложеното не може да бъда споделена тезата на жалбоподателя, че се касае
само за моментна липса на хартия и още в хода на проверката, същият е поставил
такава и е изготвил разпечатка, тъй като в тези твърдения напълно се опровергават,
както от гласните доказателства – показанията на разпитания в процесуалното
качество на свидетел актосъставител Ц., така и от писмените доказателствени
средства – представената от жалбоподателя разпечатка.
Правилно,
въз основа на установените и доказателствено обезпечени факти,
административнонаказващият орган е квалифицирал деянието, като нарушение по чл.
11, § 1, изр. 2, пр. 2 от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., за
което е наложена санкцията предвидена в чл. на основание чл. 93в, ал. 3 ЗАП,
която също е в абсолютен размер, какъвто именно размер на административното
наказание е наложен на жалбоподателя.
От
субективна страна, нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл, като в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи
досежно всички обективни елементи на състава на това нарушение, като във волево
отношение, същият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици на
това свое деяние.
И по
отношение на това нарушение не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй
като нарушението не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11. Не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, за по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случай на нарушения
от този вид.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни развитите с жалбата доводи,
касаещи незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0000755/19.06.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на М.Т. (M. T.), гражданин на Р. ***, роден на ***г. са наложени
следните административни наказания: по
т. 1 от НП, на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, за
нарушение на Допълнение 3, § 1, б. „в“, изр. 1, пр. 1 от Приложение „Контролен
уред“ AETR ДВ 28 от 1995г. и по т. 2 от
НП, в която на основание чл. 93в, ал. 3 ЗАП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 11, § 1,
изр. 2, пр. 2 от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: