Решение по дело №1720/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер 07.04.2023г., град Дупница

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница състав

09.03.

2023

на Година

Мирослав Саневски

В открито заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

Румяна Агонцева

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

1720

2019

дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването й. Образувано по искова молба, депозирана от Л.В.К., ЕГН: **********, срещу М.Л.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК.

Първа фаза по допускане на делбата е приключила с влязло в сила решение № 60104 от 23.12.2021г., постановено по гр.д.№1214/2021г. на ВКС, І г.о., с което е отменено решение № 260058/26.11.2020г., постановено по в.гр.д.№ 378/2020г. на ОС-Кюстендил и вместо него е постановено друго, с което е допуснат до делба между страните следният недвижим имот: СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ със застроена площ 70 кв.м. и разгъната застроена площ 140 кв.м., изградена в състояние на груб строеж на основание отстъпено право на строеж върху ОБЩИНСКИ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който със Заповед № 1031/1982г. на кмета на Община С.б. е отреден парцел XVIII - осемнадесети, в квартал 74 седемдесет и четвърти, по застроителния и регулационен план на град С.б., област Кюстендил, при граници и съседи на сградата: улица, сграда на „Банка ДСК“ и училище, а съгласно СКИЦА НА СГРАДА № 15- 678376-26.07.2019г. с идентификатор 65365.602.1154.5 по кадастралната карта и кадастраните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-10-363/19.09.2013г. на началник на СГКК – Кюстендил, с адрес на сградата: гр. С.б., п.к. 2650, ул. „***" № 2, където сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 65365.602.1154 със застроена площ **кв.м., с определено предназначение - сграда за търговия, при равни делбени части (по ½ ид.ч. за всеки от съделителите).

В законоустановения срок, а именно в първото по делото откритото съдебното заседание страните правят искане по сметки, с правно основание чл. 346 ГПК. С молба, депозирана в откритото съдебно заседание на 31.03.2022г. М.К. е поискала Л.К. да й заплати сторените подобрения в имота на обща стойност 125680.00 лв., а именно: 1. Изготвяне на архитектурен план, конструктивен план, ведно със становища и др. необходими документи, вкл. такси и узаконяване на сградата - 8 000 лева; 2.Изграждане на покрива, с който е понастоящем сградата, обшиване с ламарина, поставяне на улуци, водосточни тръби, битумни керемиди, в това число труд и материали -на стойност 12 000 лева; 3. Поставяне на дограма на цялата сграда, витрини и входни врати на сградата и магазините, което поради липса на достатъчно средства била изградена на два пъти – на стойност общо 9 290 лева; 4. Изграждане на външна топлоизолация, мазилка и фасадно осветление, в това число труд и материали - на стойност 9 000 лева; 5. Изработка, доставка и монтаж на външни подпрозоречни первази от масивен камък на цялата сграда на стойност 1700 лева; 6. ВиК инсталация на цялата сграда, в това число материали и труд - общо 5000 лева; 7. Електроинсталация на цялата сграда, в това число материали и труд - общо 7500 лева; 8. Изграждане на под на първия етаж - пълнеж и замазка е метална скара – 3000 лева; 9. Изграждане на вътрешно стълбище от гранит, парапети, вътрешни первази-материали и труд общо 9500лева; 10. Гипсокартон и вътрешна изолация с каменна вата на цялата сграда - материали и труд общо 12 500 лева; 11. Вътрешни врати - всички на стойност 2200 лева; 12. Външен цокъл - камък, лепило и работа - общо на стойност 890 лева; 13. Теракотени плочки, лепило и работа за поставянето им на целия първи етаж-3100 лева; 14. Боядисване с грунд и две ръце латекс на целия първи етаж - 1600 лева; 15. Направа на две тоалетни на първия етаж - вкл. плочки, санитария, обзавеждане и работа - 6100 лева; 16. Закупуване и поставяне на ламинат на целия втори етаж - 2700 лева; 17. Тоалетни на втория етаж - санитария, обзавеждане и работа - 7000 лева; 18. Боядисване с грунд и две ръце латекс на целия втори етаж и стълбище – 3500 лева; 19. Обзавеждане на целия втори етаж, на двете самостоятелни жилища, легла по размер, дивани, маси, столове, гардероби, нощни шкафчета, осветление, огледала, които вещи са направени по поръчка и съобразени със самата стая и др. - 11 500 лева; 20. Два броя климатици на ІІ-ри стаж - 4000 лева; 21. Четири броя бойлери - 2300 лева; 22. Ел. техника за втория етаж, интегрирана в двете жилища - хладилници, телевизори, печка и др. - 2000 лева; 23. Заплащане такса присъединяване към ел. мрежа и откриване на отделни партиди в ЧЕЗ -1300 лева.

С молба, депозирана в откритото съдебно заседание на 31.03.2022г. Л.К. е поискал М.К. е поискала да му заплати сумата от 8960.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползване на делбената сграда за периода от м. август 2019г. до м. март 2021г., ведно със законната лихва от предявяване на претецията до окончателното плащане, както и сумата от 1172.67 лв., представляваща законна лихва за забава, натрупана за периода от падежа на всяко едно от месечните задължения за обезщетение, до датата на предявяване на претенцията.

С протоколно определение от 31.03.2022г., съдът е допуснал разглеждане на предявените искания по сметки. И двете страни оспорват претендираните от насрещната страна суми.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

С определение, постановено в закрито съдебно заседание от 08.02.2022г., е допусната и назначена съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Е.Л., съгласно заключението на която експертиза, прието от съда в проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.06.2022г., се установява, че процесният имот е реално поделяем с оглед допуснатите квоти между съделителите, тъй като на първия етаж са обособени два самостоятелни търговски обекта, а на втория етаж са обособени две самостоятелни стаи с отделни санитарни възли. За разделянето на сградата на два дяла е необходимо да се изградят още две помещения за мръсно и чисто бельо. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на имота в състоянието, в което се намира към момента, е 123 500.00 лв. В състояние на груб строеж, стойността на допуснатата до делба сграда е 27900.00 лв. Описаните в молба, депозирана в откритото съдебно заседание на 31.03.2022г. от М.К. подобрения в процесния имот, са извършени в периода 2014-2016г. и са довели до увеличаване на стойността му със сумата от 95 600.00 лв. Стойността на отделните извършени подобрения вещото лице е оценило, както следва: 1. Изготвяне на строителни книжа и заплащане на необходимите такси-8140.00 лв.; 2. Изграждане на покрив и отводняване-10152.00 лв.; 3. Поставяне на дограма-7380 лв.; 4. Външна топлоизолация и мазилка-4752.00 лв.; 5. Външни подпрозоречни первази-1360.00 лв.; 6. „ВиК“ инсталация-2093.28 лв.; 7. Електроинсталация-4686.24 лв.; 8. Изграждане на под на първи етаж-3012.12 лв.; 9. Изграждане на вътрешно стълбище-5233.**лв.; 10. Гипсокартон с вътрешна изолация-10231.03 лв.; 11. Интериорни врати-2080.**лв.; 12. Външен цокъл на сградата-609.41 лв.; 13. Теракот на І-ви етаж-1479.98 лв.; 14. Боядисване с грунд и латекс на І-ви етаж-1395.61 лв.; 15. Направа на две тоалетни на І-ви етаж-1807.66 лв.; 16. Ламинат на ІІ-ри етаж-1049.47 лв.; 17. Тоалетни на ІІ-ри етаж-4410.40 лв.; 18. Боядисване с грунд и латекс ІІ-ри етаж и стълбище-1442.19 лв.; 19. Присъединяване и откриване на партиди за електроенергия-1080.00 лв.

По делото са приети като доказателства договори за заем, сключени между М.К. и трети лица за различни суми, договор за дарение, по силата на който й К. й е дарила сумата от 56 100 канадски долара, Решение № 10/04.01.2016г., постановено по в.гр.д.№3726/2015г. по описа на САС, с което в полза на сина на страните по делото-Л. Л.К. е присъдео обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на 30000.00 лв.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Л.К.-- на ответницата М.К., Л. Л.К.-син на страните, Д. Д. Ан.и С.Х.С..

Свидетелите Л.К.-- на ответницата М.К. и Л. Л.К.-син на страните, чиито показания съдът преценява съобразно разпоредбите на чл. 1**от ГПК, с оглед заинтересоваността им от изхода на делото в полза на ответницата, както и свидетелката Десислава Анзова, дават показания, че едиствено М.К. е извършвала със собствени средства ремонт на процесната сграда, наемала е за целта необходимите работници и им е заплащала. Средствата за ремонта на сградата К. осигурявала, като вземала заеми от различни физически лица, както и чрез дарения от своята . Част от средствата били осигурени от изплатеното на сина й обезщетение от претърпяно ПТП. Свидетелите са категорични, че ищецът К. не е давал каквито и да било средства, нито е наемал работници за извършването на СМР, въпреки че е бил наясно, че се извършват такива. Единствените пари, които е изпращал на ответницата, са били за издръжка на сина им, като част от тях ответницата трябвало да предава на майката на ищеца. Свидетелите дават показания, че фактическата раздяла на страните е настъпила през 2005г.

Свидетелят С.С. дава показания, че през 2014г. работил по процесната сграда, като ремонтирал покрива. За работата го наел ищецът К., който по това време бил в А., а възнаграждението му било заплащано от М.К.. Когато работили на обекта, М.К. и нейният баща идвали да наблюдават работата, закупували необходимите материали и заплащали на работниците. В първата фаза на делбата също са събрани противоречиви свидетелски показания относно извършените в сградата СМР и момента на фактическата раздяла на страните, като ангажираните от ищеца свидетели дават показания, че СМР са извършени по негово възлагане, а ангажираните от ответницата-че са извършени изцяло по нейно възлагане и за нейна сметка.

Съдът кредитира като достоверни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства показанията на свидетелите, ангажирани от ответницата К., от които се установява, че извършените в процесния имот СМР, вследствие на които сградата се намира във вида, в който е в настоящия момент, са извършени след настъпилата през 2005г. окончателна фактическа раздяла между страните, изцяло със средства, осигурени от ответницата К., чрез дарения и заеми от трети лица, както и от застрахователното обезщетение, изплатено на сина на страните Л.К., вследствие претърпяно от него ПТП. Съдът не кредитира показанията на ангажираните от ищеца К. свидетели, че СМР са възлагани от него, тъй като е безспорно между страните, че по това време той е живеел и работил в САЩ, а на обекта присъствали единствено ответницата К. и нейният баща, които давали конкретни задачи на наетите работници, наблюдавали работата им и осигурявали необходимите материали.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Относно способа, чрез който следва да се извърши делбата:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 и 3**от ГПК и тегленето на жребие по реда на чл. 352 от ГПК (Решение № 127 от 24.02.1987 г. по гр.д. № 12/87 г, I г.о.). Този основен начин гарантира, от една страна, равенството на страните в процеса и от друга - осигурява възможността, предвидена в чл. 69, ал. 2 от ЗН, всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. От този начин съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл. 349 от ГПК. Крайният срок за предявяване искания за възлагане на делбени имоти е първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата. Този срок е преклузивен и не може да бъде продължаван нито по искане на страните, нито по почин на съда. В настоящото производство не са предявени претенции по чл. 349 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е възможно съсобствеността между страните в настоящото производство да бъде прекратена и чрез теглене на жребий и чрез разпределяне на дялове съобразно разпоредбата на чл. 3ПК. Съгласно тази разпоредба към разпределение се пристъпва, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. То е „невъзможно”, когато дяловете се различават съществено един от друг по площ, обем и стойност и същевременно частите на съделителите са различни и „неудобно”, когато имотите ще се раздробят твърде много, паричното уравние ще е доста голямо или когато жребият може да породи значителни имуществени спорове. За да прекрати съсобствеността върху делбените вещи посредством разпределение на дялове за всеки съделител следва да може да се оформи реален дял.

Когато вещото лице даде заключение за поделяемост на имотите, но за обособяване на дяловете се налага разделянето на сграда или на обекти в нея, съдът следва да спази процедурите по чл.202 и чл.203 ЗУТ. При положително становище на главния архитект, страните имат задължението да предприемат действия за изготвяне и одобряване на инвестиционен проект.

С оглед на изложеното, съдът е изискал от Главния архитект на общ. С.б. становище дали е възможно процесната сграда да бъде поделена по начина, предложен от вещото лице по изслушаната СТЕ, като му се изпрати и копие от заключението. След полученото положително становище на Главния архитект, съдът е указал на страните да предприемат действия за изготвяне и одобряване на инвестиционен проект пред общинска администрация С.б.. Тъй като в дадения от съда срок страните не са представили доказателства, че са предприели действия за изготвяне и одобряване на инвестиционен проект, единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасянето на процесната сграда на публична продан. Такова е и изрично заявеното от страните желание в последното съдебно заседание.

С оглед горното и доколкото не са направени възлагателни претенции от съделителите, съгласно изричната норма на чл. 348 ГПК, делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан. Изнасянето на публична продан не лишава всеки от съделителите от възможността да участва при наддаването в същата съгласно чл. 348, изр. 2 ГПК.

Съдът приема оценката на процесния делбен имот, направена от вещото лице Л., която е на стойност 123 500.00 лв. Възприетата пазарната стойност е от значение с оглед първоначалната цена, при която имотът следва да се изнесе на публична продан.

Относно претенциите по сметки, предявени от ответницата М.Л.К.:

Съдебната практика е последователна относно това, че когато фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг на това имущество от другия /ТР № 35/1971 г. на ВС, Р № 43/05.04.2013 г. по гр.д.№ 802/2012 г. ІІ гр.о./. Това се отнася и за подобренията, извършени от единия съпруг в имот - съпружеска имуществена общност по време на фактическата раздяла, защото чрез тях се запазва, съхранява или увеличава стойността на съсобствената вещ. Когато за извършените подобрения или разноски в имота – съпружеска имуществена общност след трайна фактическа раздяла, която изключва приноса на другия или след развода е платил само единия съпруг, другия се обогатява за негова сметка, защото се увеличава стойността на имота. Затова той може по реда на чл.346 от ГПК да претендира съответната на квотата на другия съпруг част от стойността на подобренията и необходимите разноски.

По своята същност исканията по чл. 346 ГПК имат облигационен характер и представляват осъдителни искове, чрез предявяването на които в рамките на делбеното производство се постига последващо обективно съединяване на искове. Допустими за разглеждане по реда на чл. 346 ГПК са онези искания за сметки между съделителите, които са свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Тези претенции следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. Полезните разноски се наричат подобрения. Това са онези разноски, които без да са необходими за запазване на вещта, са довели до увеличение на нейната стойност. Целта, с която те са направени, е без значение. Достатъчно е да са увеличили стойността на вещта. Като подобрения на вещта се считат тези нововъведения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил (решение № 520 / 22.06.2010 г. по гр. д. № 496 / 2010 г., ВКС). Подобренията следва да са направени с оглед конкретното предназначение на вещта. Ако с тяхното извършване това предназначение се променя, разноските не са полезни, освен ако останалите съсобственици са съгласни с промененото предназначение. Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е извършил подобренията, може да иска от другите съсобственици само сумата, която се припада на техните дялове. Сумата, която се припада на неговия дял, не му се следва, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник. Когато претенцията за вземане за подобрения, извършени в делбения имот е със съгласието на другите съсобственици - квалификацията на иска е по чл. 30, ал. 3 ЗС и се присъждат действително направените разходи, когато е без съгласието на останалите съсобственици правоотношенията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД, а когато е при противопоставянето им, отношенията се уреждат съобразно правилата на чл. 59 ЗЗД. По въпроса коя от двете стойности е дължима при извършени подобрения в съсобствен имот - увеличената стойност на имота или стойността на направените разходи за строително - ремонтни дейности - e постановено решение № 339/10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010 г., ВКС, I г.о., в което се сочи следното: в т. 5 на ППВС № 6/1974 г. е прието, че ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Това принципно положение е развито в практиката на ВС и ВКС - решение 532/17.06.94 г. по гр. д. № 382 / 94 г. на ВС, I ГО; решение № 615 / 02 г. по гр. д. № 93 / 02 г. на ВКС, I ГО и др. В тях се приема, че, когато съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва такова съгласие - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60 и сл. ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилото на чл. 59 ЗЗД. От тези принципни постановки следва, че само, когато съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между тях по повод извършените в имота подобрения се уреждат по правилата на чл. **- чл. 74 ЗС. В този случай увеличената стойност на имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно (съсобственикът е придобил другите идеални части от имота по силата на годно правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик) или при недобросъвестно владение, на основание чл. 74, ал. 2 ЗС - когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това. В останалите случаи, когато съсобственикът е владелец само на своята идеална част от имота и е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира за увеличената стойност на имота при извършване на подобрения, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т. 5 на ППВС № 6/1974г. и посочената практика на тричленни състави на ВС и ВКС.

От събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице Л. по назначената СТЕ, се установи, че подобренията, които претендира ответницата М.К., съществуват на място, извършени в делбения имот изцяло с нейни средства и труд в периода 2014-2016г., след окончателната фактическа раздяла на страните, настъпила през 2005г., като ищецът Л.К. няма принос по отношение на тях, същият е знаел за извършените в съсобствените имоти от М.К. строителни дейности и липсата на противопоставяне от негова страна. Следователно отношенията между страните по делото следва да се уредят по правилото на чл. 30, ал.3 от ЗС /Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК/: всеки съсобственик следва да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, респ. – дължи припадащата му се част от стойността на полезните разноски.

С оглед фактическите твърдения за вида и характера на извършените разноски и събраните доказателства, описаните в молбата по чл. 346 ГПК строителни дейности имат характер на подобрения – полезни разноски, които са довели до увеличение на стойността на имотите и са увеличили полезните им качества.

От заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза се установява, че стойността на направените разходи за описаните ремонтни дейности възлиза общо на 95 600.00 лв. Припадащата се на всеки от съделителите част от разноските съобразно квотите, при които е допусната делбата, възлиза на 47 800.00 лв., до който размер следва да бъде уважена претенцията на М.К.. Не се доказаха направените от ищеца Карлдръмов възражения, че претендираните подобрения са направени с негови средства. Всички разпитани по делото свидетели, ангажирани от ответницата, сочат, че подобренията са направени изцяло със средства и труд на К., след настъпилата окончателна фактическа раздяла между страните. Показанията на тези свидетели се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства, от които се установява произхода на средствата, вложени в ремонта на сградата. Показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца К., не се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства и са в противоречи с показанията на свидетелите, ангажирани от ответницата.

Неоснователно е и възражението на ищеца К. за погасяване на претенцията по давност. Претенциите по чл. 30 от ЗЗД са с облигационен характер и се погасяват по общите правила за погасяване на вземанията, като давността започва да тече от момента, когато вземането е станало изискуемо, а именно от извършване на подобренията (така дадените указания в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 467/12.12.2011 г. по гр.д. № 1588/2010 г. на ВКС, І ГО; така и определение № 286/29.03.2011 г. по гр.д. № 1215/2010 г. на ВКС, І ГО). Предявяването на иск за делба не спира течащата погасителна давност за подобренията, тъй като не е сред предвидените в чл. 115 ЗЗД основания. Първото съдебно заседание след допускане на делбата е краен срок за заявяване на претенциите в делбеното производството, но няма пречка те да бъдат заявени преди това и в отделно производство. Давност не тече само срещу този, който не може да защити правата си. Поради това по време на делбеното производство давност за вземанията за подобрения тече - така решение № 394 от 18.10.2012 г. по гр.д.№ 111/2012 г. на ВКС, І ГО.

В случая по делото е установено, че М.К. е извършила подобренията в имота в периода 2014-2016г., по време на трайна фактическа раздяла между нея и ищеца Л.К., както и че бракоразводното решение, с което е бил прекратен бракът между тях, е влязло в сила на 22.08.2018г. Съдът намира, че погасителната давност за доказано направените подобрения е започнала да тече от 22.08.2018г., тъй като докато ответницата и ищеца са били в брак, независимо от фактическата раздяла, на основание чл. 115, б. ,, в“ давност между тях не е текла. Претенцията по сметки е заявена с молба от 31.03.2022г., преди изтичане на установения в чл. 110 ЗЗД 5-годишен давностен срок, поради което вземанията на ответницата за извършените подобрения не са погасени по давност.

Относно претенциите по сметки, предявени от ищеца Л.В.К.:

В настоящото производство се претендира обезщетение за ползването на собствената на ищеца ½ ид.част от процесния имот за предходен период-от м. август 2019г.-предявяване на иска за делба, до м.март 2022г. Искането се явява основателно за периода до 23.12.2021г., доколкото когато делбеният имот се ползва от един от съделителите, останалите имат право да искат обезщетение за ползването, от което са лишени. В случая ответницата не твърди и не доказва, че ищецът ползва сградата, заедно с нея, поради което и претенцията е доказана по своето основание. От приетата в първата фаза на делбата съдебно-икономическа експертиза, се установява, че пазарният месечен наем за аптеката, намираща се на първия етаж от сградата е 2**лв. месечно, а за магазина на същия етаж- 160 лв. месечно, или общо 410 лв. месечно, т.е. за ползваната 1 /2 ид. част на ищеца дължимата се сума е 205 лв. месечно. Вещото лице е посочило, че на втория етаж на процесната сграда има две стаи за нощувка, пазарният наем за които е от 25 лв. на вечер, като се приема пълняемост от 15 нощувки месечно общо за двете стаи. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че при наемна цена от 25 лв., като се вземат предвид разходите, вкл. и туристическата такса, чистата сума за получаване е 10 лв. При така установеното от вещото лице, обезщетението за ползването на двете стаи следва да се определи на база чистия доход от отдаването им под наем, а именно от 10 лв. на вечер, защото ако обезщетението за ползване се определи върху сумата от 25 лв. месечно, то това ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца и той ще получи като обезщетение и сума, която е разход във връзка с дейността по отдаването на стаите под наем, който разход не му е дължим. Следователно обезщетението за ползване на двете стаи се равнява на общо 1**лв. месечно или на ищеца спрямо неговата част от имота се дължат 75 лв. месечно. С оглед на изложеното, претенцията се явява основателна за сумата от 280 лв. месечно /125 лв. за ползване на 1/2 ид. ч. от аптеката, плюс 80 лв. месечно за ползването на 1/ 2 ид.ч. от магазина и 75 лв. месечно за ползването на 1/2 ид.ч. от двете стаи/. За периода от м. януари 2022г. до м. март 2022г. искането е неоснователно, доколкото след постановяване цитираното решение на ВКС е определено по реда на чл. 344 от ГПК обезщетение, което ответницата да заплаща на ищеца до окончателното извършване на делбата. Следователно, предявената претенция следва да бъде уважена за сумата от 8120.00 лв. (за 29м. по 280.00 лв.), както за законната лихва в размер на общо 1165.67 лв., натрупана за периода от падежа на всяко от дължимите месечни обезщетения, до предявяване на претенцията в съда.

На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, всеки съделител следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си.

Ответницата М.К. следва да заплати на упълномощения от ищеца адв. Д.Д. сторените разноски за адвокатско възнаграждание, съразмерно с отхвърлената част от претенцията и по чл. 346 от ГПК, както и съразмерно с уважената част от неговата претенция по сметки, в размер на общо 2271.26 лв., съразмерно с уважената претенция на ищеца, респ. отхвърлената такава на ответницата и предвид чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответницата К. също е поискала присъждане на разноски, но не са представени доказателства, че такива са направени, нито е представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което такива не следва да й бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 348 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ със застроена площ 70 кв.м. и разгъната застроена площ 140 кв.м., изградена в състояние на груб строеж на основание отстъпено право на строеж върху ОБЩИНСКИ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който със Заповед № 1031/1982г. на кмета на Община С.б. е отреден парцел XVIII - осемнадесети, в квартал 74 седемдесет и четвърти, по застроителния и регулационен план на град С.б., област Кюстендил, при граници и съседи на сградата: улица, сграда на „Банка ДСК“ и училище, а съгласно СКИЦА НА СГРАДА № 15- 678376-26.07.2019г. с идентификатор 65365.602.1154.5 по кадастралната карта и кадастраните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/19.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-10-363/19.09.2013г. на началник на СГКК – Кюстендил, с адрес на сградата: гр. С.б., п.к. 2650, ул. „***" № 2, където сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 65365.602.1154 със застроена площ **кв.м., с определено предназначение - сграда за търговия.

Стойността на горепосочения имот е 123 500.00 лв. (сто двадесет и три хиляди и петстотин лева). Получената от проданта сума да бъде разпределена между съделителите съобразно квотите, при които е допусната делбата, а именно: за Л.В.К.-1/2 (една втора) идеална част; за М.Л.К.-1/2 (една втора) идеална част.

ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН: **********, да заплати на М.Л.К., ЕГН: **********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер на 47 800.00 лв. (четиридесет и седем хиляди и осемстотин лева), представляваща, съобразно правата му в съсобствеността, 1/2 (една втора) от стойността на подобренията, извършени в допуснатия до делба недвижими имоти в периода 2014-2016г., а именно: изготвяне на строителни книжа и заплащане на необходимите такси; изграждане на покрив и отводняване; поставяне на дограма; външна топлоизолация и мазилка; външни подпрозоречни первази; „ВиК“ инсталация; Електроинсталация; изграждане на под на първи етаж; изграждане на вътрешно стълбище; гипсокартон с вътрешна изолация; интериорни врати; външен цокъл на сградата; теракот на І-ви етаж; боядисване с грунд и латекс на І-ви етаж; направа на две тоалетни на І-ви етаж; ламинат на ІІ-ри етаж; тоалетни на ІІ-ри етаж; боядисване с грунд и латекс ІІ-ри етаж и стълбище; присъединяване и откриване на партиди за електроенергия, като за разликата над сумата от 47 800.00 лв., до пълния предявен размер от **840.00 лв. (шестдесет и две хиляди осемстотин и четиридесет лева), ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Л.К., ЕГН: **********, да заплати на Л.В.К., ЕГН: **********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер на 8120.00 лв. (осем хиляди сто и двадесет лева), представляваща обезщетение за ползването на собствената на ищеца 1/2 ид. ч. от допуснатия до делба имот, считано от м. март 2019г. до м. декември 2021г. (за 29 м. по 280.00 лв. на месец), като за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 8960.00 лв. (осем хиляди деветстотин и шестдесет лева), ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Л.К., ЕГН: **********, да заплати на Л.В.К., ЕГН: **********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 1165.67 лв. (хиляда сто шестдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение в размер на законната лихва натрупана за периода от падежа на всяко от дължимите месечни обезщетения, до предявяване на претенцията в съда, като за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 1172.67 лв. (хиляда сто седемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки), ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Л.К., ЕГН: **********, да заплати на адв. Д.Н.Д. ***, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 2271.26 лв. (две хиляди двеста седемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки), съразмерно с уважената претенция на ищеца, респ. отхвърлената такава на ответницата и предвид чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН: **********, да внесе по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 2470.00 (две хиляди четиристотин и седемдесет) лева, на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА М.Л.К., ЕГН: **********, да внесе по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 2470.00 (две хиляди четиристотин и седемдесет) лева, на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260003
Дата:	7 април 2023 г.
Съдия:	Мирослав Руменов Саневски

Дело:	20191510101720
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	9 август 2019 г.

Решение по дело №1720/2019 на Районен съд - Дупница

Съдържание на акта Свали акта