ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1924
гр. Бургас, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя В. Белева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100500906 по описа за 2022 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба от „БУЛУКРАЙН- ММ“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл.244,
вх.Е, ет.4, ап.80 представлявано от управителя Момчил Добрев, против определение № 1091
от 22.02.2022г., постановено по гр.д.№ 8796/2021г. на РС- Бургас, с което е оставена без
уважение, като просрочена, молба вх.№ 28038 от 14.12.2021г. на „БУЛУКРАЙН- ММ“ ООД
за увеличение на предявените като частични по гр.д.№8796/21г. по описа на БРС искове:
6121,50 лв. за главницата и 2195,24 лв.- обезщетение за забавено плащане, до пълните им
размери- 12234 лв. за главницата и 4390,47 лв.- за обезщетението за забава, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №2618 от
30.09.2021г. по ч.гр.д. №5772/21г. на БРС.
Изложени са оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на закона и при явно използване на служебното положение от
страна на съдията. Сочи се, че изложеното в определението не отговаря на истината, тъй
като жалбоподателят е подал молбата и заплатил таксата за увеличение в дадения му срок-
13.12.2021г. Моли за отмяната му и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата- Г. АН. АН., не представя отговор, въпреки, че е бил
уведомен за тази възможност.
Тъй като приложения към заповедното производство плик /л.64 от ч.гр.д.№5772/21г.
на БРС/ е с нечетливо пощенско клеймо, което е отразено и от съдебния деловодител на
печата, положен върху оригинала на молбата на л.62 от заповедното дело, по указания на
въззивната инстанция жалбоподателят е представил допълнителни доказателства за датата
на изпращане на молбата за увеличение на иска в съда. Сред тях е известие за доставяне с
баркод ИД PS 1404 00BEU2 B /съответстващо на това на плика на л.64 от заповедното дело/,
1
в което като датата на приемане на пощенската пратка е посочена 13.12.2021г.
Новите доказателства са връчени на ответника за становище с оглед правилото на
чл.8 ГПК. Същият, чрез пълномощника си адв.Тасков е заявил, че указанията на съда не са
изпълнени, тъй като представеното на страната известие е нечетливо и в него няма
отбелязана видима дата на доставянето.
След като обсъди становищата на страните и съобрази приложените доказателства и
относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.№5772/21г. на РС- Бургас е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с №2618 от 30.09.2021г., с която на Г. АН. АН. е разпоредено да
заплати на „БУЛУКРАЙН- ММ“ ООД следните суми: 1/ 12343 лв., дължима по фактура
№39/18.12.2017г., с която наследодателят на длъжника се е обогатил неоснователно, като е
придобил собствеността на жилищен имот, находящ се в гр.Бургас, ул. „Шейново“ №46,
ет.1, ап.20, без да е платил вноските към ЖСК „Агалина“, които били платени от Добри и
Марийка Добреви, с което последните са се обеднили неоснователно, което вземане било
прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 15.04.2010г.; 2/ 4390,47 лв.- лихва за забава
за периода от 18.12.2017г. до 30.06.2021г.; 3/ законната лихва върху главницата, начиная от
2.07.2021г. до заплащане на задължението.
Тъй като длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК, че не дължи изпълнение на
сумите по заповедта за изпълнение, заповедният съд е указал на заявителя „Булукрайн-
ММ“ ООД в едномесечен срок от съобщаването да предяви иск за установяване на
вземането си и да представи доказателства за това в съда. Съобщението с указанията на съда
са връчени на заявителя на 11.11.2021г. Срокът за предявяване на исковете е изтекъл на
13.12.2021г. /чл.60, ал.6 ГПК/.
В изпълнение на указанията на заповедния съд, на 11.12.2021г. „Булукрайн- ММ“
ООД е подало по пощата искова молба против Г. АН. АН., с която е предявило обективно
съединени искове за установяване съществуването на вземанията си спрямо ответника, за
които се е снабдило със заповед за изпълнение по гр.д.№ 5772/21г. на БРС, както следва: 1/
за главница в размер на 6121,50 лв., който иск е предявен като частичен от вземането на
ищеца в размер на 12243 лв.; 2/ за обезщетение за забавено плащане в размер на 2195,24 лв.,
за периода от 18.12.2017г. до 30.06.2021г., също предявен като частичен от вземането в
размер на 4390,47 лв.; 3/ за законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Исковата молба е адресирана до заповедния съд, който е разпоредил да бъде
образувана в ново дело и да бъде разпределена на съдия- докладчик. Същата е постъпила в
съда на 14.12.2021г., а по нея е образувано гражданско дело № 8796 по описа за 2021г. на
Бургаския районен съд.
На същата дата- 14.12.2021г., по заповедното дело е постъпила и втора молба от
„Булукрайн- ММ“ ООД, с която е направено увеличение на предявените искове до пълните
размери, за които е издадена заповедта за изпълнение- 12243 лв. за главницата и 4390,47 лв.-
за лихвата. С нея е представено платежно нареждане за внесена допълнителна държавна
такса от 332,67 лв. Освен по заповедното производство, молбата за увеличение на иска е
2
приложена и към гр. дело № 8796 по описа за 2021г. на Бургаския районен съд.
С разпореждане от 22.12.2021г. исковият съд е постановил връчване на препис от
исковата молба и допълнителните такива, ведно с доказателствата на ответника, който е
депозирал отговор.
С обжалваното определение №1091 от 21.02.2022г. по гр.д.№8796/21г., Бургаският
районен съд е оставил без уважение молбата за увеличение на иска. Приел е, че същата е
просрочена, тъй като е предявена след изтичането на едномесечния срок от получаването на
указанията на заповедния съд за предявяване на установителните искове относно вземането.
На страната е указано, че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от получаването му от ищеца.
Определението е връчено на ищеца- сега жалбоподател на 24.03.2022г. Частната
жалба е депозирана на 31.03.2022г.
При така установените факти, въззивната инстанция приема, че частната жалбата е
недопустима, по следните съображения:
Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат
определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото, както и тези, за
които това е изрично предвидено в закона.
Безспорно е, че в ГПК не е изрично предвидена възможност за самостоятелно
обжалване на определенията по чл.214, ал.1 ГПК- нито на тези, с които е допуснато
изменение на иска, нито на тези, с които е отказано да бъде допуснато изменение на иска.
Следователно, обжалваното определение на БРС, с което е отказано увеличението на
исковете не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Затова следва да се извърши преценка, дали определението е преграждащо по
смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Според трайната съдебна практика, за да е налице пречка за
развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК е необходимо ищецът да е в
невъзможност да защити правата си в друго производство.
Съгласно разрешението, възприето в т.7б от ТР №1/13 от 9.12.2013г. на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№1/2013г., което е задължително за настоящата инстанция, на обжалване
подлежи само определението, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който
не е предявен като частичен. По аргумент за противното, тъй като първоначално заявените
от жалбоподателя искове са предявени като частични, определението, с което е отказано
увеличението на исковете до размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение, не е
преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Действително, след изтичането на срока по чл.415, ал.4 ГПК за заявителя не
съществува възможност да предяви нов частичен установителен иск по чл.422 ГПК за
установяване на вземанията си по заповедта за разликата над първоначално заявените
размери, а същата би следвало да бъде обезсилена в тази й част. Това обаче не означава, че в
тази хипотеза жалбоподателят е лишен от възможност да защити твърдените от него права.
Няма пречка в отделно производство да бъдат предявени осъдителни искове срещу
ответника за горницата над заявените като частични искове по гр.д.№8796/21г. на БРС /виж
т.3 от ТР №3/2016 от 22.04.2019г. по тълк.д.№3/16 на ОСГТК на ВКС/.
3
Също така не съществува пречка районният съд, постановил обжалваното
определение да постанови допълнителната молба за увеличение на иска, с която са заявени
исковете за установяване на вземанията на ищеца срещу ответника за горницата над сумата
от 6121,50 лв. за главницата и за сумата над 2195,24 лв. за лихвата да бъде отделена в
отделно производство /виж чл.126 ГПК, в редакцията след изменението от 2018г., както и т.
3 от ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС/, по което дело да се извърши преценка на
допустимостта на допълнително заявените претенции с оглед новопредставените от ищеца
доказателства за датата на подаване на молбата за увеличение на иска, при съобразяване на
разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК.
Освен това следва да се отбележи, че определенията, които не слагат край на делото,
каквото е това по чл.214 ГПК /за допускане или отказ да се приеме изменение на иска/,
могат да бъдат изменени или отменени от постановилия ги съд служебно или по искане на
страната вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, като грешката
може да се отнася до факт или до приложение на закона. В този смисъл е формирана съдебна
практика- определение №293 от 27.07.2017г. по ч.т.д.№1367/17г. на ВКС, първо т.о.,
Определение №756 от 4.07.2017г. по гр.д.№929/17г. на IVг.о. на ВКС.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че определението
на БРС, с което е отказано увеличението на заявените като частични искове по в.гр.д.
№8796/21г. на БРС не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо по смисъла на
чл.274, ал.1, т.1 ГПК, нито подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Това, че неправилно районният съд го е посочил като подлежащо на обжалване, не
променя горния извод.
Частната жалба, която е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт е
недопустима. В този смисъл е и съдебната практика- например определение №39 от
21.02.2017г. по ч.гр.д.№403/2017г. на ВКС, I г.о.
Ето защо жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по
настоящото дело да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 11951 от 5.04.2022г. по описа на
РС- Бургас, подадена от „БУЛУКРАЙН- ММ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл.244, вх.Е, ет.4, ап.80 представлявано от
управителя Момчил Добрев, против определение № 1091 от 22.02.2022г., постановено по
гр.д.№ 8796/2021г. на РС- Бургас, с което е оставена без уважение, като просрочена, молба
вх.№ 28038 от 14.12.2021г. на „БУЛУКРАЙН- ММ“ ООД за увеличение на предявените
като частични по гр.д.№8796/21г. по описа на БРС искове: 6121,50 лв. за главницата и
2195,24 лв.- обезщетение за забавено плащане, до пълните им размери- 12234 лв. за
главницата и 4390,47 лв.- за обезщетението за забава, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №2618 от 30.09.2021г. по ч.гр.д.
4
№5772/21г. на БРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело № 906 по описа за 2022г.
на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5