РЕШЕНИЕ
№ 1536
гр. Велико Търново, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110100763 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното
основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от
ЗЗД.
В исковата молба се излагат се твърдения, че между страните е съществувало
облигационно отношение, по силата на което „************** е предоставяло на ответника
услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация за
обект в ************* Твърди се, че за отчетния период 30.05.2019г-07.09.2021г. са
предоставени горепосочените услуги на ответника, за което са издадени фактури, посочени
в исковата молба на обща стойност 931,52 лв. Изтъква се, че стойността на фактурите не е
заплатена на установените падежи, поради което от забавата на ответника е възникнало
правото на ищеца да претендира и обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от
ЗЗД върху вземанията по фактурите, считано 30 дни от датата на всяка просрочена вноска,
която лихва се претендира в общ размер на 192,17 лв. Навеждат се твърдения, че относно
посочените суми е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№3109/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за предоставените услуги по
партидата на ответника в размер на 931,52 лв. главница, 192,17 лв. лихва за забава, считано
30 дни след датата на всяка от фактурите до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
ведно със законната лихва за забава,считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателно изплащане на задължението са дължими, поради което иска да бъде установено
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение №1229 от 16.12.2022г. по частно гражданско дело №3109/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК
особен представител оспорва исковата молба и качеството „потребител“ на ответника.
Твърди, че липсват данни ищецът да се намира в облигационни отношения с ответника.
Заявява, че по делото не са представени доказателства за притежавано право на собственост
или ползване за имота, както и ответникът да е ползвал имота, респ. услугите на ВиК за
процесния период. Оспорва отчитането на потреблението в имота. Особеният представител
навежда и възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, претендирани за
периода преди 09.12.2019г., като се позовава на разпоредбата на чл.111 б „в” от ЗЗД. Счита,
че приложение намира кратката погасителна давност, тъй като процесните задължения
представляват периодични вземания.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ответникът С. М. Д. е потребител на ВиК услуги за обект присъединен към
водопреносната и канализационна мрежа, с абонатен номер **************
По делото са представени фактури, издадени за отчетен период 30.05.2019г.-
07.09.2021г.,за питейна вода и ВиК услуги, на обща стойност 931,52 лв.
От представения като доказателство по делото извлечение от карнета на абоната и
справка за консумация на абонат от програмата на „Инкасо” на ищцовото дружество е
видно, че в обекта през процесния период е извършван отчет на водомера, като за по-
голямата част от периода, след 31.07.2019г. в обекта е извършван отчет на електронен
таблет, като показанията са отразени в представената по делото справка за консумация.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги ва
потребителите от ВиК оператор ВиК Йовковци гр.В.Търново, действащи към процесния
период.
На 09.12.2022г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника С. М.
Д.. Въз основа на заявлението на ****** е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 16.12.2022г. по ч.г.гр.д.№3109/2022г. на Великотърновски
районен съд против длъжника С. М. Д. за заплащане на сумата от 931,52 лева (деветстотин
тридесет и един лева и 52 стотинки), представляваща главница за период от 30.05.2019 г. до
07.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.12.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 192,17 лева (сто деветдесет и два лева и 17 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 31.07.2019 г. до 15.11.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00
лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева).
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени от съда указания, заявителят предявил настоящите настоящите положителни
установителни искове.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г А Л и М.на С
2
К.Свидетелката Л, която работи като инкасатор в ищцовото дружество, разпитана каза, че
отчита процесния обект от години, като от известно време абоната не живее в имота.
Свидетелката заяви, че на електронния таблет се пишат показания както на карнета, като
когато абоната не живее в имота се пише код „сезонен“ и не се пишат показания. Когато има
показания се отразяват на електронния таблет. Свидетелката К, която работи на длъжност
„специалист контрол приходи“, разпитана каза, че приема отчетите на инкасатори и на тяхна
база фактурират количеството потребена вода. Свидетелката обясни как се извършва отчета
на водомерите, чийто показания се отразяват в електронен таблет и в справката за
консумация се отразяват показанията на подадените от инкасатора данни, като
информацията идва пряко от таблета и всеки месец се актуализират данните от таблета за
конкретния отчетен период. Свидетелката заяви, че процесния обект към момента е
необитаем, но за процесния период, за който е справката по делото има отразена
информация за потребление.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86
ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира следното:
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно
доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да
установи по безспорен начин качеството потребител на ответника, основанието, от което
претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за
доставка на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК.
По делото не е спорно, че имотът, в който се намира обекта на ответника е
водоснабден, за който е открита партида с абонатен номер 9123674, поради което същият
има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество по смисъла на
пар. 1 ал.1 т.2 б «а» от ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. договорните
отношения във връзка с доставка и получаване на ВиК услуги се осъществяват при
публично известни Общи условия, като ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
3
потребителите са част от договорното правоотношение между страните.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е
доставяло в обекта на ответника питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на
отпадъчни води, като се претендира за заплащане по посочените в исковата молба фактури,
издадени за периода 31.07.2019г.-30.09.2021г., за отчетен период 30.05.2019г.-07.09.2021г. на
обща стойност 931,52 лв. От събраните гласни доказателства се установи, че процесния
обект е бил отчитан редовно от инкасатор, в каквото насока бяха показанията на
свидетелката Л, която е отчитала обекта, първоначално с отразяване показанията на карнета,
а впоследствие на таблет, отразените в който показанията постъпвали в ищцовото
дружество. Съгласно чл.33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на
„*******, ВиК операторът издава ежемесечни фактури за стойността на количеството
доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, като
съгласно чл.33 ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за ползваните от тях
ВиК услуги в срока по чл.33 ал.2 от ОУ. При разпита свидетелката Кречева каза, че въз
основа на отчетите на инкасаторите, отразени в електронен таблет, се издавали фактурите за
потребеното количество вода. От представените писмени доказателства-справка и фактури
се установява, че за процесния период ищецът е доставил количество вода и ВиК услуги в
обекта на ответника и за ищеца е възникнало право да получи насрещно заплащане на
стойността на потребената вода и ВиК услуги, като в случая се претендира заплащане на
реално доставено и потребено количество вода. Неоснователни са възраженията на
ответната страна относно недоказаност на потребление на вода в обекта. Действително
свидетелката Ляскова каза, че имотът не се обитава постоянно от абоната, но не се установи,
че този факт се отнася конкретно за процесния период, а освен това свидетелката също така
заяви, че, когато няма консумация се пише код „сезонен“, а видно от писмените
доказателства, за процесния период е отразено потребление на вода . Стойността на
потребеното количество вода и Ви К услуги се установява от приетите по делото писмени
доказателства и възлиза на сумата общо 931,52 лв. Ответната страна не е ангажирала
доказателства за заплащане на сумата за главница, но е наведено възражение за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД, което възражение съдът следва да разгледа
като своевременно направено.
Относно възражението за погасяване по давност на част от вземанията, съдът намира
следното:
Задължението на потребителите е такова за периодични плащания по смисъла на чл.
111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите
зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай давностният срок е бил прекъснат
от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 09.12.2022г. До прекъсването,
тригодишната погасителна давност е изтекла относно вземанията по фактурите, издадени за
отчетен период 30.05.2019г.-04.12.2019г. на обща стойност 175,71 лв. Дължимата главница е
по фактурите,издадени след този период на обща стойност 755,81 лв., до който размер искът
4
е основателен и доказан, а за разликата над 755,81 лв. до пълния претендиран размер от
931,52 лв. искът следва да се отхвърли поради погасяване по давност.
Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на
задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С
оглед дължимостта на главницата в размер на 755,81 лв., по процесните фактури, издадени в
периода 31.01.2020г.-30.09.2021г., се дължи и съответно обезщетение за забава, възлизащо
на общо 143,12 лв., определено от съда по реда на чл162 от ГПК, до който размер иска за
лихва за забава е основателен и доказан, а за разликата над 143,12 лв. до пълния
претендиран размер от 192,17 лв., искът за установяване дължимост на лихвата се явява
неоснователен и недокаан в тази част.
Върху дължимата главница следва да се признае за дължима и законната лихва за
забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.12.2022г., до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86,
ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В заповедното производство са направени
разноски за държавна такса в размер на 25лв. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение, а
в исковото производство са направени разноски за държавна такса в размер на 75лв. ,
300лв.възнаграждение за особен представител, като е направено и искане за определяне на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв. С оглед изхода
на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата общо 439,99 лв. за разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и за държавна такса, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на уважената част
от исковете.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. М. Д. с
ЕГН: ********** и адрес: г*************, ДЪЛЖИ на „**********сумата 755,81лв.
/седемстотин петдесет и пет лева и осемдесет и една стотинка/-главница, представляваща
цена за ползвана, но неизплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и
канализация за абонатен ********* по фактури, издадени в периода 31.01.2020г.-
5
30.09.2021г. сумата 143,12 лв./сто четиридесет и три лева и дванадесет стотинки/- лихва за
забава, считано 30 дни след датата на издаването на фактурите до подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /09.12.2022г./ до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед № 1229/16.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№3109/2022г. по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422 ал.1
от ГПК вр. чл.415 ал.1 от ГПК за главница в частта за разликата над 755,81 лв. до пълния
претендиран размер от 931,52 лв.,поради погасяване по давност и иска за лихва за забава
в частта за разликата над сумата 143,12 лв. до пълния претендиран размер от 192,17 лв.,
като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА С. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: г********** ДА ЗАПЛАТИ на
„**************, сумата от общо 439,99 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски в заповедното и
исковото производства за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение
за особен представител, съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№3109/2022г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6