Р Е
Ш Е Н
И Е № 282
04.10.2018г.,
гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На четвърти
септември през 2018 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 468 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова вх.№ 2234/12.06.2017г.,
уточнена с молба вх.№ 2359/21.06.2017г. от Х.Х.Р.,
ЕГН-********** и Ш.Д.Р., ЕГН-**********,***,
действащи чрез упълномощен адв.Св.Д.,***, съдебен
адрес:*** срещу Б.Я.Ш., ЕГН-**********
*** и О.Я.Ш., ЕГН-********** ***, като молят съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответниците,
че Поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на
с.Тодорово, обл.Разградска, на посочения горе адрес:
ул.”Волга” № 10, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е
отреден УПИ Х, попадащ в кв.19,
образуван от имот № 159, с площ от 1.008 дка, ведно с построените в имота
сгради и подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ ХІ, УПИ ХІІ, УПИ VІІІ и
УПИ ІХ, както и Поземлен недвижим имот, находящ се в
чертите на същото село и на същия адрес, с начин на трайно ползване – жилищно
застрояване, за който е отреден УПИ ХІ,
попадащ в кв.19, образуван от имот № 159, с площ от 942 дка, ведно с
построените в имота сгради и подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ ХІІ и
УПИ Х, са тяхна собственост (на ищците), която са придобили на основание давностно владение.
Ищците твърдят, че претендираните имоти се
идентифицират с имотите, описани в приложените към исковата молба НА № 2, том
ІІ, н.д.№ 443/1975г. и НА № 194, том ІІ, н.д.№ 727/1975г., двата по описа на
РС-гр.Исперих, като с първия нотариален акт наследодателят на двамата ответници – Я. Шерифов Хаджиисмаилов
е признат за собственик по давностно владение на
дворно място в чертите на с.Тодрово, за което е
отреден парцел ХІV-88 в кв.35, с площ от 700 кв.м., ведно със застроените в
същия имот сгради, а с втория нотариален акт първият ответник е придобил
собствеността върху незастроено дворно място в чертите на същото село, за което
е отреден парцел ХІІ-88 в кв.35, с площ на имота от 810 кв.м. По скици имотите
са два отделни парцела, но на място представлявали обособен цял имот, който се
индивидуализира с претендираните в настоящото
производство имоти. Ищците-съпрузи твърдят, че закупили от ответниците
тези имоти през 2001г., където направили и сватбеното си тържество. Целият
обособен имот закупили за сумата от 4 000.00 лева, която заплатили в брой
на ответниците. Жилищната сграда в имота била стара,
полусрутена, в лошо състояние и почти негодна за живот. Ищците подобрили имота,
извършили строително-ремонтни дейности и го пригодили за обитаване. През
годините, обаче, не финализирали сделката с ответниците, тъй като ответникът Б.Я.Ш. преимуществено
пребивавал в РТурция. Редовно се завръщал в България,
като направили постъпки за оформяне на сделката по нотариален ред, но
възниквали внезапни препятствия. Ищците твърдят, че от 2001г до днес трайно живеят в имота – явно,
необезпокоявано, непрекъснато и спокойно, като в тяхна полза отдавна е изтекъл
срокът на придобивната давност. Цялото село знаело,
че са собственици на процесните имоти. Не се снабдили
с констативен нотариален акт за собственост, тъй като били консултирани от
Нотариус, че подлежи на оспорване, а ответниците не
предприемали действия за оформяне на сделката по нотариален ред. С горното
обосновават правен интерес от съдебно установяване на правото им на
собственост, тъй като вложили в имота много средства, имали малко дете и се
нуждаели от стабилен документ за собственост, за да са спокойни.
В съдебно заседание ищците, представлявани от адв.С.Д.,
поддържат изцяло исковата молба, като излагат подробни съображения. Уточнява, с
оглед направени възражения от страна на ответниците,
че предявяват два установителни иска – първият е за
УПИ Х – 159 само срещу ответника Б.Ш., а вторият – за УПИ XI – 159 срещу двамата ответници. Претендират и за сторените в
производството разноски.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците
Б.Я.Ш., ЕГН-********** *** и О.Я.Ш.,
ЕГН-********** ***, не представят такъв, като не ангажират становище по
предявения срещу тях иск, не правят искания и възражения, не сочат доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците адв.Д.Д. заявява, че не оспорват иска, с който ищците претендират
право на собственост върху къщата и дворното място, в което се намира, а само
иска, с който ищците имат претенции към празното дворното място. Това дворно
място според ответника Б.Ш. той не бил продавал на ищците. Претендират за
сторените в производството разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно се
установи по делото, че ответниците Б.Ш. и О.Ш. са
били собственици на Поземлен недвижим имот, находящ
се в чертите на същото село и на същия адрес, с начин на трайно ползване –
жилищно застрояване, за който е отреден
УПИ ХІ, попадащ в кв.19, образуван от имот № 159, с площ от 942 дка,
ведно с построените в имота сгради и подобрения, при граници и съседи: улица,
УПИ ХІІ и УПИ Х, който са придобили на основание наследство и давностно владение и който през 2001г. са продали на
двамата ищци, но без да оформят сделката в необходимата съгласно закона форма –
нотариален акт. Двамата ищци са съпрузи, видно от удостоверение за сключен
граждански брак от 08.02.2010г. на Община Исперих, издадено въз основа на акт
за граждански брак № 0056/14.10.2001г. Те са влезли веднага във владение на
имота, там са направили сватбата си, а в последствие са извършвали и редица
ремонти. Към настоящия момент имотът продължава да се стопанисва от Ш. Р. и Х.Р., като те го владеели като свой. По
тези обстоятелства страните не спорят и дори ответниците,
чрез процесуалния си представител, признават иска. Поради изложеното и с оглед
направеното признание на иска следва да се постанови решение, с което същия да
бъде уважен.
Спорният момент в настоящото производство е по втория установителен иск, касаещ УПИ X – 159.
Съгласно приложения по делото НА №194 от 8.04.1975г.
на Исперихски народен съдия ответникът Б.Ш. е станал едноличен собственик на
незастроено дворно място в чертите на с.Тодорово, с площ 810кв.м., съставляващо
парцел XII – 88 в кв. 35 (по стария план на селото от 1940г.), в резултат на едностранна сделка – дарение,
направено от дядо му. Видно е от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза и приложените по делото скица №325/29.05.2017г. и
удостоверение изх.№УТ-735/21 от 20.07.2018г. – и двете на Община Исперих, че
съгласно новия план на с.Тодорово от 1987г., описания в цитирания нотариален
акт парцел XII-88 влиза в границите на УПИ Х –
159, който е 1.008дка. По плана от
1940г. парцел XII-88 е незастроен, а по сега
действащия план в него съществуват две сгради –едноетажна стопанска сграда,
строена през 1965г., за което има и протокол за издадена строителна линия за
строеж на лятна кухня и навес и едноетажна стопанска сграда, построена след
1965г. и за която няма строителни книжа за изграждането й. Всички сгради,
включително и едноетажната жилищна сграда и лятната кухня, находящи
се в УПИ XI – 159, са строени в парцел XIV-88 от кв. 35 по плана от 1940г.
От събраните в хода на производството гласни
доказателства – показанията на свидетелите Сенай
Юсмен Хюсмен, Руфат Адил Реджеб и Ахмед Юмер Рамис, се установява, че когато
през 2001г. двамата ищци са закупили къщата от ответника Б.Ш., те са влезли във
владение и на двете дворни места – това, в което се е намирала къщата и лятната
кухня и съседното дворно място, в което са били построени двете стопански
сгради. Между двете дворни места не е имало ограда. Свидетелите твърдят, че
ищците са направили ремонт както на къщата и лятната кухня, така и на
стопанските постройки, като през годините са ги ползвали, включително и са
гледали животни в тях. Според св.А.Рамис именно ищците са изградили малката
телена ограда, която разделяла дворното място, където е къщата и дворното
място, където са стопанските постройки, защото обработвали градината си и за да
не влизат животните там. Отделно от това св.А.Рамис твърди, че от десет години
ползвал това дворно място с разрешението на ищците, за да слага там земеделския
си инвентар и трактора. Поправил оградата с тяхно разрешение и поддържал двора,
като косял тревата. За тези години откакто ползвал дворното място, не бил чул
някой друг, включително и ответника Б.Ш., да има претенции към имота.
Свидетелите на ответниците –
Юсуф Хаджиисмаил и Я. Ибрям от своя страна твърдят,
че ответниците са продали само къщата и дворното
място, в което се намирала, но не и процесното дворно
място. Св.Ю.Хаджиисмаил, който е чичо на ответниците, заявява, че навремето, когато ищците са
купували къщата, именно на него са броили парите и той им бил обяснил от къде
до къде е техния парцел, като уточнява, че за празното дворно място не били
правили пазарлък. Същевременно посочва, че то било почистено от намиращите се
там боклуци, макар и да не се работело. Св.Я.Ибрям, съсед на ищците, твърди, че
в мястото нищо не се сее, но там имало сайвант, който ищците ползвали за
слагане на дърва.
От заключението на вещото лице по назначената по
делото СТЕ се установява още, че между двата имота няма видими следи за
съществуваща граница. В поземлен имот УПИ X – 159 има междинна ограда от мрежа и стоманобетонни
стълбчета, която е обозначена на схемата с прекъсната линия, която обаче не
съвпада с дворищната регулационна граница между имотите съгласно плана на
селото. Двата имота били с обща ограда, като дворищната регулация между двата
имота не е приложена.
В производството по делото ищецът е направил съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 315.94лв.
- за дължима ДТ - 105.94лв., за депозит за експертиза - 200.00лв., ДТ за съдебни
удостоверения – 10.00лв.
Ответниците са направили деловодни разноски в размер
на 800.00лв. - за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявени са два обективно съединени иска за установяване със сила на
присъдено нещо по отношение на ответниците, че процесните имоти са собственост на ищците на основание придобивна давност, поради оспорване на правото им от ответницитге, които също се легитимират като собственици на
имотите. Същите са предявени от надлежна срещу надлежна страна.
Разгледан по същество първият установителен
иск, касаещ поземлен имот УПИ XI –
159, е основателен. Както вече беше посочено по отношение на този имот ищците
правят признание на иска, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 237 ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се посочи, че то се основава на
признанието на иска.
По отношение на втория иск, касаещ
поземлен имот УПИ X – 159, съдът намира същия за
основателен. Ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна
давност по отношение на процесния имот. По своята
правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и
поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е
установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.79
ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт по
отношение на конкретната вещ /corpus/ в продължение
на 5, респективно 10 години за недобросъвестен владелец, без противопоставяне
от страна на титуляра на правото на собственост и без прекъсване за време
по-дълго от 6 месеца, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик на вещта поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява
собственическите правомощия единствено за себе си /animus/.
Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице, и то установени при едно пълно
и пряко доказване в хода на процеса, позоваването на изтекла придобивна давност за конкретен недвижим имот може да бъде
уважено. В случая видно е от събраните писмени и гласни доказателства, че ищците
владеят, поддържат и ползват имота без прекъсване и до настоящия момент от 2001г.
– годината, в която са закупили поземлен имот УПИ XI – 159, т.е. повече от 10 години. За този период ответникът
Б.Ш. не е обезспокоявал владението им и не е заявявал
претенции за този имот. Действително св.Ю.Хаджиисмаил
и Я.Ибрям твърдят, че сделката между ищците и ответниците
е касаела само дворното място с къщата(УПИ XI – 159), но не и
празното дворно място(УПИ X – 159), но дори и
това да е така, по делото се събраха гласни доказателства, че още от момента на
сватбата на ищците през 2001г., когато те са влезли във владение на имот УПИ XI – 159, са започнали да владеят и УПИ X – 159. И тримата свидетели на ищците са категорични,
а и вещото лице го потвърждава, че между двата имота никога не е имало
изградена видима граница, а те са били с една обща ограда и са ползвани общо от
двамата ищци. Като доказателство за намеренията на ищците да своят процесния имот и да го владеят като собственици са и
действията им, насочени към стопанисване на дворното място – св.А.Рамис
посочва, че ищците са му разрешили да почисти дворното място, да го поддържа и
да държи в него селскостопанския си инвентар. Св.Р.Реджеб и св.С.Хюсмен от своя
страна свидетелстват, че ищците са правили през годините ремонт на стопанските
постройки в дворното място, ползвали са ги и продължават да ги ползват и към
настоящия момент. Т.е. с всичките си действия ищците ясно и недвусмислено са
демонстрирали, че владеят процесното дворно място
като свое.
Същевременно по делото не се събраха доказателства,
които да доказват, че ответникът Б.Ш. през целия период от 2001г. до подаването
на настоящата искова молба, се е противопоставил по някакъв начин на действията
на ищците спрямо процесния имот, с което да е
прекъснал давностното владение.
При това положение за съда се налага извода, че придобивната давност за процесния
имот е изтекла в полза на ищците и съответно те са негови собственици. Предвид
изложеното установителният иск и по отношение на имот
УПИ X – 159 следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
Доколкото началото на 10-годишния период на придобивната давност е започнал да тече към момента, когато
ищците са сключили граждански брак, а видно от приложеното удостоверение те са
сключили такъв на 14.10.2001г., процесните два имота
се явяват съсобствени за двамата ищци, придобити в
режим на съпружеска имуществена общност.
При горния изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищците претендирани от нея направени по делото разноски в размер
на 315.94лв.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ал.1 от ГПК, по отношение
на Б.Я.Ш., ЕГН-********** *** и О.Я.Ш., ЕГН-********** ***, че „Поземлен
недвижим имот, находящ се в чертите на същото село и
на същия адрес, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е
отреден УПИ ХІ, попадащ в кв.19,
образуван от имот № 159, с площ от 942 дка, ведно с построените в имота сгради
и подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ ХІІ и УПИ Х“ е собственост на Х.Х.Р., ЕГН-********** и Ш.Д.Р., ЕГН-**********,***, на
основание давностно владение.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ал.1
от ГПК, по отношение на Б.Я.Ш., ЕГН-********** ***, че „Поземлен недвижим имот,
находящ се в чертите на с.Тодорово, обл.Разградска, на посочения горе адрес: ул.”Волга” № 10, с
начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е отреден УПИ Х, попадащ в кв.19, образуван от имот №
159, с площ от 1.008 дка, ведно с построените в имота сгради и подобрения, при
граници и съседи: улица, УПИ ХІ, УПИ ХІІ, УПИ VІІІ и УПИ ІХ,“ е собственост на Х.Х.Р., ЕГН-********** и Ш.Д.Р., ЕГН-**********,***, на
основание давностно владение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Б.Я.Ш., ЕГН-**********
и О.Я.Ш., ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.Х.Р.,
ЕГН-********** и Ш.Д.Р., ЕГН-**********,***, сумата от 315.94/триста и петнадесет лв. и
94ст./ лева за направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: