№ 507
гр. Варна, 02.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500400 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 400/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Агенция пътна
инфраструктура, подадена чрез пълномощника й директора на ОПУ –Разград,
против решение №77 от 26.05.2023 г., поправено с решение № 133/15.08.2023
г., постановено по гр.д. № 328/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, В
ЧАСТТА, с която Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е ОСЪДЕНА да
заплати на Д. Г. Х.: - сумата 20 000лв. представляваща стойността на
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.07.2019г.,
до окончателното и изплащане; -сумата 60,56лв. стойност на причинени
имуществени вреди, представляващи медицински разходи, ведно със законна
лихва, считано от 17.07.2019г. до окончателното им изплащане; - сумата 21
598 лв., представляваща стойността на причинени имуществени вреди/вреди
по МПС и разходи по репатриране/, ведно със законната лихва от 17.07.2019г.
до окончателното и изплащане; - сумата 6078лв. за разноски.
Възивникът е настоявал, че решението в обжалваната осъдителна част е
неправилно - постановено в нарушение на процесуалния и на материалния
закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в посочените
осъдителни части, за отхвърляне на исковете за същите, евентуално за
намаляване на присъдените обезщетения. Навел е оплаквания, че при
неправилна оценка на доказателствата (за липса на отворен капак на шахтата
и необозначено препятствие; игнориране на показанията на свидетеля ***, че
не е видял капакът да е бил отворен; позоваване на данни от протокола за
ПТП, отразяващ положението на капака на шахтата след произшествието;
позоваване на удостоверението от тел. 112, отнасящо се до всички капаци на
шахти по републиканските пътища в село Трапище), съдът достигнал до
погрешен извод за виновно поведение на служителите на агенцията,
1
представляващо бездействие – неукрепване и необезопасяване на капака на
шахтата и за наличие на предпоставките по чл. 49 от ЗЗД, вместо да приеме
наличието на „случайно деяние“ по см. на чл. 15 НК. В разрез с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът определил силно завишен размер на обезщетението за
неимуществени вреди при несъобразяване с неголямата тежест на
уврежданията, краткото време за възстановяването и размерът на
минималната работна заплата за периода. Съдът неправилно определил
размера на имуществените вреди за автомобила, като игнорирал
заключенията на вещите лица, че той подлежи на поправяне. Необосновано
съдът кредитирал заключението на вещото лице Р. за размера на сумата,
необходима за възстановяване, изводът на същото вещо лице за наличие на
„тотална щета“ и оценката му за посоченото (в заключението в
производството по обезпечаване на доказателства) „известно усукване на
купето“ без доказателства за него и за степента на усукване, както и
неправилно приспаднал от обезщетението само 1 800 лв. (цената по договора
за продажба на повредения автомобил), вместо сумата на действителната
пазарна стойност на автомобила след увреждането. Позовал се е на липсата на
отговор от вещото лице по първоначалната експертиза на поставения въпрос
за пазарната цена на увредения автомобил към датата на продажбата му
04.03.2020 г., както и на своевременно оспорване на заключението по
повторната експертиза ( със задача само за пазарната стойност на частите и
труда, необходими за ремонта на лекия автомобил), като е поискал
назначаване на „повторна“ СТЕ по въпросите за пазарната стойност на
автомобила към датата на ПТП, за стойността на необходимите за
възстановяването на автомобила труд и резервни части и за пазарната
стойност на автомобила в състоянието, в което се е намирал след
увреждането му.
Д. Г. Х., чрез адв. Р. Б., е подал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко от
оплакванията и за правилността на решението в обжалваната му част е молил
за потвърждаването му в същата част и за присъждане на разноските. Поради
липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК, се е противопоставил на
искането за назначаване на нова експертиза.
Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция в съответните му осъдителни
части като неизгодно за него, редовна е и допустима.
Решението не е обжалвано в отхвърлителната му част.
По доказателственото искане за нова експертиза.
Не са налице процесуални нарушения на окръжния съд, свързани с
допускането на двете съдебно-технически експертизи (а и липсва позоваване
на такива в жалбата), като първата не е била оспорена от страната заради
непълнотата й, а втората е допусната като повторна такава по конкретната
задача, но след оспорването й не е заявено доказателствено искане от
2
ответника. Затова не е налице хипотезата на чл. 266, ал.3 ГПК. Независимо от
това, обаче предвид служебните правомощия на съда и необходимостта от
специални знания в изследваната област, както и предвид липсата на
съобразен с поставената задача отговор на вещото лице по първоначалната
СТЕ за пазарната стойност на автомобила в състоянието, в което се е намирал
след увреждането му и към дата 04.03.2020 г., съдът намира, че следва да
назначи допълнителна СТЕ по този въпрос. По останалите въпроси, предвид
липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК и изготвянето на
първоначална и повторна експертиза по същите, искането за следваща
„повторна“ е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА допълнителна съдебнотехническа експертиза, при която
вещото лице на база събраните по делото доказателства, включително и тези
в производството по обезпечаване на доказателства и заключението на
вещото лице по ч.гр.д. № 899/2019 г. по описа на РС Исперих, да отговори на
въпроса: каква е била пазарната стойност на автомобила в състоянието, в
което се е намирал след увреждането му при процесното ПТП и към
04.03.2020 г. (датата на продажбата му в увредено състояние), като при
необходимост посочи стойността във варианти и поотделно съобразно
заключенията на двете СТЕ (съответно на в.л. инж. Д. и на в.л. инж. Р. за
стойност на необходимите за отремонтирането части и труд и при тотална
щета).
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б.Н.А., вписан в списъка на вещите лица
при ВОС специалист по автотехнически оценителски експертизи; оценки на
щети по МПС и ППС; оценител на машини и съоръжения.
Определя депозит за изготвяне на заключението в размер на 150 лв.,
който следва да бъде внесен от Агенция пътна инфраструктура- София в
едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за изготвяне на заключението, след
внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че е длъжно да представи заключението по
делото най-малко една седмица преди съдебното заседание съгл. чл. 199 ГПК.
Оставя без уважение искането на въззивника за назначаване на
„повторна“ експертиза по въпросите за пазарната стойност на автомобила към
датата на ПТП, за стойността на необходимите за възстановяването на
автомобила труд и резервни части.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 06.12.2023 г. от 10 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.
3
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4