РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Враца 17.11.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 26.10.2022 г. /двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 362 по описа на АдмС – Враца за
2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
268, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на М.Х.М. ***, против Решение № 75/23.05.2022 г. на Директора на ТД на
НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх. №
94-М-6/10.05.2022 г., офис Враца (№ 9942/11.05.2022 г. по описа на ТД на НАП –
Велико Търново) и е потвърдено Разпореждане за разпределение на суми с изх. №
С220006-125-0071932/11.03.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Враца.
Твърди се,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяната
му.
От страна на
административния орган е изпратено заверено копие на административната
преписка.
Ответникът
- Директорът на ТД на НАП гр.Велико Търново, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Д.М., в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна, с
оглед на което иска да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея решение,
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира присъждането на
направените по делото разноски.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, с
доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната
преписка и след служебна проверка на оспорения акт съобразно вмененото му
задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет
на делото е Решение №
75/23.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 94-М-6/10.05.2022 г., офис
Враца (№ 9942/11.05.2022 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново) и е
потвърдено Разпореждане за разпределение на суми с изх. №
С220006-125-0071932/11.03.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Враца.
От
доказателствата по делото се установява, че в ТД на НАП – Велико Търново, офис
Враца, по отношение на М.Х.М. *** е
образувано изпълнително дело № *********/2017 г.
С
Разпореждане
за разпределение на суми с изх. № С220006-125-0071932/11.03.2022 г., Публичен
изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца е разпределил
плащане в размер на 29,66 лева, постъпило на 09.03.2022 г. от извършените
действия в изпълнителното производство за погасяване на следните публични
вземания: ОД на МВР – Враца за глоба по Наказателно постановление – 5,51 лева и
ДФ „Земеделие“ по АУПДВ – 24,15 лева.
Цитираното
Разпореждане е обжалвано по административен ред, по повод на което Директора на ТД на НАП – Велико
Търново се е произнесъл с оспореното Решение № 75/23.05.2022 г. като е оставил
без уважение жалба с вх. № 94-М-6/10.05.2022 г., офис Враца (№ 9942/11.05.2022
г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново) и е потвърдил Разпореждане за
разпределение на суми с изх. № С220006-125-0071932/11.03.2022 г. на Публичен
изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца.
Прието е от решаващия
орган, че спора се свежда до характера на разпределената сума, а именно, че
същата е несеквестируема. Изложени са мотиви, че за несеквестируемия минимум
следи третото задължено лице, в случая съответната банка.
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с
надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта.
При наличните доказателства съдът приема, че жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния 7-дневен срок по чл.
268, ал. 1 от ДОПК, т. к. Решение № 75 е съобщено на 02.06.2022 г., а
жалбата е депозирана в съда на 09.06.2022 г. Изчерпана е задължителната фаза на
административния контрол, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.
268, ал. 1 от ДОПК.
Делото е подсъдно на
АдмС - Враца по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по
постоянния адрес на длъжника, съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК.
В рамките на служебно
извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден
административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените правомощия на териториален директор по чл. 267
от ДОПК.
С цел защита правата
на длъжника, законодателят е предвидил в чл.
198, ал. 3 и чл.
213 от ДОПК забрани да се налагат обезпечителни мерки и да се насочва
принудителното изпълнение върху определени негови имущества. Разпоредбата на чл. 213
от ДОПК регламентира несеквестируемото имущество, което е изключено ех lege
от предмета на принудителното изпълнение.
По отношение на
възражението, че по изпълнителното дело е постъпила и е разпределена несеквестируема
сума на длъжника, съдът, счита същото за неоснователно. Това е така, защото
съгласно т. 1 от тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС, налагането на запор и възбрана върху
несквестируемо имущество са допустими изпълнителни действия.
Според т. 13 от
същото ТР, несеквестируеми са вземанията
на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по
пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска
принудително изпълнение. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от
несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително
изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания,
изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия
размер на другите (секвестируеми) постъпления.
Отделно от соченото
следва да се има предвид, че в конкретния случай липсват данни налагането на запора
не е обжалвано по установения за това ред. Изложените аргументи в процесната
жалба водят на извод, че се прави опит за заобикаляне необжалваемостта на
наложеният запор, който е настъпил в резултат на пропускане на сроковете за
обжалване на ПНОМ, с който е наложен. По отношение на самото извършено разпределение,
процедурата е спазена и същото няма отношение по доводите на жалбоподателката
касаещи несеквестируемостта на процесната сума от 29,66 лева.
В този смисъл се
споделят изложените в процесното решение аргументи, че към момента не е
нарушена забраната на чл. 213, ал. 1, т. 3, т. 5 и ал. 2 от ДОПК.
Съдът счита, че не са
нарушени правата на жалбоподателя и той има възможност по чл. 199
от ДОПК, а именно да изиска замяна на наложената обезпечителна мярка, като
предложи друго равностойно обезпечение, както и без съгласието на публичния
взискател да представи безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа.
Ответника в
оспореното Решение е изложил подробни мотиви и правилно е приложил материалния
закон, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
Предвид изхода на
правния спор жалбоподателя следва да заплати на ответника минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 268, ал.
2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.М. ***, против Решение № 75/23.05.2022 г. на
Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба
с вх. № 94-М-6/10.05.2022 г., офис Враца (№ 9942/11.05.2022 г. по описа на ТД
на НАП – Велико Търново) и е потвърдено Разпореждане за разпределение на суми с
изх. № С220006-125-0071932/11.03.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП –
Велико Търново, офис Враца.
ОСЪЖДА М.Х.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМ. СЪДИЯ: