Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 13.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №8084 по
описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.06.2020
год., постановено по гр.дело №47026/2019 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу В.Б.Д.искове, че ответницата дължи на ищеца сумата от 991.08 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия през периода от 29.03.2016 год. до м.април 2018 год. /в
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“**********/, сумата от 124.72 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 14.09.2016 год. до 25.03.2019 год.,
сумата от 54 лв., представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от 14.09.2016 год. до
25.04.2019 год. и сумата от 11.26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 30.03.2016 год. до 25.03.2019 год., като исковете
за стойността на доставената топлинна енергия и обезщетение за забава са
отхвърлени в останалата им част и ответницата е осъдена да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 669.89
лв., както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело
№18324/2019 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, в размер на 57.57 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“
ООД.
Срещу решението в
частта му, в която е отхвърлен предявения иск за главница, представляваща стойност
на топлинната енергия за разликата над 991.08 лв. до пълния предявен размер от
1 486.76 лв., е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа,
че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че част от вземанията са
погасени по давност. Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започвала да тече от деня,
в който вземането било станало изискуемо. В раздел VІІ от Общите условия от
2008 год. – „Заплащане на топлинна енергия“, чл. 32, ал. 1, бил определен реда
и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч. ответникът/ били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2
от Общите условия от 2014 год., в сила от 12.03.2014 год., било предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактури и една фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период. Клиентите не плащали обезщетение за
забава, съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия, до изравняване на отчетния
период. Едва след това се начислявало обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху общата фактура. Задълженията по общата фактура от
м.юли 2016 год. ставали изискуеми едва през м. август 2016 год., като от този
момент следвало да тече и давностния срок. Видно било от тази обща фактура,
който била представена по делото, че за периода от 01.05.2015 год. до
30.04.2016 год. били издавани кредитни известия. Тези кредитни известия за
прогнозно начислени суми за периода погрешно били приети от СРС като изискуеми
задължения по фактури. Задължението ставало изискуемо в посочения в Общите
условия срок. В този смисъл претендираните суми не били погасени по давност –
чл. 111 ЗЗД. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му
част, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по
жалбата В.Б. Д., чрез назначения й особен представител, счита, че решението на
СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявен са за разглеждане
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се посочи следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че през исковия период ответницата е
била собственик на процесния апартамент №86, находящ се в гр.София, ж.к.“********и има качеството
на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Т.С.“ ЕАД, както и че стойността на доставената през периода от м.май 2015
год. до м.април 2018 год. възлиза на 1 580.81 лв. /която сума е в по-висок
размер от претендираната от ищеца – 1 486.76 лв./.
Спорният между
страните въпроси по същество във въззивното производство е свързан с това дали част
от вземанията за стойността на доставената топлинна енергия са погасени по
давност.
Според разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114,
ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че
по отношение на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е
приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради
следните съображения:
Съгласно действалите през процесния
период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от
12.03.2014 год., на които ищецът се позовава във въззивната жалба, месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1
от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово
разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия/, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен
състав счита, че задълженията за месечни вноски възникват след изтичането на
съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда
вземане за месечна вноска. Т.е., в частност тригодишната давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД за процесните вземания за стойността на топлинната енергия е започнала
да тече от 1-во число на съответния следващ месец и е изтекла преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.03.2019
год. /виж чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което и същите се явяват погасени по
давност, както законосъобразно е приел и СРС.
Осъщественото от ищеца фактуриране на
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното
потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок
за изпълнение на задълженията в процесната обща фактура, с който жалбоподателят
свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма
действие по отношение на ответниците – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Срещу изчисленията на размера на
непогасеното вземане за главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за изтеклия тригодишен период до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не са наведени оплаквания в
жалбата, поради което и с оглед ограничения характер на въззивното обжалване
/чл. 269, изр. 2 ГПК/, жалбоподателят не би могъл да постигне присъждането на
сума в размер, по-голям от установения в атакувания съдебен акт.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част,
като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.06.2020 год., постановено по гр.дело
№47026/2019 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/