Решение по дело №168/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 ноември 2020 г.
Съдия: Стела Александрова Динчева
Дело: 20207220700168
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Решение № 180

 

гр. Сливен, 27.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и при участието на прокурора ХРИСТО КУКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА КАНД  № 168 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. чл. 63 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Бургас срещу решение № 260049 от 24.09.2020 год. постановено по НАХД № 967/2020 год. по описа на Районен съд Сливен, с което е отменено НП № F547510/06.07.2020 год. издадено от директора на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с което на Г.С.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ. С обжалваното решение съдът е отменил наказателно постановление.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Касаторът счита, че извършеното административно нарушение не попада в категорията "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени съдебния акт и вместо него да постанови решение, с което да потвърди наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател редовно призова се представлява от гл.юрисконсулт Д., която поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по жалбата редовно призован се явява лично. Счита решението на районния съд за правилно и моли съдът за го остави в сила.

 Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, от лице с право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението е допустимо като постановено по подадена в срок жалба срещу наказателното постановление, не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, не е изтекла абсолютна погасителна давност за административно-наказателно преследване.

Районен съд Сливен е възприел фактическа обстановка, която съответства на събраните писмени и гласни доказателства, а именно: по смисъла на чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ Г.С.С. се явява данъчно задължено местно физическо лице и като такова същият е следвало да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за облагаемия си доход за 2019 год. в ТД на НАП-Бургас. С. подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 год. на 18.05.2020 год., т.е. след законоустановения срок 30.04.2020 год. със закъснение от осемнадесет дни. За извършеното нарушение бил съставен АУАН № F547510/18.05.2020 год. и въз основа на него издадено НП № F547510/06.07.2020 год.

Районният съд е приел, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат реквизитите изискуеми по ЗАНН. Въззивната инстанция е приела за безспорно доказано извършеното нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, тъй като С. е бил длъжен да подаде ГДД за доходите от 2019 год. в срок до 30 април 2020 год., вместо което е подал ГДД на 18.05.2020 год. Изложени са мотиви, че в процесния случай АНО не е отчел наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като младата възраст на нарушителя, обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и е установено едва след като същият е подал дължимата ГДД. С оглед изложеното районният съд е приел, че нарушението покрива хипотезата на "маловажен случай" и на това основание е отменил НП.

Решението е правилно.

В случая извършването на нарушението е безспорно установено, но настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за наличие на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Легално определение на понятието "маловажен случай" е дадено в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс НК), чиито разпоредби съгласно чл. 11 ЗАНН се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай е установено, че нарушението е извършено за първи път, произтеклите вредни последици са незначителни, нарушителят признава извършването на нарушението и заявява съжаление за осъществяването му, като въззивният съд правилно е отчел младата му възраст и липсата на други установени нарушения на данъчното законодателство. При тези обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че целите, регламентирани с чл. 12 ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, в случая са постигнати и без налагане на административно наказание на нарушителя.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Не са били ограничени процесуалните права на страните, решението е мотивирано и постановено от законен съдийски състав. Съдът е обосновал изводите си относно фактическата обстановка като е обсъдил подробно доказателствата и доводите на страните.

В рамките на наведените касационни основания и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съдът не констатира незаконосъобразност на решението на районния съд, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно.

Воден от горното Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260049 от 24.09.2020 год. постановено по АНД № 967/2020 год. на Районен съд Сливен.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

               ЧЛЕНОВЕ: