Решение по дело №505/2021 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260395/5.11.2021г.

 

05.11.2021 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2021                    Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Шумен                                                                    седми  състав

На 07 (седми) октомври                                                               Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Й.-Момова

Секретар Елена Пенчева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова

гражданско дело номер 505 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД гр. София твърди, че на 28.12.2018 г. „Вива кредит“ ООД сключило с ответницата И.Й.Т. договор за кредит, по силата на който това дружество предоставило на последната сума в размер на 1200,00 лева, усвоим в търговски обект на „Изипей“ АД. Т. усвоила пълната сума, като според уговореното общият размер на сумата за възстановяване възлизала на 1902,15 лева. Страните по договора се договорили общата дължима сума от ответницата да бъде разсрочена на 9 месечни вноски съобразно уговорен погасителен план. Т. платила сума в общ размер 646,00 лв., като останалата незаплатена главница се равнявала на 1083,60 лева. Същата дължала и обезщетение за забава. На 01.12.2016 г. между ищеца и „Вива кредит“ ООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който последното прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу Т.. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1907/2020 г. по описа на съда. Поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищеца са дадени указания за предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1907/2020 г. по описа на ШРС: в размер на 1083,60 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 28.12.2018 г. сключен между „Вива кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.12.2016 г.; в размер на 29,61 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 25.09.2019 г. – 27.08.2020 г. по договор за кредит от 28.12.2018 г. сключен между „Вива кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 04.09.2020 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. Назначеният й особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите като неоснователни. Позовава се на нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на специалния закон. Взема становище по вземания, обосновани на договора, които не са предмет на делото – за договорна лихва, неустойка и такса. Освен това, в договора не се съдържало коректно посочване на ГПР. Ищецът не бил носител на спорното материално право, тъй като договора за цесия не бил съобщен на Т.. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като ответницата дължала единствено стойността на чистата, предоставена й в заем сума.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложения по делото договор от 28.12.2018 г. е, че „Вива кредит“ ООД се задължило да предостави на И.Й.Т. кредит в размер на 1200,00 лв. В чл. 1, ал. 2 е посочено, че заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, предоставена от кредитора. Според алинеи 3 и 4, за извършената от кредитора допълнителна услуга, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 491,76 лв., като таксата се разделя и се включва в размера на дължимите погасителни вноски. Предвидено е, че срокът на договора е 9 месеца, като размера на месечната погасителна вноска възлиза на 211,35 лв., като е посочен и размер на лихвения процент. Според чл. 8, ал. 2 от договора, при забава на плащане на задълженията, заемателят дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. Съдът констатира от представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., че заемодателят прехвърлил на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит. Същите са описани в приложение № 1/02.01.2020 г. към договора, в което под № 327 фигурира вземане срещу ответницата по описания по-горе договор. По делото е представено уведомление до ответницата за сключения договор за цесия.

            От приложеното ч.гр.д. № 1907/2020 по описа на ШРС се установи, че ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 04.09.2020 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 926/04.09.2020 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски в общ размер 75,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

            Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на усвоената от Т. главница по договора е в размер на 1200,00 лв. Същата платила сума в общ размер 646,00 лева. Вещото лице е описало задълженията на потребителя, като общия размер на неплатената главница по договора възлиза на 1083,60 лв., а на законната лихва за претендирания период – на 103,85 лева. Вещото лице е посочило всички падежни дати на дължимите месечни вноски.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на исковете:

            Исковете са предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата И.Й.Т. в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 926/04.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1907/2020 г. на ШРС, и след връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.

            По основателността на установителните искове:

            Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1907/2020 г. на ШРС, представените в настоящото исково производство писмени документи и заключението по изготвената ССЕ.

Доказа се, че на 28.12.2018 г. между „Вива кредит“ ООД гр. София и ответницата И.Й.Т. бил сключен договор за потребителски кредит, като бил уговорен срок за погасяване на кредита – 9 месеца.

По делото се установи, че след 14.06.2019 г. не са извършвани плащания по договора, поради което следва да се приеме, че ответницата не изпълнила задължението си да върне заетата сума. Доказа се по делото, че „Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу И.Т. по процесния договор за кредит. Цедентът  упълномощил цесионера да уведоми от негово име  длъжника за извършената цесия. Доказа се, че ищецът изпратил уведомление до ответницата, без данни за получаването му. Следователно, последният не е надлежно уведомен за сключването на договор за цесия преди депозиране на исковата молба. Действително, надлежно е уведомлението на длъжника, ако към приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова, тъй като съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. Поради това, следва да се приеме, че Т. е уведомена за сключения договор за цесия с получаване на преписите от исковата молба – на 21.06.2021 година.

Възражението на особения представител на ответницата за противоречие на договора за кредит с нормата на чл. 22 от ЗПК се явява основателно. Според този текст, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от закона, то договорът за кредит е недействителен. Съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 от ЗПК, приложими спрямо сключения между страните договор, договорът следва да съдържа: общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая, в подписания между ответницата и „Вива кредит“ ООД договор не се съдържа погасителен план, от който по категоричен начин да са видни условията за издължаването на кредита. Не са конкретно посочени компонентите на всяка от вноските – главница, лихва, такси и т.н.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че сключеният на 28.12.2018 г. между „Вива кредит“ ООД и И.Й.Т. договор за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита

В процесния договор е предвидено, че заемополучателят следва да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 491,76 лв., платима на равни вноски, включени в месечната погасителна вноска. Съгласно, обаче, нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвидената в процесния договор такса представлява именно такса за действия, свързани с управление на кредита. Поради това, същата не следва да се счита като част от главницата, представляваща чиста стойност на кредита.

Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че Т. платила на заемодателя по процесния договор сума в общ размер 646,00 лв. за погасяване на задълженията й. Чистата стойност на кредита в случая възлиза на 1200,00 лв. Тоест, след приспадане на платените от ответницата суми, същата дължи връщане на главница в размер на 554,00 лева. Ето защо, следва да бъде признато за установено между страните, че съществува вземане на „Агенция  за контрол на просрочените задължения” ЕООД от И.Й.Т. за парична сума в размер на 554,00 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по недействителен договор за кредит от 28.12.2018 г. сключен между „Вива кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2020 г. до окончателното й изплащане. Претенцията, в останалата й част до пълния предявен за установяване размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Поради констатираната недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит, неоснователен се явява акцесорния иск за дължимо обезщетение за забава и той следва да бъде отхвърлен.

            На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.

При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „Агенция  за контрол на просрочените задължения” ЕООД направените разноски по настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 169,88 лв. и по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 37,32 лв.

 

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Й.Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София 1527, обл. София, район Оборище, бул. „В.Л“ № 114, ет. М., представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., че съществува вземане на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД от И.Й.Т. в размер на 554,00 лв. (петстотин петдесет и четири лева), представляващо парично задължение за връщане на заета сума по недействителен договор за кредит от 28.12.2018 г. сключен между „Вива кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.12.2016 г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2020 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 926/04.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1907/2020 г. по описа на Районен  съд – Шумен, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен за установяване размер 1083,60 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД гр. София против И.Й.Т. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 29,61 лв. (двадесет и девет лева и 61 стотинки), представляваща задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 25.09.2019 г. – 27.08.2020 г. по недействителен договор за кредит от 28.12.2018 г. сключен между „Вива кредит“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.12.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 926/04.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1907/2020 г. по описа на ШРС, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).

         ОСЪЖДА И.Й.Т. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД направените в настоящото исково производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 169,88 лв. (сто шестдесет и девет лева и 88 стотинки).

            ОСЪЖДА И.Й.Т. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1907/2020 г. на ШРС, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 37,32 лв. (тридесет и седем лева и 32 стотинки).

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

                                                                                              Районен съдия: