О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №…….
гр. Разград, 15 октомври 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря …..изслуша
докладваното от съдията дело №227 по описа за 2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 157,
ал.3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Е.Н.И. *** против Ревизионен акт (РА)
№Р-03001719000686-091-001/24.06.2019г., потвърден с Решение №190/05.09.2019г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП-София, с който са
определени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2013г.,
2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. в размер на 16617, 00 лв., както и начислена
лихва в размер на 16 617, 00 лв. и здравно осигурителни вноски по чл.40,
ал.5, т.1 от ЗЗО за същия период в размер на 7 374, 61 лв., както е начислена и лихва за това в размер на
2 909, 06 лв. В нея се съдържа искане за спиране на изпълнението на оспорения
РА, като е предложено за обезпечение на вземането да послужи ½ идеална част от недвижим имот, собственост на жалбоподателката,
находящ се в село Ясеновец, Разградска област, ул. „Дунав“ № 44 и представляващ
урегулиран поземлен имот с площ от 1284 кв.м, за който е отреден ХУП 651, 652 в
кв.47, заедно с построените в него
двуетажна жилищна сграда със застроена
площ на всеки етаж 96 кв.м, таван с полезна площ от 96 кв.м, едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 50 кв.м и гараж със застроена площ 40 кв.м. Твърди
се, че посочената идеална част от недвижимия имот възлиза на 54 500 лева според
оценката на експерти на КОНПИ.
Ответникът по искането - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна не
представя становище по него.
Разградският административен съд, след като прецени доказателствата по
делото и изложените съображения, намира искането за допустимо, но неоснователно
по следните фактически и правни съображения:
Разпоредбата на чл.157, ал.1 ДОПК предвижда, че обжалването на РА пред съда
не спира неговото изпълнение, но изпълнението може да бъде спряно от
административния съд по искане на жалбоподателя за частта от РА, която се
обжалва (чл.157, ал.2 от ДОПК). Според чл.157, ал.3 от ДОПК следва към искането
да бъдат приложени доказателства за направено обезпечение в размер на
главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да
съдържа предложение за обезпечение в същия размер, като в случая намират
приложение разпоредбите на чл. 153, ал. 3-5 ДОПК. Съгласно цитираните
разпоредби следва обезпечението да е в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите към датата
на искането, като алтернативно е предвидена и възможност да бъде предложено
друго обезпечение, във връзка с което публичният изпълнител по разпореждане на
съда в определен срок да наложи съответните обезпечителни мерки.
В случая доказателства за направено обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера на главницата и
лихвите към датата на искането не са представени. Предложен е за обезпечение на
вмененото данъчно задължение описания
по-горе недвижими имот, поради което е приложима разпоредбата на чл.153, ал.5
във вр. с чл.157, ал.3 от ДОПК. В тези случаи решаващият орган, в частност
съдът, следва да извърши преценка на представеното, съответно предложеното
обезпечение е подходящо. Законодателят не регламентира критериите, по които да
се извърши тази преценка, но с оглед целта на закона тя трябва да се
съсредоточи относно въпроса, дали то гарантира в пълен обем и достатъчно
ефективно правото на Държавата да получи удовлетворение на вземането,
установено с ревизионния акт. Това изисква например да се анализират
обстоятелствата дали стойността на обезпечението е съразмерна на задължението,
дали длъжникът е единствен собственик на имота, жилището секвестируемо ли е по
смисъла на закона, има ли привилегировани кредитори, наложени тежести върху
имота и т.н.
В ДОПК изрично и изчерпателно са регламентирани редът и начинът, по който
следва да се изчислява стойността на имотите и вещите за целите на обезпечителното производство в
данъчния процес. Недопустимо е да се ползват други оценки и/или стойности. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.6 от ДОПК
обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава
няма в следната последователност: 1. по данъчната
оценка; 2. по застрахователната стойност; 3. по придобивната стойност на вещи -
собственост на физически лица. В казуса е приложима хипотезата на чл.195, ал.6,
т.1 от ДОПК, но жалбоподателката не представя доказателства за данъчната оценка
на имота, поради което не може да се направи извод, че той е достатъчен за да
обезпечи данъчното задължение.
Наред с това за да се осигури безпрепятствено изпълнение на публичното
задължение, то следва обезпечението да гарантира, че събирането на вземането ще бъде възможно без затруднения.
В случая се касае до единствено жилище на задълженото лице, което е в режим на
съсобственост, поради което съдът намира, че са налице данни, че този имот се
явява несеквестируем по смисъла на чл.213,
ал.1, т.2 от ДОПК. Отделно от това спрямо този имот е вписана и възбрана по реда
и при условията на ЗПКОНПИ. С оглед на това не може да се приеме, че
предложеното обезпечение гарантира достатъчно ефективно изпълнението на
вмененото задължение.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че искането за спиране
изпълнението на оспорения РА се явява недоказано и неоснователно и следва да се
отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл.157, ал.4 от ДОПК Разградският
административен съд
О ПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Е.Н.И. *** за спиране на изпълнението на Ревизионен акт №Р-03001719000686-091-001/24.06.2019г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: