Определение по дело №2567/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт С. С., против Решение № 215/19.07.2024 г., постановено по АНД № 20243120200031 по описа на 2024 г. на Районен съд – Девня, с което е отменен електронен фиш (ЕФ) № **********, с който на „ДЖЕТА“ ЕООД за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3б, вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на оспореното решение и вместо него постановяване на друго, с което да бъде потвърден процесния ЕФ.

Ответникът – „ДЖЕТА“ ЕООД представя отговор по жалбата, като се счита, че същата е неоснователна и необоснована, а атакуваното решение законосъобразно, правилно, изчерпателно мотивирано и обосновано, и като такова следва да се остави в сила.

Административен съд - Варна преценява, че производството по КАНД № 2567/2024г. следва да бъде спряно по следните съображения:

Пред Съда на Европейския съюз (СЕС) на 07.02.2023 г. е образувано дело №С-61/2023 г. по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по адм. дело № 97/2022 г. на Административен съд - Хасково относно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗП, по което страна е Агенция "Пътна инфраструктура".

По дело С-61/23, Съдът на ЕС е сезиран с въпроса „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Съгласно практиката на Върховния административен съд (ВАС), образуваното пред СЕС дело №С-61/2023 г. се явява преюдициално за спорове като настоящия - относно приложението на чл. 10, ал. 1 и чл. 10б, ал. 5 ЗП (така Определение № 9205/03.10.2023 г. по адм. дело № 9029/2023 г.).

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК във вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в РБългария.

Налице е основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК за спиране на настоящото производство до произнасянето на СЕС по дело С-61/23.

По изложените съображения, Административен съд - Варна, VII тричленен състав

СПИРА производството по КАНД № 2567/2024 г. по описа на Административен съд - Варна до произнасянето на Съда на ЕС по дело С-61/23.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.