Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1847/26.10.2017г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4142 по описа за 2017год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Я.Н.С. ЕГН ********** ***-279843 от
31.07.2017год. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с
което в качеството му на представляващ „Геостройкомерс-Н.”
ЕООД – в несъстоятелност ЕИК ********* му е било наложено адм. наказание глоба
в размер на 200лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО.
В жалбата си въззивницата твърди, че
НП е незаконосъобразно като навежда доводи за нарушение на материалния закон
(оспорва се качеството на представляващ от страна на въззивника на посочената в
НП фирма съответно наличието на задължение от негова страна да подава
декларация по ЗКПО) и моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата. Същият оспорва фактическата обстановка
изложена в НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено с
основен аргумент, че подзащитния й не е извършител нарушението за което е
санкциониран.
Процес. представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата, а във фазата по същество пледира за потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно издадено, при липса на допуснати съществени
нарушения на процес. правила.
ВРП, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по
делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
На 07.11.2013год., била извършена
проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна при която било констатирано,
че за „Геостройкомерс-Н.” ЕООД – в несъстоятелност
ЕИК ********* не била подадена декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО за отчетната
2012год. в срок до 01.04.2013год. На 07.01.2014год. в отсъствието на въззивника,
без същият да е бил канен за явяване с оглед съставяне на акт, св. С. съставил
срещу него АУАН № F096483 в който посочил че той в качеството си на
представляващ „Геостройкомерс-Н.” ЕООД – в
несъстоятелност ЕИК103222690 не бил подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012год. в
законоустановения срок до 01.04.2013год. включително, с което нарушил
разпоредбата на чл. 92, ал.2 от ЗКПО. На 09.01.2014 до въззивника на адрес в
гр.Провадия била изпратена покана за явяване с оглед връчване на АУАН. Същата
била върната от куриерска фирма Ми БМ Експрес с отметка върху пощенския плик
„сменен адрес”. С резолюция от 19.02.2014год. производството било спряно на
основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН.
На 07.07.2017год. актът бил връчен
лично на въззивника, който в графата за възражения вписал, че няма нищо общо с
ЮЛ посочено в акта, тъй като производството по несъстоятелност е било
прекратено още преди 2014год.
В срока по чл. 44 от ЗАНН
въззивникът подал писмено възражение срещу акта, в което отново изложил доводи,
че няма връзка с ЮЛ като представил и писмени доказателства в тази насока –
Решение на ВРС постановено на 10.05.2014год. по идентичен казус, писмо
адресирано от ВОС до ТД на НАП Варна в което било посочено, че правомощията на
въззивника като синдик на „Геостройкомерс-Н.” ЕООД са
били прекратени на основание чл. 736, ал.1 от ТЗ считано от 07.02.2005год.,
както и резолюция за прекратяване на адм.наказателно производство №
12-1487/06.02.2012год. касаещо подобно нарушение за друг период.
На 31.07.2017год. въз основа на акта
АНО издал процесното НП като е приела изцяло констатациите изложени в него,
приел е, че въззивникът е осъществил състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО и му
наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие както писмени така и гласни, които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
При извършена служебна проверка на
представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица. В същото време обаче констатира, че в хода на
адм. наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на
процес. правила, а именно:
На първо място видно от АУАН и НП,
отговорността на въззивника е ангажирана в качеството му на представляващ на „Геостройкомерс-Н.” ЕООД – в несъстоятелност ЕИК103222690 не
е изпълнил задължението си да подаде ГДД
в срока по чл. 92, ал.2 от ЗКПО с което е осъществил състава на
нарушението по чл. 264, ал.1 от ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 92,
ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък,
подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък. Според ал.2, ГДД се подава в срок до 31
март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Неизпълнението на
задължението по чл. 92, ал.2 от ЗКПО може да доведе до осъществяване на състава
на две административни нарушения – по чл.261, ал.1 от ЗКПО и по чл.264, ал.1 от ЗКПО. В първия случай, субект на нарушението е данъчно задълженото лице – в
случая това следва да е дружеството, а във втория случай, субект на нарушение е
представляващият данъчно задълженото лице, но нарушението не се изразява в неподаване на декларация, а в това, че управител,
ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, с
действие или бездействие е допуснал
нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263. Тоест, разпоредбата на чл.264, ал.1
от ЗКПО въвежда самостоятелен състав на административно нарушение, респ. две
самостоятелни форми на изпълнителното деяние. Както в АУАН, така и в НП не са
посочени никакви факти, относими към състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО. В случая,
описанието на нарушението съответства на разпоредбата на чл. 261 от ЗКПО, при
което отговорността е за данъчно задълженото лице, т.е. на дружеството. В самия
АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл.92, ал.2 от ЗКПО субект на което
може да е само данъчно-задълженото лице. Както в АУАН, така и в НП не са
посочени никакви факти, които да обосновават състава на чл. 264, ал.1 от ЗКПО.
Вярно е че нарушителят се защитава срещу фактите, но посочените такива в АУАН и
НП недвусмислено сочат на нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО, а не по чл.264,
ал.1 от ЗКПО. Налице е несъответствие между посочените в АУАН и НП съставомерни
факти и приложената санкционна норма, което представлява съществено нарушение
на процес. правила и е достатъчно основание за отмяна на НП само на това
основание. В горната насока са налице редица решения на АС Варна – решение по
к.н.а.х.д. № 1755/2016год.; Решение по к..н.а.х.д. № 950/2016год.; решение по
к.н.а.х.д. № 3021/2016год.; решени по к.н.а.х.д. № 3166/2016год. и ред др.
На следващо място съдът констатира,
че АУАН е бил съставен в отсъствие на въззивника без да са били налице
законовите предпоставки за това.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението.
Съгласно ал.2 на същия член когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.
В случая по делото няма спор, че
нарушителя е бил известен на контролните органи. От друга страна каквито да
било данни същият да е бил издирван, съответно да му е била изпращана покана за
явяване с оглед съставяне на акт по делото не са налице. Напротив от
показанията на актосъставителя депозирани непосредствено пред съда се
установява, че той покана адресирана лично до въззивника изобщо не е изпращал,
изпращал такава само до ЮЛ. При тези обстоятелства според настоящия съд св. С.
е нямал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя. Следователно АУАН е съставен в нарушение на закона и изначално е
компрометирано протеклото адм.наказателно производство. Нарушенията обаче не
приключват до тук. Вместо съставеният в отсъствието на въззивника АУАН бъде
изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН – да се изпрати на
съответната служба на МВР по местоживеенето на нарушителя (изискване, което не
случайно е въведено от законодателя и е свързано с осигуряването на по-голяма
сигурност по отношение на правото на защита на нарушителя включвайки трета
страна която да има ролята на връчител в процеса на
предявяване на акт съставен в негово отсъствие) на 19.02.2014год. е издаден
протокол № 938/19.02.2014год. в който е посочено, че задълженото лице
(въззивника) е бил издирван на адреса за кореспонденция, но там не бил открит
представляващ търговеца нито упълномощено от него лице за връчване на АУАН,
поради което и производството по акта се спира на основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН. В посочения по-горе протокол е отбелязан друг такъв - №
2400170/13.02.2014год. за който се твърди, че удостоверявал липсата (неоткриването) на въззивника на адреса. Този протокол не е
наличен по преписката, но дори и да беше наличен сам по себе си той не
представлява нито фактическо нето правно основание за спиране на производството
доколкото не води до извод за проведено щателно издирване на въззивника по
смисъла на чл. чл.43, ал.6 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че редът за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това
число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32
от ДОПК касае административните производства, а не и адм. наказателните
такива. При последните е приложимо тълкуването дадено от Върховният съд, а
впоследствие и ВКС в редица решения във връзка с чл.
269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл.
268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че "щателното издирване представлява издирвателна
дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице
по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази
активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в
определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение
към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са
общинските администрации и органите на МВР." В горната насока е и налице достатъчно
константна практика на Административен съд Варна - Решение по КНАХД
№159/2016г.; КНАХД № 3462/2016г.; КНАХД № 130/2005год. и ред др. И след като
изобщо не е било пристъпено към връчване на
АУАН по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, не са били налице и правни и фактически
основания да се пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН. В
горния смисъл са налице редица решения на АС Варна - Решение по КНАХД № 2699/2012
г., КНАХД №130/2015г., КНАХД №159/2016г. И след като щателно издирване по
смисъла на закона не е било налице то и основание за спиране по реда на чл. 43,
ал.6 от ЗАНН липсва. Горното влече и автоматичен извод, че НП е издадено след
изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН (в случая повече от три години
след съставяне на акта), в нарушение на
чл. 34 ал.3 от ЗАНН. Съдът намира, че описаните по-горе нарушения на
процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП
на процес. основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
въззивника.
За пълнота на мотивите и доколкото с
НП на въззивника е наложена санкция на основание чл. 264, ал.1 от ЗКПО съдът след преценка на събраните по делото
доказателства счете, че такова нарушение не е било извършено от въззивника по
следните съображения:
От
обективна страна състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО изисква на първо място деецът
да има специално качество /управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността
ликвидатор/синдик/ и на следващо място деецът да е допуснал неподаване
или неподаване в срок на декларация която е следвало
да бъде подадена по реда на ЗКПО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък следва да подадат годишна данъчна декларация по образец за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
Съгласно ал.2 на същия член
годишната данъчна декларация следва да бъде подадена в срок до 31 март на следващата
година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице.
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО
местните ЮЛ са ДЗЛ по ЗКПО.
В случая от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че към 01.04.2013год. (датата до която е
следвало да се подаде декларация по ЗКПО за отчетната 2012год.) въззивникът не
бил нито управител, нито синдик, съответно ликвидатор нито е изпълнявал подобни
функции. В горната насока са както приложеното към АНП писмо изходящо от ОС
Варна адресирано до ТД на НАП (което писмо АНО очевидно е пренебрегнал при
преценката си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН за законосъобразност на съставения акт),
така и депозираното в хода на съдебното следствие от въззивника съдебно
удостоверение издадено от ОС – Варна, от които се установява, че въззивникът е
бил синдик на ЮЛ описано в НП, но правомощията му като такъв са били прекратени
на 07.02.2005год., което е девет години преди датата на нарушението вписана в
акта. И след като това е така той изобщо не може да бъде субект на нарушение по
чл. 264, ал.1 от ЗКПО в случая. До този
извод впрочем е бил достигнал и АНО още през 2012год. видно от приложената към
АНП резолюция за прекратяване на адм. наказателно производство №
12-1487/06.02.2012год. В контекста на
горното НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон.
За пълнота съдът намира за нужно да
отбележи, че към настоящия момент е налице и друго основание за отмяна на НП
- поради изтекла абсолютна давност за
адм.наказателно преследване.
Доколкото в ЗАНН няма конкретна уредба, то по отношение
на института на давността, е приложим режима на НК, уреден в чл.80 и 81. В горната насока са и
задължителните указания дадени с Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на
чл. 80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се
изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. За да се
формира института на абсолютната давност обаче следва да намери приложение разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Ето защо
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Следователно, в случаите, в които
законът предвижда наказание "глоба", както е в настоящия, възможността дадено лице да бъде
санкционирано се изключва с изтичане на 4години и шест месеца от извършване на
деянието. Към настоящият момент този срок е изтекъл – нарушението е извършено
на 02.04.2013год. съответно абсолютния давностен срок е изтекъл на
02.10.2017год., поради което административно-наказателната отговорност на
сочения като нарушител в НП субект е погасена по давност.
С оглед на всичко изложено по-горе
съдът счете че атакуваното НП е незаконосъобразно, същото е издадено в
нарушение на материалния закон, страда и от пороци които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-279843/31.07.2017год. на
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на Я.Н.С. ЕГН **********
на основание чл. 264, ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание глоба в
размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: