РЕШЕНИЕ
№ 943
гр. Варна, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20243100501532 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р. Л. Р. против решение
№ 2565 от 08.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 6802 по описа за 2024 г. на ****, четиридесет
и шести състав, с което е отхвърлена молбата на въззивницата, действаща лично и като
майка и законен представител на детето Д. М. Р. ЕГН ********** с искане за налагане на
мерки за защита от домашно насилие по член 5, алинея 1, точки 1, 3 и 4 от ЗЗДН срещу П.
М. Ж. и А. Д. Р., както следва: да се задължат ответниците да се въздържат от извършване на
домашно насилие спрямо молителката и детето Д.; да се забрани на ответниците да
приближават молителката и детето Д. на разстояние по-малко от 50 м, както и жилището, в
което те живеят, находящо се в *******; да се забрани на ответниците да осъществяват
контакт с молителката и детето под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация за срок от 18 месеца; осъдена е Р. Л. Р. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ***** сумата 25 лева, представляваща дължимата държавна
такса за водене на делото, на основание член 11, алинея 3 от ЗЗДН, както и да заплати на П.
М. Ж. и А. Д. Р. сумата 600 лева, представляваща сторените в производството съдебно-
деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че първоинстационният съд не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства и е направил неправилен извод. Иска се отмяна на
решението и уважаване на молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещните страни, с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в посока, че
така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.
Постъпила е и въззивна жалба и от М. Д. Р. в качеството му на родител на детето Д.
М. Р. против цитираното по-горе решение. Иска се отмяна на решението и постановяване на
мерки за защита.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
насрещните страни, с който същата се оспорва.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от 2 обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, молителката твърди, че ответниците са
съответно нейна свекърва и снаха – майка и сестра на съпруга й М. Д. Р., като през всичките
години на брака й е била унижавана и тормозена от тях. Излага, че ответниците са накарали
непознати за нея хора да й звънят, да я заплашват, съответно да й изпращат съобщения с
обиди и заплахи. Такива трети лица са М.М., А. С. и П.М., които в нощта на 26 срещу
27.03.2024 г. й изпратили по ****** заплахи за физическа и сексуална саморазправа. На
25.04.2024 г. имала шест пропуснати обаждания от скрит номер, а на 16.05.2024 г. няколко
обаждания от непознат за нея **** номер. Също от непознат номер на 31.05.2024 г. получила
заплашително съобщение, че ще остане сама с детето скоро и тогава ще „види откъде
изгрява слънцето…Ще те разчекнем“. Веднага след това последвали още 6 обаждания от
този скрит номер, на които тя не отговорила. Посочва, че свекърва й е съучастник в
множество престъпления и измами, което я кара да се страхува и ужасява за живота си и за
този на сина си. Снаха й е с лабилна психика и в миналото е прибягвала до употреба на
забранени вещества, като е довела баба си З.Ж. до самоубийство вследствие на системен
тормоз при съвместното им съжителство. Счита, че е способна на всичко. Заявява, че синът
й Д. не е запознат със заплахите, но той изрично е споменат в отправеното заплашително
съобщение от 31.05.2024 г. При тези твърдения Р. сезира съда с искане за налагане на
посочени в молбата мерки за защита по отношение на нея и детето Д. по реда на член 5,
алинея 1, точка 1, точка 3 и точка 4 от ЗЗДН.
В качеството си на родител й законен представител на детето Д. М. Р. бащата М. Д. Р.
моли молбата да бъде уважена, за да бъдат защитени сина му и съпругата му.
Ответниците по молбата П. М. Ж. и А. Д. Р. чрез процесуалния си представител
адвокат А. поддържат становище за неоснователност на молбата за защита и молят същата
да бъде отхвърлена.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
На 10.06.2024 г. молителката Р. Р. е депозирала молба с твърдения, че на 07.06.2024 г. е
получила обаждане от скрит номер, като непознат мъжки глас й казал, че обратното броене е
започнало, предавайки й поздрави от П. и А.. На следващия ден /08.06.2024 г./ отново имала
обаждане от скрит номер, на което отговорил съпругът й, със същите заплахи и тиктакането
на часовник. На 09.06.2024 г. отново се повторили обажданията с тиктакането на часовник.
Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато
следи служебно за интереса на някоя от страните по делото и при проверка на правилността
на първоинстанционното решение може да приложи императивна материалноправна норма,
дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване - тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ***** – *****, постановено по тълк.д.№ 1/2013 г. В
конкретния случай освен задължението служебно да следи за интереса на детето, и във
въззивната жалба е въведено оплакване, че съдът не е взел предвид въпросните
заплашителни обаждания. Доколкото съдът не е разгледал допълнителната молба в
2
атакуваното решение, то съобразно правомощията на въззивния съд, същата на основание
член 15, алинея 3 от ЗЗДН следва да бъде изследвана, защото ако до приключване на
съдебното дирене в първоинстанционното производство ответникът извърши нов акт на
домашно насилие спрямо молителя, последният може да подаде допълнителна молба за
защита, която съдът разглежда в рамките на образуваното производство.
В тази връзка пред въззивната инстанция са събрани гласни доказателства, като от
разпитите на свидетелите И.Е.М. и Д.Ж.К. се установява, че знаят от детето, че имало
заплахи към майка му. Д. им обяснил, че майка му била в кухнята и тъй като й били мръсни
ръцете, то вдигнало телефона и чуло да се казва, че „наближава времето“ или „времето ви
изтича“. Детето споделило, че баба му П. ги прави тези неща и го е страх от нея и се
притеснява за майка си, но не е потвърдило, че е чуло нейния глас по телефона.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от
лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на
пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от
съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този
смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или емоционално
по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни
форми.
Въпросите, на които следва да бъде даден отговор, е дали действията, описани от
молителката в молбата и в допълнителната молба, могат да бъдат квалифицирани като
проява на домашно насилие и дали е доказано авторството им.
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в
контекста на дългогодишен остър конфликт, има характеристиките на домашно насилие, е
потребно да се прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви акт,
имащ за своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата, психическата,
емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така,
тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно поставена от
извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на физиката, психиката или
икономическата сфера на пострадалото лице.
Отправените в съобщенията и разговорите по телефона до молителката послания могат
да бъдат категоризирани като заплахи, обиди, вулгарни думи, поради което същите
безспорно представляват акт на психическо и емоционално насилие и са възприети като
такива от молителката и детето. Ангажираните по делото гласни доказателства обаче по
никакъв начин не установяват, че на посочените дати точно двете ответници са извършили
твърдените действия – водените от молителката свидетели явстват досежно казаното по
телефона на 07.06.2024 г., което им е споделило детето Д., но също така и обясняват, че това
не е била някоя от ответниците. Отделно от това самата молителка твърди в молбата си, че й
се е обадил мъжки глас. От представените извадки от ****** не става ясно до кое лице са
адресирани, на коя дата са изпратени, поради което не може да се приеме, че са получени от
молителката, още по-малко, че написаното е инициирано от ответниците. Неясен е и
адресатът на приложеното по делото текстово съобщение от телефонен номер ***, както и
на коя дата е изпратено, съответно до кого е адресирано. Приложените скрийншотове за
позвънявания от непознати или скрити номера също по никакъв начин не установяват
какъвто и да е акт на домашно насилие, извършен от ответниците.
Останалите наведени доводи /че ответницата П. Ж. е имала връзка с убийците на А.Л.,
че е отговорна за изчезването през 1993 г. на Я. Т.а и К. Р., че А. Р. е съпричастна към
смъртта на нейната баба З.Ж./ се явяват ирелевантни към предмета на делото.
Като краен извод се налага, че в производството не са ангажирани никакви годни
доказателства извън декларацията по член 9, алинея 3 от ЗЗДН, установяващи твърденията
на молителката за осъществен спрямо нея и детето акт на домашно насилие от страна на
ответниците.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд по спора, решението следва да бъде потвърдено.
3
В хода на въззивното производство бе установено, че в диспозитива на
първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка в бащиното име на
ответницата П. Ж., която следва да бъде отстранена от ****.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2565 от 08.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 6802 по
описа за 2024 г. на ****, четиридесет и шести състав.
**** да проведе процедура по член 247 от ГПК досежно допуснатата очевидна
фактическа грешка в бащиното име на ответницата П. Ж..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4