№ 571
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20221100902241 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Симеон“ № 31, срещу „БИОЛАЙФ - И“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Симеон“ № 31, офис № 5,
искове, както следва:
1/ главни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че приетите на
30.11.2022 г. три решения на Общото събрание /ОС/ на дружеството „БИОЛАЙФ - И“ ООД –
решение за изключване на съдружника Е.В.Р.-С.; решение за разпределяне и поемане на
освободените дружествени дялове на изключения съдружник; решение за приемане на нов
дружествен договор, в който са отразени настъпилите промени по отношение на
съдружниците, са нищожни (невзети) поради това, че участвалият в събранието В.Г.П. не е
съдружник в дружеството поради изключването му на ОС на 28.11.2022 г.;
2/ евентуални искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на цитираните решения поради тяхната
незаконосъобразност – на ищеца не са били предоставени материали за ОС; ищецът е бил
лишен от правото да участва и гласува на проведеното ОС, поради което не е бил налице
изискуемият кворум; не са били налице предпоставките за изключване на съдружника
Е.В.Р.-С., предвидени в разпоредбата на чл. 126, ал. 3 ТЗ; ищецът е бил лишен от правото да
поеме част от дяловете на изключения съдружник в съответствие с чл. 21 от дружествения
договор.
Ответната страна – „БИОЛАЙФ - И“ ООД не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
1
В Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК, по
задължителен за съдилищата начин е разяснено, че решенията на ОС, които противоречат на
учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ, когато са опорочени процедурата
по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (при процесуална
незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт
или закона, (материална незаконосъобразност), са отменяеми, като отмяната им може да
бъде осъществи чрез провеждане на конститутивен иск по чл. 74 ТЗ. Нищожно е липсващото
(невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или
в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. В
този случай членът на дружеството може да защити правата си или с иск по чл. 124 ГПК, ако
решението не подлежи на вписване или вписване не е извършено, поради спиране на
регистърното производство по реда на чл. 536 ГПК, или с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, ако то е
вписано в търговския регистър.
В случая решенията, чиято нищожност се претендира да бъде установена, не са
вписани в търговския регистър, поради постановено спиране на регистърното производство
с определение № 3953/09.12.2022 г. по частно търг. дело № 2268/2022 г. на СГС, което
обуславя квалифицирането на главните искове съгласно общата норма на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Действително, Търговският закон изрично дефинира като нищожни само решенията на
общото събрание на съдружниците, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ, но съдебната
практика е извела и други проявни форми на нищожност – на липсващо (невзето) решение
на Общото събрание, която хипотеза включва и решение, което е формирано единствено и
само от волеизявлението на лице или лица, което/които не се намира/т в членствено
правоотношение с търговското дружество, каквито именно са и фактическите твърдения на
ищеца.
По допустимостта на настоящото производство:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявен установителен
иск, за наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на правен интерес за
ищеца от търсената с него защита, който интерес следва винаги да е конкретен.
Установителният иск трябва да съществува като правна възможност за всеки, който има
интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на спорното правоотношение, а
всички тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от
съществуването или несъществуването на спорното право.
Въпросът за допустимостта на предявените в настоящото производство искове /както
на установителните искове за нищожност на процесните решения, така и на
конститутивните искове за тяхната отмяна/ е разрешен с Определение № 89 от 09.02.2023 г.
по ч.т.д. № 76/2023 г. на САС, както и Определение № 406 от 22.06.2023 г. по ч.т.д. №
494/2023 г. на САС. В посочените определения на САС, които са обвързващи за настоящия
съд, е прието, че твърденията на ищеца обосновават правен интерес от предявените искове
не само за последващите изключването на съдружника Е.С. решения, но и за решението за
изключването . След като ищецът твърди, че подобно събрание не е било провеждано и
2
обективираните в изготвения протокол от 30.11.2022 г. решения не са били вземани, респ. са
взети от лице, което не е съдружник, а не на проведено общо събрание на съдружници като
надлежен волеобразуващ орган на дружеството, то опасността от вписване на такива
решения, в тяхната цялост, е реална и пряко засяга правната сфера на ищеца като съдружник
в дружеството. Що се касае до отмяната на решенията като незаконосъобразни, на
посочените от ищеца основания, то за ищеца също е налице правен интерес от атакуването
на решенията в цялост, доколкото са налице твърдения, че е бил лишен от правото изобщо
да участва на събранието и да гласува, за което и да е от взетите решения, а правото на
участие в общите събрания и правото на глас са едни от основните права на всеки
съдружник, представляващи част от членственото му правоотношение.
В допълнение, следва да се посочи, че за да е допустим установителен иск за
прогласяване нищожност на решения на общото събрание на „БИОЛАЙФ - И“ ООД,
евентуално и конститутивен иск за тяхната отмяна, ищецът „ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД трябва
да притежава качеството съдружник към момента на провеждане на заседанието на общото
събрание, т.е. 30.11.2022 г., на което са взети оспорените решения, като промените в това му
качество настъпили след този момент, включително към датата на сезиране на съда и в хода
на процеса са ирелевантни при извършване на преценка за допустимостта на иска /така,
Решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 46 от
22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 186 от 30.01.2017 г. по т. д.
№ 2410/2015 г. на ВКС, I т. о. и други/.
Ето защо и в случая, за да се направи извод дали предявените искове са допустими,
следва да се отговори на въпроса дали „ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД е съдружник в „БИОЛАЙФ -
И“ ООД към датата на приемане на решенията на общото събрание на съдружниците в това
дружество, т.е. към 30.11.2022 г.
При извършена служебна проверка в търговския регистър по партидата на
„БИОЛАЙФ - И“ ООД се установява, че преди общото събрание, на което са взети
оспорените в настоящия процес три решения, на 29.11.2022 г. е проведено друго заседание
на върховния орган на „БИОЛАЙФ - И“ ООД, на което е прието решение за изключване на
ищеца „ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД като съдружник. Това е видно от съставения на 29.11.2022 г.
протокол за проведено извънредно общо събрание на съдружниците в „БИОЛАЙФ - И“
ООД, който е приложен към заявление за вписване, вх. № 20221129232312 (решение по т. 1
от дневния ред от протокола от 29.11.2022 г.). От извършена служебна проверка за
образуваните пред СГС дела се установява и това, че по подадена от дружеството „ЕС ПИ
ТРАНС“ ЕООД искова молба е образувано т.д. № 2195/ 2022 г. по описа на Софийски
градски съд, VI-19 състав, предмет на което е разглеждане на иск, предявен от „ЕС ПИ
ТРАНС“ ЕООД срещу „БИОЛАЙФ -И“ ООД за прогласяване нищожността на решението на
общото събрание на съдружниците в „БИОЛАЙФ -И“ ООД, прието на 29.11.2022 г., с което
„ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД е изключен като съдружник. Действително, евентуалната отмяна на
това решение ще настъпи занапред, с влизането му в сила и едва от този момент ще се счита,
че ищецът „ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД има отново качеството на съдружник в „БИОЛАЙФ - И“
3
ООД, тъй като решението на общото събрание на съдружниците за неговото изключване ще
е признато за незаконосъобразно и като такова - отменено. В този смисъл са задължителните
указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002
г., ОСГК на ВКС. Не така стои въпросът, ако по отношение на решението за изключване на
„ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД като съдружник е предявен и иск за установяване на
нищожността му – нищожността означава непораждане на правните последици на
решението въобще – от момента на неговото приемане, съответно установяването на
нищожност на решението от 29.11.2022 г. за изключване на „ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД е
предмет на т. д. № 2195/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав.
Именно с оглед изложеното и висящността на това производство настоящото дело е
било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По т.д. № 2195/ 2022 г. по описа на
Софийски градски съд, VI-19 състав, е постановено и влязло в сила решение от 21.06.2024 г.,
с което е прогласена нищожността на решението на общото събрание на съдружниците в
„БИОЛАЙФ - И“ ООД, обективирано в протокол от 29.11.2022 г. за изключване на „ЕС ПИ
ТРАНС“ ЕООД като съдружник. С оглед властническото установяване, че решението на
върховния орган на ответното дружество „БИОЛАЙФ - И“ ООД за изключване на
съдружника „ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД от 29.11.2022 г. е нищожно, това означава, че от
момента на приемането му не са породили целените правни последици, то ищецът към
момента на провеждане на заседанието на общото събрание на 30.11.2022 г., на което са
взети оспорените в настоящото производство решения, е имал качеството съдружник в
„БИОЛАЙФ - И“ ООД, съответно разполага с активна процесуална легитимация за
провеждане на исковете в защита на членствените си права.
Следователно дружеството „Ес Пи Транс“ ЕООД не е загубило качеството на
съдружник в „Биолайф -И“ ООД от 29.11.2022 г. и е притежавало това качество към
30.11.2022 г.
Решенията, чиято нищожност, евентуално отмяна, се претендира, са взети на
30.11.2022 г. от В.Г.П., в качеството му на съдружник в „БИОЛАЙФ - И“ ООД. Към този
момент се твърди същият да не е бил в членствено правоотношение с „БИОЛАЙФ - И“
ООД, тъй като бил изключен с предходно решение на общото събрание на съдружниците,
проведено на 28.11.2022 г., което по съдебен ред не е установено да е нищожно. Това
означава, че в резултат на изключването му В.Г.П. към 30.11.2022 г. не е имал качеството
съдружник в „БИОЛАЙФ - И“ ООД и съответно изразената от него воля е била такава на
трето за дружеството лице. Този извод се налага, с оглед общото правило, създадено с
разпоредбата на чл. 4а ГПК до отмяната й с ДВ бр. 38/2006 г., което е възпроизведено и в чл.
7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, на вписването в търговския регистър поначало е придадено
декларативно действие и изключение от него е само по изрична повеля на закона.
Необходимо е да се посочи, че дори и при разпореденото от законодателя конститутивно
действие на вписването в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, правновалидният за дружеството и
неговите съдружници момент на настъпване на подлежащите на вписване промени,
произтичащи от взетото от върховния орган на юридическото лице решение, е моментът на
4
постигане необходимото съгласие, формиращо волята на последното. В този смисъл
решенията на общото събрание, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на
съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между
дружеството и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвиденият в
чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само
спрямо трети за същото лица /така, Решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на
ВКС, ІІ Т.О., Решение № 135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на ВКС, І Т.О.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и формиращи уеднаквена съдебна практика/.
Посоченото на практика означава, че с постигнатото на 28.11.2022 г. от съдружниците
в „БИОЛАЙФ - И“ ООД съгласие за изключване на съдружника В.Г.П. във вътрешните
отношения е настъпило прекратяване на членството му, без значение, че това
обстоятелство не е било вписано в търговския регистър. Евентуална негова отмяна при
успешно проведен конститутивен иск по чл. 74 ТЗ ще има действие за в бъдеще – от влизане
в сила на съдебното решение. След служебна справка се установи, че такъв иск с правно
основание чл. 74 ТЗ действително е предявен и по него е образувано и висящо т.д. №
2276/2022 г. на СГС, ТО, VI-18 състав, но това на практика се явява ирелевантно за
настоящото производство, тъй като за периода от момента на изключването на
съдружника до отмяната на това решение на върховния орган на дружеството,
изключеният съдружник е трето за дружеството лице.
Предвид изложеното, установява се, че във вътрешните отношения между
съдружниците към дата 30.11.2022 г. лицето В.Г.П. не е бил съдружник в „БИОЛАЙФ - И“
ООД. Следователно решенията, за приемането на които е изразена воля единствено от трето
за дружеството лице (В.Г.П.), изначално не пораждат правни последици, защото въобще не е
изразена воля от орган на дружеството – съгласно чл. 136, ал. 1 ТЗ общото събрание се
състои от съдружниците. Такива не са присъствали на събранието, проведено на 30.11.2022
г., поради което не е било възможно да бъде взето решение от този орган на дружеството.
Липсва обективиране на воля от лица, с качество съдружник, която да поражда правни
последици за „БИОЛАЙФ - И“ ООД. Затова оформените в протокола от 30.11.2022 г.
решения на OС са нищожни – взети от трето за дружеството лице и се налага нищожността
им да бъде прогласена, което сочи на основателност на предявените установителни искове.
При това положение предявените при условията на евентуалност конститутивни
искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията не подлежат на
разглеждане, тъй като не е настъпило вътрешно процесуалното условие за това – отхвърляне
на главните установителни искове.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, който доказва извършени разноски
в размер на общо 790 лв., от които – сумата в размер на 190 лв. – платени държавни такси за
исковото производство и за двете ч.гр.д.; сумата в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.01.2023 г.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Симеон“ № 31, искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че решенията на Общото събрание на „БИОЛАЙФ -
И“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Симеон“ №
31, офис № 5, обективирани в протокол от 30.11.2022 г. за изключване на съдружника Е.В.Р.-
С.; за разпределяне и поемане на освободените дружествени дялове на изключения
съдружник; за приемане на нов дружествен договор, в който са отразени настъпилите
промени по отношение на съдружниците, са нищожни като невзети (взети от трето за
дружеството лице).
ОСЪЖДА „БИОЛАЙФ - И“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Симеон“ № 31, офис № 5, да заплати на „ЕС ПИ ТРАНС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Симеон“ №
31, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 790 лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6