№ 89
гр. Варна, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. М.
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500461 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 461/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Х. И. Р. и Ц. И. Р. В.,
подадена чрез адв.Д. Ц. С., против решение № 260007/07.07.2023 г.,
постановено по гр.д. № 257/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с
което съдът е отхвърлил предявените от тях срещу Р. М. М. искове по чл.43,
ал.1, б. “а“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание №2,т.1,рег.№
46739, д.№*/2010 г. по описа на нотариуса Р. Г. с район на действие ДРС,
съставено на 05.07.2010 г., с което наследодателката на ищците Й. Х. Р. (Р.)
б.ж. на гр.Добрич, е завещала на ответника Р. М. М. своето имущество 6/10
ид.ч. от дворно място с площ от 290 кв.м с административен адрес
гр.Д.,бул.“* *“ №* /по нотариален акт бул.“* *“ №*/, с идентификатор
72624.625.975 по кадастралната карта на гр.Добрич с площ 308 кв.м, ведно с
построената в него сграда с идентификатор 72624.625.975.1 по кадастралната
карта с площ 196 кв.м-кафе-аперитив на един етаж с площ по документ за
собственост 173 кв.м ведно с изба с площ 113,24 кв.м; апартамент №8 с адрес
гр.Д.,пл.“*“ №*,вх.*,ет.*- самостоятелен обект с идентификатор
72624.625.142.1.59 по кадастралната карта ведно с избено помещение №10 с
площ от 5,84 кв.м, както и 0,73109 % ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор 72624.625.142 по
кадастралната карта; както и цялото притежавано от нея по време на смъртта
1
недвижимо и движимо имущество/, поради това, че към момента на
изповядване на едностранния акт същата не е можела да разбира свойството и
значението на извършеното от нея и с решението Х. И. Р. и Ц. И. Р. В. са
осъдени да заплатят на Р. М. М. сторени в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 8 233,32 лв.
Въззивниците са настоявали, че решението на окръжния съд е
неправилно като постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е
необосновано, като са молили за отмяната му, за уважаване на исковете с
унищожаване на завещанието и за присъждане на сторените по делото
разноски. Навели са оплаквания, че неправилно окръжният съд основал
решението си на повторната СППЕ, която била назначена в противоречие с
правилата на чл.201 от ГПК, представлявала непълно заключение - не
съдържала отговор на всички въпроси, относими към предмета на спора и
била необоснована, като в същото време съдът не възприел пълното и
обективно заключение на вещите лица по първоначалната експертиза,
приемайки го за необосновано. Даденото от вещите лица заключение по
повторната експертиза било в противоречие с медицинската документация,
като голяма част от представената такава изобщо не била коментирана от
вещите лица и заключението им било аргументирано с данните от оспорената
консултация на психиатър Н. от 05.07.2010 г., която била с недостоверна дата
и противоречала на друго мнение на същия експерт, а заключението
недопустимо се базирало на показания на свидетели и обяснения на ищците в
други производства. Заключението на вещите лица по повторната експертиза
в частта за началната дата на деменцията на Й. Р. като 2013 -2014 г.
противоречало на установеното с влязло в сила решение по гр.д. № 147/2017
г. на ОС-Добрич, че през 2014 г. жената е страдала от заболяване и не е
можела да ръководи постъпките си, както и противоречало на заключението
на други шест експерти, преглеждали завещателката. Съставът на вещите
лица по повторното заключение бил определен от съда по начин, който
пораждал съмнения в безпристрастността им, тъй като след отвода на 15
вещи лица, без да бъде изчерпана възможността от списъка на вещите лица
към ОС Варна, съдът се насочил към списък с вещи лица в Силистра и Русе,
като едно от вещите лица било заменено с друго без писмена молба по
делото. Окръжният съд назначил повторното заключение без да е изразил
становище какви недостатъци на първоначалното е констатирал, поради което
повторното заключение било допуснато в нарушение на процесуалните
правила и съдът не следвало да се позове на него в решението. Предвид
противоречията между двете експертизи и оспорването на повторната, са
заявили искане за назначаване на повторно заключение в разширен и
различен състав от изслушаните по делото две такива, което съдът не
допуснал и така не изяснил коя от констатациите на експертите е вярна и
нарушил правото на защита и принципа за равенство на страните. Позовано
на това като процесуално нарушение и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК са поискали
2
назначаване на вещи лица- психиатри, които да отговорят на поставените им
задачи. Сочили са още, че съдът: не обосновал и изводите си по оспорванията
на психолого — психиатричните консултации от 23.04.2010 г. и 05.07.2010 г.,
не обсъдил (приел ги за заинтересовани) свидетелските показания на св. Б., а
като достоверни напълно кредитирал тези на св. Н. без да изрази становище
по направените срещу тях възражения; превратно възприел данните в
медицинската документация от ортопедичното отделение; не взел предвид и
влязлото в сила решение, с което е бил уважен иск по чл. 31, ал.1 ЗЗД за
унищожение на договора за дарение на единия от процесните имоти; не отчел
напредналата възраст на завещателката към момента на завещанието;
направил погрешни изводи при обсъждането на саморъчното завещание от
02.07.2010 г. и вследствие на всичко това достигнал до погрешни фактически
и от там и до погрешни правни такива за неоснователност на предявения иск.
Въззиваемият Р. М. М., чрез адв. С.И., е подал писмен отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни съображения по
всяко от оплакванията и с доводи за правилността на обжалваното решение е
молил за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските. По
съображения за липсата на предпоставките на чл. 266, ал.3 ГПК се е
противопоставил на искането за допускане на нова повторна СППЕ.
С определение № 637/01.12.2023 г. съдът се е произнесъл по исканията
по доказателствата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и
отговора, а въззивниците са представили писмени бележки. Никоя от
страните не е възразила по см. на чл. 78, ал.5 ГПК срещу размера на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с
оглед наведените оплаквания установи следното:
Предявеният пред Добричкия окръжен съд от Х. И. Р. и Ц. И. Р. срещу
Р. М. М. иск е по чл.43 ал. 1 б.“а“ от ЗН за унищожаване на нотариално
завещание от 05.07.2010 г., №2, т.1, рег.№4739, д.№*/2010 г. по описа на
нотариуса Р. Г. с район на действие ДРС, с което Й. Х. Р., б.ж. на гр.Добрич
(наследодателка на ищците) е завещала на ответника Р. М. М. своето
имущество, поради това, че към момента на изповядване на едностранния акт
същата не е можела да разбира свойството и значението на извършеното от
нея, поради заболяване от съдова деменция. Твърдяли са, че към 05.07.2010 г.
завещателката била на * години, като още преди тази дата поведението
значително се променило и се характеризирало с неспособност да разпознава
лица от най-близкото обкръжение, с рязка промяна в настроенията,
неосъзнатост и неадекватност, невъзможност за формиране на ясна воля,
халюцинации, провеждане на разговори с починали, смяна на деня и нощта.
При извършване на горното едностранно волеизявление завещателката не
3
разбирала свойството и значението на извършеното от нея и не можела да
ръководи постъпките си, поради което са настоявали за унищожаването му.
Ответникът е оспорил иска по съображения, че завещателката към
момента на съставяне на завещанието не е страдала от заболяване и е била
способна да разбира и ръководи действията си.
Установено е от доказателствата по делото, а и страните не спорят по
следните факти: Ищците Х. И. Р. и Ц. И. Р. са единствените живи наследници
на Й. Х. Р., б.ж.на гр.Д., починала на * г. и те са низходящи на брат й Ив. Х.
Р., починал преди наследодателката през * г. Й. Х. Р. нямала свои деца,
живеела сама, грижела се за имуществото си, като отдавала под наем, заедно
с настоящите ищци съсобствен с тях недвижим имот в гр.Добрич,
представляващ кафе-аперитив. От края на 2008 г. наемният договор бил
сключван с дружеството на ответника Р. М. М.. Възрастната жена се
сприятелила с М. и от края на 2009 г. последният започнал да помага в
ежедневните работи, да оказва съдействие, включително във връзка с
оперирането на очите през същата година и в последващия период. На
05.07.2010 г., с нотариално завещание №2,т.1,рег.№4739,д.№*/2010г. на
нотариус Р.Г., Й. Х. Р. /Р./ завещала на Р. М. М. (настоящ ответник)
собствените си недвижими имоти, които ще останат след смъртта : -6/10
ид.ч. от дворно място с площ от 290 кв.м., с административен адрес: гр. Д.,
бул.“* *“ №* /по нотариален акт бул.“* *“ №*/, с идентификатор
72624.625.975 по кадастралната карта на гр.Добрич с площ 308 кв.м, ведно с
построената в него сграда с идентификатор 72624.625.975.1 по кадастралната
карта с площ 196 кв.м- кафе-аперитив на един етаж с площ по документ за
собственост 173 кв.м. ведно с изба с площ 113,24 кв.м.; -апартамент №8, с
адрес: гр.Д., пл.“*“ №*,вх.*,ет.*- самостоятелен обект с идентификатор
72624.625.142.1.59 по кадастралната карта ведно с избено помещение №10 с
площ от 5,84 кв.м,както и 0,73109 % ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор 72624.625.142 по
кадастралната карта, както и цялото притежавано от нея по време на смъртта
й недвижимо и движимо имущество. Към датата на съставяне на завещанието,
Й. Х. Р. е била на * години и не е била поставена под пълно или ограничено
запрещение. Три дни преди датата на нотариалното завещание, на 02.07.2010
г. жената е съставила в полза на ответника и саморъчно завещание, чието
авторство (написано и подписано от същата) след оспорването му от ищците,
е доказано със заключението по приетата пред окръжния съд съдебно-
графологична експертиза. Установено е също така по делото, че на 10.09.2013
г. Р. е подписала декларация, с която отменила всички саморъчни
завещателни разпореждания, които е направила в полза на племенниците си
Х. и Ц. Р.и, както и всички такива, направени и предхождащи завещателните
разпореждания от 05.07.2010 г. и посочила, че желае да бъдат изпълнени само
тези, обективирани в нотариалния акт 20, том.1 от 05.07.2010 г. На 16.06.2014
г., с нотариален акт № 160,т.1,рег.№1803, д.№ */16.06.2014 г. на нотариус Юл.
Д.-К., Й. Р. дарила на Р. М. същите 6/10 ид.ч. от дворното място в гр. Д.,
4
бул.“* *“ №* с идентификатор 72624.625.975 по кадастралната карта на
гр.Добрич и от построената в него сграда с идентификатор 72624.625.975.1 по
кадастралната карта, представляваща кафе-аперитив (предмет и на
нотариалното завещание от 2010 г.), като с влязло в сила решение №
74/09.03.2020 г. по гр.д.№147/2017 г. на ДОС, договорът за дарение е
унищожен на осн. 31, ал.1 ЗЗД поради невъзможността на дарителката към
този момент да разбира или да ръководи действията си. С влязло на
21.03.2018 г. в сила решение №42/01.03.2018 г. по гр.д.№575/2018 г. на ДОС,
на осн. чл. 5, ал.1 ЗЛС, Й. Р. е поставена под пълно запрещение, предвид
установеното, че същата страда от смесена корова и подкорова деменция и
настъпилата социална деградация и невъзможност за самостоятелно
съществуване. Настоящите ищци са назначени за нейни настойник и
зам.настойник. Предвид така установеното, следва да се приеме, че от
16.06.2014 г. (унищоженият на осн. чл. 31, ал.1 ЗЗД договор за дарение)
завещателката е страдала от деменция и не е могла да разбира или да
ръководи действията си.
Съгласно чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН, завещателното разпореждане е
унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му
не е било способно да завещава, а съгласно чл. 13 от ЗН, способно да
завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под
пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.
Неспособни да действуват разумно са лицата, които не са поставени под
запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина, са в
състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум
и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е
трайно или кратковременно, е без значение. Важното е да е съществувало по
времето на извършване на завещанието. Необходими са две кумулативни
предпоставки: първата /медицинска/ - наличие на заболяване, което може да
пречи на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си и втора /правна/ - това заболяване да е единствената
причина, която препятства това лице да формира мотивирана воля, че
извършваната сделка "завещание" означава разпореждане с цялото имущество
/като съзнава какво се включва в това имущество/ в полза на конкретен
правен субект и че тази сделка ще произведе действие след смъртта на
завещателя. Завещателната дееспособност трябва да съществува към момента
на изразяване на волята на завещателя, в случая към момента на изготвяне на
нотариалното завещание като недееспособността, която предхожда или
следва съставянето и подписването на завещанието, е ирелевантна.
В случая завещанието е от 05.07.2010 г., което е и релевантния момент
за преценката относно възможността на завещателката да действа разумно,
като за устантовяване на този факт са разпитани свидетели, събрана е
медицинска документация и са изслушани две експертизи на специалисти
психиатри и психолози.
5
Свидетелите М. Д. В. и Д. М. В., са съответно син и съпруг на ищцата Ц.
И. Р.а и дори без оценка за тяхна евентуална заинтересованост от изхода на
спора, показанията им не сочат конкретни данни за влошено психическо
състояние на завещателката в релевантния период. Свидетелят М. Д. В. е
виждал много рядко завещателката, няма впечатления от ежедневието й,
показанията му не са конкретни за пряко възприети факти с точна година и
период или представляват собствени изводи без опора в конкретни факти -
така, че: завещателката още през периода 2000-2006 г. показвала признаци на
дезориентация и безпричинна смяна на настроенията и неадекватни реакции,
обосновано с това, че при случайна среща с нея в центъра на града тя казала,
че отива на пазара, но след това тръгнала в друга посока или това, че по време
на роднински срещи внезапно млъквала, сменяла настроението си и питала
какво прави там и защо е там. Свидетелят знае, че до счупването на крака й
(м.9.2010 г.), Й. живеела самостоятелно без нужда от обгрижване, излизала и
на близки разстояния, сама си пазарувала. Свидетелят Д. М. В. също не изнася
конкретни данни и не борави с точни периоди, като извод за неадекватно
поведение на Й. Р. извел от това, че след като през 2005-2006 г. правил
ремонт на кухнята й и поставил подово отопление, Р.а първоначално била
много доволна, но няколко дни след това поискала отоплението да бъде
спряно, защото „не било изгодно за пенсионер да плаща такъв ток“. Това
поведение на жената изобщо не е признак на негативни психически процеси
(а напротив, съвсем адекватно след преценка, че подовото отопление ще
струва скъпо) и не може да обоснове извод за наличие на дементни процеси.
За другия случай, за който свидетелят говори като породил у него
впечатление, че жената е дезориентирана и неадекватна е след като Й. Р.и си
счупила крака (есента на 2010 г.) и била на легло у тях, имало теч от банята й
към апартамента на долния етаж, който тя отричала и настоявала, че е от по-
горния етаж. Докато той работел по ремонта в банята, тя питала жената, която
я обгрижва „тоз какво прави там в банята, какво чука, трака“ и „тоз кой е“ и
от това свидетелят направил извод, че жената не го познала. Сочи, (без
конкретна дата и период), че след този случай още веднъж, Й. не го познала, а
питала обгрижващата я жена за него. Свидетелят не знае за случай,
завещателката да не е разпознала други хора. Така изнесеното от този
свидетел изобщо не може да обоснове извод за влошено ментално здраве на
жената, която инцидентно и рядко е виждала свидетеля, а по това време е
била и на легло, със счупен крак и болки.
От друга страна, ценни са показанията на свидетеля М. Д. Я. - без
родство със страните по делото и незаинтересован от изхода на спора, който
изнася конкретни факти, почиващи на собствените му, непосредствени
впечатления от поведението и външния вид на завещателката в периода на
съставяне на завещането (в началото на м. 7.2010 г.) и след това през 2013 г.,
като показанията на този свидетел са детайлни, последователни, ясни
(обстановка, година, период) и кореспондират на събраните писмени
доказателства (изготвеното саморъчно завещание от 02.07.2010 г.,
6
нотариалното завещание – на 05.07.2010 г. и декларацията от 10.09.2013 г.),
поради което и съдът напълно ги кредитира. Свидетелят е адвокат, с кантора
в непосредствена близост до дома на завещателката, който консултирал
същата по правни въпроси, свързани с разпореждане с имот. Според св. Я.,
жената се обадила в кантората му, тъй като познавала баща му – също
адвокат, но не знаела, че той е починал. Първият път, по нейно настояване я
посетил у дома й, защото понакуцвала. Жената му споделила, че има
проблеми със своите племенници, които я притискали и едва ли не
принуждавали да им прехвърли свой имот. Изразила разочарованието си от
тях, че те не полагат никакви грижи за нея и в същото време - задоволството
си от Р. М., който бил наемател на имота й се грижел за нея. Споделила, че
той е човекът, който й носи лекарства, води я на лекар, подпомага я в
ежедневния живот на възрастен човек. Жената заявила, че възнамерява да
остави имота си на Р., тъй като той се грижел за нея, но не искала да му го
оставя приживе и питала за вариантите, за да бъде гарантирано, че тя като му
остави имота, той ще продължи да се грижи за нея. Свидетелят предложил
няколко варианта, като първо - прехвърляне срещу задължение за гледане и
издръжка, като обяснил на жената, че при неизпълнение тя ще може да
развали договора по съдебен ред. Направило му впечатление, че тя била доста
ориентирана, защото като обяснявал това, тя казала, че имотът й вече няма да
бъде неин, защото го прехвърля и изрично заявила, че иска до смъртта й
имотът да бъде неин. Така стигнали до варианта за завещание, обсъдили го и
жената казала, че ще помисли. Няколко дни по-късно се обадила и отишла в
офиса на свидетеля, като му показала един текст на саморъчно завещание,
което отговаряло на изискуемото по закон съдържание. След като обсъдили,
обаче възможностите за съхранението му и тези за оспорването му (Й. питала
дали могат племенниците да развалят това завещание и искала да има
някакви гаранции), тя стигнала до извод за изготвяне на нотариално
завещание. Такова било изготвено няколко дни по-късно със съдействието на
свидетеля. Към този момент, впечатленията на свидетеля за Й. Р. са за
възрастна дама на около * години, но в много добър външен вид, като
„типична градска дама.“ Жената била поддържана, „говорела изключително
интелигентно и начетено и било очевидно, че е човек с висока степен на
интелигентност.“ Свидетелят е посочил, че разговорът бил изключително
пълноценен, тя задавала много адекватни въпроси и то най-вече свързани с
вида на сделката, за да запази собствеността на имота до смъртта си. Това я
интересувало и тя много добре разбрала какви са разликите между завещание
и договор за изддръжка и гледане и категорично се насочила към завещание.
Две-три години след това, Й. Р. отново потърсила свидетеля за правен съвет
във връзка с изготвени от нея, под влияние на племенниците й последващи
завещания (така споделила Р.а пред свидетеля). Тогава била изготвена от
свидетеля и подписана от Й. Р. и декларацията, с която тя отменила
неподдържаните от нея завещания. Към този момент, според посоченото от
свидетеля Я., жената била видимо поостаряла, но все още така имала доста
7
добро ментално излъчване.
Свидетелката Ел. Е. М. е изнесла пред съда, че имали почти ежедневни
срещи с Й. след операцията й на очите 2009 г. и след това през цялата 2010 г.
Свидетелката тогава не била на работа и двете ходели на разходки, Й. си
плащала кабелната телевизия, минавали през пазара и тя пазарувала от там.
Преди операцията, Й. сама ходела да си плаща сметките, данъците, ходела до
банката. Според свидетелката, жената постоянно четяла книги и решавала
кръстословици, включително и след операцията на очите, като тогава си
помагала с лупа. Й. винаги била с добре поддържана прическа и педикюр,
които ѝ правели вкъщи. Според М., не можело да се каже, че Р.а си е загубила
ума. Въпреки, че тази свидетелка е дългогодишен работник на ответника в
наетия имот, съдът няма основание да се съмнява в достоверността на
изнесеното от нея, тъй като то е в синхрон с показанията на свидетеля Я. за
интелектуалните възможности на жената в този период (да чете, да пише, да
води разговори, да се грижи за работите си).
От събраната по делото медицинска документация се установява
следното: Според медицинското заключение на Очна клиника „С. П.“-
гр.Варна, през септември 2009 г. Й. Р. е била диагностицирана с катаракта на
двете очи като не е спорно, че тя е претърпяла операция и е загубила зрението
на едното око, а на другото - зрението е било редуцирано, като свидетелските
показания (така всички свидетели) и писмените доказателства (саморъчно
завещание на 02.07.2010 г.) сочат, че завещателката в периода след
операцията не е била сляпа и е можела да чете и пише (помагала си с лупа
според св. М.). Според следващите медицински документи - амбулаторни
листове №858/30.03.2010 г., №7060/29.12.2010 г. и №513/27.01.2011 г., Й. Р. е
страдала от стенокардия, хипертонична болест на сърцето и синдром на
вертебробазиларната артериална система, а според анамнезите, снети по
нейни данни, тя е заявила оплаквания от виене на свят, замаяност,
причерняване, главоболие, лесна умора при физически усилия, като няма
такива, относими с психическото състояние. В следващата епикриза от
престоя на Р.а в МБАЛ-Д. в периода 24.08.2010 г.-13.09.2010 г. по повод
счупването на крака , е отразено, че тя е в задоволително общо състояние,
контактна и адекватна, като заради нейни оплаквания са проведени консулти
с кардиолог и невролог. В тези медицински документи също няма
констатирани от специалистите симптоми на съдова деменция, като такава
диагноза е поставена много по-късно - в амбулаторен лист №3733/19.07.2016
г. Следва да бъде отчетено също, че данните за проведени прегледи с
медицински специалисти през 2010 г. и 2011 г. сочат на критично отношение
на Й. Р. към здравословното състояние и са опора за извода, че същата към
този период е била адекватен и ориентиран за здравословното си състояние
човек. В този смисъл неоснователни са оплакванията на въззивниците за
превратно възприемане от първата инстанция на данните в медицинската
документация от ортопедичното отделение.
Следва да бъде посочено, че прегледът на завещателката през 2016 г. и
8
поставената за пръв път диагноза „деменция при болест на А. с късно
начало“ е на психиатъра д-р Ж. Н.. При разпита в качеството на свидетел по
делото, същата е потвърдила и извършен от нея в деня на нотариалното
завещание (на 05.07.2010 г.) преглед на завещателката в дома , при който
преглед е установила, че Й. Р. е с леко когнитивно разстройство-леко
забавена психомоторика поради напредналата възраст, изразяваща се в
мудност, но е подредена и спокойна, с добър словесен контакт, без страдаща
ориентация, емоционално съответна, с правилен мисловен процес без
разстройства по структура и съдържание, като леките промени по органичен
тип са физиологични и не пречат да защитава интересите си. Пояснила е, че
началните когнитивни промени към момента на този преглед са обичайни,
физиалогични, възрастово определени, имайки предвид възрастта на жената в
този момент (86 г.). В случая, независимо, че документът от 05.07.2010 г. не
носи достоверна дата, няма твърдения от ищците за по-ранното му съставяне,
а евентуалното му съставяне след периода на завещанието няма значение за
изводите. Свидетелката д-р Н. е потвърдила и диагнозата на завещателката
към 2016 г., когато е прегледала същата и констатирала наличието вече на
тежък когнитивен дефицит, като е уточнила, че посочената в анамнезата на
амбулаторния лист седемгодишна давност на заболяването е снета по данни
на придружаващото Й. Р. лице, т.е. от близките , и не почива на конкретна
медицинска документация към този момент. Предвид тези обяснения на
свидетелката, неоснователно е оплакването на въззивниците за противоречие
между двете мнения на същия лекар, дадени в различни периоди.
Според твърденията на ищците, медицински данни за съдова деменция
и нарушения в психологическия статус у завещателката били налични още
към края на 2009 г., като в тази насока са се позовали на частна психолого-
психиатрична консултация от 23.04.2010 г., изготвена от д-р Л. С. К.-
психиатър и Л. Ст. Б.-магистър-психолог, експерти при СГС от гр.София, в
която след преглед в гр.София е дадено заключение, че Й. Р. не боледува от
психично заболяване и не е диспансеризирана в психиатричните служби в
страната; че има видима интелектуална редукция по органичен тип, която
определя болестно поведението ; че не може да се ориентира правилно във
фактическата обстановка и е с понижена критичност и намалена способност
за съждения относно своето положение, собствените преживявания, планове и
постъпки и по отношение на обкръжаващите явления; че е волево
неустойчива до степен, позволяваща влияние и внушение. Посочена е
напреднала фаза на интелектуален упадък. Предвид оспорването от ответника
на верността, съдържанието, датата, мястото на извършване на консултацията
(в кабинета на Л. Б. в гр.София) и предвид характера на документа като
частен свидетелстващ такъв, ищците следва да докажат достоверността на
датата, мястото на съставяне и истинността на съдържанието , което те не са
сторили. Този документ не е с нотариална заверка, не е депозиран пред друг
орган и не е възпроизведен в официален документ в близък до датата на
нотариалното завещание период, а показанията на единия от съставителите
9
му Л. Б. от разпита като свидетел, че преглед е бил извършен в кабинета в
гр.София на посочената дата и било установено описаното състояние на
възрастната жена, като заинтересовани и неподкрепени от никакви други
доказателства, включително и от медицински документи в този период, не
могат да бъдат кредитирани. Напротив, в заключението от самата
консултация, възрастта на Й. Р., при правилно изписан ЕГН, е посочена като *
години, при положение, че към 23.04.2010 г. жената е била на * години (т.е.
посочването е за възраст след 7 години). Липсват убедителни доказателства,
че към посочената дата, Й. Р. е била в гр.София, че е преглеждана в кабинета
на Л. Б., като непотвърдена е и констатацията за отразено при прегледа
психиатрично състояние на подписалия се в същата психиатър д-р Л. С. К. (от
компетентността на която биха били изводи за дементни отклонения), която
не е свидетелствала за тези факти по делото. По тези съображения,
твърденията за извършен преглед на завещателката на 23.04.2010 г. и за
наличие на деметни процеси у нея към тази дата, базирано на обсъдената
частна консултация, е недоказано. Затова и констатациите в този частен
документ не могат да бъдат ползвани като данни и база за изводи за
здравословното състояние на завещателката през 2010 г. при изготвяне на
допуснатата по делото комплексна посмъртна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологическа експертиза.
По делото са изготвени две – първоначална, а след оспорването й като
необоснована - и повторна КСППЕ с вещи лица психиатър и психолог. След
оспорване на повторната експертиза от ищците, не са били налице
основанията по чл. 201 от ГПК за назначаване на нова следваща експертиза от
съда, тъй като същата е била пълна, ясна, обоснована и изготвена от
специалисти в изследваната област. Възраженията във въззивната жалба за
съмнения в безпристрастността на експертите предвид, че същите са от
списъци на вещи лица от различен съдебен район са неоснователни, тъй като
задължение да изчерпи всички вещи лица от съответния списък преди да
назначи вещо лице от друг съдебен район съдът няма, а в случая са налице и
изключително голям брой самоотводи на назначените вещи лица, което е
причина за назначаване на вещи лица от списъци на други съдебни райони.
Нито различните заключения на вещите лица по двете експертизи
(първоначална и повторна), нито простото им оспорване от страните
задължава съда да назначи следваща експертиза в разширен състав и това не
са предпоставки за назначаване на такава от съда съгласно разпоредбите на
чл. 201 ГПК, поради което и окръжният съд не е допуснал процесуално
нарушение като не е допуснал нова експертиза, след оспорване на повторната
такава от ищците при липса на необоснованост и съмнение за правилността
на същата. От друга страна, в съответствие с разпоредбата на чл. 201 ГПК и
при констатациите за необоснованост на първото заключение предвид
използвания от вещите лица неприет като доказателства по делото материал
(изрично изложени са мотиви от окръжния съд в определението му за
назначаване на повторната експертиза), окръжният съд е възложил
10
повторното заключение. Затова и тези оплаквания за процесуални нарушения
са неоснователни. Следва да бъде посочено също, че в съответствие с чл. 202
ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го
обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Заключението на експертите по първоначалната експертиза е
аргументирано с данните в оспорената частна консултация с недостоверна
дата от 23.04.2010 г. (обсъдена по-горе) и е базирано на обясненията на
ищците в други производства досежно фактите за началото на дементните
процеси у завещателката, което е недопустимо. Освен това, при изготвянето
му вещите лица са взели предвид и анамнезите на завещателката, снети по
данни на настоящите ищци и не са обосновали заключението си за началото
на болестния процес с медицинските документи от специалисти. Предвид
това, като необосновано, съдът не кредитира това заключение.
Съдът възприема и кредитира напълно заключението на вещите лица по
повторната СППЕ, които са изследвали детайлно цялата събрана по делото
медицинска документация от релевантния период и след задълбочен анализ
на всички диагнози, проведено лечение и отразени оплаквания на самата
завещателка, са отговорили, че към дата 05.07.2010 г. Й. Р. не е страдала от
заболяване, което да нарушава възможността да взема решения и да разбира
свойството и значението на действията си; могла е да ръководи постъпките си
и разумно да защитава интересите си; както и че вероятната давност на
деменцията е 2013/2014 г. с постепенно прогресиране на
интелектуалномнестичен упадък и нарушаване на цялостното психично
функциониране. Вещите лица са установили, че в медицинската
документация няма отразени данни за наличие на дементна симптоматика при
Й. Р.. Преди процесната дата тя е страдала от старческа катаракта, по повод
на която е била оперирана през 2009 г. Март 2010 г. от невролог е
констатиран „Синдром на вертебробазиларната артериална система“ с
придружаващи заболявания „Хипертонична болест; „Стенокардия“.
Неврологът не е констатирал диагностични критерии за развитие на
деменция, не е констатирана и симптоматика или неадекватно поведение,
налагащи консулт с психиатър и корекция на поведението с психотропни
средства, а диагностиката на деменция е от компетенциите на невролог и
психиатър. На 24.08.2010 г., Й. Р. е хоспитализирана по повод на счупването в
крака, като в епикризата не са описани придружаващи забоявания.
Консултантът кардиолог, на 25.08.2010 г. не потвърждава диагнозата
„Хипертонична болест; „Стенокардия“, а констатира негативни Т-вълни в
прекордиалните отвеждания, което е белег на миокардна исхемия, като това
няма отношение в конкретния случай към възможността на Й. Р. да разбира и
ръководи по разумни подбуди постъпките си. Неврологът консултант от
26.08.2010 г. е посочил, че „в момента няма данни за остра мозъчно-съдова
болест“ и не е препоръчал никаква терапия. Следоперативният период след
счупването на крака е бил спокоен, като не е изискван консулт с психиатър
поради липса на необходимост от това. В терапията няма седатива, каквито
11
обичайно се прилагат при съдов делир (т.е. при възрастни хора, които са
объркани в ранния следоперативен период). Няма предписани медикаменти
за лечение на МСБ или деменция и в останалите два амбулаторни листа,
цитирани по-горе. В амбулаторен лист №858/30.03.2010 г. се сочи изписан
луцетам и кавинтон форте, които са профилактични дози при МСБ, но в
случая са изписани превантивно поради липса на отчетени симптоми за МСБ.
Според експертите, медицинските документи сочат, че към месец юли 2010
г., респ. в периода 2010-2011 г., завещателката Й. Р. няма констатирани от
специалистите симптоми на съдова деменция. Не са констатирани значими
обективни нарушения на когнитивните функции и психотична
психопатологична симптоматика, нито е описан някакъв мозъчно-съдов
инцидент. Вещите лица по повторната КСППЕ са заключили, че диагноза
„съдова деменция“ е поставена едва в амбулаторен лист №3733/19.07.2016 г.
Според тях, посоченото по анамнеза на близките , че състоянието на
обърканост и невъзможност да се справя сама е от няколко години означава,
че се касае за общоприет в практиката период от 2-3 години преди това.
Тогава Й. Р. е насочена за консулт с психиатър и е издаден амбулаторен лист
№635/21.07.2016 г., в който е вписана диагнозата деменция. В съдебно
заседание, вещите лица са подчертали още, че при изготвяне на посмъртна
СППЕ важни са саморъчно изписаните документи, като в случая
заключението се подкрепя и от факта на изписването на саморъчното
завещание на Й. Р. с обемен текст, неелементарно съдържание и с достатъчна
сложност на изказа, с подреден почерк, без проблеми в правопис и стил на
изразяване, който според вещото лице Р. (изразено в съдебно заседание на
24.04.2023 г.) очевидно не може да бъде изписан без грешки, добавки и
зачерквания от лице с тежки интелектуални нарушения вследствие съдова
деменция, а е написано от адекватен човек.
Заключението на вещите по повторната СППЕ е изготвено от
специалисти в изследваната област, то е пълно, ясно, изчерпателно и
обосновано, включително с разясненията и отговорите на експертите в
съдебно заседание, подкрепя се от писмените доказателства по делото, вкл.
медицинската документация и кореспондира с изводите на съда от
обсъдените свидетелски показания, поради което съдът напълно го
кредитира. Оплакванията на въззивниците срещу кредитирането на същото са
неоснователни. Заключението по повторната СППЕ не е в противоречие с
медицинската документация, а в синхрон със същата – тази, събрана в
кориците на делото. Установената от експертите начална дата на деменцията
на Й. Р. като 2013 -2014 г. не противоречи на установеното с влязло в сила
решение по гр.д. № 147/2017 г. на ОС - Добрич, че през 2014 г. жената е
страдала от заболяване и не е можела да ръководи постъпките си, предвид, че
заключението сочи предходен на установения по посоченото дело период,
като завещанието е направено в още по-ранен период – 2010 г., който е и
релевантния за изводите по делото. Оплакването за противоречие на това
заключение със заключението на други шест експерти, преглеждали
12
завещателката е неоснователно, тъй като заключенията на експертизите по
другите дела не могат да се ползват като доказателство по настоящото, а
въпросът за началото на дементния процес у Й. Р. по тях е бил изследван към
други релевантни периоди, съответно към датата на оспорения договор от
2014 г. и с оглед състоянието на жената към датата на поставянето й под
запрещение през 2018 г. Напредналата възраст на завещателката сама по себе
си не е основание за унищожаване на завещанието, а само в случай, че лицето
по време на съставяне на завещанието не е било способно да завещава, поради
което и оплакването, че напредналата възраст на завещателката не е
съобразена от окръжния съд е неоснователно.
Предвид изложено се налага извода, че към датата на съставяне на
оспорваното нотариално завещание – 05.07.2010 г., завещателката не е
страдала от деменция, както и че тя е била способна към тази дата да действа
разумно. В случая не са налице предпоставките на чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН и
предявеният иск за унищожаване на нотариалното завещание е
неоснователен.
До този извод е достигнал в решението си и окръжният съд, поради
което решението му е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, не се налага промяна в присъдените разноски
от първата инстанция, а за настоящата - на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Х. И. Р. и
Ц. И. Р. следва да заплатят на Р. М. М. сторените от последния разноски,
представляващи платено по договор за правна защита и съдействие от
26.01.20254 г. адвокатско възнаграждение от 500 лв. за въззивното
производство по приложен списък по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007/07.07.2023 г., постановено по
гр.д. № 257/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. И. Р. с ЕГН ********** от гр.С., жк „* *“, бл.*, ап.* и Ц.
И. Р. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“*“ №*,ап.* да заплатят на Р. М. М. с ЕГН
********** от гр.Д., ул.“* *“ №*, ет.*, ап.* сумата от 500 лв., представляваща
сторените от последния разноски за адвакотска защита във въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14