Р Е Ш Е Н И Е
№ 301/22.2.2022г.
Град Пловдив, 22.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Николай Стоянов
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3261 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ срещу решение № 1924
от 08.11.2021 г., постановено по а.н.д. № 3712 по описа на Пловдивския районен
съд за 2021 година, с което е отменено наказателно постановление №
20-1030-008444 от 24.08.2020 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, в частта, с която на М.Р.Т., ЕГН **********,***, на
основание чл.175, ал.5 ЗДвП са наложени административно наказание глоба в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл.6, т.2 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния
закон. Твърди, че не са налице пороци в административното производство, които
да ограничават правото на защита на нарушителя. Иска се отмяна на обжалваното
решение и потвърждаване на наказателното постановление в обжалваната част.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя се отхвърли,
като се потвърди обжалваното решение като правилно.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се уважи касационната жалба и да
се отмени първоинстанционното решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която обжалваната част на решението
е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради
следните съображения:
За да отмени частично
наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН и наказателното
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, издадени са от
компетентни органи, но при издаване на наказателното постановление в частта за
извършено нарушение по чл.6, т.2 ЗДвП са допуснати съществени процесуални
нарушения, което го прави незаконосъобразно. Въз основа на преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е направил
извод, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата и място
жалбоподателят наистина не е изпълнил разпореждането на контролен орган, но
неправилно деянието е било възведено под общата разпоредба на чл.6, т.2 ЗДвП
вместо да бъде квалифицирано по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, която норма съдържа в
себе си както правилото за поведение, така и санкцията при неговото нарушаване.
Некоректното посочване на нарушените законови разпоредби според районния съд
представлява нарушение на императивните изисквания на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1,
т.6 ЗАНН от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху
правото на защита на наказаното лице и не могат да бъдат отстранени във въззивната инстанция.
Решението е
неправилно.
Основателно е
възражението на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон.
От една страна, районният съд посочва, че нарушеното правило за поведение е
регламентирано в чл.6 т.2 ЗДвП, съгласно който участниците в движението
изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните
знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. От друга страна, счита, че
е налице неправилна квалификация на нарушението.
Цитираната норма
въвежда общото задължение за всички участници в движението да изпълняват с
приоритет преди всички други сигнали, знаци, маркировка и правила разпорежданията
на лицата, регулиращи движението, и категорично в настоящия случай е доказано
неизпълнение на това задължение, което неизпълнение нарушителят не оспорва.
Нормата на чл.175, ал.5 ЗДвП съдържа допълнителни елементи – въведена временна
организация на движението или временна забрана за движение, поради наличие на
първия от които (отново безспорно доказан факт) в настоящия случай е приложена
тази санкционна норма. Затова касационната инстанция намира, че квалификацията
на нарушението не води до заблуда или невъзможност за нарушителя да разбере за
какво административно нарушение е привлечен към административнонаказателна
отговорност или до нарушаване на правото му на защита, т.е., не е налице такова
съществено нарушение административно-производствените правила, което да води до
незаконосъобразност на наказателното постановление само на това основание. Като
е направил противоположния извод, районният съд е допуснал нарушение на
материалния закон, което налага отмяна на съдебното решение.
Касационната
инстанция намира, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на
императивните изискванията на чл.42-44 и чл.57 ЗАНН и на сроковете по чл.34 ЗАНН. Безспорно са доказани нарушението и нарушителя, правната квалификация на
нарушението, както се каза вече, е правилна, правилно е определена санкционната
норма, а наказанията са в абсолютни размери и не изискват индивидуализация от
страна на наказващия орган. Случаят категорично не е маловажен и не е налице
основание за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН, защото нарушението не отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията от същия вид.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден ответника да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1924 от 08.11.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 3712 по описа на Пловдивския районен съд за 2021
година, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-008444
от 24.08.2020 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, в частта, с която на М.Р.Т., ЕГН **********,***, на основание чл.175,
ал.5 ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.6,
т.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА М.Р.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 150 (сто и петдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.