№ 13148
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20251110113703 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие
(ЗЗДН).
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от В.
А. Й., в качеството му на баща и законен представител на детето К. В. Й.,
срещу Л. Д. П..
В молбата и уточнителните такива към нея се сочи, че молителят и
ответницата са в граждански брак от 09.12.2022 г., като от около 6 месеца са
във фактическа раздяла, а от брака си имат едно родено дете К. В. Й.. Твърди
се, че на датата 07.03.2025 г., посочена като конкретна дата на акта на
домашно насилие, около 09:30 ч. сутринта бащата получил известие по
електронната система eZdrave, в която бил регистриран на 12.02.2025 г. като
родител на К. Й., с оглед на това, че майката на детето не му давала никаква
информация за него, разбрал от системата, че била снета анамнеза по данни на
майката - "Предполага се, че детето е приело от 1 до 3 таблетки Стоперан",
което било лекарство за диария изцяло забранено за възрастта на детето.
Мястото на извършване на акта на домашно насилие било жилището на
ответницата. Молителят заявява, че нямал никаква информация за
посещението при лекар и към дата 11.03.2025 г. все още майката не го била
уведомила за здравословното състояние на дъщеря им. Изразено е
притеснение и страх относно здравословното състояние на детето, като се
твърди, че това не било първият инцидент откакто молителят и ответницата
били във фактическа раздяла. Счита се, че средата, в която се отглежда детето,
влияела негативно психически и физически върху нейното здраве. Описани са
1
и събития, предхождащи случилото се на 07.03.2025 г., като е посочено, че на
10.01.2025 г. К. имала регистриран преглед при лекар по повод изгаряния с
домакински препарат "Доместос", за което молителят отново не бил уведомен.
На 04.03.2025 г. молителят пояснява, че завел детето на рутинен преглед,
защото имало лишей по тялото и майката го била уверила, че е водила детето
на лекар, който изписал лечение, но според молителя лечението явно не било
повлияло на детето, а майката не счела за необходимо да заведе детето на
повторна консултация, като било видно, че дъщерята на молителя се
отглеждала в опасна среда. Безспорно в поведението на ответника имало
пълна безотговорност и неглижиране на здравето на детето, като майката го
оставяла без надзор и то се отлгеждало в изключително лоши условия, като не
било и обгрижвано от майка си. Актът на домашно насилие се изразявал в
бездействие на майката, което довело до застрашаване на здравословното
състояние на детето същото да се отрови вследствие на взетите лекарства. Не
се твърди, че ответницата съзнателно е искала да отрови детето, а че същата в
условия на груба небрежност и бездействие била застрашила здравето и
живота му. В безотговорността и бездействието се изразявало психическото
насилие, осъществено от ответницата по отношение на детето.
Иска се издаване на заповед за незабавна защита, както и постановяване на
решение, с което молбата да бъде уважена.
Молбата е допустима и родово подсъдна на настоящия съд, като за
правилното решаване на делото е необходимо разглеждането му в открито
съдебно заседание, поради което същото следва да се насрочи за разглеждане,
като се даде възможност на ответника до първо съдебно заседание
включително, да представи доказателства относно участието или неучастието
си в акта на домашно насилие.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на молбата е по чл. 2 от ЗЗДН.
ПРИ РАЗПРЕДЕЛЯНЕ на доказателствената тежест: На основание чл. 154,
ал. 1 от ГПК, приложим на основание & 1а от ЗР на ЗЗДН, всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Доказателствената тежест в производството по ЗЗДН е върху
молителя, който следва да установи обстоятелствата, на които основава
искането си за защита. В случай на оспорване, ответникът носи тежестта да го
проведе успешно.
2
След като се установи, че са налице условията за допустимост (чл. 9 и чл. 10
ЗЗДН) на подадената молба от молителя, действащ като процесуален
субституент на детето си, с която търси защита от домашно насилие именно за
последното като пострадало лице срещу Л. Д. П. (ответник), съдът счита,
че следва да конституира детето К. В. Й. като страна в настоящото
производство.
Въз основа на изложените в молбите твърдения за осъществени актове на
домашно насилие и по-конретно за реализиран акт на домашно насилие на
датата 07.03.2025 г., настоящият съдебен състав намира, че не са налице данни
за пряка, непосредствена или последваща опасност и/или заплаха за живота и
здравето на пострадалото лице, като освен това изложените и свързаните със
сочения акт на домашно насилие, данни не създават индиция за опасност за
физическото, емоционалното и психическо здраве на пострадалото
лице, поради което не са налице условията на чл. 18 ЗЗДН и молбата за
издаване на заповед за незабавна защита следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
На основание чл.9, ал.4 и ал.5 ЗЗДН съдът служебно ще изиска за страните
справки за съдимост, както и за наложени им мерки по ЗЗДН, а също и
удостоверения дали страните се водят на психиатричен отчет, както и справка
за семейна и/или родствена връзка между тях.
Така мотивиран и на основание чл.12 от ЗЗДН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 9, ал. 2, вр. чл. 8, т. 2 ЗЗДН, К. В. Й., като
страна в производството, в качеството на пострадало лице, действащо чрез
своя баща и законен представител В. А. Й..
ОТЛАГА произнасянето по искането на молителя за допускане до разпит на
един свидетел, при режим на довеждане, за първото по делото открито
съдебно заседание, като УКАЗВА на молителя, че следва да изясни дали
исканият свидетел е очевидец или не.
ДОПУСКА за събиране предствените с молбите документи като писмени
доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане на 29.04.2025 г. от 11:40 часа, за когато
3
да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на ответника да се връчат и препис от молбата, ведно с приложенията, както
и от уточнителните молби, ведно с приложенията им, като му се укаже
задължението по чл.12, ал.1 ЗЗДН да представи и посочи своите доказателства
по делото най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ и компетентната ДСП по местоживеене на детето, с
препис от молбите и приложенията, за изготвяне на становище съгласно чл.
15, ал. 6 ЗЗДт. Становището следва да бъде въз основа на проучване, за това
какво е емоционалното и психическо състояние на детето, има ли данни за
извършено домашно насилие пряко или косвено по отношение на него,
съобразно твърдения акт на домашно насилие, как го възприема в случай, че
такова е имало, по какъв начин му се е отразило (последици), какво е
отношението на детето спрямо ответника. В случай на констатирано насилие
спрямо детето, следва да проведе среща с психолог, който да представи по
делото извършената от него консултация (изследване) и направените
заключения. ДСП следва да осъществи и контакт с всеки от родителите.
УКАЗВА на ДСП да изготви оценка на риска, като я представи по делото.
УКАЗВА на ДСП, че следва да представи по делото социалния доклад и
оценката на риска най-късно една седмица преди датата на съдебното
заседание, като в случай на необходимост от време за пълно проучване и
събиране на съответната информация, ДСП следва да посочи конкретно какъв
срок й е необходим за изготвянето на социалния доклад.
УКАЗВА на страните да съдействат на ДСП за изготвяне на социалния
доклад.
УКАЗВА на ответника, че до датата на съдебното заседание има задължение
да представи доказателства по делото (чл. 12, ал. 1 ЗЗДН).
ДА СЕ ИЗИСКАТ и представят в едноседмичен срок, справки за съдимост
на страните, за наложени мерки по реда на ЗЗДН и удостоверения дали се
водят на психиатричен отчет, както и справка за семейна и/или родствена
връзка между тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за издаване на заповед за незабавна
защита по реда на чл. 18 ЗЗДН, като неоснователна.
Указания за страните:
4
Чл. 40, ал. 1 ГПК - Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Чл. 40, ал. 2 ГПК - Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41, ал. 1 ГПК - Страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат
и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Чл. 41, ал. 2 ГПК - При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези
последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на
първото съобщение.
Препис от определението да се връчи на страните и ДСП.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5