Определение по дело №69888/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28691
Дата: 15 юли 2024 г. (в сила от 15 юли 2024 г.)
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20221110169888
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28691
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110169888 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
В срок е постъпило искане от 10.05.2024 г. от ищеца чрез адв. Д. М. по чл. 248 ГПК за
изменение на Решение № 7490/23.04.2024 г. по гр.д. № 69888/2022 г., СРС, 166 състав в
частта относно присъдените разноски. Поддържа, че по делото не е осъществявана правна
помощ, а към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно
който е представена възмездна правна помощ. Отправя искане до съда да бъде изменено
решението в частта за разноските, като бъде присъдено в полза на ищеца реално
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Ответникът е взел становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, с който заявява, че
неоснователно се твърди, че по делото не е представяна безплатна правна помощ, тъй като
по делото е представен такъв договор. Оспорва да е налице реално плащане на
възнаграждение по приложения договор за правна защита към исковата молба. Счита, че
поведението на ищеца представлява злоупотреба с право.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба от 13.05.2024 г. от ответника *** ООД за
изменението на Решение № 7490/23.04.2024 г. по гр.д. № 69888/2022 г., СРС, 166 състав в
частта на разноските, като бъде отхвърлено искането на адв. М. за присъждане на адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, доколкото по делото е
приложен и договор за заплатено възнаграждение следователно е опровергана материалната
затрудненост на ищеца. Изтъква, че делото е заведено при условията на злоупотреба с право,
доколкото са заверени три дела с идентично съдържание – 69886/22, 69888/22 и 1547/23.
В писмен отговор, ищецът заявява, че по делото не е представяна безплатна адвокатска
помощ, а е приложен договор за правна защита, с която реално е заплатен адвокатски
хонорар по 500 лева на иск. Моли да бъде оставена без уважение молбата на *** ООД.
Съдът по направените искания по чл. 248 ГПК намира следното:
По молбата по чл. 248 ГПК, подадена на 10.05.2024 г. от ищеца:
1
Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК и е допустима, подадена от легитимирано
лице.
По същество, настоящият състав намира следното: Действително по делото са
представени от ищеца два договора за правна защита : един сключен с адв. З. за реално
заплатена сума от 1000 лева при подписване на договора и втори, сключен с адв. М. за
осъществяване на безплатна правна помощ на осн . чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Изрично обаче адв.
М. в молбата по чл. 248 ГПК заявява, че по делото не е осъществявана безплатна правна
помощ, а е налице реално заплащане на адвокатско възнаграждение. Следователно е налице
признание от адвокат М., че не е осъществявал безплатна правна помощ. Видно от договора
за правна помощ, сключен между адв. З. и ищеца е реално заплатена сумата от 1000 лева в
брой. Доводите на ответника *** ООД, че договорът е подписан саморъчно от едната страна
и с квалифициран електронен подпис от другата страна, поради което не се установява
плащане в брой, тъй като е необходимо страните да са на едно и също място не опровергава
извода, че сумата е платена в брой. Договорът служи за разписка, че сумата е платена и
представлява доказателство за това. От значение е постигнатото съгласие. Основателно
обаче се явява възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Предмет на делото са кумулативно предявени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД и
иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но те са в защита на един интерес. Наред с горното, следва да се
съобрази и обстоятелството, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери
на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.
Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се
формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената
работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344
от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от
20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г.
на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/
Ето защо, като взе предвид, че се касае за предявени кумулативно съединени искове в
защита на един интерес, които не се отличават с фактическа и правна сложност, които са
типизирани предвид броя дела, заведени в СРС с такъв предмет, на ищеца следва да се
присъди възнаграждение в размер на 300 лева.
По молбата по чл. 248 ГПК, подадена на 13.05.2024 г. от ответника:
Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК и е допустима, подадена от легитимирано
лице.
Предвид изричното признание на адв. М., че по делото не е осъществявана безплатна
правна помощ, то искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, обективирано в молба от 24.10.2023 г. / на лист 37 от делото/ следва да
бъде оставено без уважение. Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК да бъде отхвърлено
искането на адв. М. за присъждане на възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ следва да бъде уважена, като решението бъде изменено в частта на разноските и
2
искането на адв. М. за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 248 ГПК съдът следва да измени решението си
в частта на присъдените в полза на ответника съгласно мотивната част на настоящото
определение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК Решение № 7490/23.04.2024 г. по гр.д. № 69888/2022 г.,
СРС, 166 състав в частта на разноските, с която „***“ ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *** е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, БУЛСТАТ *** сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на Н. Н. И. в исковото
производство пред СРС, в следния смисъл: ОСЪЖДА *** ООД , ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. *** да заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. *** сумата в размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за един
адвокат пред СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл. 248 ГПК, подадено на 10.05.2024 г. от
ищеца Н. Н. И. за изменение на решението в частта на разноските, като му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за разликата над 300 лева до пълния претендиран размер от 1000
лева.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3