№ 1286
гр. П***, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на д*** и пети ноември през две хиляди д*** и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103516 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 от ГПК – развод по исков ред.
Ищецът В. В. П. е предявил против ответницата С. В. П. иск за
прекратяване на сключения помежду им на *** г. в гр. С*** граждански брак
с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по
въпроса за вината. Не претендира разноски. Изразява готовност за постигане
на споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК. Ангажира писмени и гласни
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С. В. П. чрез назначения от
съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адвокат К. намира
предявения иск за допустим. В съдебно заседание намира искът за
основателен с оглед събраните поделото доказателства и моли да бъде
уважен. Не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в гр. С***,
обл. П***, за което е съставен акт за граждански брак № 0023 от *** г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име С***.
От брака страните нямат ненавършили пълнолетие деца.
Разпитаната по делото свидетелка Й*** В.а П., сестра на ищеца,
установява, че след сключване на брака между страните, те са живели заедно
много кратко време – около 3, 4, 5 години, докато се родят децата им. От
1
повече от 20 години били разделени, като ищецът е напуснал семейството и
заминал за Г***. Ответницата останала с децата в жилището на баща му,
защото нямала къде да отиде и не можела да разчита на родителите си. Тъй
като ищецът изоставил децата и не се грижил за тях, тя го лишила ищеца от
родителски права. Откакто са във фактическа раздяла страните не
поддържали връзка помежду си, не са се търсили, нито някой от тях е правил
опити да се съберат и да заживеят отново заедно. Когато се прибирали в Б***,
също не се търсяли.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Основателността му предполага настъпване на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Обстоятелствата, довели до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, следва да бъдат установени от ищеца при условията на
пълно и главно доказване. Непосочените основания, настъпили и станали
известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаната по делото
свидетелка е сред най-близките хора на двамата съпрузи – сестра на съпруга,
и има преки впечатления от съвместното им съжителство, поради което съдът
цени показанията й като непосредствени, логични и последователни. Те
установяват по убедителен начин, че съпрузите се намират във изключително
дълга фактическа раздяла, продължаваща вече повече от 20 години. През това
време не са правили опити да заживеят отново като съпрузи, нито са
поддържали връзка помежду си.
При тези данни съдът приема, че присъщите на здравото семейство
отношения на взаимна обич, уважение, доверие и подкрепа между съпрузите
напълно са изчезнали от брачната връзка на страните и не съществува
възможност да се възродят отново между тях. Бракът съществува само
формално и е лишен от необходимото по закон и морал съдържание, поради
което следва да бъде прекратен с развод, а всеки от съпрузите да продължи
занапред живота си самостоятелно.
Никой от съпрузите не е направил искане по чл. 49, ал. 3 от СК за
произнасяне по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Съпругата не е направила искане за възстановяване на предбрачното си
фамилно име по реда на чл. 53 от СК, но доколкото съгласно чл. 326 от ГПК
съдът дължи произнасяне по фамилното име след развода, следва да бъде
постановено съпругата да продължи да ползва брачното си фамилно име и
след прекратяване на брака.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да
2
останат в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили, тъй като нито
един от тях няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна
такса при допускане на развода по сметка на Районен съд – Пазарджик.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбоко и непоправимо
разстройство брака между В. В. П., ЕГН ********** и С. В. П., ЕГН
**********, сключен на *** г. в гр. С***, обл. П***, за което е съставен акт
за граждански брак № 0023 от *** г.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С. В. П., ЕГН
********** да носи брачното си фамилно име П..
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН ********** от гр. С***, обл. П***, ул. „З***
С***” *** да заплати по сметка на Районен съд – П*** държавна такса по чл.
6, т. 3 от ТДТГПК по допускане на развода в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН ********** от гр. В***, общ. С***, ул. „Д***
и втора“ № 12 да заплати по сметка на Районен съд – П*** държавна такса по
чл. 6, т. 3 от ТДТГПК по допускане на развода в размер на 20 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – П*** в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3