Решение по дело №1622/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

.............................., гр. Варна

В     И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, XXV състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова адм. дело № 1622/2020 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. със Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В.Й.С., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. И.Д. - ВАК, срещу принудителна административна мярка (ПАМ) от 30.06.2020 г. по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП - преместване на паркирано превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е270 CDI, с per. № В6616РН, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, разпоредена от инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ - М.Р.

С жалбата и с две уточняващи я молби (л. 22 и л. 33 от делото) се твърди, че оспорваната ПАМ е незаконосъобразна. Сочи се, че при съпоставка на установителната и разпоредителната част на констативния протокол с текстовете на ЗДвП, така описаното фактическо положение е несъставомерно по чл. 171, т. 5, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, тъй като не са налице предпоставките за прилагане на ПАМ по нито една от предвидените хипотези. Настоява се, че от приложените към административната преписка снимки е видно, че мястото, където е паркиран автомобилът, не представлява тротоар, а пространство непосредствено на гърба на жилищен блок, обособено за гаражи, магазини и други нежилищни обекти, осеяно с дупки и шахти, които изключват характеризирането му като тротоар. В хода по същество на спора, оспорващият, чрез адв. И.Д., изтъква, че не са налице предпоставките за прилагане на ПАМ. Сочи се, че в констативния протокол е записано, че МПС създавало пречки за преминаване на пешеходците, какъвто текст няма посочен нито в ЗДвП, нито в инструкцията, представена от ответника. Твърди се, че няма доказателства, че са били налице двете или поне едната от предпоставките по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП. Поддържа се искането за отмяна на ПАМ, като се претендира присъждане на направените разноски за държавна такса и присъждане в полза на адвоката адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за безплатното представителство на оспорващия в настоящото производство.

Ответникът - инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие (ОП) „Общински паркинги и синя зона“ - М.В.Р., чрез процесуалния си представител - юриск. А.Л, поддържа неоснователност и недоказаност на жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена. Сочи се, че от снимковия материал е видно, че автомобилът е паркиран на тротоар, което в случая е в нарушение на чл. 94 от ЗДвП. Изтъква се, че пешеходната пътека на Хуманитарна гимназия „Константин Преславски“ завършва там, където е паркиран автомобилът на оспорващия, като става въпрос за целодневно училище, а дали минават деца, или не, процесуалният представител на ответника оставя на оспорващия на прецени. Настоява се, че от снимките се вижда пешеходната пътека, както и че има тротоар, на който е паркиран автомобилът. Относно твърдението на оспорващия, че автомобилът по никакъв начин не възпрепятства, не затруднява участниците в движението, според ответника, следва да се има предвид, че пешеходците са също участници в движението. Заявява се, че автомобилът е бил репатриран, тъй като създава опасност и прави невъзможно преминаването на други участници в движението - паркиран е на тротоар и то точно в края на пешеходна пътека.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването. Оспорената ПАМ е приложена на 30.06.2020 г., а жалбата е подадена на 14.07.2020 г., предвид приложения системен бон и известие за доставяне - л. 24 от делото.

В случая става въпрос за преместване на паркирано превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е270 CDI, с per. № В6616РН, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, което представлява вид ПАМ, за прилагането на която, по аргумент за обратното от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, не се изисква писмена форма на акта. По своя характер процесната ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК - съдържа волеизявление на административен орган - преместване на управлявания от жалбоподателя автомобил, без негово знание, с което се засягат права и законни интереси на адресата - настоящия жалбоподател.

По отношение компетентността на издателя на акта и спазването на установената форма на акта:

В случая процесната ПАМ е приложена от длъжностно лице, надлежно оправомощено от собственика или администрацията, управляваща пътя, както изисква разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 4957 от 26.11.2019 г. на Кмета на Община Варна (л. 2-3 от адм. пр.) са поименно оправомощени длъжностните лица от ОП „Общински паркинги и синя зона“, сред които е и инспекторът „Репатриране“ - М.В.Р., като са им възложени функциите и правомощията за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. Оспорената ПАМ се явява в пределите на материалната (предметна) и функционалната компетентност на органа, който я е приложил, поради което не е нищожна.

Както се посочи, по аргумент на обратното от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП не се изисква издаването на мотивирана заповед. Прилагането на процесната мярка представлява властническо волеизявление на административния орган, обективирано чрез действие - фактическото преместване по нареждане на органа.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. Дали органът правилно е отнесъл констатираните факти към правото, е въпрос, отнасящ се до правилното приложение на материалния закон. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

По отношение преценката за съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са релевантните юридически факти според хипотезата на правната норма и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.

Законодателят регламентира няколко хипотези, посочени в чл. 171, т. 5 от ЗДвП, в които се прилага ПАМ “преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, а именно: когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване - по б. „а“; когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението - по б. „б“.

От Констативен протокол № 041336 от 30.06.2020 г., съставен от инспектор „Репатриране“ М. Р в ОП „Общински паркинги и синя зона“, гр. Варна, в присъствието на двама служители, се установява, че около 15:15 ч. в гр. Варна на ул. „Атанас Георгиев“ № 15 е паркиран лек автомобил Мерцедес, син, с peг. № В6616РН върху тротоар, с което създава пречки за преминаване на пешеходците, като е посочено, че автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т. 5, б. „а“ и „б“ от ЗДвП.

Ответникът представя по делото и снимков материал, който по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, представлява годно доказателствено средство. От 3-те бр. снимки се установява местонахождението на паркирания автомобил и околните обекти.

Установява се, че на същия ден – 30.06.2020 г., оспорващият е получил автомобила (декларация, приложена на л. 14 от адм. пр.), както и че на същата дата в 17:48 ч. за репатрирането на автомобила и за отговорно пазене на паркинг е заплатена сумата в общ размер на 48 лева (фискален бон, приложен на л. 5 от делото).

От уведомление по чл. 186, ал. 3 от ЗДвП (л. 5 от делото), представено от оспорващата, която сочи, че същото е поставено на чистачката на автомобила, се установява, че за извършеното нарушение на 30.06.2020 г., в 15:15 ч., в гр. Варна на ул. „Ат. Георгиев“ № 15, с МПС - Мерцедес, per. № В6616РН - неправилно паркиране, в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, е наложена глоба с фиш серия ОВ № ********** в размер на 50 лева, като екземпляр от фиша ще бъде изпратен по пощата на постоянния адрес на собственика на МПС.

Процесният автомобил е собственост на С.С.С., предвид представеното свидетелство за регистрация - л. 6 от делото.

От показанията на свидетеля Е.Г.Г - приятелка и колега адвокат на оспорващата, била в автомобила на оспорващата по време на паркирането му на 30.06.2020 г., се установява, че автомобилът на оспорващата е бил паркиран на улицата на Хуманитарната гимназия, в дясната страна, на асфалтирано пътче, откъм страната на блока, вдясно по посока на движението, където е имало много паркирани коли. Свидетелката заявява, че няма обекти в блока, там където са паркирали, както и че е слязла от колата след паркирането, като е стояла отпред, вдясно в автомобила, и свободно си е отворила вратата, за да слезе, а разстоянието между автомобила и блока е било „примерно два метра“. Свидетелката сочи, че са гледали за някакви забранителни знаци преди да паркират и такива е нямало. На въпрос на ответника, дали е видяла свидетелката дали има в близост пешеходна пътека, свидетелката заявява, че не е гледала за това. На въпрос на съда дали до фасадата на блока, до който са спрели, е бил оформен тротоар, свидетелката казва, че по нейно виждане това не е било тротоар, а някакво асфалтирано пътче с неравности, изглеждащо като обособено място за паркиране и няма детайлен спомен дали е на нивото на пътя, а и не си спомня в близост да е имало пешеходна пътека.

Доколкото в случая няма данни и твърдения за приложимост на хипотезата по чл. 171, т. 5, б. „а“ от ЗДвП, следва да се изследват предпоставките за приложението само на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, независимо че в констативния протокол са посочени и б. „а“, и б, „б“ на чл. 171, т. 5 от ЗДвП,

Приложимостта на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП предполага три отделни хипотези, визиращи различни материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите, в които превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората хипотеза се отнася до случаи, когато паркираното превозното средство създава опасност. Според третата хипотеза паркираното превозното средство следва да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Налагането на ПАМ като процесната се извършва и съобразно приетата от Общински съвет Варна Наредба за принудително преместване на ППС с техническо средство "паяк" на територията на Община Варна (https://vama.obshtini.bg/doc/3262387), както и инструкцията за нейното приложение, съгласно § 2 от ДЗР от посочената наредба. Ответникът представя по делото приложимата за казуса Инструкция за работата на дейността „Репатриране на излезли от употреба /ИУ/ МПС и неправилно паркирани“, утвърдена със Заповед № 4957 от 26.11.2019 г. на Кмета на Община Варна.

Липсата на нарочен писмен акт, с който да се налага мярката "преместване на паркирано превозно средство, без знанието на неговия собственик" изисква релевантните факти и правната им квалификация да се изследват от доказателствените средства по преписката във връзка с налагането й чрез фактическото преместването на МПС.

Няма твърдения и данни в случая ПАМ да е приложена в първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП.

В случая следва съдът да прецени дали се установява, че процесният паркиран автомобил прави невъзможно преминаването на другите участници в движението или създава опасност, както и изрично е указана от съда на ответника доказателствена тежест е разпореждането за насрочване на делото - л. 26 от делото.

От представения констативен протокол, както и от снимките на процесното паркирано превозно средство преди репатрирането му, се установява, че автомобилът, управляван от оспорващата е паркиран на тротоар и препречва (запушва) част от пешеходна пътека (най-ясно се вижда на снимката на л. 10 от адм. пр.), която е тип „Зебра“ по смисъла на чл. 64, т. 3 от ППЗДвП и чл. 21, ал. 3, т. 3 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка.

Съгласно легалните дефиниции, дадени в § 6, т. 3, 4, 6 и 7 от ДР на ЗДвП, "платно за движение" е общата широчина на пътните ленти, като пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго, "граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други, "тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, а "пътно платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение.

От снимковия материал се установява безспорно, че местонахождението на паркирания автомобил, управляван от оспорващата, е на тротоар, който тротоар е и оформен като конструктивен елемент на пътното платно. Въпросният тротоар е отделен от пътното платно за движение, има бордюр, независимо че бордюрът е леко разбит. Процесният тротоар е и на по-високо ниво от платното за движение. Без значение, че няма пътна маркировка. Предвид установяващото се от приложения към административната преписка снимков материал и законовата регламентация на понятието „тротоар“, съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетелката Е.Г, която заявява, че „по нейно виждане не е тротоар, а е някакво асфалтирано пътче“, което изглеждало като обособено място за паркиране, „обособена част не от главния път“ и че „не прилича на тротоар по никакъв начин“. Субективните възприятия на свидетелката са в противоречие с фактите, които съдът установява от снимковия материал по делото, като следва да се има предвид и заинтересоваността на свидетелката като приятелка и колега на оспорващата.

Жалбоподателката не доказва по делото, че мястото на паркиране има характеристики, различни от тези на участък от пътя, представляващ тротоар.

Безспорно се установява, че така паркираното превозно средство е в несъответствие с изискванията на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП - за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, като се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Оспорващата не установява безспорно по делото, че разстоянието откъм страната на сградата и процесния паркиран автомобил е най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От една страна, соченото от свидетелката Е.Г, че свободно си е отворила предната дясна врата при слизане от автомобила след паркирането му, не обуславя непременно извод, че разстоянието, което остава между автомобила и фасадата на сградата, вдясно от автомобила, е най-малко 2 метра, а и свидетелката дословно заявява точно следното: „Беше примерно около два метра.“ Освен това конкретният снимков материал видимо изключва възможността въпросното разстояние да е 2 метра. От друга страна, без значение е дали е останало разстояние между автомобила и сградата най-малко 2 метра, тъй като не се установява, че процесното превозно средство е паркирано върху тротоар, който е място, надлежно определено за паркиране от собствениците на пътя или администрацията.

Фактът, че автомобилът е бил паркиран в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, не обуславя сам по себе си законосъобразното прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП. Следва процесното нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП да създава опасност или да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Още повече че в случая не се установява да е невъзможно преминаването по тротоара между въпросния автомобил и сградата, макар и затруднено.

Доколкото автомобилът на оспорващата е паркиран неправилно на тротоара и препречва част от пешеходната пътека между находящото се вляво училище и сградата, до която е паркиран автомобилът, е налице създадена опасност за другите участници в движението, каквито по аргумент от чл. 107 от ЗДвП и § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП са пешеходците, определени от ЗДвП и като уязвими участници в движението – чл. 5, ал. 2, т. 1. Така паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на пешеходците по цялата площ на пешеходната пътека, тъй като автомобилът е паркиран на тротоара и препречва възможността да се преминава от част от пешеходната пътека на тротоара.

            В случая процесният автомобил е паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗДвП. Според посочената разпоредба, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, както и на пешеходни пътеки, вкл. на 5 метра от тях. За нарушения на въпросните правила за движение по пътищата е предвидено също налагане на административно наказание и налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП.

Във връзка с прилагането на процесната ПАМ безспорно се установява, че превозното средство създава опасност и е пречка за движението на пешеходците (в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗДвП), като, запушвайки част от пешеходната пътека, прави и невъзможно преминаването на пешеходците, т.е. установява се наличието едновременно на двата самостоятелно правнозначими факта по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДВП, обосноваващи налагането на оспорената ПАМ на две отделни основания.

Единствено постановените в съответствие с материалния закон административни актове обезпечават постигането на целта на закона, т.е. в случая следва да се приеме, че оспорената ПАМ е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК.

Съдът намира за необходимо да посочи, че следва при визиране на установеното в констативния протокол, административният орган да положи дължимите усилия и да обективира конкретни релевантни факти за извършеното нарушение, които факти са пряко релевантни за прилагане на съответната ПАМ. При наличие на изобилна практика на административния съд, буди недоумение причината за непосочване в констативния протокол на установените от органа релевантни основания (регламентирани в ЗДвП и в инструкцията), мотивирали го да постанови съответната ПАМ. Безспорно мотивите за прилагане на ПАМ следва да се извеждат от съда от приложените доказателства към административната преписка. Това обаче не означава, че в случая – създаването на опасност за пешеходците и невъзможността им да преминат по пешеходната пътека, не следва да бъде изрично посочено в констативния протокол, независимо че тези основания се установяват от снимковия материал.

Съдът не дължи произнасяне по разноските, доколкото имащият право на такива – ответникът, не прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р    Е    Ш    И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на В.Й.С., ЕГН **********, срещу принудителна административна мярка от 30.06.2020 г. - преместване на паркирано превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е270 CDI, с peг. № В6616РН без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, разпоредена от инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ - М.Р.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: