№ 555
гр. Варна , 11.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500329 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от „ИДУАКОМ"
ЕООД ЕИК ********* чрез адв. Д. (БлАК) срещу определение
№9878/06.08.2020г по ч.гр.д.9213/20 г по описа на ВРС, 7 с-в, с което е било
допуснато обезпечение в полза на К. М. Х. по бъдещ иск за заплащане на
парични суми ЧРЕЗ кумулативно наложени обезпечителни мерки: ЗАПОР НА
ВЗЕМАНИЯТА по БАНКОВИ СМЕТКИ и ЗАПОР НА ДВИЖИМА ВЕЩ.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е недопустим, тъй като съдът
е разгледал и допусната мярка по иск за присъждане на обезщетение за
ползване на имот след прекратен договор за наем, който е различен от
предявеното искане от кредитора, инвидидуализиращо бъдещия иск като
претенция за наемна цена. Сочи също, че обезпечавания бъдещ иск е бил
неясен поради противоречие между твърденията за отношенията между
спорещите страни и заявеното искане за защита, както и поради неуточнено
основание за пораждане на част от претенцията, описана като задължение за
„обща вода“. Позовава се констатирана от съда, сезиран с предявения вече
обезпечен иск, нередовност на искова молба, която е била пренебрегната при
допускане на обезпечението в противоречие с изискванията на процесуалния
закон. Отделно се излагат оплаквания за нередовност на молбата за
допускане на обезпечение по отношение на мярката с предмет движима вещ,
тъй като не била индивидуализирана с посочване на местонахождението й и
1
кое лице я държи, като конкретно описания от молителя автомобил не
съществувал, а МПС с указаната регистрация е лизингов автомобил,
притежаван от трето лице, а не от длъжника. Излагат се и оплаквания срещу
преценката по вероятната основателност на бъдещия иск, като
жалбоподателят посочва, че договорът, от които се пораждат правата на
ищеца не е бил посочен като доказателствено средство и не е следвало да се
обсъжда като доказателство. Същевременно са изложени и доводи срещу
правото на кредитора да търси плащане на заплатени суми за поддръжка и
управление на общи части и обща вода, като се сочи че за част от сумите
изобщо доказателства липсват, а посочените доказателства за платени суми
не удостоверяват убедително кой е платеца и чие задължение е платено.
Позовава се и на неоснователен отказ на кредитора да приме част от
извършените плащания на наемна цена в претендирания период. Последното
си оплакване жалбоподателя свързва с накърняване на съразмерността на
наложените кумулативно мерки с обезпечителната нужда и прекомерно
засягане на интереса на длъжника. Сочи, че сбора от стойност на
запорираното МПС и вземания по банкови сметки надхвърля значително
размера на обезпечената претенция, а запорът на лизинговано имущество
застрашава лизингополучателя с риск от значителни вреди поради
евентуалнота отговорност която собственика лизингодател би могъл да търси.
Счита, че имуществото му като търговско дружество с регистриран капитал
от 10 000лв е достатъчна гаранция за възможностите на кредитора да събере
вземането си. С доводи за неправилно отчетена обезпечителна нужда и
прилагането на неподходяща обезпечителна мярка, жалбоподателят моли
обжалваното определение за допускане на обезпечението да бъде отменено в
цялост. Жалбоподателят претендира и за определяне на разноски в
настоящото производство.
Обезпеченият кредитор - ответник по частната жалба, чрез
пълномощника адв. Везенкова (ВАК) оспорва жалбата с доводи за
обоснованост и правилност на обжалвания акт. Прави евентуално възражение
за просрочие. Позовава се на посочена от съда квалификация на обезпечения
иск в съответствие с обстоятелствата, изложени от кредитора, които в
достатъчна степен индивидуализират правото му на вземане и вида на
бъдещата защита, така както е била и предприета след налагане на
2
обезпечителната мярка. Сочи, че сборните суми са ясно изведени от посочени
основания за задължения на наемател, продължил да ползва имот след
отпадане на договорна връзка, но без да продължава да изпълнява и
задължения за покриване на текущи консумативни разходи ( ток , вода) и по
поддръжка на общи части на сградата, начислявани ежемесечно. Позовава се
на убедително твърдяни факти за пораждане на парични вземания, което е
достатъчно за обосноваване на на обезпечителна нужда и липса на
възможност за преценка на основателност на възражения по съществото на
спора, които следва да се обсъждат при разглеждане на иска. Оспорва
позоваването на лизинговия договор, като сочи че според задължително
тълкуване на закона такава защита може да упражнява само собственик,
засегнат от обезпечението. С довод за адеквата преценка на всички
предпоставки за допускане на обезпечението, моли жалбата да се остави без
уважение.
Жалбата е регистрирана с вх. №283000/19.11.20г., подадена е от
надлежна страна – ответник по обезпечения иск, чрез адвокат упълномощен
от законен представител на търговското дружество. Определението подлежи
на обжалване на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Видно от приложено уведомление
от съдебен изпълнител за наложения запор на 11.11.20г., преклузивният срок
за защита на длъжника изтича на 18.11.20г. На тази дата е било приета и
пратката, доставена от куриер в съда и регистрирана като жалба по делото.
Възражението за пропускане на срок за обжалване е неоснователно.
Авансовата такса за обжалване е внесена в изискуемия по закон размер.
Жалбата е надлежно администрирана и допустима.
Въззивният състав на Варненски окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е било образувано по молба на наемодателя Катя
Христова, в която са посочени твърдения за възникнала нужда от
обезпечаване на паричен дълг. Бъдещата претенция на молителя е била
формулирана като осъдителен иск за присъждане на три суми, съответно
посочени като сбор от наемна цена от по 1400лв месечно за ползване на
жилище в периода м.08, м.09, м.10.2019г., м.05 и м.06.2020г. или общо
3
7000лева, сбор на месечни такси за поддържане и управление на общи части
от по 183лв месечно за периода август 2019 – юни 2020г или общо 2013лева
и сума от 63лева, изплатена за сметка на наемател сметка за обща вода по
разписка от 28.09.19г. Тези искания са били обосновани с подробно описани
твърдения относно сключен наемен договор за жилище в сграда етажна
собственост с уговорена месечна наемна цена от 1400лв и , който е бил
развален, считано от 17.07.19г- от наемодателя преди изтичане на уговорен
срок поради твърдяно неизпълнение на задължения на наемател. Тъй като
наемателят не освободил имота след като изявлението на кредитора му било
връчено с нотариална покана, а продължил за ползва жилището, молителят
счита, че следва да получи обезщетение за ползването на имота след
отпадането на наемната договорна връзка, като е възприел като стойност на
компенсацията за неизпълнено задължение за връщане на вещата цената на
наема, като изрично е обосновал формиране на размер на претенцията при
отчитане на няколко единични плащания, предложени от длъжника като
наемни вноски вместо обезщетение, като се е позовал и на повторно
уведомяване на насрещната страна с покана от 13.08.2019 за освобождаване
на имота и изплащане на обезщетението за ползването му пряко на
собственика(търговско дружество). Кредиторът е посочил, че след тази
покана допълнително е уведомил длъжника си и за натрупаните задължения
за таксите, начислени от домоуправителя на ЕС за целия период на
ползването след развалянето на договора, които отчасти били покрити от
наемодателя по издададени фактури и една разписка за потребена „обща“
вода. Въз основа на така изложените в молбата обстоятелства въззивният съд
намира, че молителят е описал редовна претенция, която може да бъде
индивидуализирана в достатъчна степен като осъдителен иск. Не е налице
съществено разминаване между фактическите обстоятелства за пораждане на
правото на вземане и искане за присъждането му като дължима от ответника
сума. Точното правно основание не е част от индивидуализацията на
спорното право, тъй като квалифицирането на правопораждащия факт е
дейност, присъща на съда, разглеждащ делото по същество. Описанието на
търсената сума чрез размер на уговорена наемна цена по развален договор не
противоречи, а напротив, кореспондира на доводите за определяне на
стойност на обезщетение поради неизпълнено задължение за връщане на нает
имот, измеримо с доход, които този наемодател е получавал от имота и
4
очаква да получава и в бъдеще от всеки друг наемател. Начина на формиране
на размерите на сборните суми са ясно оповестени. Оплакването за
нередовност на искането, съответно недопустимо заместване на волята на
молителя от съда, сезиран с молбата за допускане на обезпечение на така
очертан бъдещ иск е неоснователно. В тази връзка ирелевантно за преценка
на обжалвания акт са предприетите действия от съда, разглеждащ вече
предявения иск по същество, тъй като всеки съд има самостоятелно
правомощие да квалифицира иска, както и да търси пояснения на твърдения
или доводи на спорещите страни до постановяване на акт по същество, без да
е обвързан от предходни или следващи произнасяния по тези предварителни
въпроси. Значение за обезпечителното производство има само
индивидуализацията на обезпечения иск, а доколкото тя се определя по
основните твърдения за пораждането на спорното вземане и исканата от съда
защита, в настоящия случай няма никакво съмнение, че описания в
диспозитива на обжалваното определение бъдещ иск е именно очертаната от
молителя претенция. Следва да се отчете и привременния характер на
обезпечението, обусловено изцяло от резултата по обезпечения иск. В случай,
че исковата претенция действително се окаже негодна да бъде разгледа по
същество, ответникът може да се позове незабавно на отпадането на
причината за наложена мярка по реда на чл. 402 ал.2 ГПК.
Неоснователно е и оплакването по индивидуализиране на предмета на
поисканата от молителя мярка. Кредиторът е посочил движима вещ, описана
като вид, марка и уникален регистрационен номер. Тъй като се касае за МПС
друго уточнение в случая не е било необходимо, тъй като посочване на
местонахождение е необходимо само за вещи, които се посочват с родови
признаци и следва да бъдат индивидуализирани в хода на налагане на
мярката(при намирането им в помещения, обитавани или ползвани от
длъжника). Регистрираните автомобили обаче се индивидуализират именно с
ДК№ и могат да бъдат отграничени от други вещи от същия род и вид само
по този външно обозначен номер, без да е необходима друга идентификация(
включително и вярно указване на модела или други технически
характеристики). Дали така посочената от кредитора вещ принадлежи на
длъжника или не(назависимо дали упражнява или не фактическа власт върху
нея) няма значение на този етап от обезпечителното производство. Молбата
5
за допускане на мярката се разглежда по твърдения на кредитора без
собствеността на длъжника да се изследва (т.5 от ТРОСГТК 6/2013 ВКС).
Затова всички доводи на жалбоподателя относно притежаването на
регистрирания автомобил от друг собственик са извън предмета на
настоящото производство. Ако вещта принадлежи на лизингодател, това
обстоятелство следва да се оповести в хода на налагане на мярката, за да бъде
осуетено засягане на правата на трето за обезпечителната заповед лице. Само
ако действителният собственик понесе принудителна намеса без да е
обвързан от изпълняемо право, в негова полза възниква и право на защита (т.
6 от ТРОСГТК 6/2013 ВКС), което е лично и не може да се упражнява от
другиго.
По оплакванията за обоснованост на обезпечената претенция
въззивният съд съобразява представените от молителя писмени доказателства
в подкрепа на посочените в молбата твърдения. За разлика от състезателния
исков процес, където доказателствата се посочват по конкретни твърдения за
да може съдът надлежно да укаже и разпредели доказателствена тежест и да
приложи преклузии, при допускане на обезпечение не се прилагат стриктни
процедури по събиране на доказателства. Затова е достатъчно писмените
документи, с които кредитора подкрепя тезата си да бъдат представени, дори
и да не са изрично описани в молбата му. В случая наличието на писмен
наемен договор е оповестено още в началните твърдения на молителя и такъв
е приложен като документ, носещ подпис на насрещната страна. Такива са и
разписките за връчване на изявленията за разваляне на наемния договор и
поредицата покани за опразване на имота. Допълнително посоченото писмо
от домоуправителя за начислени припадащи се на имота суми за общи за
етажната собственост разходи може да се прецени като позоваване на
счетоводни книги. Въз основа на тази документи въззвиният съд споделя
извода на първата инстанция за вероятна основателност на допустим
осъдителен иск както за сумата, формираща обезщетение за ползване на имот,
така и за вземане за разноски по поддържане на етажна собственост, поети от
наемателя като консумативни разходи за периода на ползване на вещта.
Оплакванията на жалбоподателя относно доказателствената стойност на
разписките за изплащане на някои от консумативните разходи нямат
отношение към пораждането на вземането, произтичащо от задължение на
6
наемателя след прекратяване на договора, тъй като не се основават на
изплащане на това задължение от самия него. Затова и не може да се
поддържа, че кредиторът представи доказателства, които не подкрепят, а
напротив опровергават твърденията му, когато обезпечение не следва да се
допуска(Определение № 275 от 13.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2450/2014
г., I г. о., ГК). Оплакванията за липсата на твърдяното вземане поради
възражения за погасяването му с извършени плащания не разколебават
преценката за вероятността иска да е основателен, тъй като длъжникът
признава, че преводите са връщани, а според отговора по жалбата между
страните е очертан спор по добросъвестно предложено изпълнение. Такива
въпроси, както и за точна квалификация на предявените искове обаче могат
да се разглеждат само в бъдещия исков процес. В заключение въззивният съд
при преценка в съвкупност на писмените доказателствата на насрещните
страни, счита за убедителна тезата на ищеца- кредитор, поради което споделя
извода на първата инстанция за възникнала нужда от обезпечаване на този
иск.
На последно място, възражение за прекомерност на наложеното
обезпечение принципно не може да бъде разглеждано, тъй като реалния ефект
от наложените кумулативно мерки може да бъде преценен едва към момента
на връщане на отговорите от банките за натрупани достатъчно наличности по
запорираните сметки. Допускане на запора само по себе си не гарантира на
кредитора право да се удовлетвори самостоятелно от сумите, задържани по
сметки на длъжника, тъй като към индивидуално изпълнение на един
кредитор могат да се присъединяват и други кредитори за да участват
съразмерно в плащането. Затова свръхобезпечение може да се преценява само
при изпълнителен запор по който банката превежда блокираните суми за
изплащане в полза на взискател, а не и на този предварителен етап. Доводите
за отчитане на стойност на МПС противоречат на признанието на самия
жалбоподател, че тази вещ няма да може ефективно да послужи за
удовлетворяване на взискателя, тъй като е притежание на друг лизингодател.
Посочената опасност от претенции от това трето лице, утежняващо
положението на длъжника е без значение, доколкото всяко застрашаване на
интерес на съконтрахента на длъжника може да се осуети при добросъвестно
доказване на чуждите права към момента на налагане на запора.
7
Обезпечителният интерес на молителя по парична претенция винаги е
наличен поради опасност длъжника му да се разпореди с имуществото си и да
укрие прихода като осуети изпълнение на изискуем дълг. В този смисъл
позоваването на стойност на уставен капитал, възприемано като довод за
достатъчен размер на общото обезпечение по смисъла на чл. 133 ЗЗД изобщо
нямат отношение към интереса на ищец по осъдителен иск за търси
предварително съхраняване на определен известен актив, върху който да
насочи бъдещо принудително изпълнение. Без обезпечение, забраняващо на
длъжника да се разпорежда с предмета на обезпечението до размер,
съпоставим с дълга, текущите сделки на търговеца могат да доведат до
декапитализиране на предприятието или до трансформиране на активите в
друг вид, въпреки значителния размер на капитала, отразен в пасивна част от
баланса. Адекватен предмет за изпълнение на парично задължение е именно
паричната наличност по банкови сметки, а без запор тази наличност лесно
може да стане недостъпна за кредитора.
С оглед на изложеното, при съвпадение на мотивите на двете инстанции
след преценка на доводите на длъжника, обжалваното определение следва да
се потвърди в цялост.
До приключване на спора по обезпечения иск, основанието за
ангажиране на отговорност на страната, причинила неоснователно спора,
включително и обезпечаването му, не е възникнало, съответно искането за
определяне на каквито и да е разноски за настоящото производство е
преждевременно предявено и не следва да се разглежда (т.5 от ТРОСГТК
6/2012 на ВКС).
По тези съображения и на осн.чл. 278 ал.4 вр. чл.272 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №9878/06.08.2020г по ч.гр.д.9213/20 г
по описа на ВРС, 7 с-в, с което е било допуснато обезпечение в полза на К. М.
Х. по бъдещ иск за заплащане на парични суми ЧРЕЗ кумулативно наложени
обезпечителни мерки: ЗАПОР НА ВЗЕМАНИЯТА по БАНКОВИ СМЕТКИ и
ЗАПОР НА ДВИЖИМА ВЕЩ.
8
Разноски не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9