Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260099
гр. ВРАЦА, 23.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в
публичното
заседание на 09.07.2021г., в
състав:
Председател:Пенка Т.Петрова
в
присъствието на:
прокурора
секретар
М.Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова
т.дело N` 9 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се развива по реда на
чл.365 и сл ГПК.
Б.Д.Ц.
***,чрез процесуален представител адв.Р. М.П. от САК,е предявила иск против
„ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД,със седалище и адрес на управление гр.София за
изплащане на обезщетение в размер на 26000 лв.,предявен като частичен от иск на
обща стойност 112000 лв.за претърпени неимуществени вреди в следствие смъртта
на нейния съпруг Г. Ц. Ц.,починал на 11.05.2020г. след претърпяно на същата
дата в гр.Видин ПТП,при което бил блъснат/ударен/ от л.а.м.”Тойота Авенсис”
,рег.№ ВН ***АК ,управляван от водача С. Н. М.,като същият автомобил е
застрахован по застраховка „ГО” към ответника.
Излага
се в исковата молба,че смъртта на починалия била в пряка причинна връзка с
виновно и противоправно поведение на водача на л.автомобил,чиято застраховка
„ГО” била сключена с ответника със срок на валидност
03.01.2020г.-03.01.2021г.,при 30% съпричиняване от страна на наследодателя на
ищцата.
Ищцата
била подала заявление до ответника за заплащане на обезщетение за претърпените
вреди.Била образувана щета №
43072952000116,по която ответникът поискал представяне на редица документи,с
които се бил снабдил и служебно от РУП гр.Видин,с изключение на
документ,удостоверяващ вината на водача на МПС,тъй като образуваното ДП №
368/2020г.по описа на РУ Видин не било приключило.
Това
обуславяло правния интерес на ищцата от
предявяване на настоящия пряк иск срещу застрахователя на водача на МПС с
правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр.чл.492 ал.1 КЗ.
Събирани са писмени и гласни доказателства.Назначени са и
изслушани съдебно техническа и съдебно-психологическа експертизи.
В с.з страните поддържат изразените от тях становища в
исковата молба,допълнителната искова молба и отговорите.
Установено е,че ищцата Б.Д.Ц.
***,е преживяла съпруга на Г. Ц. Ц.,починал
на 11.05.2020г. след претърпяно на същата дата в гр.Видин ПТП ,при което бил
блъснат/ударен/ от л.а.м.”Тойота Авенсис” ,рег.№ ВН ***АК ,управляван от водача
С. Н. М.,като същият автомобил е застрахован по застраховка „ГО” към ответника.
Ищцата подала заявление до ответника за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на съпруга си – на 30.06.2020г.Образувана е щета по преписка № 43072952000116,по която ответникът уведомил ищцата,че ще се произнесе по
преписката след представяне допълнителни доказателства относно механизма на
възникване на ПТП- вж писма на стр.17 и 18 от делото,които бил изискал служебно
от органите по образуваното ДП № 368/2020г.по описа на РУ Видин,без да указва
на ищцата или останалите наследници,че следва да представят допълнителни
доказателства.Няма спор,че до предявяване на иска в съда ответникът не се е
произнесъл по образуваната преписка-щета,което обуславя
правния интерес на ищцата от предявяване
на настоящия пряк иск срещу застрахователя на водача на МПС с правно основание
чл.432 ал.1 КЗ. Излага се в исковата молба,както
се изложи,че смъртта на починалия била в пряка
причинна връзка с виновно и противоправно поведение на водача на
л.автомобил,чиято застраховка „ГО” била сключена с ответника със срок на
валидност 03.01.2020г.-03.01.2021г.,при 30% съпричиняване от страна на
наследодателя на ищцата. С представения отговор ответникът оспорва предявения
иск.Поддържа,че настъпилата смърт на наследодателя на ищцата не е в причинно-следствена
връзка с виновно и противоправно поведение на водача на л.а.Единствена вина за
настъпилото ПТП имал наследодателя на ищцата,който бил предприел пресичане на
ул.”Широка” на нерегламентирано за това място.Той имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП,като пресече пътното платно на намиращата се в
близост пешеходна пътека,или да изчака преминаването на л.а. и след това да
премине.
С доклада по делото съдът е приел за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване 1/наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” по отношение на
л.а.м.”Тойота Авенсис” с рег.№ ВН *** АК към датата на процесното ПТП –
11.05.2020г.,и 2/смъртта на Г. Ц.
Ц.,ЕГН-**********,последвала след удар/съприкосновение/ с л.а. .м.”Тойота
Авенсис” с рег.№ ВН *** АК,управляван от С. Н. М. на 11.05.2020г.
Поддържа
се също в
исковата молба,че ищцата в следствие смъртта на своя съпруг била претърпяла
морални болки и страдания,изразяващи се в това,че била лишена завинаги от
любовта,вниманието,присъствието и грижите на своя съпруг,с когото имала
прекрасно семейство,от неговата морална опора и материална подкрепа.Ежедневието
след смъртта на съпруга и било изпълнено с негативни преживявания,психически дисконфорт,страдания
и мъка от липсата на починалия,тъй като отношенията между двамата били основани
на взаимно доверие,обич и разбирателство,помагали си взаимно,били изключително
привързани един към друг.Тези топли и хармонични отношения на съпружеска близост
били безвъзвратно прекъснати.
Във връзка с претърпените болки и страдания от смъртта на
своя съпруг по делото са събирани гласни доказателства.Св. Н.С. без роднински връзки със
страните по делото,заявява,че познава семейството на ищцата от 50 години.
Работили са с нея много години - 21 ,и
поддържат контакти и след пенсионирането си. Ищцата живеела на село след
пенсионирането си, но поддържали контакти със свидетелката по
телефона.Свидетелката ги познава като едно семейство, задружни, отгледали две
деца и ги възпитали. Били много щастливи.Били заедно от ученици - съпругът бил
фелдшер,ищцата медицинска *** и оттогава били все заедно. Първо живеели в гр.
Враца, а след това, след пенсионирането си - отишли на село и създали прекрасен
дом, с всички удобства. Създали го с много труд.Били щастливо семейство.
Известно време съпругът на ищцата работел в Ирак, тя ходела при него и го
посещавала.Много се обичали, и много се подкрепяли. Ищцата имала здравословни
проблеми,съпругът и много й помагал, подкрепял я.Били семейство за
пример.Когато свидетелката срещнала ищцата след инцидента, не я познала.Преди
била висока, стройна, с хубава прическа. Сега била отслабнала, състарена, леко
прегърбена, с патерица. Според свидетелката ищцата тежко изживяла тази трагедия.
Прибрала се във Враца от село, за да не е сама там.Във Враца се виждат с ищцата,
но тя не е същата. Продължава да изживява тежко загубата на съпруга си. Спазва всички
християнски ритуали във връзка със смъртта му.
Според свидетелката ищцата и съпруга и отишли на село две години, след като
ищцата се пенсионирала. Живели 20 години и повече в това село.
Св. Й. П. също познава ищцата от повече от 50 години. Започнали заедно да
работят - тя била ***, а свидетелката *** във Вътрешно отделение в гр. Враца. С
времето станали приятелки, после и семейни приятели. Общували си, ходели си на
гости, помагали си.Според свидетелката ищцата много се разбирала със съпруга
си, той бил много трудолюбив.Двамата се уважавали, с голяма обич се взели още
от гимназията.Били ученическа любов,което
си личало и после в живота.Ищцата била от гр. Димово, където има
наследствена къща и те отишли след пенсионирането си и се установили там.
Направили голям ремонт. След като се случил този трагичен инцидент ищцата била
съсипана. Тежко преживяла загубата. Свидетелката не можела да я познае, когато
и се обаждала по телефона, много плачела. Съпругът на ищцата бил много
трудолюбив, бил жизнен все още, когато се случил този инцидент.Когато се прибрала
във Враца и свидетелката видяла ищцата, не могла да я познае - била много
отслабнала, психически рухнала, постоянно плачела. Продължава да скърби и
свидетелката мисли, че вечно ще скърби, защото много добре си живеели. Съпругът
й работел дори и след пенсионирането си.
Откакто се установили и заживяли в Димово свидетелката е ходила при тях, за
да види къде и как са се устроили и настанили.Домът им бил устроен много добре.
Ищцата си идвала на Враца за лекарства, понякога съпругът и идвал. Винаги се
обаждали. По телефона всяка седмица се
чували.
Съдът дава вяра на показанията на изслушаните свидетели.Същите са без
родствени връзки с ищцата,незаитересовани са от изхода на делото и добросъвестно
депозираха показания,които са безпротиворечиви и последователни и взаимно се
допълват.Изслушаните свидетели споделят свои непосредствени впечатления.
Във връзка с претърпените болки и страдания от смъртта на своя съпруг по
делото е назначена и изслушана съдебно психолигическа експертиза,чието
заключение неоспорено от страните се възприема и от съда като компетентно и
обективно.В заключението си вещото лице сочи,че страданията от загубата на
съпруга,погребението в условията на пандемични мерки и последвалите месеци на
траур повлияват силно психичното равновесие на ищцата.Според вещото лице
липсват данни за осъществена кризисна интервенция за преодоляване на психичната
травма,която ищцата балансира с подходящи хранителни добавки и други щадящи
успокоителни.Настъпилата смърт на съпруга на ищцата и причинява психическа
травма,последиците от която преживява и понастоящем.В хода на
психодиагностичната беседа с ищцата,както и в откритата психосоматична
симптоматика вещото лице установява,че при ищцата психичната травма придобива
специфики в последващите периоди от време – отначало се развива и настъпва остра
стресова реакция,продължаваща от няколко часа до няколко дни,а по късно се
появява и посттравматично стресово разстройство,продължаващо от няколко седмици
до шест месеца след травматичното събитие.Не може според вещото лице да се
определи кога точно травмата е прерастнала в посттравматично стресово
разстройство,но едно е сигурно,че неговата продължителност е неопределена и
специфична,както и,че чертите му се наблюдават и в момента в психичната картина
на ищцата.Резултатите от проведени скрининг и тестове показва картината на психосоматиката
при ищцата:зашеметеност,забавени реакции,разсеяност,неспокоен сън,липса на
апетит,умора,стягане в гърлото,плачливост.Преживява многократно т.н.”флашбек” –
внезапно изплуване на травматичното събитие без стимул от средата.В психичното
и съзнание са формирани т.н.”тригери” – външни стимули,свързани с травматичното
събитие.Ищцата според вещото лице е в продължаващо потиснато/депресивно
състояние и настроение,с упорито чувство за вина,сънят и е кратък и
неспокоен,тъгата и е перманентна и дълбока.Скръбта на ищцата е силна и
продължителна,за което допринася фактора възраст,склонността на ищцата да се
владее и сдържа чувствата си и да ги преживява чрез вътрешни диалози сама със
себе си,болезненото и чувство за вина.Вещото лице е категорично,че симптомите
на посттравматичното стресово разстройство се наблюдават и
понастоящем.Продължителността му е неопределена и строго индивидуална.Освен изложеното
до тук в състоянието на ищцата се откриват високи нива на тревожност и
депресивност.Налице е личностова промяна-избягва хора и събития,които
провокират болезнени спомени,не поема грижи за внуците си,заобикаля дразнещото
влияние на т.н.”Тригери”.Засегнати са и социалните и контакти.В обобщение
според вещото лице в психичния живот на ищцата от настъпилата смърт на съпруга
и настъпват трайни промени,които оформят сложна картина от негативни
емоционални преживявания и телесни смущения,характерни за остра стресова
реакция и посттравматично стресово разстройство с отражение върху цялостното и
функциониране.Ищцата не се възстановява от загубата на своя съпруг.
По делото е назначена и изслушана и автотехническа експертиза,чието
заключение също не се оспорва от страните и се възприема и от съда като
компетентно,обективно и изчерпателно.В заключението си вещото лице сочи,че
ПТП-то е настъпило в 09.30ч.,в светлата част на денонощието,при сухо и слънчево
време и нормална видимост.Лекият автомобил м.”Тойота Авенсис” се е движел в
гр.Видин,ул.”Широка” с около 50 км./час по еднопосочно пътно платно с две
ленти,разделени една от друга със слабо видима прекъсната осова линия.Когато
достигнал на около 58м.от Т-образното кръстовище срещу магазин „Сити строй”от
десния тротоар по посоката му на движение пешеходецът – съпруг на ищцата-на 78
г.и висок 1,80 м.,без наличие на пешеходна пътека ,в непосредствена близост до
паркиран лек автомобил,в десния край по платното за движение,предприема
пресичане на платното за движение по ул.”Широка” в напречна посока – от дясно
на ляво пред приближаващия л.а. м.”Тойота Авенсис”.В момента,в който л.а.м.
”Тойота Авенсис” се е намирал на разстояние около 38 м.от мястото на
удара,пешеходецът е излязъл от заслона на паркирания лек автомобил и водачът му
е имал техническа възможност без пречки от заслон да види и възприеме
пресичащия от дясно на ляво спрямо неговото движение пешеходец,да реагира на
аварийно спиране,но поради закъсняла реакция при движение със скорост от около
50 км./ч.при достигане на мястото на удара в начален режим на аварийно спиране
с предна челна част на автомобила/предна броня в дясната и част/ удря тялото на
пешеходеца в ляв крак,при което тялото пада върху предния капак,удря се с глава
в предно челно стъкло.В следствие на удара и получения ударен импулс под
центъра на тежестта на тялото пешеходецът се поваля на ляво,и след като пада на
предния капак на автомобила е носен от него след което автомобилът спира.Пешеходецът
се отделя от него в посока пред автомобила и се установява в покой на около 6
м.пред него.Пешеходецът според в.л.е предприел пресичане на улицата
перпендикулярно на оста,в посока север-юг,от дясно на ляво спрямо движението на
л.а. и след изминаване на разстояние около 4,9 м.,при достигане на мястото на
удара е бил ударен в ляв крак.От техническа гледна точка според вещото лице
причина за станалото ПТП е закъснялото аварийно спиране на водача на л.а.и
пресичането на пешеходеца на нерегламентирано място при наличие на техническа
възможност да предотврати ПТП,като пресече на намиращата се в близост пешеходна
пътека или да изчака преминаването на автомобила и след това да премине.Според
в.л.в момента преди удара водачът на л.а.е бил в позиция точно срещу греещото
слънце,и е възможно този факт да е бил предизвикал известен дисконфорт у
него,за което можело да се направи извод от неспуснатия сенник.В.л.е
категорично,че водачът на л.а. е имал техническа възможност да възприеме
пешеходеца още когато се е намирал в изходно положение.Височината на л.а.е
1,37м.,а на пешеходеца -1,80м.,т.е.разлика от около 0,43 м.,при което главата и
част от гърдите на пешеходеца са били видими за водача на л.а.още при
стъпването му на асфалта.Разстоянието на което се е намирал л.а.от мястото на
удара в момента на възникване на опасността – слизане от тротоара и пресичане
от пешеходеца е било 58 м.,а при излизане на пешеходеца от заслона – паркирания
автомобил – 36 м. Дължината на опасната зона за спиране на л.а.при движението
му с около 50 км/ч.при конкретната пътно-транспортна обстановка е била 34 м.При
движение на пешеходеца и с бавен,и със спокоен и с бърз ход водачът на л.а.е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно
реагиране на аварийно спиране,и при движение на л.а.с 99 км/ч при бавен ход на
пешеходеца,и при движение с 84 км./ч при спокоен ход и при движение с 69 км/ч на
л.а.при бърз ход пешеходеца.
При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира
предявения иск за доказан по основание.Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице
при ПТП,спрямо когото застрахованият е отговорен може да предяви т.н.пряк иск
срещу застрахователя,при когото е застраховано ПТП,причинило вредите.В
конкретния случай водачът на л.а.м.” Тойота Авенсис” отговаря за причинените на
трети лица – в случая ищцата вреди при станалото ПТП.Налице са предпоставките
за ангажиране на деликтната му отговорност – деянието му е причина според
автотехническата експертиза за станалото ПТП,и е виновно и противоправно.Вината
при деликтна отговорност се предполага,а противоправното му поведение се
изразява в нарушаване правилата за движение – чл.20 ал.2 ЗДвП.При станалото ПТП
на ищцата са причинени вреди -
неимуществени,свързани с претърпените болки и страдания от смъртта на нейния
съпруг.Категорично установен е факта,че болките и страданията от смъртта на
съпруга и,респ.самата смърт на същия е в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на л.а.,който факт е приет от съда за
безспорен и ненуждаещ се от доказване и в доклада по делото.Отговаряйки за
причинените вреди на трети лица,при наличие на валидна застраховка за
л.а.,действаща към датата на ПТП,третите лица-пострадали /в случая ищцата/
могат да претендират вредите директно от застрахователя.Ищцата като преживяла
съпруга е от кръга на лицата,които могат да претендират неимущствени вреди
съгл.ППВС № 4/1961г.
Като има предвид възрастта на ищцата,топлите и сърдечни
отношения,съществували между съпрузите,продължителния брачен живот на
двамата,факта,че са заедно от ученическите години и са „ученическа” любов,че са
били щастливи заедно,разчитали са един на друг и взаимно си помагали и се
подкрепяли,факта,че ищцата е лишена безвъзвратно от моралната и материална
подкрепа на своя съпруг в момент от живота и,когато има особена нужда от
това,изживяните негативни емоции,възникналата остра стресова реакция,проявата
на посттравматично стресово разстройство,продължаващо и понастоящем,с
вероятност да приеме хроничен ход и с продължителност много години, и
свързаната с това психосоматика,настоящият състав намира,че е справедливо да
бъде обезщетена за претърпените от нея неимуществени вреди със сумата 140000
лева.В конкретния случай,обаче тази сума следва да се коригира с процента на
съпричиняване от страна на съпруга на ищцата,която настоящият състав определя
на 30%,както се признава и от самата ищца и нейния пълномощник,или предявения
иск в пълен размер е основателен за сумата 98000 лв.Настоящият иск е предявен
като частичен,и следва да се уважи в
пълен размер.Върху присъденото обезщетение се дължи и законната лихва върху
тази сума до окончателното и изплащане,начиная от 30.06.2020г.съгласно чл.429 КЗ
и факта,че отговорността на ответника в случая е функционална.При този изход на
делото ответникът следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски по
водене на делото в размер на 1540 лв.съгласно
представения списък,представляващи плратена д.такса и възнаграждения за вещи
лица.
Водим от горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ДЗИ”Общо застраховане”ЕАД гр.София да заплати на Б.Д.Ц.
***,чрез процесуален представител адв.Р. М.П. от САК на основание чл.432 ал.1 КЗ обезщетение в размер на
26000 лв.,по иск,предявен
като частичен от иск на обща стойност 112000
лв.за претърпени неимуществени вреди в следствие смъртта на нейния съпруг Г. Ц.
Ц.,починал на 11.05.2020г. след претърпяно на същата дата в гр.Видин ПТП,при
което бил блъснат/ударен/ от л.а.м.”Тойота Авенсис” ,рег.№ ВН ***АК ,управляван
от водача С. Н. М.,като същият автомобил е застрахован по застраховка „ГО” към
ответника,след приспадане на 30% съпричиняване от
страна на съпруга,ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и
изплащане,начиная от 30.06.2020г. и 1540 лв.разноски.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: