№ 13
гр. Трън, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221740200047 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. Е. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.*********,
против Наказателно постановление № *********/13.06.2022г. на Началник РУ-Трън, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.174 ал.3 предл. 2-ро от ЗДвП, на А. Е. Д., с ЕГН:
**********, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за извършено административно
нарушение на разпоредбите на чл.174 ал.3 предл.2-ро от ЗДвП.
В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление №
*********/13.06.2022г. на Началник РУ-Трън, е незаконосъобразно, тъй като не е
съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице
процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънският
районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа
страна следното:
По фактите съдът намира, че на 28.05.2022г. свидетелите Д. Т. Ц. и И. И. Р. били
на работа дневна смяна на територията на РУ-Трън, където работят като полицаи в
охранителна полиция на управлението. Към около 18,35 часа същия ден били
изпратени за вземане на отношение по сигнал за възникнал скандал в района на
автогарата в град Трън. На място разговаряли със св.С. Е. И., който им обяснил, че
лице, управляващо лек автомобил „Ф. П.“ , с рег.№ СВ **** НН, черен на цвят без
1
причина се опитал да се саморазправя с него, след което се оттеглил с автомобила си
преди полицаите да пристигнат. Полицаите след обход установили лекия автомобил на
ул.“А. Стамболийски“. При проверката на автомобил с рег. № СВ **** НН установили,
че водач е въззивникът А. Е. Д.. Предвид описанието на поведението на въззивникът
по повод сигнала за скандал и наблюденията на свидетелите за неадекватно и
възбудено поведение те решили да го проверят за употреба на алкохол и наркотици.
Въззивникът бил изпробван в 19.15ч. с техническо средство Дрегер Дръг чек 5000 с
фабр.№ARJF -0054 като уреда не отчел наличие на алкохол в кръвта. При поканата от
страна на полицаите да го тестват за наличие на наркотици Д. отказал категорично,
както и да даде кръв във ФСМП Трън след издаден му от с.Д. Ц. талон за изследване №
******. Отказал да приеме и талона за изследване. Не се установява и св.Ц. да е нямал
готовност на място да направи теста за наркотични вещества чрез използване на
техническо средство.
Тъй като А. Е. Д. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
му е съставен АУАН серия GA № 318316/28.05.2022г. от св.Д. Т. Ц. за нарушение на
чл. 174, ал. 3 пр.2 от ЗДвП, и му е издаден талон за изследване № ******/28.05.2022г.
Д. подписал АУАН като написал, че има възражения, а св.Ц. съставил и връчил на
въззивника талон за медицинско изследване № ******/28.05.2022г. в 19.45ч.
АНО е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че
жалбоподателят е нарушил чл. 174, ал. 3 пр.2 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3,
предл. 2 ЗДвП, му наложил наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедлИ.стта на наложеното административно
наказание намира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са пречка за разглеждане на делото по същество. Възраженията в
тази насока наведени в жалбата са неоснователни.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана материална
2
компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено
доказателство заповед № 8121з –1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи. Спазени са изискванията към съдържанието им, установени в чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита
на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на
привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво
точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз
основа на какви факти е достигнато до формирания извод. По-голяма изчерпателност
от изложената не е и възможна.
Законът не поставя изискване за излагане на мотиви от АНО при издаване на
наказателното постановление.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените факти
са относими към елементите от състава на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Доколко тези
факти съответстват на обективната действителност и са установени правилно е въпрос
по същество.
Съдът не констатира несъответствие между обстоятелствата на нарушението
изложени в акта и в наказателното постановление, и не приема доводите, че в
наказателното постановление са описани две отделни нарушения.
Вярно е, че в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП отказът за извършване на
проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни
аналози, както и отказа да изпълни предписанието за медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване за установяването им, са посочени алтернативно.
Тази алтернативност обаче е свързана със самия начин /ред/ за установяване
употребата на алкохол/наркотични вещества, тъй като всеки от двата способа -
използване на техническо средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача,
е допустим съгласно НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, към който ред предпраща нормата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. По
същество в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидена
административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се
подложи на проверка за установяване наличието на алкохол/наркотици. Самата
проверка обаче, може да бъде извършена по посочените алтернативни начини - или
чрез техническо средство/тест или чрез медицинско и химическо/химико-
токсикологично изследване, а за алкохол - и чрез доказателствен анализатор. Затова в
случаите, в които водачът е отказал проверка с техническо средство, но е дал проба за
3
лабораторно изследване /или е извършил изследване с доказателствен анализатор за
алкохол/, и обратно - извършен му е тест/проверка за употреба на наркотици/алкохол,
но е отказал лабораторно изследване на биологични проби, респ. изследване с
доказателствен анализатор, концентрацията на алкохол, респ. употребата на
наркотични вещества ще бъде установена по надлежния ред, следователно ще отсъства
основание за наказване за отказ по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Вярно е също, че контролните органи могат да упражнят дискреционната си
власт да съставят АУАН във всеки от случаите на отказ от страна на водача и я
упражняват винаги, когато на мястото на проверката същият отказва проверка с
техничестко средство или тест. Това е така, защото в същия момент не могат да
съобразят и предвидят следващите действия на водача като част от процедурата,
свързана с алтернативните методи за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се яви ли в
мястото за изследване с доказателствен анализатор или в лечебното заведение, ще даде
ли проба кръв, ще се извърши ли релевантно медицинско изследване и т. н. Отделно от
това, както се посочи, предвид алтернативното регламентиране на двете предложения в
нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, всяка от хипотезите на отказ представлява форма на
съставомерно изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Поради това, отказа на
водача за проверка за установяване употреба на наркотици принципно е достатъчно
основание за административнонаказателно производство срещу него. Последващо
изпълнение на предписанието за изследване би имало значение при формиране на
крайния извод извършено ли е вмененото нарушение виновно, което е въпрос по
същество.
В контекста на изложеното, допълнителната констатация в обстоятелствената
част на акта, че жалбоподателят е отказал да получи талон за медицинско и химическо
лабораторно изследване, дори към момента на съставяне на акта да е преждевременно
формирана, има значение само за крайния извод относно осъществяването на състава
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В хипотезата на едновременен отказ за проверка с техническо
средство и за химическо лабораторно изследване не се касае за няколко отделни
нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както се поддържа в жалбата. Налице е отказ на
лицето, чрез който и да е от допустимите методи да се установи правно значим факт
относно поведението му като водач на МПС - употребил ли е наркотици или не, т. е.,
нарушението е едно, макар и осъществено чрез различните форми на изпълнителното
деяние.
Въз основа на изложеното съдът приема, че в акта и постановлението са
изложени непротИ.речиви факти за съставомерно поведение на жалбоподателя,
изразило се в отказ да бъде установена употребата на наркотици по предвидения ред. В
този аспект правното квалифициране на нарушението е законосъобразно и обосновано.
4
По същество:
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото съдът
приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, вменено във
вина на А. Е. Д..
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на
административнонаказателния състав, са безспорни по делото и следва да бъдат
отграничени като такива. Свеждат се до следното:
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните дата и час
спрямо него като водач на МПС е извършена проверка от служители на РУ-Трън към
ОД МВР - Перник. Не се оспорва, че в резултат на същата проверка му е съставен
АУАН за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство /
Дрегер Дръг чек 5000 с фабр.№ARJF -0054 за установяване употреба на наркотици,
както и че не е изпълнил предписанието на контролния орган в издадения талон за
изследване. Не е спорно, че не се е явил в посоченото в талона лечебно заведение в
определения срок за вземане на биологични проби за медицинско и химическо
лабораторно изследване.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, от изготвените
документи: АУАН серия GA № 318316/28.05.2022г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 пр.2
от 3ЗДвП, талон за изследване № ******/28.05.2022г., ЗППАМ №22-0361-
000014/28.05.2022г. По тази причина, съдът не намира за необходимо да извършва
подробен анализ и оценка на доказателствения материал в тази насока, доколкото
протИ.речия не се откриват и между страните горните обстоятелства са безспорни.
Свидетелите Д. Т. Ц. и И. И. Р., които в качеството си на полицейски
служители са предприели проверка спрямо жалбоподателя, са очевидци на действията
му по управление на превозното средство, а свид. С. Е. И. - и на поведението на
нарушителя предхождащо полицейската проверка, станало именно повод за
извършването и. Съдът дава вяра на показанията им, като намира, че излагат
възприятията си обективно и правдИ., без протИ.речия, с необходимата
изчерпателност и конкретика относно фактите от значение за делото, без данни за
заинтересованост и проявена тенденциозност. Свидетелите са изпълнявали рутинните
си служебни задължения, изявленията им са логични, последователни и кореспондират
на писмените доказателства по делото, поради което съдът приема, че интерпретират
случилото се напълно достоверно. Първите двама установяват, че при гореизложените
обстоятелства непосредствено са възприели жалбоподателя като водач на превозното
средство в момент на движение по ул. А. Стамболийски, гр.Трън, в района на бившия
строителен техникум, както и че след подаден сигнал същият е спрял на същата улица.
5
Свидетелите изясняват, че непосредствено са възприели излизането на А. Д. от
автомобила от мястото на водача, като дават и сведения за поведението му –
съобщават, че водача бил във видимо възбудено състояние, нервничил, през цялото
време подскачал, движел се бързо, които външните признаци и реакции им дали
основание да поискат съдействие за предприемане на проверка за употреба на алкохол
и наркотични вещества. От своя страна свид. С. И. посочва, че жалбоподателя се
държал агресивно спрямо него и негови близки, което било и повод за обаждане за
съдействие на спешния телефон 112. По тези съображения съдът приема за безспорно
доказано, че жалбоподателят е имал качеството водач на моторно превозно средство и
е субект на вмененото му нарушение.
Еднопосочни и кореспондиращи на писмените доказателства са и показанията
на свидетелите Ц. и Р. относно отказа на водача да му бъде извършена проверка за
установяване употребата на наркотици, както и че е отказал да вземе талона за
химическо изследване и не се е явил в лечебното заведение за вземане на биологични
проби за изследване. Жалбоподателят не е подписал и приел талона за химическо
изследване. Същия е подписал съставения му АУАН и ПАМ. Тези факти не са спорни.
Със свои подписи, положени в съдържанието на талона за изследване, св.Д. Ц.
е потвърдил констатацията на контролния орган за отказ да бъде тестван с техническо
средство, за уведомяването да се яви в лечебното заведение за вземане на биологични
проби, след като сам е избрал този начин за алтернативно изследване, както и
получаването на екземпляр от талона в означения час. При тези обстоятелства по
никакъв начин не е била ограничена възможността на нарушителя да изпълни
предписанието за медицинско изследване. Следователно, неотиването на
жалбоподателя в лечебното заведение, а и в мястото за изследване с доказателствен
анализатор, е решение, изцяло обусловено от собствената му воля.
Дори да се приеме, че АУАН е съставен преди връчването на талона за
изследване и поради това констатацията на актосъставителя относно неизпълнението
на предписанието за изследване е формирана прибързано /поради обективната
невъзможност да е сигурен какво поведение ще възприеме водача - ще изпълни ли
предписанието в талона и ще даде ли кръв в лечебното заведение, респ. ще се подложи
ли на изследване с доказателствен анализатор/, то безспорно установеното в случая
бездействие в тази насока, не променя фактическото положение, прието от
актосъставителя и утвърждава правилността на направената от него констатация за
отказ за проверка за установяване употребата на алкохол чрез трите възможни способи.
Както вече се посочи, фактическият състав на нарушението по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП включва отказ за извършване на проверка с техническо средство и
неизпълнение на предписание за изследване. Неизпълнението на предписанието за
изследване за установяване употреба на алкохол от своя страна може да се прояви в три
6
форми, установени алтернативно: отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, неявяване в определения срок на посоченото място или отказ за изследване
с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Логично е, че
последната форма - отказ за даване на кръв за изследване, е възможна само в случай на
явяване на лицето в лечебното заведение и представяне на екземпляра от издадения
талон.
В конкретния случай между страните не е спорно и доказателствата по делото
еднозначно го установяват, че Д. е отказал да подпише съставяния протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от медицинското лице в лечебното заведение,
което поведение реализира обективния признак от състава на
административнонаказателната норма неизпълнение на предписанието за изследване.
В контекста на изложеното съдът приема, че отразените в обстоятелствената
част на акта и постановлението фактически обстоятелства съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон. Подкрепени от събраните доказателствени
материали, те дават основание за несъмнен извод, че А. Д. виновно е извършил
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за което законосъобразно и обосновано е
ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28а от
ЗАНН, тъй като при изяснените обстоятелства категорично отсъстват обстоятелства,
които да мотивират извод, че представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
По отношение вида и размера на наказанията:
При отказ за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол,
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предвижда кумулативно лишаване от право да
се управлява МПС за срок от 2 години и глоба в размер 2000 лв. Санкциите са
определени в абсолютен размер и обвързват административнонаказващия орган при
наказване на нарушителя, като изключват възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са
наложени на жалбоподателя и предвид законосъобразното им определяне,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Намаляване на
наказанията под законоустановения размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на направените от
страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 от
7
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА наказателно постановление № *********/13.06.2022г. на
Началник РУ-Трън, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.174 ал.3 предл. 2-ро от
ЗДвП, на А. Е. Д., с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за
извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.174 ал.3 предл.2-ро от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
8