РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. гр. Лом, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620101821 по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявена искова молба от „*******“ ООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление - гр. *******, ул. „********“ № **,
представлявано от ****** В. Г. С., срещу „********* ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление град *****, ул. „********“ №*,
представлявано от ****** Г. Т. С., с която се претендира осъждане на
ответника да заплати задължение, възникнало на договорно основание, ведно
с дължимата лихва за забава.
С исковата молба ищецът твърди, че с Договор № **** от 06.06.2022г.
ответникът възлага, а ищецът приема периодично да транспортира и
обезврежда ***** ****** ****** на ******** ЕООД. Предметът на договора
включва събиране, транспорт, предаване за обезвреждане и всички други
съпътстващи дейности, свързани с изброените със средства на изпълнителя
(„*******“ ООД). Услугите, предмет на договора, се заплащат, както следва:
2,24 лева без ДДС или 2,69 лева с ДДС за килограм ****** с код ******, 2,24
лева без ДДС или 2,69 лева с ДДС за килограм ****** с код ******, и 2,24
лева без ДДС или 2,69 лева с ДДС за килограм ****** с код ******, *****.
Ищецът твърди, че договорът е влязъл в сила на 06.06.2022г. и бил със
срок до 06.06.2023г. Сочи се, че ако след изтичане на този срок не е проведена
нова процедура със същия предмет, договорът продължава действието си до
приключване на такава и сключване на договор с избрания кандидат.
Заплащането, твърди ищецът, е отложено със срок до 60 (шестдесет)
календарни дни след представяне на данъчна фактура - оригинал за
количествата *****, който е събран при всяко посещение.
Ищецът твърди, че за извършен транспорт и обезвреждане на *** кг.
1
******** с код ****** на 28.06.2023г. е била издадена е фактура №
****/21.06.2023г. на стойност **** лева. Сочи, че съгласно сключения договор
фактурата е следвало да бъде заплатена до 20.08.2023г. Ищецът твърди, че тъй
като фактурата не е заплатена в срока по договора, то от 21.08.2023г.
ответникът дължи обезщетение за забавено плащане. Дължимото обезщетение
за периода от 21.08.2023г. до 06.08.2024 г. е в размер на 154,58 лева, което се
претендира от ищеца.
В исковата молба се сочи, че всякакви опити от страна на ищеца за
доброволно уреждане на отношенията с ответника са били неуспешни и
сумата не е била заплатена.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца следните суми:
- **** лева (******* стотинки), дължима по фактура № ****/21.06.2023г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
- 07.08.2024г., до изплащане на задължението,
-154,58 лева (сто петдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки) -
обезщетение за забавено плащане по фактура № ****/21.06.2023г. от
21.08.2023г. до 06.08.2024г.
Претендират се разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът сочи, че исковете са допустими, но неоснователни, като ги
оспорва. Сочи, че действително е имало сключен Договор № ****/06.06.2022г.
с ищеца като ответникът е възложител по същия. Предметът на договора било
периодично събиране, транспортиране и предаване за обезвреждане на
******. Договорът влизал в сила на 06.06.2022г. и е бил валиден до
06.06.2023г. Сочи се, че ако след изтичане на посочения срок, не е проведена
нова процедура със същия предмет, договорът продължава действието си до
приключването на такава и сключване на договор с избрания изпълнител.
Ответникът твърди, че с уникален номер на поръчката ****** на *******
е публикувана на 25.04.2023г. в 14:41:10 обява за събиране на оферти за
поръчка с предмет транспортиране и обезвреждане на ***** ****** ******, с
кодове: *****2 и ******, за нуждите на *** „********” ЕООД, гр. *****. В
определения срок са подадени оферти от ******** (*****) *** и *******
ООД. Проведена била процедурата и бил сключен договор на 22.06.2023г. с
фирма ******* за срок от една година.
Според ответника ищецът е знаел, че не е спечелил процедурата и че
договор ще бъде сключен с друга фирма и въпреки това е събрал и
транспортирал ******те ******, като издал идентификационен документ №
** от дата 28.06.2023г. по *******т 4 юни 2014 г. за реда и образците, по които
се предоставя информация за дейностите по ******те, както и реда за водене
на публични регистри, т. е шест дни след като е сключен договор с избрания
изпълнител *******. Въз основа на този документ е издал и фактура №
******/21.06.2023г. за количествата посочени в идентификационния
документ- *** кг. ***** с код *****.
2
Поради несъответстващите и нередовни документи - идентификационен
документ № ** от дата 28.06.2023г по ****** /след сключването на договора с
*******/ и фактура от 21.06.2023г. същата не е била заплатена в договорените
срокове. Ответникът сочи, че е платена на 08.08.2024г.
Предвид изложеното оспорва изцяло като неоснователна претенцията на
ищцовата страна. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Н. Б. от МАК, която
поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена, като съдът съобрази,
че в хода на производството е заплатена претендираната главница.
Представена е писмена защита.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И. Г.,
която поддържа отговора на исковата молба и моли претенцията на ищеца да
бъде отхвърлена. Представена е писмена защита, в която ответникът е развил
своите съображения.
По делото са допуснати и приети писмени документи като доказателства,
допусната, назначена, изготвена и приета в ОСЗ е съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ).
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с първоначално обективно кумулативно
съединени осъдителни искове от „*******“ ООД, ЕИК ******* срещу
„********* ЕООД, ЕИК ********, с правна квалификация по чл. 266, ал.1 вр.
чл. 258 вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.286, ал. 1 ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД.
Уважаването на исковата претенция се обуславя от следния фактически
състав: между ответника и ищеца да е съществувало валидно облигационно
отношение от сочения вид, по силата на което ищецът е изпълнявал своите
задължения да престира на ответника съгласно договорените параметри,
настъпила изискуемост на вземанията, неизпълнение от страна на ответника
на неговите задължения по сключения договор, т.е. липса на заплащане от
страна на ответника.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е указал, че всяка от тях носи доказателствената тежест на твърдените в
нейна полза обстоятелства. Указано е, че ищецът следва да докаже фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция, тоест да докаже наличието на
правоотношение между страните от сочения вид, по силата на което ищецът е
изпълнил точно възложената от ответника работа, предал я е, а възложителят
я е приел, както и да установи размерът на дължимото възнаграждение
съобразно уговореното между страните, както и изискуемост на вземането си.
Съдът е указал, че в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга, да
докаже, че е изпълнявал задължението си съгласно уговореното и в
договорените срокове, т.е. да докаже плащане на задълженията, респ.
погасяване чрез други способи, като ответникът носи тежестта да докаже и
възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи, правопогасяващи).
3
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е приел, че между тях не се спори за това, че същите са били валидно
обвързани от облигационен двустранен възмезден писмен Договор № **** от
06.06.2022г., по силата на който ** „********“ гр. *** като възложител е
възложил, а ******* ООД като изпълнител е приел периодично да
транспортира и обезврежда ***** ****** ****** на ******** ЕООД.
Предметът на договора включва събиране, транспорт, предаване за
обезвреждане и всички други съпътстващи дейности, свързани с изброените
със средства на изпълнителя. Договорът е влязъл в сила на 06.06.2022г. и е бил
със срок до 06.06.2023г., като в същия е включена клауза, че ако след изтичане
на този срок не е проведена нова процедура със същия предмет, договорът
продължава действието си до приключване на такава и сключване на договор
с избрания кандидат. Същото впрочем се установява от клаузата на чл. 10 от
процесния договор, като по делото е прието и приложено като писмено
доказателство заверено копие от този документ.
Съгласно чл. 4 между страните е договорено, че изпълнителят се
задължава да извършва събиране на ******те от помещението за
съхранението им в ******** ЕООД, гр. ***** ежедневно за целия срок на
договора. Изпълнителят приема предоставените от възложителя ****** чрез
приемателно-предавателни протоколи (транспортни карти), представляващи
неразделна част от договора.
Видно от чл. 5 от договора общата му стойност възлиза в размер на ****
лв. Съгласно чл. 6, ал. 1 заплащането по чл. 5 е отложено със срок до 60
(шестдесет) календарни дни след представянето на данъчна фактура -
оригинал (отговаряща на изискванията на ЗДДС и ППЗДДС) от страна на
изпълнителя и приложен екземпляр № 6 на идентификационен документ,
удостоверяващ действителното обеззаразяване на ******те. По това
обстоятелство впрочем не се спори между страните.
Установи се, че съгласно сключения договор от 06.06.2022г. между
страните било договорено, че възложителят има право да приеме
изпълнението, когато отговаря на договореното; когато бъдат установени
несъответствия на изпълненото с уговореното или бъдат констатирани
недостатъци, може да откаже приемане на изпълнението до отстраняване на
недостатъците, като даде подходящ срок за отстраняването им за сметка на
изпълнителя; както и да откаже да приеме изпълнението при съществени
отклонения от договореното, в случай, че констатираните недостатъци са от
такова естество, че не могат да бъдат отстранени в рамките на срока за
изпълнение по договора или резултатът от изпълнението става безполезен за
възложителя (чл. 37 от договора).
Не се установи, а и няма такива твърдения, възложителят (ответник) да е
направил възражения по изпълнението на престацията от страна на ищеца на
28.06.2023г.
В Раздел VII „Прекратяване на договора“ са предвидени случаите на
прекратяване на облигационната връзка между страните, вкл. чрез разваляне
на договора. Съгласно клаузата на чл. 43 във всички случаи на прекратяване
4
на договора, освен при прекратяване на юридическо лице - страна по договора
без правоприемство, възложителят и изпълнителят съставят констативен
протокол за извършената към момента на прекратяване работа и размера на
евентуално дължимите плащания, като изпълнителят се задължава: да
преустанови предоставянето на услугите, с изключение на такива дейности,
каквито може да бъдат необходими и поискани от възложителя; да
предаде на последния всички отчети/разработки/доклади (ако е приложимо),
изготвени от него в изпълнение на договора до датата на прекратяването; и да
върне на възложителя всички документи и материали, които са собственост на
последния и са били предоставени на изпълнителя във връзка с предмета на
договора.
По делото нито се събраха доказателства, нито пък са наведени твърдения
от страните за съставяне на констативен протокол между тях за извършената
към момента на прекратяване на договора работа и размера на евентуално
дължимите плащания.
Установи се въз основа на приложения към отговора на исковата молба
идентификационен документ № **/2023г., екземпляр * и екземпляр * (заверен
препис), че на 28.06.2023г. от страна на товародателя ** „*******“ ЕООД бил
предаден на превозвача ******* ООД ***** с код: ******* с наименование:
******, чието събиране и обезвреждане е обект на специални изисквания, с
оглед предотвратяване на ******* и който товар е бил 0,*** тона. Посочените
документи са подписани и подпечатани от представител на ответника като
товародател и от представител на ищеца като превозвач. По делото не са
наведени възражения относно това, че подписалите идентификационните
документи лица не работят при ответника и съответно - при ищеца.
Освен това съгласно чл. 301 от Търговския закон при действие от името
на търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Безспорно е, че
страните по делото са търговци по правноорганизационната си форма. В
случая няма нито твърдения, нито данни някоя от тях да се е
противопоставила на действията на свой служител по подписване на
идентификационния документ, нито на предаването на ******те. Дори е
точно образното – издадена (а и осчетоводена и от двете дружества) е фактура
за извършения превоз и услуга.
Между страните не се спори, а и се установи в процеса, че е била
издадена фактура № **** с дата 29.06.2023г. на стойност ****лв. с предмет -
транспорт и обезвреждане на *** с код ******* ****** – за *** кг. с доставчик
– ищца и получател – ответника, като впоследствие поради несъответствие и
по искане на ответника след проведена кореспонденция фактурата с номер
****, касаеща превоза, била преиздадена с дата 21.06.2023г., но със същия
предмет, доставчик и получател. Заверени преписи от двете посочени фактури
са приложени към материалите по делото.
Установи се, че на 22.06.2023г. бил сключен между ответника и третото
лице „********“ гр. ******* договор № *** след проведена обществена
поръчка, който е бил със срок от 22.06.2023г. до 22.06.2024г. с възможност за
5
продължаване на същия в случай, че не е проведена нова процедура със същия
предмет - до приключване на такава и сключване на договор с избрания
кандидат. Посоченият договор е със същия предмет като сключения между
страните по делото писмен договор от 06.06.2022г.
В хода на делото се установи, че сумата по горепосочената фактура №
**** била платена от страна на ответника по сметка на ищеца на 08.08.2024г.
(в деня, следващ деня на депозиране на исковата молба в съда – 07.08.2024г.),
като по делото е приложено заверено копие от платежно нареждане от същата
дата, видно от което като основание е посочено: „ф. ****/21.06.2023г.“, а
платената сума е в размер **** лв. По това обстоятелство също не е наличен
спор, т.к. ищецът също е потвърдил, че на цитираната дата е постъпила по
негова сметка сумата, представляваща главница по исковата му претенция.
Видно от изготвената и приета по делото ССчЕ счетоводствата на
дружествата са водени редовно, фактурата е издадена с дата 21.06.2023г.,
плащането по нея е извършено на дата 08.08.2024г., мораторната лихва върху
главницата **** лв. за периода от 21.08.2023 г. /60 дни след издаването на
фактурата/ до 06.08.2024г. е в размер на 154,58 лв.
Настоящият състав намира експертизата за обективна, ясна, логична и
непротиворечива, поради което не намира основание да не я кредитира, още
повече, че същата е приета без възражения от страните.
Между страните не се спори, че действително на 28.06.2023г. ищецът е
извършил горепосочените действия, за което е била издадена процесната
фактура № ****/21.06.2023г. Спорно е дали е бил налице валиден и действащ
договор между страните, въз основа на който е извършена престацията от
ищеца.
На първо място следва да се отбележи, че твърдението, наведено от
ответника, че ищецът е участвал в новата процедура за обществена поръчка
идентичен предмет като този на договора от 06.06.2022г. (за което впрочем не
са представени доказателства), не означава непременно, че последният е знаел
кога и дали е бил сключен последващ договор с лицето, спечелило поръчката.
Договорът между страните по делото е бил в сила до провеждане и
приключване на нова процедура със същия предмет и сключване на договор с
избрания кандидат. Действително ищецът няма как да знае кога и дали е
сключен от ответника с друго лице договор със същия предмет, дори и да се
приеме, че е участвал в новата обществена поръчка. Освен това към
28.06.2023г. (когато е извършена услугата от ищеца) няма данни, нито
твърдения да са спазени изискванията на клаузата, инкорпорирана в чл. 43 от
договора, и да са съставени съответните документи във връзка с прекратяване
на контракта, още повече, че дори и при прекратяването му, видно от чл. 43,
т.2, б. „а“, изпълнителят е длъжен да преустанови услугите, с изключение на
такива дейности, каквито може да бъдат необходими и поискани от
възложителя.
Установи се с категоричност, че на 28.06.2023г. ищецът е приел
предадения му от ответника горепосочен ***** в количество от 0,*** тона, за
което е съставен и идентификационен документ от същата дата. Съгласно
6
сключения договор (чл.6) този документ удостоверява действителното
обеззаразяване на ******те и е доказателство за надлежно изпълнение по
договора от страна на ищцовото дружество. За извършената услуга е била
издадена фактура № ****/21.06.2023г. на стойност **** лв. от ******* ООД с
получател – ответника. По делото има доказателства за заплащане на
посочената сума, предмет на фактурата, от страна на ответника по сметка на
ищеца на 08.08.2024г.
Следователно не може да бъде споделено становището на ответната
страна, че ищецът е извършил дейности по приемане, превоз и извозване на
товар без правно основание. Двустранно подписаният идентификационен
документ установява предаването на товара на превозвача (ищец) от
товародателя (ответник).
Предвид горното настоящият състав намира, че страните са били
обвързани от облигационна връзка през процесния период, като са имали
трайни търговски отношения по повод предоставянето от страна на ищеца в
полза на ответника на услуги, изразяващи се в транспортиране и третиране на
***** ****** ******. Извършените съгласно договора услуги носят белезите
на договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД. За предоставените на
28.06.2023г. услуги е издадена и процесната фактура, осчетоводена и при
двете дружества.
Така ищецът е изправна страна по договора, тъй като е предоставил
договорените услуги, а ответникът (който ги е приел без възражения предвид
липсата на такива твърдения и съответно на доказателства за това) е
неизправна страна, тъй като е приел услугите, но не ги е заплатил в срок.
По делото се установи безспорно, че срокът за заплащане на
претендираната главница е изтекъл (още в отговора на исковата молба
ответникът е посочил „фактура от 21.06.2023г. не беше заплатена в
договорените срокове. Платена е на 08.08.2024г….“). В случая ответникът е
признал неизгодни за себе си факти, които и като съобрази разпоредбата на чл.
175 ГПК съдът приема за осъществени. И двете страни са посочили, че
фактурата е следвало да бъде платена в срок от 60 календарни дни след
представяне на данъчната фактура – т.е. до 20.08.2023г. Така, считано от
21.08.2023г., ответникът е изпаднал в забава.
Следва да се посочи, че дори да се приеме, че договорът от 06.06.2022г. е
бил прекратен към 28.06.2023г., когато е извършен превоза, то изводите за
наличие на облигационна връзка между страните по делото не биха се
променили, поради следните съображения: съгласно чл. 297, ал. 1 от
Търговския закон предложението до търговец, с когото предложителят е в
трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено
веднага. Установи се, че между страните, които са търговци, са били налице
такива трайни търговски отношения. Не е налице противопоставяне по реда
на чл. 301 от Търговския закон от страна на търговеца-ответник относно
подписания идентификационен документ № **/2023г. от служител на
последния, поради което е налице потвърждаване на действията му, като дори
ответникът е извършил плащане впоследствие на извършената от ищеца
7
услуга и по повод фактурата от 21.06.2023г. (на 08.08.2024г.). Така между
страните се установява с категорично, че са били налице договорни
отношения от сочения от ищеца вид. По двустранния договор са възникнали
задължения и за двете страни: за едната - да извърши услугата (транспорт и
обезвреждане на ***** ****** ******), за другата - да плати възнаграждение.
След като ищецът е изпълнил задължението си, е станало изискуемо
насрещното задължение за плащане на възнаграждение.
Съгласно чл. 49 от Закона за автомобилните превози с договор за
автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да
превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който
изпращачът му предава. В същия смисъл е и общата разпоредба на чл. 372, ал.
1 от Търговския закон, съгласно която товародателят плаща възнаграждението
при сключването на договора, освен ако е уговорено друго. Чл. 258 ЗЗД също
предвижда извършване на работа от страна на изпълнителя срещу
възнаграждение, платимо от възложителя. Тоест налице е задължение, което
насрещната страна по контракта е следвало да изпълни след като е получила
съответната престация. Няма наведени от ответника възражения относно
размера на възнаграждението, претендирано от ищеца, още повече, че
последният е заплатил пълния размер на претендираната главница на
08.08.2024г. В разглежданата хипотеза предвид липсата на данни за други
уговорки, ще следва да се приеме, че плащането на услугата е дължимо при
сключване на договора, като в този случай ответникът ще следва да е
изпаднал в забава от деня, следващ деня на сключване на договора (т.е.
считано от 29.06.2023г.).
Претенцията на ищеца за лихва за забава, отправена с исковата молба, е в
размер на 154,58 лв. (неоспорен от ответника и установен от изготвената
ССчЕ) и е за периода 21.08.2023г.-06.08.2024г. - съгласно клаузите на договора
от 06.06.2023г., въз основа на който съдът прие, че ищецът е осъществил
горепосочените дейности и услуги, изпълнявайки своите задължения, за които
е начислена и главницата от **** лв.
При този разбор на фактите и с оглед правния анализ настоящият състав
намира, че искът на ищеца се явява основателен и доказан както по основание,
така и по размер.
В настоящия случай претенцията за главницата в размер на **** лв. обаче
следва да бъде отхвърлена поради плащане в хода на производството, а тази за
лихва за забава върху главницата за периода от 21.08.2023г. до 06.08.2024г. в
размер на 154,58лв. следва да бъде уважена, предвид това, че ответникът не
доказа заплащането й.
По делото обаче се претендира и законна лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното издължаване
на сумите. Съдът не е десезиран с тази претенция от ищеца и следователно
дължи произнасяне.
С оглед основателността на претенцията за сумата, представляваща
главница (макар с оглед чл. 235,ал.3 ГПК същата да следва да се отхвърли
като погасена чрез плащане в хода на делото) и предвид изтичането на срока
8
за плащането й, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение на
ищеца, т.к. в случая приложение намира разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съгласно която когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Претендира се лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 07.08.2024г., до издължаване на сумата – плащане е извършено на
08.08.2024г. Следователно законна лихва върху платената в хода на делото
главница се дължи за 07.08.2024г. и следва да бъде присъдена.
По разноските:
Съдът като взе предвид конкретиката на казуса, счита, че разноските
следва да останат в тежест на ответника, доколкото последният с поведението
си е дал повод за завеждане на настоящото исково производство предвид
настъпилия падеж на вземанията на ищеца (до 20.08.2023г.), като считано от
21.08.2023г. ответникът е изпаднал в забава и до 08.08.2024г. е бездействал.
Въз основа на горното и след съобразяване с представения списък по чл.
80 ГПК от страна на ищеца и наличните по делото доказателства за заплатени
разноски, настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да се
присъди сумата в размер от 840 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лв., 100 лв. платена по делото държавна такса
и 300 лв. депозит за изготвяне на ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск от „*******“ ООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление - гр. *******, ул.******** № **,
представлявано от ****** В. Г. С., срещу „********* ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление град *****, ул. „********“ №*, за заплащане
на сумата в размер на **** лева (******* стотинки), представляваща
главница, дължима по фактура № ****/21.06.2023г., КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА на осн. чл. 86 ЗЗД „********* ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление град *****, ул. „********“ №*, да заплати на
„*******“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление - гр.
*******, ул. „********“ № **, представлявано от ****** В. Г. С., законната
лихва (лихва за забава) върху платената в хода на производството на
08.08.2024г. главница в размер на **** лева (******* стотинки) - за деня
07.08.2024г. (завеждане на исковата молба в съда).
ОСЪЖДА „********* ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление град *****, ул. „********“ №*, да заплати на „*******“ ООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление - гр. *******, ул. „********“
№ **, представлявано от ****** В. Г. С., сумата в размер на 154,58 лева (сто
петдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане по фактура № ****/21.06.2023г. за периода
9
от 21.08.2023г. до 06.08.2024г.
ОСЪЖДА „********* ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление град *****, ул. „********“ №*, да заплати на „*******“ ООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление - гр. *******, ул. „********“
№ **, представлявано от ****** В. Г. С., сумата от общо 840 лв. (осемстотин
и четиридесет лева), представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10