№ 3766
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110163330 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК като е образувано по подадена от
„Д.з.“ АД, искова молба насочена против ЗК „Л.и.“ АД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 564.34лв. – регресно
вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № *********,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44092/2024г., по описа на СРС, IIIГО,
180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
в гр. София, на /адрес/, близо до кръстовището на /адрес/ е настъпило ПТП между лек
автомобил „Форд Ескейп“ с ДК № СВ **** ТЕ, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Мицубиши Спейс стар“ с ДК
№ СВ **** РР, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, при което водачът на
застрахованото при ответника МПС причинил виновно щети по автомобила,
застрахован при „Д.з.“ АД. Сочи се, че във връзка с произшествието при ищеца е
образувана преписка по щета № *********, по която е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 549.34лв. Сочи се, че до ответника е
изпратена регресна покана за заплащане на сумата от 564.34лв., включваща
изплатеното застрахователно обезщетение и сторените ликвидационни разноски, но
плащане не постъпило. По изложената аргументация е формулирано искане
установителната претенция по чл. 422 ГПК да бъде уважена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва по
основание и размер. Оспорва се механизма на произшествието, щетите по автомобила,
застрахован при ищеца, като се навеждат доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил
„Мицубиши Спейс стар“ с ДК № СВ **** РР, в каквато насока са изложени подробни
съображения. Навеждат се доводи, че вината на водача на застрахования при ответника
1
лек автомобил не е установена.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че към датата,
на настъпване на процесното ПТП, за което при ищеца е образувана преписка по щета
№ *********, лек автомобил „Форд Ескейп“ с ДК № СВ **** ТЕ, е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Л.и.“ АД, както и че по процесната
преписка по щета № *********, „Д.з.“ АД е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 549.34лв.
Спорен по делото е механизмът на настъпване на произшествието.
От събрания по делото доказателствен материал и заключението на вещото лице
по изготвената САТЕ, съдът изведе следния механизъма на произшествието, а именно:
на 12.12.2023г., в гр. София, около 12.30.часа, застрахованият при ответника лек
автомобил „Форд Ескейп“ с ДК № СВ **** ТЕ се движи по /адрес/ с посока на
движение от /адрес/ към /адрес/ при което непосредствено след кръстовището на
/адрес/ водачът предприема маневра за движение на заден ход, при която реализира
ПТП с паркирания зад него лек автомобил „Мицубиши Спейс стар“ с ДК № СВ ****
РР, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“.
Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени
доказателства: протокол за ПТП /л. 12/, протокол за оглед на МПС /л. 15/, Опис
заключение /л. 16/, преписка от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ /л.79/. Изведеният
механизъм намира опора и показанията на разпитаните свидетели, както и в
заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация.
Вината на водача на застрахования при ответника автомобил се предполага по
силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена.
От заключението на вещото лице е видно, че от техническа гледна точка,
причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на застрахования при
ответника лек автомобил „Форд Ескейп“ с ДК № СВ **** ТЕ.
Експертът е посочил, че всички увреждания по застраховани при ищеца лек
автомобил „Мицубиши Спейс стар“ с ДК № СВ **** РР са в причинна връзка са
процесното ПТП.
Видно от заключението на вещото лице стойността, необходима за
възстановяване на застрахования при ищеца лек автомобил, изчислена на база средни
2
пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е 617.92лв., като обичайните разноски
за ликвидиране на щета по застраховка „Каско“ са 15.00лв.
Доколкото исковата претенция е заявена за сума в по-малък размер, същата се
явява изцяло основателна за 564.34лв.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че не се доказва
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, доколкото
полицата не била подписана от собственика на застрахования автомобил. Наличието
на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил се установява от приложените по делото копия на уведомление за щета,
опис щета, приемо-предавателен протокол. За пълнота следва да се отбележи и
следното: договорът за застраховка, съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 286 ТЗ, е
абсолютна търговска сделка, която, според чл. 344, ал. 1 КЗ, следва да бъде сключена в
писмена форма-застрахователна полица или друг писмен акт. Дори тази форма да не е
спазена, то страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението (чл. 293, ал. 3
ТЗ). В тази насока дори липсата на подпис от страна на някоя от страните върху
застрахователната полица не дава основание на някоя от страните по
правоотношението да оспорва договора като нищожен поради липса на съгласие, ако
от поведението й може да се заключи, че тя не е оспорвала действителността на
сделката/ ТР 1/2018 г., ОСГК, т. 2 а/. Дори и полицата да не е подписана от
оправомощено лице, с извършените от страните конклудентни действия като
заплащане и приемане на дължимата застрахователна премия, предявяване, приемане
на претенция и изплащане на застрахователно обезщетение, същият безусловно се
валидира. Ето защо и по аналогия, доколкото от събраните по делото доказателства не
се установява някоя от страните по договора за застраховка да е оспорила
действителността на същия, то следва да се приеме, че съществува действително
застрахователно правоотношение. След като никоя от страните по него не може да се
позовава на неговата недействителност, то такова възражение не може да прави и
ответникът по регресното вземане. Затова и липсата или наличието на представен
оригинал на застрахователната полица по делото, както и това кой точно и дали я е
подписал, в конкретния случай е ирелевантно за крайния извод, че е налице
застрахователно правоотношение. Аналогичен е и изводът относно това кой точно и
дали е подписал документите в застрахователната преписка / в този смисъл Решение
№ 263443 от 27.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11751/2020 г./.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1460.00лв., от които
25.00лв. – държавна такса в заповедното производство, 480.00лв. – адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС в заповедното производство, 25.00лв. – държавна такса в
исковото производство, 400.00лв. – депозит вещо лице и 480.00лв. – адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС в исковото производство, 50.00лв. – депозит свидетел.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение,
доколкото същото е в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2024г. за
възнагражденията за адвокатска работа. Действително съдът не е обвързан от
Наредбата, но същата представлява ориентир за това какви са добрите практики при
определяне на размера на адвокатските възнаграждения, при допълнително
съобразяване на същите с принципите за пропорционалност и справедливост. В случая
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че е
3
допусната и изслушана САТЕ, както и факта, че са разпитани двама свидетели по
делото, настоящият съдебен състав намира възражението за прекомерност за
неоснователно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК ********* дължи на ЗК „Д.З.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 411, ал.
1, пр. 2 КЗ сумата от 564.34лв. – регресно вземане по изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № *********, във връзка с настъпило на
12.12.2023г. в гр. София ПТП, между лек автомобил „Форд Ескейп“ с ДК № СВ ****
ТЕ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и лек
автомобил „Мицубиши Спейс стар“ с ДК № СВ **** РР, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“, при което водачът на застрахованото при ответника МПС
причинил виновно щети по автомобила, застрахован при ищеца, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.07.2024г. до
окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44092/2024г., по описа на СРС, IIIГО,
180-ти състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на ЗК „Д.З.“ АД, ЕИК *******, сумата от 1460.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4