МОТИВИ към присъда по НЧХД № 569/2017 г.
Подсъдимият Н.М.Ю. *** е предаден на съд за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, подробно описано в обстоятелствената част
на тъжбата.
В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен като твърди, че
на 26.03.2017 г. действително се срещнал с Х.Х. ***, при което запитал
тъжителя, защо е говорил небивалици по негов адрес. Х. бил и пиян и му заявил
на подсъдимия, че му бил откраднал нещо. Ю. го избутал от пътя си, след което
предвид състоянието си тъжителят паднал на земята и бил откаран в дома си от
племенника си св.Б.М.. Отрича категорично да е нанасял удари на Х. и да е бягал
след случилото се. Сочи, че свидетел на станалото бил С.С. ***. Ммоли съда да го
оправдае по предявеното му обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Н.М.Ю. и Х.М.Х. се познавали добре, като не поддържала
близки отношения по между си.
На 26.03.2017 г. св.С.С. и тъжителят Х.М. посетили
заведение в с.Звезделина, където консумирали алкохол. В хода на разговора Х.
споменал, че Н.Ю. му бил откраднал вещи, които не уточнил по вид и количество.
По-късно двамата се придвижили до с.Жинзифово и отседнали в хранителния магазин
на селото, който се използвал от жителите му и като питейно заведение (кръчма).
В помещението били и св.Б.М. – племенник на тъжителя. След известно време на
мястото пристигнал и Н.Ю., който седнал отвън. В един момент св.С. решил да се
прибира и напуснал заведението, като отвън се срещнал с подсъдимия, кото
запитал дали може да му осигури превоз до с.Звезделина. Ю. отговорил утвърдително
и му казал да изчака, при което извикал св.Б. и го помолил да отиде до жилището
на св.Р. М., с молба от негово име да закара С. до тях. Б.М. изпълнил заръката
и след като съобщил на св.М. се върнал в заведението. Междувременно тъжителят
напуснал помещението на кръчмата и излизайки навън паднал по стълбите. Изправил
се и след като се придвижил няколко метра се срещнал с подсъдимия Ю.. Двамата
си разменили няколко думи, при което Н. бутнал Х., за да го отмести от пътя си.
Тъжителят отново паднал на земята. Свидетел на случилото се бил С.С.С.. Малко
след това Х. М. бил закаран до дома си от св.Б.. Св.Р. М. откарал св.С. *** и
се прибрал в с.Жинзифово.
На 29.03.2017 г. тъжителят посетил съдебния лекар д-р Н.М.
и след извършения преглед му било издадено Съдебно-медицинско удостоверение №
54/2017 г., в което било отразено че при прегледа са констатирани
кръвонасядания по лицето и гръдния кош, с което е било причинено болка и
страдание; Описаните увреждания са настъпили при действието на твърд тъп
предмет или тъпо-ръбест предмет и по време, начин и място е възможно да са
възникнали, както е съобщил освидетелстваният.
С Постановление от
21.04.2017 г. на РП-Кърджали е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство по преписка с вх. № 596//2017 г., образувана по подадената жалба
от Х.М.Х..
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда
след събиране на наличните писмени и гласни доказателства – Постановление от 21.04.2017
г. на РП-Кърджали, Съдебномедицинско удостоверение №54/2017 г., Лист за преглед на пациент
от 29.03.2017 г., Преписка с вх. № 596//2017 г. по описа на РП-Кърджали, показанията на
свидетелите Р. М., С.С., Б.М. и Р.П., всичките във вр. с дадените в съдебно заседание обяснения на подсъдимия.
Разгледана по същество тъжбата се явява неоснователна и
недоказана, респ. обвинението не е доказано. Независимо, че частният тъжител няма
задължение в
тъжбата си да
даде правната квалификация на деянието, той е длъжен да посочи фактическите
обстоятелства, които след установяването им по делото, да обусловят съответните
изводи относно елементите от състава на престъплението. Именно срещу
възведените обстоятелства осъденото лице следва да има възможност за защита. В конкретния
случай в тъжбата е посочено, че на 26.03.2017 г. в с.Жинзифово, тъжителят спрял
колата си пред магазина в селото и след като слязал от превозното средство и се
насочил към помещението бил нападнат от Н.Ю., който му нанесъл няколко юмручни
удари по лицето и тялото на Х.М., вследствие на които тъжителят паднал на
земята, а подсъдимият избягал.
В настоящото производство не се установиха, респ. не се доказаха изложените
в тъжбата фактически обстоятелства. От разпитаните по делото свидетели
единствено С.С. и Б.М. са били очевидци на срещата между подсъдимия и тъжителя,
като св.Б. твърди, че е възприел нанасянето на удар от Н.Ю. в областта на
лицето на Х.М., а св.С. сочи, че подсъдимият единствено е бутнал тъжителя,
който преди това бил паднал на стълбите пред кръчмата и след това отново паднал
на земята. Анализирайки всички данни по делото съдът намира, че показанията на
св.Б. са изпълнени с вътрешни противоречия, изолирани и до голяма степен
обусловени от емоционалната му привързаност и роднинска връзка с Х.М., който е
негов чичо. В тази връзка посоченият свидетел няколкократно променя показанията
си като в един момент твърди, че чичо му дошъл в кръчмата след подсъдимия, в
последствие твърди, че чичо му първо бил в заведението и после пристигнал Н.;
твърди, че видял множество юмручни удари и нанасянето на ритници, след като Х.
бил на земята и разделил двамата, като след уточняващи въпроси от подс.Н.
заявява, че бил изпратен от последния да извика св.Р., за да закара св.С..
Показанията на св.М. категорично се опровергават от изложеното от св.С.С.,
който е без особени отношение с двете страни по делото и чиито показания като
безпристрастни, логини и непротиворечиви изцяло се кредитират от съда.
Изложеното от св.П. не доказва предявеното на подсъдимия обвинение. Посочената
свидетелка съжителства с Х.М. и не е била очевидец на случилото се, като
преразказва предадени и от пострадалия данни, а и показанията си се разминават
съществено със заявеното от св.Б., че той е превозил чичо си до дома му и
обяснил на П. за случилото се. Налице е съществено противоречие относно
описаните в тъжбата фактически обстоятелства, при които е било извършено
престъплението и данните по делото, в това число и показанията на ангажираните
от тъжителя свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК съдът е
длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина,
като по смисъла на чл. 14 от НПК съдът взема решението си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Преценяйки всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че липсват неоспорими
данни, които да обосноват извод, че на посочената в тъжбата дата и място Н.Ю. е
нанесъл удари на Х.М., с които му е причинил телесни увреждания, описани в
приетото съдебно-медицинско удостоверение. Следва да се отбележи, че
пострадалият е посетил съдебния лекар три дни след датата, на която твърди, че
са му причинени уврежданията. Не се излагат конкретни мотиви, поради какви
причини медицинска помощ е била потърсена след толкова дни, още повече, че
26.03.2017 г. се явява неделен/почивен/ ден от календарната седмица, а
29.03.2017 г., на която дата е бил извършен преглед е работен ден – сряда.
Доводите, че два дни се чувствал зле и не можел да стане, звучат нелогично с
оглед констатираните по вид увреждания, а и не се сочат съображения, защо след
като пострадалият е бил в тежко състояние не е потърсил спешна медицинска
помощ. Всичко това взето в съвкупност с данните, че на 26.03.2017 г. тъжителят
е бил в нетрезво състояние, като е паднал по стълбите пред кръчмата в
с.Жинзифово и след това се е срещнал с подсъдимия, след което отново паднал на
земята, аргументират извода, че откритите при прегледа му телесни увреждания са
получени вследствие на падането му по стълбите или на по-късен етап и не са
причинени от умишлени вредоностни действия на Н.Ю., за който не се събраха
доказателства да е избягал след срещата си с Х. и да е нанасял удари на последния.
Предвид изложеното, съдът намира, че Н.М.Ю. не е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл. 304 от НПК следва да бъде признат за невиновен в това, че
на26.03.2017 г. в с.Жинзифово, общ.Кърджали, до магазина в сЖинзифово, причинил на Х.М.
***, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето и гръдния
кош с размери 4/2.5 см и 3/2 см, с което му са му причинени болка и страдание,
поради което следва да бъде оправдан по така предявеното му обвинение.
Предвид постановяването на оправдателна присъда и липсата на доказателства
причинени от страна на подсъдимия телесни увреждания на тъжителя, то
предявеният граждански иск за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. се
явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Следва на основание чл. 190, ал. 1 от НПК следва Х.М.Х.
да бъде осъден да заплати по сметка на КРС на направените по делото разноски в
размер на 30 лв.
Вадим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: