№ 955
гр. Разград, 15.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20223330101719 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Ф. О. Ф., редовно призован, явява се лично и с
процесуалния си представител адв. Ж. при АК – Варна.
ОТВЕТНИЦАТА Н. Х. Ф., редовно призована, явява се лично и с
процесуалния си представител адв. К.М. при АК – Разград.
СЛЕД справка с личните карти на страните, съдът върна същите.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Производството е образувано по постъпила искова молба от Ф. О. Ф. с
ЕГН ********** от гр. *****, сега живеещ във Великобритания, със съдебен
адрес: гр. *****, адвокат А. Ж. Т. при АК – Варна, срещу Н. Х. Ф. с ЕГН
********** от ***** с която се моли съдът да прекрати брака между
страните, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения без произнасяне по въпроса за вината, да предостави
упражняването на родителските права на детето О. Ф. Ф. на майката, да
определи режим на лични отношения между детето и ответника в следния
смисъл: всяка първа и трета неделя от месеца от 18:00 часа в петък до 20:00
часа в неделя и един месец през годината, когато майката не е в редовен
платен годишен отпуск, да определи издръжка в размер на 600,00 лева
месечно, да предостави ползването на семейното жилище на ответницата.
Моли след прекратяването на брака ответницата да продължи да носи
фамилия Ф..
Ищецът сочи, че с ответницата са сключили граждански брак на
18.07.2010 г. в гр. Разград. На 25.06.2012 г. се родило детето им О. Ф. Ф..
Ищецът сочи, че работи зад граница отпреди сключването на брака
между страните и до момента. Многократно той молил ответницата да
заживеят заедно в чужбина. Първоначално двамата живеели в с. Езерче,
1
покъсно се преместили в гр. Разград. При завръщанията му в България,
първата седмица обикновено отношенията между съпрузите били нормални,
но след това започвали спорове. Ищецът оставял с впечатление, че никога не
е прав. Чувствал се гост в собствения си дом и имал чувството, че съпругата
му чакала с нетърпение отпътуването му за чужбина. Твърди, че през периода
23.11.2016 г. - 23.102018 г. за извършено от него непредпазливо престъпление
бил осъден на лишаване от свобода, което наказание изтърпял в Затвора
Варна. През този период семейството имало финансови затруднения, но
съпругата му не започнала работа и не помогнала с нищо за издръжката.
Твърди, че това сторили неговите родители. Ищецът сочи, че от сключването
на брака тя не е работила нито един ден, държейки се с ищеца като „ходещ
портфейл“. Твърди, че през последните две години при завръщането му в
България, ответницата отказвала дори да общува с него, а вечер се
заключвала в хола, за да спи там сама. Двамата нямали интимни отношения.
Липсвал елементарен диалог помежду им. По време на ковид кризата успял да
се прибере в България за шест месеца, когато разбрал, че само на никой от
двамата не липсвало присъствието на другия, нямало любов и приятелство
помежду им, а отчуждение и безразличие. През последните две години
единствено обсъждали помежду си размера на издръжката, която ищеца
трябвало да плаща на съпругата и детето си.
Ищецът сочи, че детето е на 12 години и не може да пътува без
съгласието на никой от двамата. Твърди, че такова съгласие няма да се
постигне, поради което не се противопоставя родителските права да бъдат
предоставени на съпругата му, като му бъде определен режим на лични
отношения с детето му – право да взема детето си всяка първа и трета на
седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя и един месец
през годината, когато майката не е в редовен годишен отпуск.
Ищецът сочи, че възможностите му му позволяват да заплаща
издръжка в размер на 600,00 лева, която да превежда която да превеждам по
сметка на ответницата всеки месец до 5-то число Изрично заявява, че сега
всеки месец превежда повече пари, но това зависи от работата, която работи,
наемите, които плаща и режийните разноски, които в момента се увеличили
неимоверно.
Ищецът посочва, че страните имат семейно жилище, което следва да
остане за ползване на майката и детето им.
По отношение на фамилното име на съпругата му след развода,
предоставям на нея да реши какво да бъде то.
В осигуреното право на отговор ответницата не прави възражения по
отношение подсъдността на иска и избраната компетентност. Счита исковете
за допустими. Излага становище, че също желае прекратяване на брака
помежду им, тъй като ищецът очевидно не желае да се прибере да живее при
семейството си, а живее от години с друга жена и доколкото и било известно
двамата имат също дете, а евентуално ако нямат – ищецът се грижи за дете, на
което не е баща.
Не оспорва обстоятелството, че от раждането на детето им, то е под
нейните денонощни грижи и опека. Изтъква, че има всички условия за
отглеждането му, има родителски капацитет, желание и възможности да му
осигури нормален и здравословен живот, образование и просперитет. Сочи,
че близките и също са готови да и помагат. По отношение на издръжката,
2
сочи че през последните няколко години ищецът и изпраща издръжка за
детето им в размер на 600 британки паунда или над 1200 лева месечно.
Твърди, че ищецът има финансови възможности, а детето има нужда от
подобен размер на издръжка, която да се заплаща от бащата. Сочи, че детето
има нужда от специализирана помощ, свързана с образователните му
потребности и здравето му. В тази връзка претендира ищеца да бъде осъден
да заплаща издръжка в размер на 1200,00 лева. Желае да върне предбрачното
си фамилно име Х..
Исковата молба за прекратяване на гражданския брак между страните
при посочените по-горе обстоятелства има своето правно основание в
разпоредбата чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс. Заедно с този иск
задължително се предявяват и разглеждат исковете за ползването на
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят за в бъдеще (чл. 322, ал. 2 от ГПК).
Исковата молба за прекратяване на гражданския брак между страните
при посочените по-горе обстоятелства има своето правно основание в
разпоредбата чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс. Заедно с този иск
задължително се предявяват и разглеждат исковете за ползването на
семейното жилище – чл. 56 от СК, издръжката между съпрузите, за
фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще, по чл. 59 СК
за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от
брака дете, определяне на местоживеенето на детето, определяне на режим на
лични контакти с детето; по чл. 143, ал. 1 СК за определяне на издръжка за
детето. За уважаването на иска за развод следва да се докаже твърдените
основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. За уважаване
на исковете, свързани с детето, родено от брака, е необходимо да се изследват
отношенията между двамата родителите, както и отношенията родители-дете.
Следвайки принципа на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна носи
доказателствена тежест да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД: Чл. 146 ал. 1 т. 1 от ГПК: Обстоятелства,
довели до разстройство на брачната връзка, размера на издръжката,
осигуряван от ищеца до предявяване на исковата молба.
Чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Предявени са искове с правно основание чл.
49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански
брак поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство; чл. 59
СК за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото
от брака дете на ответницата, определяне на местоживеенето на детето при
майка му, определяне на режим на лични контакти между бащата и детето;
по чл. 143, ал. 1 СК за определяне на издръжка на детето; по чл. 56 от
СК по отношение ползването на семейното жилище; за фамилното име, което
ще носи съпругата след прекратяването на брака.
Чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК: Нуждаят се от доказване твърденията
на страните по отношение размера на издръжката, от която има нужда детето
на страните. Останалите обстоятелства не се оспорват.
Чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК: Съгласно правилата за разпределение н а
доказателствената тежест ищецът следва да докаже дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, както и възможностите си по отношение размера на
издръжката. Ответницата следва да доказва родителския си капацитет,
3
възможностите си да се грижи за детето, размера на издръжката, необходим
за отглеждането на детето с оглед твърденията и за нужда от специализирана
помощ, свързана с образователните потребности и здравето на детето.
Ищецът ангажира писмени доказателства, приложени към исковата молба,
които са допустими за нуждите на съдебното производство, относими към
предмета на делото и необходими за разглеждането му.
Ответницата моли съда да допусне разпит на свидетели при режим на
довеждане за установяване на твърденията. Съдът прецени искането като
допустимо и допуска разпит на един свидетел при режим на водене от страна
на ответницата за следните обстоятелства: условията в жилището на
ответницата, родителския и капацитет и възможности да осигури нормален и
здравословен живот на детето си, здравословното състояние на детето и
разходите в тази връзка, включително по отношение на образователните му
потребности.
АДВ. Ж.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада.
На основание чл. 146 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, съдържащ се в
определение от 15.11.2022 г. за насрочване на делото.
Представените заедно с исковата молба писмени доказателства са
относими, допустими и необходими за разрешаване на правният спор, поради
което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените с исковата молба:
удостоверение за сключен граждански брак.
АДВ. Ж.: Сключили сме споразумение в писмен вид, което сме
представили.
Съдът докладва споразумението.
Като взе предвид постъпилото споразумение, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 321, ал. 5 от ГПК ПРЕМИНАВА от исково
производство за прекратяване на брака в охранително производство за
прекратяване на брака по взаимно съгласие на страните по реда на чл. 50 от
СК
ПРИСТЪПВА към разглеждане на делото по взаимно съгласие по чл. 50
от СК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на страните, представили подписаното
споразумение.
ИЩЕЦЪТ: Желая прекратяването на брака. Постигнали сме
споразумение, което поддържам и моля да го прекратите. Съгласен съм да
плащам издръжката в размер на 1350 лв. ежемесечна издръжка на детето.
ОТВЕТНИЦАТА: Желая прекратяване на брака. Подписала съм
споразумението. Съгласна съм при тези условия да се прекрати брака ни.
АДВ. Ж.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. М.: Няма да соча други доказателства.
4
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Ж.: Моля да прекратите брака между страните като приемете, че
той е дълбоко и непоправимо разстроен и че страните са постигнали
споразумение за неговото прекратяване. В споразумението са уговорили
всички последици от развода. Не се противопоставяме ответницата да
промени фамилното си име Х.. Моля разноските да останат така, както са
направени от страните.
АДВ. М.: Поддържаме така представената спогодба по реда на чл. 51 и
сл. от СК. Считам, че същата не противоречи на закона и морала. Урежда
всички взаимоотношения между страните и моля да одобрите спогодбата.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и обяви, че ще се
произнесе с решение до 31.12.2022 година.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:34 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
5