№ 369
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000503052 по описа за 2022 година
С решение № 46 от 10.06.2022 г., по т.д. № 91/21 г., ОС Враца,
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Ц. З. Я. сумата от
52 500 лв. като застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди и 1672,50 лв. като застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди, от ПТП настъпило на 7.05.2020 г., ведно със законната
лихва от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до 80 000 лв., съответно до 2230 лв.
Срещу решението, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба
от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
Сочи, че не е спазен принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, както и че не е
отчетено, че ищцата е пресичала не на пешеходна пътека и не е преценила
правилно пътната обстановка. Моли да се отмени решението в обжалваната
част или да се намали обезщетението с оглед приноса. Претендира разноски.
В постъпил писмен отговор от ищцовата страна Ц. З. Я., се подчертава,
че решението е съобразено със здравословното състояние на пострадалата
след инцидента, както и че приетата САТЕ ясно е установила, че водачът е
1
имал възможност технически да наблюдава пътя зад себе си през лявото
странично огледало или да предприеме необходимите действия за
подсигуряване на лице, което да осъществи съдействие за маневрирането.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата Ц. З. Я. твърди, че пострадал при ПТП на7.05.2020 г., като
инцидентът бил причинен от виновно и противоправно поведение на водача,
чиято гражданска отговорност била застрахована при "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Сочи, че получила
счупване на лява бедрена кост, на латералния епикондил на лява раменна кост
и раздробено счупване на десен олекранон, счупване на 3-то, 4-то и 5-то
десни ребра, както и кръвонасядане в областта на главата. Лечението било
оперативно, налагало строг постелен режим в последствие в домашна среда,
самостоятелното придвижване било с помощни средства, само в рамките на
дома, каквото било състоянието й и към момента - ограничен обема на
движения и нарушена походка (поради скъсяване на левия крак). Сочи, че
останали трайни белези от операциите. Ищцата (73 г.) преживяла тежко в
емоционален план събитията и те създали за нея силен битов дискомфорт. За
лечение били сторени разходи от 2 230 лв. Претендира последната сума като
обезщетение на имуществени вреди, както и сумата от 80 000 лв. за търпените
болки и страдания, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано
от 14.08.2020 г. до окончателното им изплащане, както и разноски.
Ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД оспорва предявения иск досежно механизма и размера на иска -
възразява, че не е изпълняван надлежен възстановителен режим, че срокът за
възстановяване е само 3 месеца, че няма данни за специализирано лечение
при психолог и пр. Твърди, че пострадалата съпричинила вредните
последици, тъй е предприела пресичане на необозначено място без да се
съобрази с възприетото от нея превозно средство, движещо се на заден ход.
Счита, че водачът не е можел да предотврати ПТП, тъй като пострадалата се е
2
намирала в „мъртвата зона“ за възприемане от шофьора.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че на 7.05.2020 г. в населено място, ищцата е била
блъсната от движещ се назад лекотоварен автомобил, чийто водач е имал
застраховка на гражданската си отговорност при ответното дружество.
Водачът на лекия автомобил Д. Д. П. разказва, че следял внимателно
двете странични огледала и движението си на заден ход, за да подсигури
разминаване с една кола, която излизала от пресечката. Признава, че не е
видял кога ищцата е минала зад управлявания от него бус, но счита, че е била
застанала на позиция, в която той няма никаква видимост. Разбрал е, че нещо
се случва от реакцията на продавачката от магазина, която е започнала да
маха с ръце и му е казала да спре, че ще убие жената. Свидетелят е реагирал
като е спрял буса и е дал напред. Счита, че се е движел много бавно, със
скорост по-малка от 10 км/ч и изобщо не е усетил удара. Когато е слязъл от
буса видял, че по-голямата част от тялото на ищцата е била под автомобила,
извадил я и повикал спешна помощ. Пояснява, че автомобилът има странични
огледала и водачът има видимост само от тях, но не и видимост назад, тъй
като купето е изцяло затворено и няма прозорец към вътрешността му. Сочи
още, че ищцата е била с два бастуна, едва се е движила, а хора от селото са му
казали, че е имала трудности с придвижването и продавачката от магазина
дори се е учудила защо е излязла като не може да ходи.
Приетата САТЕ установява, че МПС се е движело с около 10, 8 км/ч на
заден ход в условната зона на насрещно движение в посока към близкия
магазин за хранителни стоки. По същото време пешеходката предприела
пресичане на пътното платно, движейки се по диагонал от тротоара на
кметството към тротоара на магазина със спокоен ход със скорост от около 3,
2 км/ч. В един момент от своето движение пешеходката, попадайки на
мястото на удара и намирайки се с ляво задна странична част спрямо
движещия се на заден ход автомобил, е била ударена от задната част на
автомобила с удар на задна броня в ляв крак, като вследствие на ударната
сила е паднала на пътното платно зад автомобила, но тялото не е било
прегазено, тъй като водачът по подаден сигнал от очевидци, е спрял. ПТП е
3
било предотвратимо от водача при наблюдение на траекторията на
движение на заден ход в зоната на видимата част от двете страни или
осигуряване на лице, което да му сигнализира за опасност в невидимата зона.
В заключението е отразено, че в района на участъка на ПТП няма налични
пешеходни пътеки в близост до мястото, на което е предприела пресичане
пешеходката. Посочено е, че в момента на възникване на опасността - слизане
на пешеходката от тротоара и предприемане на движение по платното за
движение на ППС в посока към магазина, находящ се на отсрещния тротоар,
разстоянието между нея и движещия се на заден ход автомобил от ляво на
дясно спрямо нейното движение е било около 15-16 метра като така водачът е
имал техническа възможност да види и възприеме пешеходката и да вижда
нейното движение до момента, в който е навлязла в невидимата зона зад
автомобила. Между пешеходката и автомобила не е имало препятствие,
ограничаващо взаимната им видимост, т.е. те са имали техническа
възможност да се възприемат и да предотвратят настъпването на ПТП.
Видимостта на водача на лекотоварния автомобил назад по траекторията на
движение на заден ход се осигурява от ляво и от дясно спрямо страничните
продължения на лява и дясна част на автомобила от страничните огледала за
обратно виждане.
Приетата СМЕ е дала становище, че ищцата е получила субтрохантерно
счупване на лява бедрена кост, счупване на десния лакътен израстък,
счупване на външния епикондил на лява раменна кост, счупване на три ребра
в дясно, кръвонасядане на главата. Проведено било оперативно лечение на
фрактурите на крайниците, като общия период на възстановяване е 8-10
месеца. В съдебно заседание на 31.05.2022 г. е пояснено, че първоначално
ищцата е била на легло, поради счупванията на един долен и двата горни
крайника, впоследствие е започнало изправяне до седеж, тъй като ищцата не е
можела да държи патерица, поради счупванията, ограничаващи използването
на двете ръце. Едва след зарастването на тези фрактури ищцата е могла да се
раздвижва и с патерици. Търпените болки и страданията били постоянни през
целия период с намаляваща интензивност, но могат да се търпят и за в
бъдеще - при промяна на метеорологичните условия, физическо натоварване
и пр. Здравословното състояние към момента е добро, при почти пълно
възстановяване, предвид възрастта и костната структура. При извършения
личен преглед експертът е констатирал, че към момента не е налице
4
скъсяване на ляв долен крайник (такова е било налично след счупването,
което е характерен симптом). Не е констатирана и промяна в мускулатурата
на крайниците на ищцата. Констатирани са остатъчни белези от операциите,
които са пожизнени. Разходите по лечението, са били необходими. В съдебно
заседание на 31.05.2022 г. вещото лице пояснява, че в момента походката на
ищцата е с накуцване, поради комплекс от фактори - тежкото счупване на
бедрената кост, възрастови артрозни изменения в съседни стави и дефицит на
мускулатурата.
Разпитан като свидетел В. Я. – син на ищцата, разказва, че заварил
майка си на мястото на инцидента на един стол, много пребледняла и
напикана, била в шок, неадекватна, а след това е започнала да изпитва много
силни болки. В болницата престояла 1 месец, изцяло на легло, което налагало
съпругата на свидетеля да я обгрижва. Била изписана на инвалидна количка,
отново била на постелен режим (с памперси) и едва към септември започнала
да се изправя до седнало положение, последвали опити да се придвижва с
проходилка, но изпитвала силни болки. Първоначално се движела само около
леглото, а после започнала да стига до кухнята с две патерици. За нея се
грижели съпругът й и снаха й. Пострадалата изпитвала силни болки, които са
й пречели да спи и приемала обезболяващи лекарства. Според свидетеля, до
момента на инцидента майка му е била здрава, грижела се за домакинството,
обработвала градината, гледала кошери. Когато се е наложило друг човек да я
обслужва и да й сменя памперсите, това е предизвикало в нея неприятни
емоции. Започнала да излиза навън едва през пролетта на 2021 г. с бастун.
Сега не можела дори да си простре сама дрехите, изпитвала болки,
продължавала да пие лекарства, плачела редовно и не можела да спи добре.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Няма спор, че на 7.05.2020 г. ищцата пострадала при ПТП, като
механизмът на същото не е спорен пред настоящата инстанция, а
възраженията са свързани с размера на обезщетението и приноса на
пострадалата.
Настоящият състав приема, че процесното ПТП действително е
съпричинено от поведението и на двамата участници в него. От една страна
водачът е нарушил правилата, регулиращи движението на заден ход - чл. 40
5
от ЗДвП. Той е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Данните сочат, че по време на изпълнение на
маневрата водачът не е проследил динамичното състояние на пътната
обстановка и не е възприел своевременно навлизането на ищцата в зоната на
движение на превозното средство. Вярно е, че в своите показания той твърди,
че непрекъснато е контролирал движението назад и е наблюдавал пътя, но
очевидно тези показания не могат да послужат за да се изгради достоверен
извод, че свидетелят е следил обстановката постоянно. По изнесена от самия
водач в показанията му информация, ищцата е била трудно придвижваща се,
което налага извода, че тя не е навляла внезапно на платното. В такъв случай,
ако той действително е проследявал без прекъсване пътната обстановка зад
автомобила, при движение с ниска скорост от 10 км/ч, той е можел да
възприеме пешеходката, да спре и да не допусне инцидента. (В този смисъл и
САТЕ) По твърдения на самия водач, той изобщо не е видял ищцата, като е
предположил, че същата е попаднала в т.нар. „мъртва зона“. В този случай
относима са явява и нормата на ал. 2 от чл. 40 ЗДвП, където е постановено по
време на движението си назад водачът непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. В конкретния случай, при
положение, че бусът не е имал централно огледало за обратно виждане (а
само странични), то водачът е можел да организира движението назад с
помощта на трето лице, което да следи за наличието на препятствия или
пешеходци при извършване на маневрата. Това задължение не е било
изпълнено.
От друга страна се установява, че пострадалата пешеходка е пресичала
на необозначено място, но това й поведение не е било неправомерно предвид
правилото на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, тъй като в близост не е имало маркирана
пешеходна пътека. Ищцата обаче е нарушила своите задължения, тъй като е
прекосила платното диагонално (т.е. не спазила ал. 1, т. 2 на чл. 113 ЗДвП, тъй
като е удължила ненужно своя път) и не се е съобразила с възприетото от нея
и приближаващо на заден ход превозно средство (т. 1 на ал. 1 от същия текст).
За да определи съотношението на принос между двамата участници
съдът намира, че следва да се отчете, че пешеходците, особено възрастните
6
хора, са по-уязвимите участници в движението (т. 75 на § 6 от закона) и
водачите следва да бъдат по-внимателни и по-предпазливи към тази
категория (чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП). Ето защо принос от 25 % се явява
справедливо определен.
Що се касае до размера на обезщетението – настоящият състав приема,
че същият е надлежно определен от първоинстанционният съд. Сумата от
70 000 лв. е подходяща за обезвреда както за физическите увреждания
(фрактури на двата горни крайника и на ляв крак, както и на 3 ребра, лекувани
оперативно), така и за психо-емоционалните последици при ищцата. За този
размер от значение е лечебният период, който е бил свързан с продължителен
болничен престой (около месец) и последвал след това постелен режим,
предпоставящ постоянна ежедневна грижа и помощ от близките за
обичайното обслужване. Следва да се отчете, че ищцата е ползвала помощни
средства от различен характер за да възстанови двигателните си функции и да
започне самостоятелно да се придвижва – инвалидна количка, проходилка,
две патерици. Отделно е необходимо да се съобрази, че при фрактура и на
двата горни крайника ползването на помощни средства за самостоятелно
придвижване е било силно ограничено и отложено във времето. Съдът отчита
времето на търпени болки от пострадалата, възрастта й, притесненията,
неудобството от зависимостта от чужди грижи. Съдът съобразява и
обичайната практика на съдилищата с оглед чл. 52 ЗЗД, така също и
обществено-икономическите условия към датата на инцидента (2020 г.).
Не се налага да се обсъжда по същество как е формирана сумата за
обезщетяване на имуществени вреди, тъй като конкретни възражения в
жалбата относно тази част на решението не се съдържат (тя е бланкетна), а
оплакванията са свързани само размера на приноса (обсъдени по-горе).
Предвид казаното жалбата на застрахователя следва да се отхвърли
изцяло, а решението да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на жалбоподателя не се следват разноски, а такива се
дължат на представителя на ответната страна по реда на чл. 38 ЗА в размер на
2155,17 лв. по неоспорен списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46 от 10.06.2022 г., по т.д. № 91/21 г., ОС
Враца, в частта, в която се ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ на Ц. З. Я. сумата от 52 500 лв. като застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди и 1672,50 лв. като застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди, от ПТП настъпило на
7.05.2020 г., ведно със законната лихва от 14.08.2020 г. до окончателното
изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД да заплати на адв. Р. М. П. възнаграждение по чл. 38 ЗА
в размер на 2155,17 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8