Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 260000
гр.ВРАЦА, 23.09.2025
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 30
април 2025 г. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: ХРИСТО ХРИСТОВ
КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря Цветелина Григорова, като разгледа
докладваното от съдия Досов възз. гр. дело № 594/2020 г. по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на И.В.М. ***, подадена чрез
особения представител адв. М.Н. срещу
решение на Районен съд - Мездра № 145/03.08.2020
год. по
гр. дело № 1187/2019 год. по описа на същия съд в
частта, с която съдът е уважил предявения от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД -
гр.София, ЕИК *** срещу И.М. иск с правно
основание чл.422,ал.1 от ГПК за сумата
891.50 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ***/16.10.2017
год., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019 год. до окончателното й
изплащане, за която
сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК № 329/04.06.2019
год. по
ч. гр. дело № 680/2019
год. по описа на РС - Мездра.
Жалбоподателят,
чрез особения представител, поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, по съображения, изложени в жалбата. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че той като длъжник е редовно уведомен за цесията, по която "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *** е придобило вземането от цедента "Изи Асет
Мениджмънт" АД, с уведомление, приложено към исковата молба. Сочи, че
уведомлението е връчено на особения представител, а не на длъжника или на
упълномощен от него адвокат, поради което и същото е ненадлежно връчено, по
смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част,
а исковата претенция отхвърлена за тази
сума.
В срока по
чл.263,ал.1 от ГПК "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. София,
ЕИК ***, чрез юрисконсулт М. М. - С., е подала
отговор, в който мотивира становище за неоснователност на въззивната
жалба.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение
потвърдено в обжалваната част.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива
не са събирани.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат заявените становища
и искания - въззивникът И.М. чрез особения представител адв. М.Н., а въззиваемото
дружество писмено, с молба вх.№ 260397/24.04.2025 г.
При
извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима - подадена
е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за
съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК.
При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
съдебно решение е валиднo.
Решението е и
допустимо в обжалваната част,
постановено е в съответствие с основанието и петитума
на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да
се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди
събраните доказателства,
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при
което приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да
променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
РС - Мездра е сезиран
и се е произнесъл по предявени от
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД -
гр.София, ЕИК *** срещу И.В.М., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. с
чл.415, ал.3 вр. чл.415, ал.1,т.2 и чл.422,ал.1
от ГПК за признаване за установено, че по договор за паричен заем № ***/16.10.2017
год., ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 329/04.06.2019 год. по ч.
гр. дело № 680/2019
год. по описа на РС - Мездра, а именно:
1) сумата
от 891.50 лева /осемстотин деветдесет и един лева
и 50 ст./, представляваща главница; 2) сумата
от 70.83 лева /седемдесет лева и 83 ст./
договорна лихва за периода от 16.11.2017
год. до 19.04.2018 год.; 3) сумата
от 9.00 лева /девет лв. и 00 ст./ - такса
разходи; 4) сумата
от 382.36 лева. /триста осемдесет и два лв. и
36 ст./ неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.11.2017 год. до 19.04.2018 год.; 5) сумата
от 116.42 лв. /сто и шестнадесет лева и 42 ст./
- обезщетение за забава за периода от 17.11.2017 год. до 03.06.2019 год. /дата на подаване на заявлението в
съда/; 6) законната
лихва за забава, считано от 03.06.2019 год.
/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на
задълженията.
По делото не
е спорно, че страни по договор за паричен заем № ***/ 16.10.2017 год. са "Изи Асет Мениджмънт" АД - кредитор, и И.В.М.
- длъжник. По този договор на И.М. е предадена в заем сумата от 1000.00 лева,
която той е следвало да върне на 13 вноски от по 84.26 лева всяка в срок от 26
седмици, с последна вноска на 19.04.2018 г. - общо 1096.81 лева,, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 35%
и годишен процент на разходите по заема 40.24%.
Безспорно е
също така, че по рамков
договор от
16.11.2010 год. за прехвърляне на вземания (цесия) и приложение
№ 1 към него от 01.10.2018 год. първоначалният
кредитор "Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *** е
прехвърлил на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД -
гр.София, ЕИК *** вземанията си от длъжника И.М. по договора за заем от 16.10.2017 год., т.е. при вече настъпил падеж на всички
погасителни вноски по заема.
Безспорно е също, че М. не е изпълнил задължението
си да върне изцяло и в срок получената в заем сума, заплатил е само сумата от
240.00 лева, осчетоводена от кредитора за погасяване по пера както следва: 69.52 лева неустойка за неизпълнение; 36 лева
такса разходи; 25.98 лева договорна лихва; 108.50 лева главница.
При въведени от особения представител на длъжника М.
възражения за нищожност на отделни клаузи от договора, съставът на РС - Мездра
ги е намерил за основателни, като е приел, че договорът за паричен заем № ***/16.10.2017 год. е изцяло недействителен в хипотезата на чл.22
вр. чл.11,ал.1,т.10 от Закон за потребителския кредит, при което и съгласно чл.23
от ЗПК ответникът М. дължи връщане само на главницата в посочения от ищеца
размер от 891.50 лева.
Първоинстанционният съд е обсъдил и въведеното с
отговора по чл.131 от ГПК възражение, че уведомление за извършената цесия до
длъжника чрез назначения му от съда особен представител няма правно действие,
като аргументирано, с позоваване и на относима практика на ВКС, го е приел за
неоснователно. Приел е,че ответникът М. е надлежно
уведомен за извършената цесия и ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответника.
При така изложената фактическа обстановка РС - Мездра е постановил решение № 145/03.08.2020
год. по
гр. дело № 1187/2019 год., с което е уважил само установителния иск
за сумата от 891.50 лева /осемстотин
деветдесет и един лева и 50 ст./, представляваща
остатъчна главница по договора за паричен заем от
16.10.2017 год.
Отхвърлил е
останалите искове, приемайки ги за неоснователни при приложение на нормите на
чл.22 и чл.23 от ЗПК. В отхвърлителните части решение
№ 145/03.08.2020
год. не е обжалвано от ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и
е влязло в законна сила.
Въззивният
съд намира, че решение № 145/03.08.2020 год. е
правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Споделя фактическите
и правни изводи на районния съд и намира, че решението е поставено при правилно
приложение на материалния и процесуалния закон и правилна преценка на
доказателствата по делото, като на основание чл.272 от ГПК се присъединява и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които напълно споделя.
Относно
изложените във въззивната жалба оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 от ГПК,
настоящият съдебен състав приема следното:
Спорът между страните
се свежда до това може ли особеният представител на длъжника надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца, и конкретно уведомление за извършена цесия.
Окръжен съд - Враца в
настоящия си състав намира, че отговорът на този въпрос е положителен, като
напълно споделя както подробните мотиви на РС-Мездра в обжалваното решение по
този въпрос, така и мотивите и правния извод за действителност на уведомяването
чрез особения представител, изложени в решение № 198 от 18.01.2019 г.
по търг.дело №193/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, съответно в решение № 6343 от
19.11.2024 г. по гр. дело № 6420/2022 г. по описа на Софийски градски съд , в определение
№2030 от 30.06.2025 г. по търг. дело № 490/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което не е
допуснато касационно обжалване на решението
на СГС, решение № 13946 от
17.07.2025 г. по гр. дело № 68368/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, постановено по сходен казус ...
За да има действие спрямо длъжника,
цесията следва да бъде съобщена на длъжника от стария кредитор - чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
Такова съобщаване преди завеждане
на делото в случая не се установява, но то е извършено в хода
на процеса чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомление от
стария кредитор, действащ чрез пълномощник - новия кредитор, до длъжника, чрез назначения му особен представител, за извършената цесия, което
обстоятелство следва да бъде взето предвид ( и е взето предвид от РС- Мездра) на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, вр. т. 9 от
ТР № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски
има само въззиваемата страна
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр.
София, ЕИК ***. Доказани са разноски за платен депозит за възнаграждение на особения представител на въззивника И.М.
*** в размер на 333. 00 лева, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК въззиваемият има право и на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00
лева.
Въззивната жалба е
неоснователна, като е подадена от особен представител на въззивника - ответник,
който не дължи такси и разноски вместо представлявания. Затова въззивникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Враца дължимата
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25.00 лева - чл.18,ал.1 вр. чл.2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК Окръжен съд - Враца настоящия съдебен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 145/03.08.2020
год., постановено по гр. дело № 1187/2019
год. по описа на Районен съд - Мездра в частта,
с която съдът е уважил предявен от "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД - гр.София, ЕИК *** срещу
И.В.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК за сумата 891.50 лева.
ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН ********** да заплати на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД - гр.София, ЕИК *** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на общо 633.00 (шестстотин тридесет
и три) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател:___________________
Членове:
1.____________________