РЕШЕНИЕ
№.........../........2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 456/2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на В.Г.В., предявена чрез пълномощника му адвокат С.С., срещу обективирания в писмо изх. № 94-00-1667/А6 от 12.02.2021 г. отказ на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ по подаденото от жалбоподателя уведомление вх. №
94-00-1667/04.01.2021 г. за изграждането на кладенец в поземлен имот с
идентификатор 53120.106.441 в землището на с. Оброчище, местност „Фиш-фиш“,
община Балчик, област Добрич.
Искането към съда е да прогласи нищожността на оспорения ИАА поради постановяването му при пълна липса
на законово основание, а в отношение на евентуалност – да го отмени поради неспазване на установената форма,
наличие на допуснати при постановяването му съществени
административнопроизводствени нарушения и поради противоречието му с
материалноправните разпоредби. Претендира се при уважаване на жалбата на жалбоподателя да се присъдят
направените по делото съдебни разноски.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбата се поддържа чрез пълномощника на жалбоподателя
адвокат С..
Директорът на
Басейнова дирекция „Черноморски район“, ответник по делото, на основание чл. 153 ал. 1 предл.
второ АПК, редовно призован, не се явява. В проведеното по делото първо съдебно
заседание на 21.04.2021 г. пълномощникът му юрисконсулт Й. П. оспорва
основателността на жалбата и моли съда да я отхвърли.
Като прецени, че по въпроса за
допустимостта на съдебното оспорване се е произнесъл ВАС РБ със задължителното
за по-долния по степен съд на основание чл. 235 ал. 2 АПК определение № 7882/30.06.2021
г. по адм. дело № 6412/2021 г., съдът намира следното по неговата
основателност:
С подадено до директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ уведомление вх. № 94-00-1667/04.01.2021
г. жалбоподателят В.Г.В. при позоваване на чл. 44 ал. 4 ЗВ вр. чл. 118 ал. 1 от
Наредба № 1/10.07.2007 г. е информирал административния орган, че има намерение
да изгради тръбен кладенец с приблизителна проектна дълбочина около 20 м. в
собствения си поземлен имот с идентификатор 53120.106.441 в с. Оброчище, община
Балчик, обл. Добрич, местност „Фиш фиш“, като е посочил, че водата ще се
използва за собствени потребности. Легитимирал се е като собственик на имота с
нот. акт. № ***, т. І,
дело № ***/**.**.20** г. на СВ-Балчик и нот. акт № *, т. V, дело № ****/**.**.20** г. на СВ-Балчик /и двата
приложени в заверени копия по делото/ като е приложил към заявлението и
издадена от началника на СГКК-Добрич скица № 15-101819/19.02.2018 г. на ПИ
53120.106.441, според която в КРНИ по чл. 30 ал. 1 т. 1 ЗКИР е записан като
собственик на имота на основание на посочените два нотариални акта. В скицата
ПИ 53120.106.441 е отразен с начин на трайно ползване: „незастроен имот за
жилищни нужди“ и с трайно предназначение на територията: „урбанизирана“.
След входиране на заявлението
директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е изпратил до кмета на
община Балчик писмо изх. № 94-00-1667/А1/29.01.2021 г., с което е поискал по
преписката да се предостави информация дали ПИ 53120.106.441 попада в границите
на населеното място или селищно образувание.
В отговор на полученото писмо кметът
на община Балчик е информирал директора на Басейнова дирекция „Черноморски
район“ с писмо изх. № ЕО-076-001/05.02.2021 г., че ПИ 53120.106.441,
находящ се във вилна зона „Фиш фиш“, с. Оброчище, община Балчик, не попада в
границите на населено място или селищно образувание, съгласно пар. 5, т. 6 ДР
ЗУТ.
Същевременно след запознаване с
адресираното до кмета на община Балчик писмо изх. № 94-00-1667/А1/29.01.2021 г.
заявителят В.Г.В. е подал по преписката адресирана до директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ молба вх. № 94-00-1667/А2/03.02.2021 г., в която е
посочил, че процесният ПИ 53120.106.441 попада по ОУП на община Балчик във
Вилна зона като с последваща молба вх. № 94-00-1667/А4/05.02.2021 г. е представил
издадена му на същата дата скица-извадка от ОУП на община Балчик; М 1:25000, с
отбелязване върху нея, че съгласно одобрения със заповед №
РД-02-15-210/29.11.2019 г. Общ устройствен план /ОУП/ на община Балчик
територията на ПИ 53120.106.441 попада в предвиждане за (ОВ2)Вилна зона – Вилна зона в Зона А
по ЗУЧК, в която се допуска изграждането на вилни сгради, магазини и заведения
за хранене; открити обекти за спорт; обществени озеленени площи и обекти на
техническата инфраструктура. Съгласно чл. 27 ал. 1 т. 3 от Наредба № 7/22.12.2003
г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделите видове територии и
устройствени зони с „Ов“ се означава Вилна зона като една от регламентираните с
чл. 27 разновидности на устройствените зони, в които се обособяват териториите
за рекреационни дейности.
Последвало е издаването на
оспореното с жалбата писмо изх. № 94-00-1667/А6 от 12.02.2021 г., с което директорът на Басейнова дирекция „Черноморски
район“ е информирал заявителя, че съгласно информацията от община Балчик имотът,
в който ще се изгражда водовземното съоръжение, не
попада в границите на населено място, съгласно изискването на чл. 43 ал. 2 ЗВ,
поради което заявителят няма право да изгради в него кладенец за собствени потребности.
Указал му е, че изграждането на водовземното съоръжение подлежи на разрешителен
режим на основание чл. 44 ал. 1 ЗВ като изградените в нарушение на закона
съоръжения се ликвидират, съгласно чл. 110 ал. 1 т. 1 б. „б“ от Наредба №
1/10.10.2007 г.
Към доказателствения материал по
делото са приобщени по искане на жалбоподателя следните писмени документи
/всички в заверени копия/: 1/ препис-извлечение от протокол №
18/30.10.2012 г. на ОбС Балчик в частта на взетото решение 252, с което ОбС
Балчик е одобрил, на основание чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА и чл. 129 ал. 1 ЗУТ
Подробен устройствен план – План за застрояване за ПИ 53120.106.441 по КККР на
с. Оброчище, община Балчик; 2/ графична част на одобрения ПУП-ПЗ за ПИ
53120.106.441, според която имотът попада в Зона А по ЗУЧК като в таблицата с
показателите за имота е отбелязано, че се намира в Устройствена зона Ок. Съгласно
чл. 27 ал. 1 т. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. на МРРБ за правила и нормативи
за устройство на отделите видове територии и устройствени зони с „Ок“ се
означава курорт като една от регламентираните с чл. 27 разновидности на
устройствените зони в които се обособяват териториите за рекреационни дейности;
3/ извадка от ДВ бр. 87/09.11.2012 г. в частта на обнародваното решение
№ 252/30.10.2012 г. на ОбС Балчик заедно с подписан от кмета на община Балчик и
от трима общински служители Констативен акт от 23.11.2012 г., съгласно който в
14-дневния срок след обнародването не са постъпили възражения; 4/
препис-извлечение от решение № 13/18.12.2012 г. на МЗХ, ОД „Земеделие“ –
Добрич, с което на основание чл. 24 ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 41 ал. 1 ППЗОЗЗ комисията
по чл. 17 ал. 1 т. 1 ЗОЗЗ е променила предназначението на собствената на В.Г.В.
земя, съставляваща ПИ 53120.106.441, от земеделска в такава за изграждане на
обект „Жилищно строителство“ съгласно влязъл в сила подробен устройствен план.
Под решението е отбелязано, че е влязло в законна сила на 02.01.2013 г.
Така събраните по делото
доказателства обуславят следните правни изводи:
За да откаже на жалбоподателя да
изгради при условията на уведомителен режим кладенец в собствения си ПИ
53120.106.441, административният орган се е позовал в обжалваното писмо на
разпоредбата на чл. 44 ал. 1 ЗВ, регламентираща общо правило, според която
водовземането поначало се извършва с
разрешително като в три отделни точки са уредени изключенията от правилото,
между които в т. 1 са обхванати случаите по чл. 43 ал. 2 ЗВ. Според
съдържанието на писмото чл. 43 ал. 2 ЗВ е неприложим по отношение на ПИ 53120.106.441,
тъй като имотът не попада в границите на населеното място, от което пък
административният орган е заключил, че е приложим общият разрешителен режим по
чл. 44 ал. 1 ЗВ, а не регламентираното с чл. 44 ал. 1 т. 1 ЗВ изключение,
визиращо случаите по чл. 43 ал. 2 ЗВ. Съгласно чл. 43 ал. 2 ЗВ физическите лица
- собственици или ползватели на недвижим имот,
разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат
право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м. на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него
повърхностни и подземни води.
Разпоредбата е относима към
водовземането като съставна част на използването на водните обекти съгласно чл.
39 ЗВ и обхващащо на основание легалното дефиниране по пар. 1 ал. 1 т. 7 ДР ЗВ всички
дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти.
Конкретно относно изграждането на
кладенци като водни съоръжения, чрез които се осъществява водовземането на подземни
води, е относима нормата на чл. 44 ал. 4 ЗВ, според която изграждането на
кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става без да е
необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на
съответната басейнова дирекция. В тази хипотеза съгласно чл. 44 ал. 5 ЗВ едва след
изграждането на кладенец при условията на ал. 4 собственикът или ползвателят на
имота, в който е изградено съоръжението, има задължението в тримесечен срок от
изграждането да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в
регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 /посочената точка има предвид воденият от
директорите на басейновите дирекции регистър на водовземните съоръжения за
подземни води на територията на съответния район за басейново управление, които
съоръжения са за задоволяване на собствените потребности на гражданите/.
Аналогично на горните разпоредби, в чл. 112 ал. 5 вр. ал.
1 т. 2 от приетата на основание чл. 135 ал. 1 т. 2 от Закона за водите Наредба
№ 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води е предвидено, че директорите на басейнови дирекции водят
регистри на водовземните съоръжения за подземни води, в които се регистрират и кладенците за задоволяване на собствени потребности на
гражданите.
Необходимата информация, която съдържа
регистърът в частта за регистрираните кладенци за задоволяване на собствени
потребности на гражданите, е регламентирана изчерпателно в чл. 116 от
наредбата.
Задължение на гражданите съгласно чл. 117 от наредбата е да уведомят писмено директора на съответната
басейнова дирекция за намерението да изградят кладенец в собствения си имот, което е реципрочно на разписаното им задължение в чл.
44 ал. 4 от Закона за водите.
Информацията, която трябва да съдържа
уведомлението за намерение, е регламентирана изчерпателно в чл. 118 ал. 1 от наредбата като видно от следващите
алинеи, подаденото уведомление за намерение не подлежи на
регистриране от директора на басейнова дирекция.
На регистриране съгласно чл. 119 ал. 2 от
наредбата подлежи единствено вече изграден кладенец
като нормата предвижда срок, започващ да тече от
момента на получаване на уведомлението за регистриране на кладенеца за
задоволяване на собствени потребности, в който директорът на басейновата дирекция като компетентен по регистрацията орган
трябва да издаде удостоверение за вписването на кладенеца в регистъра по чл.
116.
Съгласно чл. 118 ал. 2 от
наредбата обаче, в случаите, в които след получаване на уведомлението за
намерение директорът на басейнова дирекция установи, че не е спазено
изискването по чл. 50 той следва да уведоми писмено гражданина за неспазването
на нормативните изисквания, както и за дълбочината, до която е допустимо
изграждането на кладенеца. Препратката към чл. 50 от наредбата сочи, че именно
в компетентността на директора на басейнова дирекция е да проконтролира налични
ли са във всеки конкретен случай изброените в три отделни точки на чл. 50 ал. 1
предпоставки, при които поначало се разрешава водовземане чрез нови съоръжения,
предназначени за водовземане от подземни
води, като целта според разпоредбата е опазването на количеството на подземните
води от дълбоко разположените и защитени от замърсяване подземни водни тела,
представляващи основен източник за осигуряване на вода с питейни качества. Като
първа регламентирана предпоставка за разрешаване на водовземането от подземни
води чрез нови съоръжения, каквото представлява и предстоящият за изграждане
кладенец в ПИ 53120.106.441, чл. 50 ал. 1 визира изискването
съоръжението да е предназначено за питейно-битово водоснабдяване на
урбанизирани територии като съгласно разписаните ограничения в ал. 2, когато не
са налице посочените цели в ал. 1, водовземането чрез нови съоръжения за задоволяване
на собствените потребности на гражданите не се разрешава. И именно тук е
връзката с чл. 44 ал. 4 ЗВ, който първично регламентирайки уведомителния режим
за изграждането на кладенци, има предвид само кладенците за индивидуално
безплатно водовземане на подземни води, което пък смислово и логически веднага
препраща към чл. 43 ал. 3 ЗВ, определящ, че само собствениците и ползвателите
на недвижими имоти, които са разположени в границите на населените места и
селищните образувания /тоест в урбанизираните територии по смисъла на чл. 7 ЗУТ/ са титуляри на правото на безвъзмездно водовземане в определен от нормата
обем на денонощие за задоволяване на собствени потребности от намиращите се в имота
повърхностни и подземни води. Поради това, при отсъствието на предпоставката по
чл. 43 ал. 3 ЗВ водовземането и изграждането на водовземните съоръжения следва
да се подчиняват на разрешителен режим, на основание чл. 44 ал. 1 т. 1 ЗВ.
Анализът на проследените правни
норми сочи, че като е изискал информация попада ли в границите на населеното
място или в селищно образувание процесният ПИ 53120.106.441 и като е съставил и
изпратил до жалбоподателя оспореното по делото писмо, с което във връзка с
получената информация го е уведомил, че за изграждане на водовземно съоръжение
/кладенец/ в този имот е приложим разрешителен режим, на основание чл. 44 ал. 1
ЗВ, директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ се е ръководил и
постановил акта изцяло при съобразяване на нормативно дадените си правомощия.
Указаното в писмото кореспондира изцяло
и на действащите материалноправни разпоредби. Посочи се, че според обсъдената и
приложима нормативна уредба, ако недвижим имот е ситуиран извън границите на
урбанизирана територия /населено място или селищно образувание/, то
изграждането на кладенец в него за индивидуално водовземане на подземни води за
задоволяване на собствени потребности се подчинява на разрешителен режим. За да
се намира имотът в урбанизирана територия, не е достатъчно за него да е налице
разработен и одобрен подробен устройствен план, както е в случая с ПИ 53120.106.441, защото видно от чл. 7 ЗУТ, общите устройствени планове и
концепциите и схемите за пространствено развитие са тези, които определят основното
предназначение на териториите, според което те се делят на урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални
паркове извън границите на населените места и селищните образувания),
земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии
за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на
транспорта. Поради това, с даденото с пар. 5 т. 6 ДР ЗУТ легално дефиниране на
понятието "територия на населено място" законодателят е имал предвид територията
в обхвата на строителните му граници, които обаче се определят не с какъв да е
план по чл. 103 ал. 1 ЗУТ, а само с общ устройствен план. Съгласно чл. 8 ЗУТ
подробният устройствен план определя единствено конкретното предназначение на поземлените
имоти, което видно от т. 1 на чл. 8 в урбанизираните територии или в отделни
поземлени имоти извън тях може да бъде за жилищни, общественообслужващи,
производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за
озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за
декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и
транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания,
за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Следователно, един поземлен имот може да се
намира в неурбанизирана територия, но въз основа на разработен и одобрен конкретно
за него подробен устройствен план да има жилищно предназначение, както е в
случая с ПИ 53120.106.441, за който още
преди одобряването на ОУП е одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план –
план за застрояване, с който имотът е отреден за жилищно строителство. Фактът,
че според одобрения през 2019 г. и действащ ОУП на община Балчик ПИ 53120.106.441
се намира в териториално-устройствена зона с предвиждане ОВ2 – Вилна зона в
Зона А по ЗУЧК, в която се допуска изграждането на вилни сгради, магазини, заведения
за хранене и т. н., не обуславя сам по себе си извод, че имотът попада по ОУП в
урбанизирана територия, тъй като съгласно чл. 27 ал. 1 от Наредба №
7/22.12.2003 г. на МРРБ териториите за рекреационни дейности, каквито видно от
чл. 27 ал. 1 т. 3 са и вилните зони /Ов/, се обособяват като устройствени зони както
в границите на населените места и селищните образувания, така и извън тях. Като
се има предвид, че ПИ 53120.106.441 попада в охранителна Зона А по ЗУЧК /с
режим на особена териториалноустройствена защита съгласно чл. 9 т. 1 ЗУЧК/, а съгласно
чл. 10 ал. 1 ЗУЧК Зона "А" обхваща частта на акваторията на Черно
море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна ивица и част от територията, попадаща
в ивица с широчина 100 м. извън териториите на населените места, измерена по
хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове, то се налага
извод, че имотът действително е в неурбанизирана територия, както е посочил и
кметът на община Балчик в писмото си до директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“.
Съвкупно, изложеното обуславя
извод за неоснователност на жалбата, поради което тя трябва да се отхвърли.
Предвид крайния изход на спора и своевременно
направеното искане от пълномощника на ответника за разпределянето на отговорността
за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Басейнова
дирекция “Черноморски район“, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт, което поради невисоката
сложност на делото, следва да се определи на 100 /сто/ лева по чл. 24 НПП вр.
чл. 37 ал. 1 ЗПП.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.В. срещу обективирания в писмо изх. № 94-00-1667/А6 от 12.02.2021 г. отказ на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ по подаденото от жалбоподателя уведомление вх. №
94-00-1667/04.01.2021 г. за изграждането на кладенец в поземлен имот с
идентификатор 53120.106.441 в землището на с. Оброчище, местност „Фиш-фиш“,
община Балчик, област Добрич.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********, да заплати на Басейнова дирекция “Черноморски район“
разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото
процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: