Решение по дело №9/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №260018

 

гр.Пазарджик, 27.01.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на двадесет и първи януари...........………………………

през две хиляди и двадесет и първа година................... в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                       Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                     МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Галина Младенова.........…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова….………в. гр. дело № 9 по описа

за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260079/18.09.2020 г., постановено по гр.д. № 786/2020 г. Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, че С.А.В., ЕГН **********,*** не дължи следните суми: 49,76 лв. договорна лихва за периода от 20.03.2009 г. до 20.05.2009 г., 75,99 лв. мораторна лихва за периода от 20.04.2009 г. до 08.03.2010 г. и законната лихва, считано от 29.03.2010 г. до 24.01.2015 г. включително поради погасяването им по давност, изтекла в периода от 07.06.2014 г. до 25.01.2015 г. – задължение, за което е издаден изпълнителен лист от 03.06.2010 г. по ч.гр.дело 1032/2010 г. на РС – Пазарджик.

Отхвърлил е иска за следните суми по изпълнителния лист: 732,05 лв. главница, законната лихва върху нея, считано от 25.01.2015 г. до изплащането на сумата, както и разноски по делото в размер 125 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна въззивна жалба от адв. В.К., пълномощник на С.А.В. с изложени съображения за незаконосъобразност в частта в която отрицателен установителен иск не е уважен. Твърди, че неправилно съдът е приел, че главницата не е погасена по давност, тъй като последното изпълнително действие било извършено през 2011 г., а не на 06.06.2012 г., както бил приел районният съд, поради което перемпцията била настъпила през 2011 г. Съответно новото изпълнително дело било образувано през 2018 г., когато вече действало ТР № 2/2013 г., влязло в сила на 26.06.2015 г. Счита, че давността следва да се брои, считано от 2011 г., поради което стига до извода, че законът не може да толерира 7 години бездействие на кредитора. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

         В законния срок е постъпил писмен отговор от е „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин“ – 6, ет.2, представлявано от З. Н.Д. – прокурист, упълномощена от Я. Й. О. и Б. Р. в качеството им на представляващи дружеството, с искане решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски в размер на 300 лв. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на възнаграждението, ако съдът възложи разноските на ответника.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В исковата си молба против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД ищцата С.А.В. е твърдяла, че е майка на наследодателя В. В. И., починал на 08.12.2018 г. Съпругата и децата му се отказали от наследството му и единствена негова наследница била останала тя. Задълженията на наследодателя били установени с влязъл в сила съдебен акт по ч.гр.дело 1032/2010 г. на РС – Пазарджик, въз основа на който бил издаден изпълнителен лист за следните суми: 732,05 лв. главница, 49,76 лв. договорна лихва за периода от 20.03.2009 г. до 20.05.2009 г., 75,99 лв. мораторна лихва за периода от 20.04.2009 г. до 08.03.2010 г. и законната лихва от 29.03.2010 г., както и разноски по делото в размер 125 лв. По искане на кредитора било образувано изпълнително производство пред ЧСИ Д.С. от 2018 г. Ищцата е твърдяла, че още преди образуването му задължението е било погасено по давност, поради което моли да бъде установено по отношение на ответника, че не дължи посочените суми. Претендира разноски.

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, в който е поддържал, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като В. не била конституирана като длъжник по изпълнителното дело. По същество счита същия за неоснователен и излага подробни доводи, сочейки и съдебна практика за това, че разрешението, дадено от ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което давност по време на изпълнителното производство тече, а се прекъсва с всяко изпълнително действие, следва да се прилага само занапред, считано от 26.06.2015 г., и поради това според ответника погасителната давност за вземането изтича едва на 26.06.2020 г. Твърдял е също, че било образувано изпълнително производство и преди 2018 г. от предишния титуляр на вземането „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД – на 30.12.2010 г. пред държавен съдебен изпълнител при Пазарджишкия районен съд, като образуваното дело било с номер 378/2010 г. и по него е бил поискан запор на движими вещи и били правени справки за имуществото на длъжника. По тези съображения е заявил, че погасителната 5-годишна давност не е изтекла. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждането на разноски.

         Установява се от доказателствата по делото, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 03.06.2010 г. по ч.гр.дело 1032/2010 г. на РС – Пазарджик, по молба на кредитора по него – „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, е образувано изпълнително дело 378/2010 г. на държавен съдебен изпълнител при Пазарджишкия районен съд.

         На 23.12.2011 г. по това изпълнително дело е наложен запор на автомобил, за който впоследствие се оказало, че не е собственост на длъжника В.И..

С молба от 06.06.2012 г. кредиторът е поискал от ДСИ да извърши справка за имуществото на длъжника. В същата молба е поискал в случай, че бъде установено, че длъжникът се намира в трудово правоотношение с трето лице, да бъде наложен запор на трудовото му възнаграждение, а кредиторът да бъде уведомен своевременно за заплащане на дължимите такси за налагането на запора.

         С договор за цесия от 10.01.2017 г. вземането на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е прехвърлено на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, което е заместило цедента и като взискател по изпълнителното производство пред ДСИ.

         С постановление от 02.03.2017 г. производството е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради това, че в продължение на повече от две години взискателят не е поискал изпълнителни действия.

Молбата за образуване на новото изпълнително производство пред ЧСИ Д.С. е подадена на 25.01.2018 г.

         Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

         Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявеният отрицателен установителен иск от ищцата е с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД само предприемането на действия на принудително изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност, а разпоредбата на чл. 115, б. "ж" ЗЗД не се прилага в изпълнителното производство, тъй като тя се отнася до производство пред съда. Без правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия по вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействието на последния не е предвидено от закона като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било поискано да бъде извършено или е предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС пък е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Посочено е, че ППВС № 3/80 г. следва да се счита за изгубило сила.

         В конкретния случай е безспорно установено, че изпълнителният лист за сумите, предмет на изпълнителното дело, е издадена на 03.06.2010 г. По делото няма данни кога е влязъл в сила съдебният акт, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, поради което за целите на настоящия процес съдът приема, че най-късно това е станало на 03.06.2010 г. Към тази дата е било в сила действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.

Съгласно Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., ГК, както доктрината, така и съдебната практика са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г. /датата на обявяване на ТР № 2 на ВКС, ОСГТК/, новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).

Спорът пред въззивния съд всъщност се свежда до това от кога започва да тече 5-годишната погасителна давност 7 дали от датата на последното валидно извършено изпълнително действие или от деня, следващ датата на прекратяване на изпълнителното производство или с други думи дали 2-годишната давност по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се включва в общата 5-годишна давност или не и при какви условия става това.

Тезата на жалбоподателката е, че новата 5-годишна давност следва да започне да тече веднага, считано от датата на последното валидно извършено изпълнително действие. Това твърдение би било вярно, ако давността е започната да тече при условията на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия казус след налагане на първоначалния запор на 23.12.2011 г., на 06.06.2012 г. кредиторът е поискал да бъде наложен запор и на трудовото възнаграждение на длъжника след установяване дали такова съществува и други валидни действия по това изпълнително дело не са извършвани. Това означава, че перемпция е настъпила на 06.06.2014 г., както правилно е приел районният съд, тъй като това е последното валидно поискано изпълнително действие /без оглед на това дали е извършено/.

Дори обаче да се приеме, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 23.12.2011 г. и считано от тогава следва да започне да тече 2-годишният период по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /това тълкуване без съмнение е по-благоприятно за жалбоподателката/, то перемпцията е настъпила на 23.12.2013 г. и изп.д. № 378/2010 г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик е прекратено ex lege, считано от тази дата. Тъй като обаче към тази дата е действало ППВС № 3/18.11.1980 г., следва да се приеме, че до датата на прекратяване на изпълнителното дело на 23.12.2013 г. погасителната давност е спряла да тече; новата 5-годишна погасителна давност е започнала да тече, считано от 24.12.2013 г. /в деня след датата на прекратяване на изп. дело/ и е трябвало да изтече на 24.12.2018 г., но е била прекъсната с образуването на новото изп. дело № 20188890400466 по описа на ЧСИ Д.С., рег.№ 889 и район на действие Окръжен съд – Пазарджик, образувано на 26.02.2018 г., като още с молбата за образуване на изпълнителното производство кредиторът е поискал да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника.

Ако описаните по-горе събития се бяха развили при действието на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което вече се приема, че давността не спира да тече след образуване на изпълнителното дело и докато то е висящо, а само се прекъсва с поискването или извършването на валидно изпълнително действие, считано от когато започва да тече нова давност, то 2-годишната давност по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК  би била включена в общата 5-годишна погасителна давност, но настоящият случай не е такъв.

         Като е отхвърлил предявения иск, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното от пълномощника на ответника възнаграждение в размер на 300 лв. Тъй като в производството последният е представляван от юрисконсулт, полагащото му се възнаграждение следва да бъде съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ /НЗПП/.

Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, поради което настоящият съдебен състав счита, че с оглед на това, че делото не е отличава с фактическа и правна сложност, както и поради факта, че разглеждането му е приключило само в едно заседание, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

         Тъй като цената на иска е под 5000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение няма да подлежи на касационно обжалване.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 260079/18.09.2020 г., постановено по гр.д. № 786/2020 г.,  на Пазарджишкия районен съд.

ОСЪЖДА С.А.В., ЕГН **********,***, да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин“ – 6, ет.2, представлявано от З.Н.Д. – прокурист, упълномощена от Я. Й. О. и Б. Р. в качеството им на представляващи дружеството, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: