РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Варна, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110203331 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „*“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №03-013801 от
07.04.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
нарушение по чл.93, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер 1600.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което
моли, същото да бъде отменено. Твърди, че в АУАН и в НП не е отразено, установеният
като извършващ действия по изкачване и слизане от строително скеле * да е в
трудовоправни отношения с въззивника. Твърди също, че посочената като нарушена
разпоредба на чл.93, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. не вменява императивни
задължения, при което НП е незаконосъобразно като е нарушено и е осуетено правото на
защита на въззивника, доколкото е затруднен да разбере, коя норма е нарушена. Навежда и
доводи, че нарушението представлява маловажен случай. Твърди също, че неправилно е
наложено наказание над установения минимален размер. Претендира и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна –
1
свидетелите Н.З. (главен инспектор) и М.Д. (гл. инспектор), извършили проверка за спазване
на трудовото законодателство в строителен обект: извършване на строително-монтажни
работи по лепене на стиропор на сграда „Есен“ от ж.к. „*“ в гр. Варна, ул. „*“ №*, УПИ IV-
621, кв.16, ж.к. „*“, 1-ви МР, район „*“, при което установили наличие на изградено от „*“
ЕООД строително скеле, необорудвано с обезопасени проходи чрез стълби, което се
използвало за изкачване и слизане от работници, сред които и заемащият длъжност
„работник строителство“ *.
При тези констатации спрямо въззивника бил съставен АУАН №03-013801 от
29.03.2021 г., надлежно предявен и връчен.
На 07.04.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.413, ал.2 КТ наказание „имуществена санкция“ в размер към между
минималния и средния, в посока към минималния предвиден – 1600.00 лв.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на свидетелите Р. П* и Л. Б*, така и от изцяло съответстващите им
документи документи – НП №03-013801 от 07.04.2021 г., АУАН №03-013801 от 29.03.2021
г., протокол ПР2109017 от 29.03.2021 г., Идентификационна карта на „*“ ЕООД, Трудов
договор №275 от 08.02.2021 г., Призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, копие от
инструктажна книга на „Б*“ ЕООД, декларация от 16.03.2021 г., инструкция №5 за работа
със строително скеле, Заповед от 28.01.2021 г., Договор за извършване на строително-
монтажни работи от 28.01.2021 г., Обяснение на основание чл.402, ал.1, т.2 КТ, Заповед
№0280 от 03.08.2010 г., и разписка за връчване на НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание.
В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени
са датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата при които е извършено.
Неоснователно е твърдението на въззивника за непосочване наличието на трудово
правоотношение с лицето А. М*, доколкото е ясно посочено, че в качеството на работодател
въззивникът е допуснал изкачване и слизане на работници, сред които и конкретното лице,
както и заеманата от него длъжност. Посочена е твърдяната като нарушена нормативна
разпоредба като същата определено има императивен характер и въвежда задължително
изискване за недопускане използването на строително-монтажно скеле за изкачване и
слизане от работници, без да е оборудвано с обезопасени проходи чрез стълби. Отразени са
всички данни за индивидуализацията на нарушителя. Спазено е изискването на чл.57, ал.1
ЗАНН, в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
2
извършеното нарушение.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Приобщените доказателства установяват несъмнено, както констатираната при
проверката липса на проход със стълби на конкретното строително-монтажно скеле,
ползвано за дейността по лепене на стиропор на съответния обект, което е в противоречие с
изискването по чл.93, ал.1 от Наредба №2 22.03.2004 г., така и факта, че дейностите по
лепене на стиропор и монтаж и демонтаж на съответното скеле са възложени по договор от
28.01.2021 г. именно на въззивника „Б* 7“ ЕООД, а също и обстоятелството, че
установеният при проверката работник А. Мехмед като извършващ изкачване и слизане по
скелето, е назначен на длъжност „работник строителство“ при въззивното дружество с
трудов договор №275 от 08.02.2021 г.
При тези несъмнено установени обстоятелства, констатациите по АУАН и НП
за осъществено от въззивника неизпълнение на изискването по чл.93, ал.1 от Наредба №2 от
22.03.2004 г. да допуска изкачване и слизане от работници по скеле само по обезопасени
проходи чрез стълби, които са елемент на скелето, се явяват правилни и законособразни.
Правилно наказващият орган е счел нарушението за немаловажен случай,
доколкото същото е формално и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с другите случаи от същия вид, още повече, че неизпълненото от въззивника
изискване определено създава реална опасност за здравето и живота на работещите.
Също така, правилно е приложена и съответстващата на нарушението
санкционна норма на чл.413, ал.2 КТ и правилно е индивидуализирано наказанието
„имуществена санкция“ в размер 1600.00 лв, надвишаващ не особено съществено
минималния установен (1500.00 лв), като е отчетена липсата на данни за предходно
извършени нарушения от същия работодател.
При този изход на спора, на основание 143, ал.3 АПК, въззиваемата страна
има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази,
че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките
на две съдебни заседания, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения
минимален размер 80.00 лв, съгласно чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр.
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №03-013801 от 07.04.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение
по чл.93, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на „*“ ЕООД
гр. Бургас, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер 1600.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.),
представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.143, ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3
4