Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2024
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав,
в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 10051 по
описа на съда за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2, чл. 42, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл.
536, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 124, т. 4 от ГПК, а при евентуалност искове по
чл. 74 от ТЗ относно взетите решения по протоколите от 01.07.2020 г.
Ищецът
Е.М. излага следните обстоятелства в исковата молба и уточняващи я молби (л.
94, 100, 110 и 282 от делото) за обосноваване на исканията: узнаване от справка
в ТР на 18.09.2020 г. за подадено заявление от същата дата, чрез адв. Ч.Ч., за
промени на вписани обстоятелства относноО.КА ЕООД, чийто едноличен собственик
на капитала е тя, изразяващи се в прехвърляне на всички дружествени дялове,
заличаването й като съдружник и управител на дружеството и вписването като такъв
на ответника В.Б.; прилагане към заявлението на пълномощно с апостил от
29.08.2019 г. в Москва, договор за прехвърляне на дружествени дялове от
29.06.2020 г., протоколи от 01.07.2020 г. за взети решения от едноличния собственик
на капитала и декларация по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ; даване на указания
по така подаденото заявление и постановяване на отказ; подаване на ново заявление,
към което е приложен протокол с друг регистрационен номер на нотариалната
заверка на подписа и съдържанието; липсата на воля (съгласие) от нейна страна
за представляването й от ответника В.Б. за продажба на дружествените дялове и
последващите действия; недействителност на действията по сключване на договора
за продажба на дружествени дялове и взетите решения от едноличния собственик,
респ. непораждане на правни им последици и на удостоверените в тях обстоятелства,
поради извършването им при нищожност на упълномощителната сделка, респ. при
липса на представителна власт за нея, на която изрично се е противопоставила;
нищожност на решенията по протоколите за освобождаването й като съдружник и
управител, вписване на нов съдружник и управител поради продажбата на дружествените
дялове и приемане на нов учредителен акт като взети от ответника В.Б. при
липсата компетентност поради отсъствието за нея на качеството на съдружник,
респ. на едноличен собственик на капитала, и които са заявени са вписване в търговския
регистър и производството по което заявление е спряно по нейно искане (л. 101
от делото); засягане на имуществото й чрез притежаваното от нея дружество и на
правата й на едноличен собственик на капитала и ръководството на дружествените
работи, включително и за представителството му пред трети лица, от оспорените
правни актове. Иска прогласяване на пълномощното за нищожно поради липса на
съгласие и на недействителен на договора за продажба на дружествени дялове като
сключени за нея от лице без представителна власт, а на решението по протоколите
съответно за недействителни и нищожни като съответно взети от лице без
представителна власт и при липса на компетентност като орган на дружеството и
съдържащи несъществуващи и заявени за вписване в ТР обстоятелства относно съдружник
на дружеството поради продажба на дружествените дялове, управител и учредителен
акт, като при евентуалност на последните иска отмяна на решенията.
ОтветницитеО.Ка
ЕООД и В.Б., чрез особените си представители – адв. С.Я. (л. 174 от делото) и
адв. М.Б. (л. 222 от делото), в срока по чл. 131 от ГПК са подали отговор на
исковата молба, като:
ОтветникътО.Ка
ЕООД изразява становище за допустимост и възможна основателност на исковете при
установяване при пълно и главно доказване на неистинност на пълномощното като
неподписано от ищеца Е.М., а ответникът В.Б. оспорва исковете, възразявайки че
същите са неоснователни поради изразена валидна воля от ищеца Е.М. в процесното
пълномощно за предоставянето й на представителна власт за нея и съответно действителност
на извършените въз основа на пълномощното действия като представител на ищеца.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното:
Със
заявление с № 20200918102903 от 18.09.2020 г., подадено от ответника В.Б., чрез
адв. Ч.Ч., до ТРРЮЛНЦ е поискана промяна на вписаните по партидата на ответното
дружество “О.К.“ ЕООД обстоятелства за: прехвърляне на притежаваните от ищеца Е.М.
дялове в дружеството на ответника В.Б.; освобождаване на ищеца като съдружник и
приемането на ответника В.Б.; заличаване на ищеца като управител на дружеството,
вписване на В.Б. като нов управител и приемане на нов учредителен акт на
дружество. По делото са представени препис от приложените към подаденото
заявление документи – пълномощно от 06.08.2019 г., договор за продажба на дружествени
дялове от 29.06.2020 г., два протокола с решения от 01.07.2020 г. и декларация
по чл. 129, ал. 2 от ТЗ.
От
съдържанието на представения по делото препис от пълномощно от 06.08.2019 г., с
превод от руски на български език, заверен от нотариус С. С. Г. (гр. Москва),
удостоверено на 29.08.2019 г. с апостил № 77/4924-19 от Е. В. С. – заместник-началник
на Главно управление на Министерство на правосъдието на Руската Федерация се
установява, че ищеца Е.М., гражданин на Финландия, родена на 11 февруари 1967
г. в Ленинград, Русия, притежаващ личен паспорт № ********, издаден на
12.09.2014 г., с валидност до 12.09.2019 г., в качеството на едноличен собственик
на капитала на “О.К.“ ЕООД е упълномощила ответника В.Б. да извършва описаните
юридически действия от нейно име и за нейна сметка, сред които и да подпише
протокол-решение със заверка на съдържанието и подписите за приемане на нов
съдружник в “О.К.“ ЕООД, решение за продажба на дружествени дялове, в случай че
упълномощителят продаде сам на себе си или на трето лице по избор притежаваните
от упълномощителя дружествени дялове, да подпише договор за покупка на дружествени
дялове и да я представлява пред Агенцията по вписванията.
От
представения препис от договор за продажба на дялове от капитала на ответното
дружество “О.К.“ ЕООД от 29.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите
01.07.2020 г. с рег. № 4813 и със заверка на съдържанието № 4814, том 2, № 96, на
К.Т., помощник-нотариус по заместване при Л.Т., нотариус в РС София с рег. №
539 на Нотариалната камара, се установява, че Е.Е.В.М., в качеството й на
продавач, представлявана от В.Б.Б., е продала на В.Б.Б., в качеството й на купувач,
10000 дяла на обща стойност 500000 лева от капитала на “О.К.“ ЕООД, представляващи
целия капитал на дружеството, за сумата 5000 лева, която сума купувачът е
заявил, че е изплатил напълно и в брой на пълномощника на продавача. Договорът
е подписан от В.Б. в качеството й на купувач и като представител на ищеца - в
качеството на продавач.
По
делото е представен и копие от протокол-решение, взето от Е.М., в качеството й
на едноличен собственик на капитала на “О.К.“ ЕООД, чрез пълномощника й В.Б., с
нотариална заверка на подписите с рег. рег. № 4813 от 01.07.2020 г. и със заверка
на съдържанието с рег. № 4814, том 2, № 96 на К.Т., помощник-нотариус по
заместване при Л.Т., нотариус в РС София с рег. № 539 на Нотариалната камара,
за взето решение за приемане на нов съдружник в дружество “О.К.“ ЕООД – В.Б., освобождаване
от дружеството на съдружника – Е.М., и за продажба на всички дялове на Е.М. от
капитала на дружеството на обща стойност 500000 лева на новия съдружник – В.Б..
Представено
е също и друго копие от протокол-решение на Е.М., в качеството й на едноличен
собственик на капитала на “О.К.“ ЕООД, чрез пълномощника й В.Б., за взето решение
за приемане на нов съдружник в дружество “О.К.“ ЕООД – В.Б., освобождаване от
дружеството на съдружника – Е.М. и за продажба на всички дялове на Е.М. от
капитала на дружеството на обща стойност 500000 лева на новия съдружник – В.Б.,
като нотариалното удостоверяване върху процесния протокол е с неясно съдържание
и от него не се установява датата на нотариалната заверка (л. 24 – 25 от
делото).
По
делото е представено и копие от протокол-решение, взето от В.Б., в качеството й
на едноличен собственик на капитала на “О.К.“ ЕООД, с нотариална заверка на
подписите с рег. № 4816 от 01.07.2020 г. и със заверка на съдържанието с рег. №
4817, том 2, № 97 на К.Т., помощник-нотариус по заместване при Л.Т., нотариус в
РС София и с рег. № 539 на Нотариалната камара, в което са удостоверени взети
решения за освобождаване като управител на дружеството на Е.М., избор на нейно
място на нов управител и представител на дружеството – В.Б., и за приемане на
нов учредителен акт, съобразен с промените.
Представено
е и копие на декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ от 17.09.2020 г. за вписване в
търговския регистър на прехвърляне на дружествения дял, подадена от Е.М., в
качеството й на едноличен собственик на капитала, управител на “О.К.“ ЕООД и
праводател, в която е декларирано, че дружеството няма неизплатени изискуеми
трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите.
По
повод на подаденото заявление длъжностно лице при Агенцията по вписванията е
дало указания, изпратени на 21.09.2020 г. в 11.21 часа на заявителя, за
представяне на решение на едноличния собственик на капитала Е.М. с нотариална
заверка на подписите и съдържанието, поради представяне на решение със сканирано
нотариално удостоверяване към договора за прехвърляне на дружествени дялове.
С други
указания, изпратени на 21.09.2020 г. в 14:50 часа от длъжностно лице при
Агенцията по вписванията, от заявителя е поискано да представи договор за
прехвърляне на дружествени дялове с корекция, с подпис и печат на удостоверяващия
нотариус, необходим за отстраняване на констатираните нередовности към подадените
към заявлението документи, изразяващи се в несъответствие на стойността на
дяловете в цифри и букви в приложения договор за прехвърляне на дружествени
дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието.
Установява
се и постановяването на отказ № 20200921130229 от 21.09.2020 г. от длъжностно
лице при Агенцията по вписванията за приемането на документи по заявление №
20200921130229 от 21.09.2020 г. Изложени са мотиви за представени със
заявлението на документи в напълно нечетлив вид.
С определение
от 24.09.2020 г., постановено по търг. дело № 1816/2020 г. на СГС, VI-10
състав, регистърното производство, образувано по заявление с вх. номер
20200918102903 от 18.09.2020 г. за вписване на промени по партидата на “О.К.“
ЕООД е спряно до приключване на настоящото производство, на основание чл. 536,
ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 19, ал. 5 от ЗТР.
По
делото са представени копия от паспорта на ищеца Е.М. № ********издаден на
12.09.2014 г., с валидност до 12.09.2019 г., и паспорт № ********, издаден на 22.05.2019 г., с валидност до 22.05.2024 г. От
паспорт с период на валидност 12.09.2014 г. – 12.09.2019 г. се установява, че ищецът
Е.М. е пътувала от и до Руска Федерация, като същото обстоятелство е удостоверено
с полагане на печати и при спазване на предвидения визов режим, които пътувания
обаче не попадат в относимия за настоящия спор период, поради и което въз
основа на тяхното осъществяване не биха могли да бъдат направени изводи за
правнорелевантни за настоящия спор факти. При съобразяване на вписаните в паспорт
№ ********, издаден на 22.05.2019 г. и с период на валидност до 22.05.2024 г., данни
не се установяват пътувания на ищеца, които да са били удостоверени по
съответния ред за периода от 22.05.2019 г. до момента на представянето на препис
от същия като писменото доказателствено средство по делото.
По
делото е представен протокол за извършена проверка от 10.11.2022 г. в Нотариалната
камара на Руската Федерация, с превод от руски на български език, от който се
установява, че пълномощно № 77/137-Н/77-2019-8-266 от 06.08.2019 г., нотариално
заверено от нотариус С.Г., не съществува в Националната камара на Руската
Федерация.
Трето
за настоящия спор лице - адв. Ч.Ч., задължено на основание чл. 192 от ГПК да
представи намиращ се у него документ, е представило становище, в което е
заявило, че не съхранява в оригинал предоставените му във връзка със заявеното
искане за вписване на промени в ТРРЮЛНЦ документи, тъй като след качването на
съответните документи същите са били върнати на клиента.
Представено
е също и съобщение от 19.06.2023 г. на Министерство на външните работи на
Република България, към което са приложени документи на руски език, представени
по възложена от СГС съдебна поръчка, от което се установява, че съгласно
представения от Руската федерация отговор молбите за правна помощ следва да
бъдат изпращани по дипломатически път. По делото е представен и превод на
български език на приложените към писмото документи – писма от 18.05.2023 г., 25.01.2023
г. и 15.02.2023 г., като от представения превод на писмо от 18.05.2023 г. се
установява, че Министерството на външните работи на Руската Федерация е
съобщило, че съдебните поръчения на българската държава следва да бъдат изпращани
по дипломатически канали, тъй като в Руската федерация централният орган за
целите на Конвенцията за получаване в чужбина на доказателства по граждански
или търговски дела от 1970 г. не е определен. Установява се от представения превод
на писмо от 25.01.2023 г., че същото е изпратено от Тимирязевски районен съд на
гр. Москва до нотариус С. С. Г. с искане да бъде представено заверено копие на
пълномощно № 77/137-Н/77-2019-8-266, като от представения превод на писмо от
15.02.2023 г. на нотариус С. С. Г., с което е изпратен отговор, се установява,
че пълномощно № 77/137-Н/77-2019-8-266 от името на Е.Е.В.М. на името на В.Б. не
е удостоверявано от нотариус С.Г..
В
писмо от 12.01.2024 г. на Министерство на правосъдието на Република България съдът
е информиран, че по възложената и изпратена съдебна поръчка за изпълнение на
Министерството на правосъдието на Руската федерация, на основание чл. 1 от
Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски
дела от 18.03.1970 г., не са постъпвали директно в министерството документи по
изпълнение на молбата за правна помощ от компетентните руски органи (л. 316 –
331 от делото).
За
установяване на автентичността на положения върху пълномощното от 06.08.2019 г.
подпис в графа упълномощител по делото е изслушано заключение на
съдебно-почеркова (графическа) експертиза, изготвено при използване на копие от
процесното пълномощно от електронния портал на Агенцията по вписванията, изводите
на което съдът приема за достоверни като обективно и компетентно дадени от
вещото лице. От заключението се установява, че подписът в графа “упълномощаване“
на представеното за изследване копие от пълномощното не е положен от ищеца Е.М.
(л. 333 – 337 от делото).
Други
доказателства не са ангажирани в предвидените от закона преклузивни срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на упълномощителната сделка от 06.08.2019 г.
Упълномощаването
е едностранна сделка с адресат, по силата на която упълномощителят учредява представителна
власт в полза на пълномощника и възниква доброволно представителство. Същото е
едностранна сделка, тъй като волеизявлението по нея извършва само
упълномощителят и волеизявление на пълномощника не е нужно, защото той няма
задължение за извършване на правните действия, включени в обема на
представителната власт.
В закона изрично
са предвидени основанията за нищожност на договорите, като правилата за тях се
прилагат съответно и по отношение на едностранните сделки по арг. чл. 44 от ЗЗД.
Нищожната сделка не поражда желаните правни последици от страните по сделката и
определените от закона правни последици на дадения вид сделка. Нищожността е
правна квалификация, която се свързва с най-тежките пороци на правните сделки,
които могат да засягат волеобразуването (например при липса на съгласие),
волеизявяването (например при липса на форма) или волеизявлението като цяло
(при противоречие на закона). Съгласно чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД нищожни са
договорите, при които липсва съгласие. Тъй като сделката е волеви акт,
отсъствието на волята за пораждане на нейните правни последици препятства
настъпването на такива, макар и формално да е налице волеизявление. Липсата на
воля може да се прояви като липса на волеизявление въобще или липса на съгласие
– при договорите, като и в двата случая е налице несъответствие между волята на
субекта и обективираното волеизявление.
В разглеждания
случай липсва направено от ищеца Е.М. изявление, респективно липсва съгласие
(воля) от нейна страна, за учредяване на представителна власт за ответника В.Б.
за извършване на посочените в пълномощното от 06.08.2019 г., придадено му като заверено
от нотариус С. С. Г. и удостоверено на 29.08.2019 г. с апостил. Следователно
при установения по делото факт, че подписът в процесното пълномощно в графа
„упълномощител“ не е автентичен, респективно поставен от ищеца Е.М., и липсата
на обективирана от нейна страна воля за учредяване на представителна власт за
ответника В.Б., упълномощителната сделка е нищожна и като такава не може да
породи правни последици. Неистинността на подписа в графа “упълномощаване“ на
представеното за изследване копие от пълномощното за ищеца Е.М. се установи от заключението
на съдебно-графическата експертиза и представеното писмо от МВнР, за което пълномощно
като едностранна сделка се установи и че не е регистрирано в електронната
страница на Нотариалната камара на Руската федерация.
При съобразяване
на изложеното, настоящият състав на съда намира за несъмнено доказано по делото,
че упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от 06.08.2019 г. за
учредяване от ищеца Е.М. на представителна власт за ответника В. Б.в обема за извършване
на описаните в пълномощното действия, е нищожна поради липса на съгласие (воля),
поради което и предявеният иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е основателен и упълномощителната
сделка следва да бъде прогласена за нищожна.
По
иска с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се
извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, след представяне от
управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма
изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1 на същия член от закона.
Наведените
от ищеца Е.М. твърдения сочат на хипотеза на висяща недействителност на
процесния договор за продажба на дялове от 29.06.2020 г. по смисъла на чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД, доколкото при сключването му е представлявана от ответника В.
Бойчева, в полза на която не е била учредена представителна власт.
С
разпоредбата на чл. 42 от ЗЗД законодателят е регламентиран т. нар. „висяща
недействителност“. Когато се сключва договор чрез представител, последният формира
и изразява воля, т.е. прави волеизявление, изразява съгласие от името на
представлявания и съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗЗД правните последици от договора
настъпват направо за представлявания. Липсата на представителна власт засяга
единствено вътрешното правоотношение между представителя и мнимо представлявания.
Установената с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД висяща недействителност
само временно препятства директното настъпване на правните последици от
договора в патримониума на мнимо представлявания, като нормата му предоставя потестативното
право да потвърди договора. Ако мнимо представляваният откаже да потвърди
договора, то той окончателно отклонява произтичащите от него права и
задължения от своята правна сфера и същевременно се позовава на установената в
негов интерес недействителност. Единствено мнимо представляваният
разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без
представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл.
42, ал. 2 ЗЗД, което право може да бъде упражнено чрез предявяване на
установителен или позоваване на правоизключващо възражение - в този смисъл
Тълкувателно решение № 5/2014 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
По
делото се установи, че упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от
06.08.2019 г., по силата на която ищецът Е.М. е упълномощила ответника В. Б.да
извършва описаните в него действия, сред които и да се разпорежда с дружествени
дялове, е нищожна поради липса на съгласие (воля), на основание по чл. 26, ал.
2, пр. 2 от ЗЗД, поради което същата не е породила правни последици, т.е. въз
основа на нея не е възникнала представителна власт за ответника В.Б.. От ответника
по делото В.Б. не е доказано наличието на друга валидна упълномощителна сделка
или друг юридически факт, по силата на който да е възникнала представителна
власт в нейна полза за сключване на процесния договор от името и за сметка на ищеца
Е.М..
Съгласно
разпоредбата на чл. 42 от ЗЗД сделката, сключена от представител без
представителна власт, би могла да бъде потвърдена от мнимо представлявания, в
който случай с обратна сила настъпват целените с нея правни последици, но потвърждаването
й следва да бъде извършено изрично в писмена форма с нотариална заверка на подписите
и съдържанието по арг. от чл. 42 и 37 от ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 4 от ТЗ. В
случая с предявяването на иска за прогласяване на недействителността на
процесния договор ищецът Е.М. е упражнила възникналото в нейната правна сфера
право за прогласяване на недействителност на сключения договор – в този смисъл
Тълкувателно решение № 5 от 12 декември 2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС. Изводът за липса на потвърждаване на извършената разпоредителна
сделка с дружествени дялове не се опровергава и при съобразяване на правилата
за представителство в търговското право, доколкото договорът за продажба на дружествени
дялове, се квалифицира като търговска сделка съобразно предвидените в
разпоредбата на чл. 286 от ТЗ критерии. Съгласно разпоредбата на чл. 301 от КТ
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. Ищецът Е.М. е узнала за сключване на процесния договор за продажба
към момента на заявяване на вписването на същото обстоятелство в търговския
регистър и с предявяване на настоящия иск изрично се е противопоставила на
извършеното действие, поради което в случая не е приложима и презумпцията за
мълчаливо потвърждение на търговец по чл. 301 от ТЗ.
Доколкото
ответникът В.Б. е действала при сключване на процесния договор в лично качество
като страна по сделката и като представител на ищеца, за пълнота на изложението
следва да бъде изяснено съотношението, в което се намират основанията за порок
на сключения договор по чл. 42, ал. 2 и чл. 40 от ЗЗД. Недействителността по чл.
40 от ЗЗД се прилага, само когато договорът е сключен в рамките на представителна
власт и при установяване по делото, че сключената сделка е недействителна като
сключена без представителна власт, не следва да бъде извършвана проверка за
наличие на основание за недействителност по чл. 40 от ЗЗД (решение № 70 от
26.06.2019 г. по гр. д. № 1785/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о.).
При
съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда намира, че договорът за
продажба на дружествени дялове от 29.06.2020 г. е недействителен на основание
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД като сключен от лице – в случая ответника В.Б., което не е
разполагало с представителна власт.
По
исковете с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр.
с чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съгласно
възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002
г. на ОСГК на ВКС защитата при нищожни решения на общото събрание се
осъществява с иск по чл. 124, ал. 1 и 4 от ГПК, ако решението не подлежи на
вписване, или с иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 124, ал. 1 и 4 от ГПК,
ако решението подлежи на вписване и вписването е осъществено. По делото се установи, че процесното
решение е заявено за вписване в Търговския регистър, като на основание чл. 536,
ал. 1, т. 1 от ГПК е постановено спиране на регистърното производство до
постановяване на решение по настоящия спор, поради което и не е налице хипотеза
на предявяване на иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 124, ал. 1 и 4 от ГПК,
а в конкретния случай наведените от ищеца фактически твърдения за наличие на
порок при вземане на решението навеждат на искове по чл. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД
във вр. с чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съгласно
протокол-решение с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 01.07.2020
г. ищецът Е.М., в качеството й на едноличен собственик на капитала в ответното
дружество, чрез пълномощника й – ответника В.Б., е взела решения за приемане на
нов съдружник в дружеството – В.Б., освобождаване на съдружника Е.М. и за продажба
на всичките й дялове от капитала на дружеството на обща стойност 500000 лева на
новия съдружник В.Б..
Еднолично
дружество с ограничена отговорност има същите органи като дружеството с
ограничена отговорност, тъй като едноличното дружество с ограничена отговорност
не е самостоятелна организационна форма, различна от дружеството с ограничена
отговорност, а негова разновидност. При едноличното дружество с ограничена
отговорност е налице разлика, свързана с невъзможността едноличното дружество
да формира общо събрание на съдружниците, доколкото при него функциите на общо
събрание се изпълняват от едноличния собственик на капитала. Затова правилата
за свикване и провеждане на общото събрание на съдружниците не се прилагат при
едноличното дружество, а въпросите от компетентността на общото събрание се
решават от едноличния собственик на капитала, за което се съставя протокол в
съответната за решението на общото събрание форма – чл. 147, ал. 2 от ТЗ.
При
прехвърляне на дружествен дял на нов член, респективно приемане и изключване на
съдружници в дружеството с ограничена отговорност е необходимо вземане на
решение в изискуемата форма – чл. 147 от ТЗ във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Характерът на едноличното дружество с ограничена отговорност, изразяващ се
в липсата на съдружие и наличие само на едно членствено правоотношение - между
едноличния собственик на капитала и едноличното дружество, води до непроявление
на персоналните характеристики, присъщи на колективното дружество с ограничена
отговорност. При прехвърляне на дружествения дял или на всички дялове, които
формират стойността на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност,
в прехвърлителната сделка се инкорпорира и воля на едноличния собственик на
дружеството за приемане на приобретателя на дяловете за съдружник по смисъла на
чл. 122 от ТЗ вр. чл. 147, ал. 2 от ТЗ. Решението от името на едноличния
собственик на капитала, представляващо едностранна сделка, може да се вземе и
чрез пълномощник, като обема на учредената представителна власт се определя от
изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното, което по арг. на чл.
114, ал. 2 от ТЗ следва да е изрично, а не общо.
Съгласно
даденото разрешение в т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12 декември 2016 г.
по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, при липса на представителна власт,
включително и в хипотеза на липса на изрично упълномощаване, висящата
недействителност на взетото от мнимия пълномощник решение от името на
едноличния собственик на капитала, при отказ на последния да го потвърди, се
трансформира в окончателна, като на нея може да се позове единствено лицето, от
чието име е предприето действието - едноличният собственик на капитала. В този
случай, съгласно т. 1 и 3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.
дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, е налице липсващо (невзето) решение на едноличния
собственик на капитала, тъй като същото е нищожно (в този смисъл разрешението
по решение № 178 от 24.04.2017 г. по т. дело № 1340/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о.
на ВКС, което се споделя и от настоящия състав на съда).
По
делото се установи, че представителна власт в полза на ответника В.Б. не е била
учредена поради нищожността на упълномощителната сделка от 06.08.2019 г. При
липсата на действително учредяване на представителна власт в полза на ответника
В.Б. решенията на едноличния собственик на капитала на дружеството по протокола
с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 01.07.2020 г., като взети
чрез пълномощник при липса на учредена за него представителна власт, представляват
липсващи, невзети решения, които са нищожни.
Такива представляват и решенията, взети от В.Б., в
качеството й на едноличен собственик на капитала на “О.К.“ ЕООД, по протокола
от 01.07.2020 г., с което ищецът Е.М. е освободена като управител на
дружеството и на нейно място е избран нов управител и представител на дружеството
– В.Б., и за приемане на нов учредителен акт, съобразен с промените.
Следва
да бъде посочено, че доколкото към момента на предявяване на настоящите искове,
процесното решение все още не е вписано в търговския регистър, за защитата
спрямо него е неприложим редът по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. При съобразяване обаче на
наличието на спряно регистърно производство по вписване на същите обстоятелства
в търговския регистър на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК, за едноличния
собственик на капитала на дружеството е налице интерес от предявяване на настоящия
иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК, с който
изрично да бъде прогласена нищожността на процесните решения.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС
нищожно е липсващото (невзето) решение на общото събрание, което обаче е
отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната
книга на дружеството, а така също и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е също и решението на общото
събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на
дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт.
Юридическите
лица формират воля за вземане на решения чрез нарочно предвидените в закона
и/или учредителния акт на юридическото лице органи на управление. При
едноличното дружество с ограничена отговорност решенията за освобождаване и
избор на нов управител, както и за приемане на нов учредителен акт са от
компетентността на едноличния собственик на капитала - арг. от чл. 147, ал. 2
във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 1 и 5 от ТЗ. Ответникът по делото В.Б. не доказа изгодния
факт, а именно, че се легитимира като едноличен собственик на капитала към
момента на взимане на решенията по протокола с нотариална заверка на подписа и
съдържанието от 01.07.2020 г. От друга страна, при установените по делото
нищожност на упълномощителната сделка от 06.08.2019 г., недействителността на
договор за продажба на дружествени дялове от ответното дружество “О.К.“ ЕООД от
29.06.2020 г. и нищожността на решението по протокола от 01.07.2020 г., с което
ответникът В.Б. е приет като съдружник, следва да бъде прието за безспорно установено,
че ответникът В.Б. не е придобила качеството на едноличен собственик на
капитала в дружеството. Следователно същият не е взел решение за избор на нов
управител в качеството му на едноличен собственик на капитала, която хипотеза
настоящият състав на съда намира, че попада в случаите на невзето, респективно
липсващо решение, тъй като не обективира волеизявление на лице, което е едноличен
собственик на капитала към датата на приемане на решението и същевременно не е
формирана воля (съгласие) на колективния орган на дружеството с ограничена отговорност
по този въпрос.
При
така установените данни, настоящият състав на съда намира, че се касае до
хипотеза на решение, взето от лице, което е извън състава на общото събрание,
респ. не е едноличен собственик на капитала, т.е. от лице, което не е разполагало
с компетентност при вземане на решенията, поради което е налице хипотеза на липсващи,
невзети решения, които са нищожни (по аналогия с разрешението, дадено във в Тълкувателно
решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС).
Ето
защо, предявените установителни искове за прогласяване на нищожността на решенията
по протоколите от 01.07.2020 г. са основателни и следва да бъдат уважени.
Поради
уважаването на предявените главни искове по чл. 42 от ЗЗД във и чл. 26, ал. 2,
пр. от ЗЗД във вр. чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК, налице е несбъдване на процесуалното
условие за разглеждане на предявените при условията на евентуалност искове по
чл. 74, ал. 1 от ТЗ за оспорване на процесните решения, обективирани в
протоколите от 01.07.2020 г., поради което и съдът не дължи разглеждането им.
По
иска с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване неистинността на декларация
по чл. 129 от ТЗ.
Ищецът
Е.М. е предявила иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване
на неистинността на декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ във вр. ал. 1 от ТЗ с
наведени твърдения, че поставеният върху процесната декларация подпис не е неин.
С
определение от 11.08.2023 г. съдът, на основание чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 1
и 3 от ГПК, е дал указания на ищеца Е.М. да обоснове правния си интерес от установяване
неистинността на декларацията, предвид липсата й на правно значение относно
подлежащите на вписване обстоятелства за дружеството и възможността да
използването й извън регистърното производство, с което същите са заявени за
вписване в търговския регистър.
За
обосноваване на искането по чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване неистинността
на декларацията, ищецът Е.М. в молба от 11.09.2023 г. е изложила твърдения за
възможността при отхвърляне на останалите предявени от нея искове неистинността
на декларацията да обоснове отказа на длъжностното лице в регистърното
производство да обяви и публикува исканите промени по партидата на ответното
дружество (л. 282 от делото).
Правният
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на
правото на иск, за чието наличие съдът следи служебно. С така изложените от
ищеца обстоятелства не се обоснована наличие на правен интерес от предявения
иск за установяване неистинността на декларацията по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от ТЗ. Установи се по делото, че процесната декларация е приложена към подаденото
заявление А4 за промяна на вписаните по партидата на ответното дружество
обстоятелство, като образуваното по процесното заявление регистърно производство
е спряно до приключване на настоящото исково производство с влязъл в сила
съдебен акт.
Липсата
на вписване в търговския регистър на заявените със заявлението по обр. А4 с вх.
номер 20200918102903 обстоятелства за ответното дружество водят до извод и за
липса на правно защитим интерес за ищеца Е.М. от установяване неистинността на
процесната декларация. Евентуалното решение по въведения в настоящото
производство спор не би повлияло и върху последиците на постановено в
производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ решение, тъй като с него не се формира сила
на пресъдено нещо и не се разрешава материалноправен спор, а поради липсата на
осъществено вписване на обстоятелствата по партидата на ответното дружество, не
би могло да предпостави и допустимост на производство по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ,
респ. да намери отражение за вписани в търговския регистър обстоятелства за търговеца
и да повлияе върху неговите права.
Правният
интерес от установителния иск не се извежда и от въведените твърдения за
осуетяване на възможността заявлението да бъде използвано занапред в случай на
отхвърляне на останалите предявени от ищеца искове. Правният интерес от предявяването
на иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с
твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване,
съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ.
Правен интерес не е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност
документът да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, респ. на възможност за
образувано на ново регистърно производство. Следователно въвеждането на
абстрактната възможност за използване занапред на декларацията по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 от ТЗ, не може да обоснове наличието на правен интерес от така
предявения установителен иск.
Ето
защо, предявеният от ищеца иск е недопустим, поради което и производството по
делото в тази част следва да бъде прекратено.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, ответниците В.Б.Б. и „О.К.“
ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата 3825 лева, представляваща заплатените от него разноски по производството
за държавна такса, такса за издаване на съдебни удостоверения, възнаграждения за
особени представители и възнаграждение за вещо лице.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Е.Е.В.М.,
гражданин на Финландия, родена на *** г. в гр. Ленинград, Русия, притежаваща
личен паспорт № ********, издаден на 22.05.2019 г., с валидност до 22.05.2024
г., издаден от полицията на град Хелзинки, против В.Б.Б., ЕГН **********,***, иск
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД упълномощителна СДЕЛКА, обективирана
в пълномощно от 06.08.2019 г., с превод от руски на български език, нотариално заверено
с рег. 77/137-Н/77-2019-8-266 на нотариус С. С. Г., гр. Москва, и удостоверено
на 29.08.2019 г. с апостил № 77/4924-19 от Е. В. С. – заместник-началник на
Главно управление на Министерство на правосъдието на Руската федерация, по
силата на което Е.Е.В.М. е упълномощила В.Б.Б. да извършва изрично посочените в
него правни действия, за НИЩОЖНА поради липса на воля.
ПРИЗНАВА за установено по
предявения от Е.Е.В.М., гражданин на Финландия, родена на *** г. в гр.
Ленинград, Русия, притежаваща личен паспорт № ********, издаден на 22.05.2019
г., с валидност до 22.05.2024 г., издаден от полицията на град Хелзинки, против
В.Б.Б., ЕГН **********,***, и „О.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, че ДОГОВОР за
продажба на дялове от капитала на „О.К.“ ЕООД с нотариална заверка на подписите
с рег. № 4813 от 01.07.2020 г. и на съдържанието с рег. № 4814, том 2, № 96, на
помощник-нотариус К.Т.НА Л.Т. – нотариус с район на действие РС София и вписан
под № 539 на Нотариалната камара, по силата на който Е.Е.В.М., в качеството на
продавач, действаща чрез пълномощника си В.Б.Б., продава на В.Б.Б., в качеството
на купувач, 10000 дяла на обща стойност 500000 лева от капитала на “О.К.“ ЕООД,
представляващи целия капитал на едноличното дружество с ограничена отговорност,
за сумата 5000 лева, е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, като сключен от лице без представителна
власт и при изрично противопоставяне от представлявания.
ПРИЗНАВА за установено по
предявения от Е.Е.В.М., гражданин на Финландия, родена на *** г. в гр.
Ленинград, Русия, притежаваща личен паспорт № ********, издаден на 22.05.2019
г., с валидност до 22.05.2024 г., издаден от полицията на град Хелзинки, против
„О.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК, че
РЕШЕНИЯ, взети от Е.Е.В.М., като едноличен собственик на капитала на „О.К.“
ЕООД, чрез пълномощника В.Б.Б. и обективирани в протокол с нотариална заверка
на подписа с рег. № 4813 от 01.07.2020 г. и на съдържанието с рег. № 4814, том
2, № 96, на помощник-нотариус К.Т.НА Л.Т. – нотариус с район на действие РС
София и вписан под № 539 на Нотариалната камара, за освобождаване и приемане на
нов съдружник и за продажба на дружествени дялове, са НИЩОЖНИ като липсващи/невзети
такива.
ПРИЗНАВА
за установено по предявения от Е.Е.В.М., гражданин на Финландия, родена на ***
г. в гр. Ленинград, Русия, притежаваща личен паспорт № ********, издаден на
22.05.2019 г., с валидност до 22.05.2024 г., издаден от полицията на град
Хелзинки, против „О.К.“ ЕО-ОД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, иск
по чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК, че РЕШЕНИЯ,
взети от В.Б.Б., в качеството й на едноличен собственик на капитала на „О.К.“
ЕООД и обективирани в протокол с нотариална заверка на подписа с рег. № 4816 от
01.07.2020 г. и на съдържанието с рег. № 4817 от 01.07.2020 г., том 2, № 97, на
помощник-нотариус К.Т.НА Л.Т. – нотариус с район на действие РС София и вписан
под № 539 на Нотариалната камара, за освобождаване на предходния управител и избор
на нов управител и за приемане на нов устав на търговското дружество, са НИЩОЖНИ
като липсващи/невзети.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените при условията на евентуалност искове по чл. 74 от ТЗ за отмяна на
решенията на едноличния собственик на капитала на търговско дружество с фирма „О.К.“
ЕООД по протоколи с нотариална заверка на подписите и на съдържанието от
01.07.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело № 10051/2020 г. на СГС, ГО, I-29 състав, в ЧАСТТА по иска с правно основание
чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване неистинност на декларация по чл. 129, ал.
2 във вр. ал. 1 от ТЗ от 17.09.2020 г., като недопустимо.
ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН **********,***,
и „О.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплатят на Е.Е.В.М., гражданин на Финландия, родена на *** г. в гр. Ленинград,
Русия, притежаваща личен паспорт № ********, издаден на 22.05.2019 г., с валидност
до 22.05.2024 г., издаден от полицията на град Хелзинки, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата 3825 лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните, на които да се връчи препис.
СЪДИЯ: __________
Р. Бошнакова