Р Е Ш Е Н И Е
град София, 01.06.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …….…… разгледа докладваното от
съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9730 по
описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от ответницата – Р.Ц.П., срещу решение №433366 от 19.06.2018г., постановено по гр.д.№2749/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, в частта,
с която са уважени предявените установителни
искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.149 ЗЕ и
чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86 ЗЗД,
че ответницата
- Р.Ц.П. дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, следните суми: сумата от 3007.50 лв., стойност на
доставена топлинна енергия, през периода от
01.07.2013г. до 30.04.2015г. (от които 35.40 лв. за дялово разпределение) за имот, с местонахождение в град София, община "Овча купел", ж.к."***********, с абонатен №336905, ведно със законна лихва за
периода от 19.08.2016г. до изплащане на вземането; както и сумата от
397.13 лв., лихва за забава, за периода от 31.08.2013г. до 25.07.2016г., за които
суми е издадена на 13.09.2016г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№46881/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав; както и е осъдена ответницата - Р.Ц.П. да заплати на ищеца - "Т.С."
ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 1078.76 лв., представляваща сторени разноски в заповедното и исковото
производство. В жалбата се твърди, че обжалваното решение на СРС е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото
доказателства. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване
на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден
имот, респективно дължимостта на претендираните от ищеца суми за главница и
лихва за забава. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго
решение, с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД, не депозира писмен отговор,
представя молби от 16.06.2020г., от 11.05.2021г. и от 04.05.2022г., в които се
взема бланково становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Трето лице-помагач - „Н.и.” ООД не изразява
становище по подадената
въззивна жалба.
Предявени са от "Т.С." ЕАД срещу Р.Ц.П. при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.149 и сл.
ЗЕ и чл.79 и чл.86 ЗЗД.
С оглед заявения петитум в
подадената въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените
установителни искове за главница и мораторна лихва. Постановеното
първоинстанционно решение, в частта, в която са отхвърлени предявените
установителни искове като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д.№46881/2016г. по описа
на СРС, І Г.О., 36-ти състав, въззиваемият -ищец- „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК на 19.08.2016г.
и е постановена на 13.09.2016г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК срещу Р.Ц.П. за заплащане на сумите, посочени
в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК
е подадено от длъжника - Р.Ц.П. възражение,
поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са
предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която
са уважени предявените установителни искове с правно основание
чл.422 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответницата - Р.Ц.П.,
първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница са дължими поради
проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия, а относно
вземанията за обезщетение за забава е прието, че ответницата е изпаднала в забава, тъй като задължението за заплащане на
цената на топлинната енергия е срочно. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Относно доводите
изложени в жалбата досежно
незаконосъобразността на обжалваното решение
следва да се добави и следното:
В случая
единственият конкретен довод във въззивната жалба е досежно оспорване на
количеството на доставената в имота топлинна енергия, респективно размера на
дължимата сума за стойността на потребената топлинна енергия, който настоящият
състав намира за неоснователен. От събраните по делото писмени доказателства съдът приема
за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответницата е доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ
съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението
към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите
за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата за исковия
период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо
лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули
за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му
задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът
намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни. На
следващо място в приетото по делото заключение
на СТЕ експертът –топлотехник изрично е посочил, че при направените от него справки е
установил, че общият топломер, монтиран
в абонатната станция в жилищната сграда, е
преминал през метрологичен контрол и е изправен. Следователно начислените от ищеца суми за
потребена топлинна енергия доказват реалните количества доставена на ответницата
топлинна енергия.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се
базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е
кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и приел за доказани
количествата доставена в процесния топлоснабден имот топлинна енергия. Правилно
СРС е приел за основателен и доказан предявения установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата, за която е уважен.
Правилно и законосъобразно
е обжалваното решение и в частта в която е уважен предявения иск за мораторна лихва и
като такова следва да бъде потвърдено. Предвид разпоредбата на чл.32 от ОУ /2008г. –
действащи за процесния период/ към договора за доставка на топлинна енергия е
определен срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на
доставената топлинна енергия - 30 дни от изтичането на периода, за който се
отнася. В този смисъл и на основание чл.84, ал.1 ЗЗД, считано
от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл.86 ЗЗД, независимо че
избраният ред за начисляване на енергията е по прогнозни и една изравнителна
сметки. По отношение на размера на дължимото обезщетение за забава съдът правилно
го е изчислил върху присъдената главница при кредитиране на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. В тази връзка правилно СРС е приел за
основателен и доказан предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата, за която е уважен.
С оглед горните аргументи съдът приема, че първоинстанционният
съдебен акт, в частта, в която са уважени исковете за главница и мораторна лихва е правилен и законосъобразен, постановен при пълнота на
събраните доказателства, при правилно тълкуване на материалния закон, като не
са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство, поради
което следва да бъде
потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. По
отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените
разноски, настоящият състав намира за неоснователна доколкото няма подаден писмен
отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в съдебно
заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се дължи
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №433366 от
19.06.2018г., постановено по гр.д.№2749/2017г. по описа на СРС, І
Г.О., 36-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./