Решение по дело №9162/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ....................

град София, ……12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

               ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА 

                                                                                                 СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 9162 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 99362/20.04.2019г., постановено по гр. д. № 43375/2017г., Софийски районен съд (СРС) е признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Д.В.И., че ответникът дължи сумата от 234,05лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2016г. и сумата от 49,05лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2014г.-03.02.2017г., като е отхвърлил исковете за разликата над уважения размер от 234,05лв. до пълния претендиран от 321,11лв. и за горницата над 49,05лв. до претендирания от 51,50лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8960/2017г. по описа на СРС.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Поддържа се, че задълженията по общата фактура за отоплителен сезон 2013-2014г. са с падеж 15.09.2014г. и същите не са погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено на 14.02.2017г. Съобразно изложеното се моли решението да бъде отменено и да се присъдят разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ответник, с който се оспорва същата. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Третото лице – помагач не е изразило становище.

В частта, с която са уважени исковете, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия. Кредитирал е заключенията на приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи относно обема на доставената в имота топлинна енергия и начина на нейното остойностяване и въз основа на тях е приел, че дължимата сума за процесния период за потребена топлинна енергия възлиза на 234,05лв., а законната лихва за забава върху главницата на 49,05лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Както бе посочено, при преценка за правилност на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от направените във въззивната жалба оплаквания, освен когато е необходимо да се приложи императивна материалноправна норма и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище – т. 1 от ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в изброените изключения, поради което въззивният състав дължи проверка на обжалвания акт само по релевираните от страната пороци. Във въззивната си жалба ищцовото дружество се е позовало единствено на допуснато от районния съд нарушение на материалния закон, доколкото сумите, за които са отхвърлени исковете, не са погасени по давност. От съдържанието на обжалвания съдебен акт се установява, че претенциите са отхвърлени частично не поради погасяването им по давност, а поради обстоятелството, че съгласно назначените по делото, неоспорени от страните експертизи и кредитирани напълно от съда експертизи, дължимите суми за процесния период възлизат на 234,05лв. за топлинна енергия и 49,05лв. мораторна лихва. Изрично съдът е посочил в мотивите си, че направените от ответника възражения за погасяване на вземанията по давност са неоснователни.

Тъй като в жалбата не се съдържат други оплаквания и с оглед ограничения обхват на проверка от въззивния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на спора, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски, има въззиваемата страна. Последната е била представлявана във въззивното производство от адвокат, като е ангажирала доказателства за платено възнаграждение в размер на 300лв., поради което следва да й бъдат присъдени направените разноски. Въведеното от насрещната страна възражение за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като размерът му съответства на минималния такъв по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99362/20.04.2019г., постановено по гр. д. № 43375/2017г., Софийски районен съд, III ГО, 155-ти състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която са уважени исковете, като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК „Т.С.” ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззивника „Т.С.“ ЕАД – „М.Е.“ ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.