Р Е Ш Е Н И Е № I-239
град Бургас
, 06.10. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
...........шестнадесети септември …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря А.Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.
№ 1719 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Д.Н.Д. от гр. *** –ищец по гр.д. № 453 /2019 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 88/24.03.2020 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивника за установяване по отношение на ответника М.И.К. ,че последният му дължи сумата в размер на 15 000 лв. ,представляваща задължение по запис на заповед от 12.03.2018 г. с падеж на плащане 01.10.2018 г. ,ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата ,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 989/2018 г. по описа на РС-Несебър ,както и искането за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1350 лв. – разноски по исковото производство и 1105лв.-разноски в заповедното производство
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано,постановено в нарушение на материалния закон .
Сочи
се ,че съдът неправилно е приел за доказано ,че процесният
запис на заповед служи за обезпечение
вземането на въззивника
Д. против „Маркос
фишинг“ООД по договор за заем от 12.03.2018 г.От
представения договор за заем и запис на заповед е видно ,че няма идентичност на
страните .Издаден на записа на заповед е ответника ,ищецът е поемател и между ищеца и издателя не е сключен договор за
заем .Няма и търговска логика ответника
в качеството си на физическо лице
да подписва запис на заповед за
обезпечение на задължение на търговското
дружество /което от своя страна имоло имущества на значителна стойност и парични
средства , поради което е можело да
предложи значително по-сигурно обезпечение/.Никъде в договора за заем не е
посочено , че се предвижда подписване на запис за заповед .Освен това между
ищеца и „Маркос фишинг“ЕООД бил сключен още един договор за заем /за
10 000 лв./,който също не е
обезпечен със запис на заповед –което навежда на извод , че страните нямат
практика да обезпечават сключените договори за заем със записи на заповед .
Установено
е по делото според въззивната страна ,че между
страните по настоящото дело е имало
близки приятелски отношения дълго преди
започването на съвместно бизнес начинание/в какъвто смисъл са и
свидетелските показания/ .В тази именно връзка е бил издаден записът на заповед
.Не е установено по делото пряка връзка между записа на заповед и твърдяната от ответника каузална
сделка-договора за заем. Моли се за отмяна на решението и вместо него – постановяване на ново ,с
което се уважат исковете
.Не се сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото .
Въззивната
жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалбане акт .
Въззимаемият
ответник чрез процесуалния си
представител е подала писмен отговор по
чл. 263 от ГПК ,с който оспорва въззивната жалба
,като считат ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения.Сочи ,че първоинстанционният съд подробно е посочил ,че независимо ,че ответникът не е
страна по договора за заем от същата
дата /като записа на заповед/ участието
на физическото лице-ответник при възникване на каузалното и на менителничното правоотношение между издателя и поемателя на записа
на заповед подкрепят основателността на направеното възражение за
недобросъвестност на ищеца и за злоупотреба с право .Допълнителни доказателства
в тази връзка били и показанията на свид.У.,пред
който ищецът е споделил ,че е вложил
средства за изграждане на производствената база на дружеството в гр.
Несебър в общ размер от 25 000 лв.,но ще иска от дружеството и от М.К. да
му бъдат изплатени 40 000 лв.Затова и
за тези пари са оформени два
договора за заем ,а за обезпечаване на паричното задължение за първия е издаден
и процесния запис на заповед от 15 000 лв. –при
което заедно с двата договора общата сума
става 40 000 лв./Именно въз
основа на тези доказателства съдът е достигнал до правилния извод,че отношенията
между страните се градят на каузалното им правоотношение ,а не на някаква
абстрактна сделка .
Оспорват
се и останалите е аргументи във въззивната жалба
,като се подчертава ,че избирането на
определен способ на обезпечаване зависи единствено от преценката на самия
търговец,а добрите отношения между страните са били причина ответникът да се
съгласи да обезпечи лично задължението на дружеството-търговец.
Затова се моли за потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди
съображенията на страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното
:
Предявен е бил иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр.чл. 535 и сл. и чл. 483 и сл. ТЗ,като ищецът е претендирал установяване съществуването на вземане по
запис на заповед за изпълнение на
парично вземане ,издадена по ч.гр.д. № № 989/2018 г. по описа на Несебърския районен съд по реда
на чл. 417 т. 9 ГПК –за сумата от 15 000 лв. –задължение по издаден от
ответника на 12.03.2018 г. запис на заповед .
С обжалваното
решение първоинстанционният съд съд е отхвърлил предявения от ищеца –въззивник Д.Д. против ответника М.И.К. иск по чл. 422 от ГПК за
установяване съществуването на вземане, респ. задължение, за сумата 15 000 лв., произтичащо от издаден на 12.03.2018 г. запис на заповед с падеж 01.10.2018 г., за който е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК в полза на ищеца - кредитор. Искът е
предявен след оспорване на заповедта за изпълнение с възражение на длъжника по
чл. 420, ал. 1 от ГПК. Районният съд е приел, че записът на заповед притежава
изискуемите от чл. 535 от ТЗ реквизити, подписан е от ответника като издател и
удостоверява безусловно поето от него задължение за
плащане на вписаната в съдържанието му парична сума. Независимо от формалната
редовност на ценната книга, искът по чл. 422 от ГПК е отхвърлен по съображения,
че по делото е доказано, че процесният
запис на заповед е издаден от
ответника М.К. в обезпечение на задължението на „Маркос
Фишинг“ЕООД
към Д.Д.
по договор за заем от 12.03.2018 г. ,към която дата ответникът
е имал качеството на управител и едноличен собственик на капитала на „Маркос фишинг“ЕООД и че
това вземане е съдебно признато на ищеца
по гр.д. № 11/2018 г. по описа на РС-Несебър .Обстоятелствата ,при които
е издаден записът на заповед, сочат на
знание у ищеца ,че менителничното задължение на издадерля е
поето единствено с цел обезпечаване на породеното от договора за заем от
12.03.2018 г. задължение,но въпреки знанието на тези обстоятелства и на факта ,че вече съдебно му е признато
изпълняемо право срещу длъжника по
каузалното правоотношение ,ищецът недобросъвестно е пристъпил към снабдяване и със заповед за изпълнение по чл. 417 т.9 ГПК ,злоупотребявайки по този начин с
притежавания запис на заповед . Ищецът - кредитор не е
ангажирал доказателства за установяване на
друго каузалното правоотношение, за чието
обезпечаване е поет менителничният дълг. Изводът
относно гаранционно - обезпечителната функция на ценната книга е направен въз
основа на оспорването от ответната страна
и твърдените обстоятелства - че записът е подписан , за
да гарантира вземането на ищеца по
договор за заем ,сключен между него
и „Маркос фишинг“ООД,чийто управител и единствен собственик на
капитала е бил ответникът . Съдът е
анализирал доказателствата по делото и е приел, че същите доказват действителното сключване на два договора за заем между ищеца като заемодател и ответника като управител
и единствен собственик на капитала на „Маркос фишинг“ООД –единия от 12.03.2018 г. за 15 000 лв. и другия – от същата дата за 10 000
лв.,като ответникът К. се е съгласил да
обезпечи лично задължението на
дружеството – заемател посредством
издаването на записа на заповед .При това положение съдът е приел ,че отношенията между
страните се градят въз основа на каузалното правоотношение ,а не на абсолютно
абстрактна сделка и че е налице
гаранционно-обезпечителна функция на записа на заповед .И тъй като вземанията на ищеца по каузалното
правоотношение са съдебно признати /налице е и висящо изпълнително дело за
тях/,то и недобросъвестно ищецът е
използвал записа на заповед за установяване повторно на това вземане по
настоящото дело.
Настоящият
съдебен състав счита решението за правилно и споделя изложените от първостепенния съд
мотиви ,към които препраща изцяло на осн.чл. 272 от ГПК .
Неправилно
е разбирането ,че в конкретно предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е
достатъчно да се провери само редовността от външна страна на записа на
заповед, като основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 9 ГПК. Възражението е защитно средство на длъжника
срещу материалноправните предпоставки в изпълнителния процес. Направеното от
него възражение срещу заповедта за изпълнение има ефектът на спиране на изпълнението
/арг. от чл. 420, ал. 1, предложение 1, ГПК/. При
оспорване на заповедта за изпълнение, на кредитора се налага да продължи
защитата си посредством предявяване на установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съдът дори дава указания на заявителя за предявяване на такъв иск под страх от
обезсилване на заповедта за изпълнение /чл. 415, ал. 1 ГПК/, каквито указания е
дал и Несебърския районен съд с определението си от 05.11.2018 г. по ч. гр. д. № 989/2018 г. Предметът на доказване
по този иск следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като
защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на
изпълнителното основание. С иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, кредиторът трябва да
установи вече в исковото производство съществуването на вземането - пораждането
на задължението, а длъжникът-ответник - че то е погасено. С успешното
провеждане на този иск, удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще
бъде заместена със съдебно установеното вземане на заявителя-кредитор, поради
което в настоящия случай проверката, която следва да извърши съдът в исковото
производство, не може да се сведе само до проверка за редовността на менителничния ефект от външна страна. С отговора на исковата молба ответникът е въвел и каузалното основание
за пораждане на вземането на ищеца , поради което той
следва да докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за
обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничният
ефект. Или в настоящия случай следва да се посочи , че за успешното провеждане
на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът- заявител в заповедното производство, при
направено възражение от длъжника за наличие на каузално правоотношение, за
обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като
документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК,
не е достатъчно само проверката за редовност на менителницата от външна страна,
но и ищецът следва да докаже пораждането на задължението по каузалното
правоотношение, а ответникът- погасяването му.Или в случай ще твърди друга
функция на записа на заповед,да докаже това си твърдение . След като ответникът ., като длъжник в
заповедното производство е направил възражение, че не дължи вземането по
заповедта за изпълнение, в тежест на ищеца е било да докаже съществуването му. С възражението си
в исковото производство ответникът-длъжник е оспорил дължимостта на
сумата по записа на заповед ,доколкото той е обезпечавал каузално
правоотношение ,по което е налице съдебно признато вземане , поради което
съдът е бил длъжен да се произнесе и по съществуването на каузалното
правоотношение, за чието обезпечение се твърди, че е издаден записът на
заповед. Българският правов ред не познава абсолютните абстрактни сделки,
поради което съдът е следвало да се произнесе дали задължението на издателя по
записа на заповед е породено от
сключения с поемателя
договор за заем, а при положително установяване, както и дали това
задължение е погасено.Това е и
разрешението ,дадено в правната доктрина
и съдебната практика –„Предмет на делото при предявен установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.
При въведени от страните твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение.
В производството по установителния
иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането
си, основано на менителничния ефект - съществуването
на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При
въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед.“-ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Възраженията
във въззивната жалба са сведени на първо място
до неправилното според въззивника заключение на районния съд ,че процесният запис на заповед
от 12.03.2018 г. служи за обезпечение на вземането на ищеца по договор
за заем от същата дата ,тъй като нямало идентичност на страните .В тази
връзка районният съд ,отчитайки
доказаните съвпадения на датите ,мястото
на сключване ,падежите на паричните задължения ,еднаквия им размер
,еднаквото лице заемодател /поемател –Д.Д. ,както и обстоятелството ,че физическото лице
М.К. е управител и едноличен собственик
на капитала на „Маркос
фишенг“ЕООД
към датата на сключване на договора и на падежа ,е посочил и че участието на физическото лице –ответник при възникването на каузалното
правоотношение и на менителничното ,както и на издаделя
и поемателя по записа на заповед ,подкрепят
основателността на направеното възражение за недобросъвестността на ищеца и
злоупотреба с правата му при използване на записа на заповед за повторно установяване на вече признатото му
съдебно вземане.Следва да се подчертае
,че останалите събрани по делото
доказателства кореспондират с този извод
–в частност показанията на свид. Уртадо
,включително и приложените като доказателство към настоящото дело материали по гр.д. № 147/2019 г. и гр.д. №
11/2019 г. на НРС. Свидетелят посочва ,че
пред него ищецът е споделил ,че е
накарал М.К. веднъж да му подпише документ за дължимите суми от името на „Маркос фишинг“ООД и втори път –да
подпише друг документ за същите пари от свое име като физическо лице .Аналицирайки всички тези доказателства по делото ,районният съд е стигнал до
правилния извод за връзка на записа на заповед с каузалното правоотношение между страните и
обезпечителната функция на записа на заповед .Възраженията на въззивната страна
относно „липсата на търговска логика
при издаването на записа на заповед поради наличие на имущество и
парични средства на името на дружеството „ и „наличието на приятелска
връзка и добри отношения между страните
от дълго време,което сочило ,че заповедта не е издадена с обезпечителна цел“,са
несъстоятелни ,пък и не са подкрепени с никакви правни аргументи .
С
оглед на горното настоящият съдебен
състав счита ,че решението следва да бъде потвърдено .При този изход на спора в
полза на въззиваемия –ответник следва да бъдат
присъдени и направените от него разноски по делото ,които предвид приложения списък
на разноските по чл. 80 ГПК възлизат на 1000 лв.-платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88/24.03.2020 г. постановено по
гр.д. № 453/2019 г. по описа на Несебърския районен съд .
ОСЪЖДА Д.Н.Д. ,ЕГН********** от гр. ***
да заплати на М.И.К. ,ЕГН ********** от гр. *** сумата 1000/хиляда
/лева-разноски по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.