№ 1575
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20221100901786 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско”, сключен за л. а. марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. № ****, заплатил на
застрахования сумата 25 530.29 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на
посочения автомобил от настъпило на 04.03.2018 г., около 02:10 ч. на третокласен път №
114, при км.17+9, в посока от гр. Видин към гр. Враца, преди с. Дондуково, ПТП, по вина на
водач на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № М **** АХ, който отнема
предимство, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Поискано е
ответникът да изпълни задължението си като заплати на ищеца сума в размер на
застрахователното обезщетение и 20 лв. ликвидационни разходи или общо 25 550,29 лв.,
което задължение ответникът не изпълнил, поради което се иска да бъде осъден да заплати
посочената главница и лихва за забава в размер 7786,36 лв. за периода 30.09.2019 г. –
30.09.2022 г., както и направените по делото разноски.
Ответникът, с първоначалния отговор, оспорва главния иск с твърдения, че не е
настъпило процесното ПТП с участието на водача л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
ДК № М **** АХ, уврежданията по лекия автомобил не са резултат от процесното ПТП,
както и че не са ремонтирани за процесната сума.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа изложените доводи.
1
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа направените
възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, изр. 1, предл.2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно, отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти и обстоятелства: 1/ валидно към момента на
ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка
“Автокаско”, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
По делото е установено като безспорно обстоятелството, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения л. а. марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. №
****, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни
превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение за причинените
на застрахованото имущество щети в размер на 25 530,29 лв., установено от представеното
по делото платежно нареждане от 31.08.2018 г., поради което е встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на лицето, по вина на което се
твърди да е настъпило процесното ПТП, е покрита по силата на сключен между ответното
дружество и собственика на управляваното от това лице МПС, договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Първият спорен по делото въпрос е относно участието на лицето, застраховано при
ответника в процесното ПТП. За установяване на обстоятелствата по настъпване на
процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства – протокол за ПТП №
1369589/04.03.2018 г. и наказателно постановление 18-0294-000279/30.03.2018 г.;
свидетелски показания чрез разпит на свидетеля С. И. и съдебно – автотехническа
2
експертиза.
Протоколът за ПТП е изготвен след посещение на място, което се установява от
бланковата форма на протокола, където в графа „посетено на място“, при възможни два
отговора „да“ или „не“, е указано, че с „х“ се зачертава ненужният отговор, като в
конкретния случай е посочено, че това е отговор „не“. След като протоколът за ПТП е
изготвен по реда на чл.9 от Наредба № 1 -167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с МПС, от органите на полицията, след оглед на местопроизшествието, се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила, относно удостоверените от длъжностното
лице факти, пряко възприети от него, релевантни за механизма на ПТП / в този смисъл
Решение № 15 от 25.07.2014 г., постановено по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, Т.О. Това са
мястото на инцидента, участниците, посоката на движение на автомобилите, особеностите
на пътното платно и щетите по автомобилите. Относно тези обстоятелства в протокола е
посочено, че на 04.03.2018 г. на третокласен път № 114, при км.17+9 е настъпило ПТП с
участници Б. Б. Й., управлявал л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № М **** АХ и
С. С. И., управлявал л. а. марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. № ****. Като видими щети
по л. а. „Фолксваген“ са посочени задна дясна и предна дясна врата, а на л. а. Хюндай –
предна броня, решетка, преден капак, маска, изкривен радиатор, еърбег и 3 бр.фарове. От
разпита на свидетеля И. се установява, че управлявал л. а. марка „Хюндай“, модел „Туксон“
с рег. № ****, движейки се по главен път, в посока към гр. Лом, в тъмната част на
денонощието, когато при с. Брусарци пътят му с предимство бил пресечен от водач,
управлявал л. а. „Фолксваген“, в резултат на което настъпило ПТП. Този механизъм се
установява и от заключението на съдебно – автотехническата експертиза, при анализ и на
настъпилите увреждания, а се подкрепя и от установеното в административно –
наказателното производство, обективирано в посоченото по – горе наказателно
постановление, в което е отразено, че на 04.03.2018 г., около 2:10 часа в община Брусарци
на път трети клас № 114, при км.17+9 водачът Б. Б. Й., управлявал л. а. марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с ДК № М **** АХ като на кръстовище на равнозначни пътища не пропуска,
идващия му от дясно л. а. марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. № ****, управляван от С.
С. И., и реализира ПТП. От съвкупната преценка на така анализираните доказателства съдът
приема за установена именно посочената по – горе фактическа обстановка на настъпване на
процесното ПТП. От този механизъм се налага извод, че действията на водача на л. а.
„Фолксваген“ съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата, като не е изпълнил задължението си да пропусне ППС,
приближаващо от дясната му страна на кръстовище на равнозначни пътища – нарушение на
чл.48 от ЗДвП. Съгласно заключението на приетата, без да бъде оспорена, съдебно –
автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от това деяние за собственика на
увреденото МПС „Хюндай“ са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата
на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено
3
обратно доказване, от страна на ответника, е необорена и следователно следва да бъде
приложена.
Другият спорен по делото въпрос е относно размера на застрахователното
обезщетение, репариращо вредите.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС и не може да е по – малко от изчисленото по методиката. В
конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за
ремонта на процесното МПС на свободния пазар по средни пазарни цени. Тук е мястото да
се посочи, че реалното извършване на ремонта е ирелевантно за суброгацията, съответно и
така наведеното от ответника възражение, че такъв ремонт в действителност е извършен.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че това възражение е и неоснователно, с оглед
предоставената от НАП, информация с писмо от 01.03.2023 г.
От основното и допълнително заключение на съдебно – автотехническата експертиза,
последното изготвено и след запознаване със снимковия материал, предоставен от ищеца, се
установява, че всички увреждания, отразени в съставения от ищеца опис отговарят по вид и
степен на реално настъпилите и към момента на ПТП действителната стойност, необходима
за възстановяването на автомобила по средни пазарни цени възлиза на 25 530.29 лв.
В този размер е и дължимото обезщетение по застраховката “Каско”, поради което и
вземането по чл. 411, изр. 1, предл.2 от КЗ срещу ответника е в претендирания размер от
25 550,29 лв., в който размер са включени и 20 лв. ликвидационни разходи, поради което и
искът е основателен за пълния предявен размер, включително и претендираната законна
лихва, от датата на подаване на исковата молба, на 03.10.2022 г., до окончателното плащане.
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл.411, изр.1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което приложима
е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно – падежът съгласно чл.
412, ал. 3 КЗ настъпва след изтичането на 30-дневен срок от писменото предявяване на
претенцията с всички доказателства. В конкретния случай това писмено предявяване е
извършено с представеното по делото и неоспорено писмо, получено на 03.10.2018 г.
Следователно, 30-дневният срок за доброволно плащане е изтекъл на 02.11.2018 г. и
ответникът е изпаднал в забава с начална дата на периода 03.11.2018 г., който начален
период предхожда съдебно предявения, поради което акцесорният иск е основателен за
пълния предявен размер от 7786,36 лв. и за процесния период 30.09.2019 г. – 30.09.2022 г.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за производството в размер 2234 лв. за държавна такса, възнаграждение
на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Заплатеният депозит за свидетел не е
4
изплатен, поради изричен отказ на свидетеля за изплащане на разноски, поради което не
представлява направени от ищеца разноски и не следва да бъде възлаган в тежест на
ответника, доколкото при поискване подлежи на връщане.
При тези мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.” ЕИК – ****, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. ****, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК – ****, със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. “****, на основание чл. 411, изр. 1, предл.2 от
Кодекса за застраховането сумата 25 550,29 лв., представляваща вземане за връщане на
платено на застраховано лице застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни
разходи, по имуществена застраховка за вредите, причинени на л. а. марка „Хюндай“, модел
„Туксон“ с рег. № **** от настъпило ПТП на 04.03.2018 г., около 02:10 ч. на третокласен
път № 114, при км.17+9, в посока от гр. Видин към гр. Враца, преди с. Дондуково, по вина
на водач на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № М **** АХ, гражданската
отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба на 03.10.2022 г., до окончателното й
погасяване и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 7786,36 лв. - законна
лихва за забава върху главницата за периода 30.09.2019 г. – 30.09.2022 г.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.” ЕИК – ****, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. ****, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК – ****, със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. “**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2234
лв. разноски за производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5