Определение по дело №900/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

                                                                                                      

           ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета десета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИРЕНА П.

                                         ЧЛЕНОВЕ:НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                                        Мл. с-я НАСУФ ИСМАЛ

                                                                

 

като разгледа докладваното от съдия П.

въззивно гражданско дело № 900 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е въззивна жалба от М.Л.П., ЕГН **********, срещу решение №161/11.01.2019г. по гр.д. №5999/18г. по описа на ВРС, ХІV-ти с-в, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу С.П.П. искове за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ реална част от 33 кв.м. от имот с ид.№ 72709.501.237 по КК на с. Тополи, при твърдения за придобиване на имота на основание придаване по регулация, както и е отхвърлен иска с правно основание 54  ал.2 ЗКИР да бъде прието за установено, че при изработване на кадастралната карта границата между имотите на страните е заснета погрешно.

Подадена е била и частна жалба от М.П. срещу определение №4304/01.04.2019г. по цитираното гражданско дело, с което определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на постановеното решение чрез произнасяне и по предявения иск за приемане за установено, че последната се легитимира като собственик на реалната част на основание давност и за предаване владение върху процесната реална част.

С определение от 04.06.2019г. производството по частната и въззивната жалба е било разделено и въззивното производство е спряно до произнасяне по частната жалба срещу определението, с което ВРС е отказал да допълни първоинстанционното решение. С влязло в сила на 10.04.2020г. определение №1817/18.06.2019г. по ч.гр.д. №1021/19г. по описа на ВОС е потвърдено определение №4304/01.04.2019г. по описа на ВРС ХІV-ти с-в, с което е оставена без уважение молбата за допълване на постановеното решение чрез произнасяне по предявения инцидентен установителен иск, че ищцата е собственик на процесната реална част на основание давностно владение.

Предвид това и са отпаднали пречките за разглеждане на въззивната жалба. Въззивното производство следва да бъде възобновено.

Във въззивната жалба се излага, че решението е направилно и незаконосъобразно, тъй като ВРС не е съобразил твърденията на страните. Цитирал е СТЕ, но не се позовал на изготвеното заключение. Твърди, че е допуснато процесуално нарушение, като ВРС не се е произнесъл по предявения инцидентен установителен иск за давност, като не е изслушал и свидетели за това. Излагат се съображения по правилността на изводите на съда и по съществото на спора. Поискани са двама свидетели, които да установят построяването на масивната ограда и договорките между страните при поставяне на предходната ограда, както и дали е местена оградата. Моли за отмяна на решението на ВРС и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263 ГПК ответницата С.П. е депозирала отговор на въззивната жалба, с която я оспорва. Сочи, че исканията за допускане на гласни доказателства са преклудирани, а и неотносими.

 

Във връзка с доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба, съдът съобрази следното:

Пред ВРС още в исковата молба е направено искане за допускане на двама свидетели, с които да се установи владението и своенето върху имота. В доклада по чл.140 ГПК ВРС е оставил без уважение направеното искане посредством гласни доказателства да се доказва установеното владение. Впоследствие с уточняваща молба ищцата е заявила, че предявява и инцидентен установителен иск за установяване правото й на собственост върху процесната реална част по давност и отново е поискала свидетели. Същите са и отказани от ВРС. Предвид горното и съставът приема, че искането на ищцата за събиране на гласни доказателства е било във връзка с установява упражняваната от нея фактическа власт върху процесната реална част. Сочените във въззивната жалба факти, които иска П. да бъдат установени, са във връзка с момента на поставяне на масивната ограда, договорките между страните при поставяне на мрежата, както и за обстоятелството местена ли е оградата. За установяване на тези факти ищцата не е искала пред ВРС събиране на гласни доказателства. Затова и направеното едва пред въззивната инстанция искане за събиране на гласни доказателства за тези обстоятелства, се явява преклудирано на осн. чл.266 ал.1 ГПК. Искането следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, обективирани във въззивната жалба да бъдат допуснати до разпит двама свидетели за установяване на обстоятелствата във връзка с построяването на масивната ограда и договорките между страните при поставяне на предходната ограда, както и дали е местена оградата.

Насрочва делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 03.06.2020г.  от 10.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                            

                            2.