РЕШЕНИЕ
гр.София,
29.12.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на втори февруари през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря А.С. и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 3 740 по описа за 2014 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В
исковата молба на А.И.Г., гр.Своге с уточненията към нея се твърди, че същият е
пострадал – като пътник на предна дясна седалка в л.а. марка „Опел“, модел
„Кадет“ с ДК № ******* при
пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 03.11.2013 г. в района на
гр.Своге, на път II-16 от гр.София за гр.Мездра, км 48+800 м., в близост до с.Церово,
по вина на водача на това МПС – Е. Й. С., който поради движение със скорост,
несъобразена с пътните условия и законовите ограничения, изгубвайки контрол
върху управлението на автомобила е напуснал пътното платно и се е ударил в
крайпътно дърво от лявата част на пътя. Поддържа се, че от инцидента на ищеца
са причинени руптура на далака, довела до оперативното му отстраняване;
счупване на 6, 7, 8, 9 и 10-то ребро вляво; хемиперитонеум – излив на кръв в
коремната кухина: 1000 мл.; плевр-ален излив вляво; излив в десния синус;
счупване на дясна лъчева кост; охлузвания и кръво-насядания по крайниците;
охлузване в яремната ямка; охлузване с кръвонасядане на горната устна вляво с
подлежащо кръвонасядане и разкъсване на лигавицата на ниво горни леви зъби;
разкъсно-контузна рана на нивото между двете вежди и охлузвания и
кръвонасядания по лицето и носа, в резултат на които на ищеца е проведено
стационарно лечение, при което са му извършени няколко оперативни интервенции,
както и продължително домашно лече-ние. Поддържа се и че от тези увреди ищецът
търпи болки и страдания с голям интензитет и продължителност, неудобства и
негативни изживявания, вкл. и във връзка с необходимостта коренно да промени
начина си на живот, както и че отговорност за обезщетяването на причи-нените му
неимуществени вреди трябва да поеме ответната страна като застраховател по
задължителна застраховка „Гражданската отговорност“ на виновния за инцидента
водач на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Кадет“ с рег.№ ******* по полица
№ 02113001-827168 със срок на валидност: 16.07.2013 г. – 15.07.2014 г.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди З.Д. „Б.И.“ АД да му заплати
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на ПТП в размер на 160 000,00
лева, заедно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното
заплащане на сумата, и направените по делото разноски.
Ответникът
– З.Д. „Б.И.“ АД, гр.София оспорва изцяло предявения иск – и по основание и по размер,
по съображения, че в случая не е налице извършен деликт от застраховано в това
дружество лице; че Е. С. не е извършил виновно и противоправно деяние, като
дори не е ясно дали последният е управлявал автомо-била към момента на ПТП; че Е.
С. не е правосубектно лице, поради което въп-росът дали действа виновно и
извършва деликт не може да бъде поставян и от него не може да се търси
гражданска отговорност, респ. че не съществува задължение в тежест на застра-ховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за обезпечаване на вреди,
за които застрахованият не отговаря съгласно българското законодателство.
Излага доводи и че ищецът не е увреден от процесното ПТП и дори и да има такива
травми, каквито се твърдят в исковата молба, те не са причинени от ПТП –
предмет на спора; оспорва твърденията за съществуването на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговор-ност“ за процесния автомобил
към момента, в който се твърди събитието, както и размера на претенцията, като
завишен и несъответстващ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. При условията на
евентуалност инвокира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца – с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗ., поради това, че е пътувал
без поставен предпазен колан в автомобил, управляван по изключително рисков и
опасен начин, без да предприеме никакви действия за собствената си безопасност.
Претендира присъждането на разноски по производството.
В
допълнителната искова молба ищецът е навел доводи за неоснователност на
релевираните от ответното дружество възражения.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Съгласно
данните от представеното с исковата молба заверено копие на констативен
протокол от 03.11.2013 г., съставен от служител на РУП – гр.Своге, на 03.11.2013
г. около 05,40 часа на път II-16, км.48+880, е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил /л.а./ мар-ка „Опел“, модел „Кадет“ с ДК № *******, управляван от Е. Й.
С., ЕГН ********** при следните обстоятелства: МПС се движи по път ІІ-16 в
посока от с.Церово за гр.Своге, като на км. км.48+880 вследствие на неправилно
избрана скорост при излизане от десен завой, навлиза в насрещната лента и
преминавайки през същата реализира ПТП, като се удря челно в крайпътно дърво в
ляво от пътното платно.
В
разглеждания акт е удостоверено и че при настъпилия инцидент е починал водачът на
автомобила Е. Й. С. и са пострадали две други лица, сред които и ищецът А.И.Г. с диагноза: фрактура на китка на дясна ръка,
счупени 8, 9, 10-то ребро вдясно, съмнения за разкъсан далак – в качеството му
на пътник в МПС, както и че за л.а.”Опел Кадет” с ДК № *******, собственост на Е.
Й. С., е налице застраховка „ГО” в З. „Б.И.” АД по полица № 02113001827168 със
срок на валидност от 16.07.2013 г. до 15.07.2014 г.
Във
връзка с извършено оспорване на констативния протокол от страна на ответното
дружество във връзка с това кое лице е бил водач на л.а.”Опел Кадет”, в
проведено на 28.01. 2015 г. о.с.з. на основание чл.193, ал.2 ГПК е открита
процедура по проверка на истинността на същия, като на З. „Б.И.” АД е указана и
доказателствената тежест по чл.193, ал.3, изр.1 ГПК. До приключване на устните
състезания по делото ответникът не е ангажирал до-казателства, с които при
условията на пълно и главно доказване да установи неистинността на визирания официален
свидетелстващ документ, с оглед на което настоящата И.танция приема, че
направеното оспорване не е доказано, както и че представеният констативен
про-токол е истИ.ки документ и като такъв се ползва с материална
доказателствена сила в про-цеса.
За
изясняване на обстоятелствата относно механизма на произшествието в производ-ството
са представени писмени доказателства: заверени копия на протокол за оглед на
место-произшествие от 03.11.2013 г., съставен от служител на РУП – гр.Своге, ведно
с фотоалбума, нераЗ.елна част от него; събрани са гласни такива: показанията на
разпитания свидетеля Х.Н.Д. – очевидец на произшествието, и са изслушани
основно и допъл-нително заключения на авто-техническа експертиза /АТЕ/,
изготвени от вещото лице инж. И.Т., въз основа на обективните данни от
посочените по-горе доказателства.
Х.Н.Д.
депозира показания, че е участвал в произшествието, ста-нало с ищеца А.Г. на
03.11.2013 г. на главния път на с.Ж., община Своге, като пътник в л.а.„Опел
Кадет“, чийто номер не си спомня, което произшествието е настъпило сутринта – мисли,
че към 5 ч. сутринта е било, но не си спомня точния час, но все още не е било
светло. При разпита му свидетелят сочи, че не помни какво е било времето тогава;
че той е пътувал на задна седалка в автомобила; че колата е управлявал Е.,
чието друго име мисли, че е било Й.; че в автомобила е бил и А.Г., който е бил пътник
на предна дясна седалка до водача и е бил с поставен предпазен колан. Твърди се
и че в колата не е имало други хора – били са само Е., А. на първата седалка и
свидетелят на задната седалка; че последният не помни нищо от самата катастрофа
– дали Е. е имал включени фарове; какво
е било пътното платно; дали пред тях е имало движение, като се поддържа и че
преди катастрофата срещу тях в насрещното платно не е имало движение.
От
приетото основно заключение на АТЕ от 05.10.2015 г. /неоспорено от страните/ се
установява, че процесното произшествие е настъпило при следния механизъм: л.а.”Опел
Кадет” се е движил по главен път II-16 между с.Церово и гр.Своге, състоящ се от
едно плат-но, предназначено за двупосочно движение – с по една пътна лента за
всяка посока, в дясната пътна лента с посока от с.Церово към гр.Своге със
скорост от 76 км/ч., приближавайки два
последователни десни завоя, пред които е бил поставен пътен знак „опасен завой
надясно“. Наближавайки към завоя, водачът не е намалил скоростта си, навлязъл е
в първия десен завой и е преминал през него, но навлизайки във втория завой,
който е бил с по-малък радиус на кривина, автомобилът се е плъзнал странично и
като е преминал през пътната лента за насрещно движение, е напуснал платното за
движение в ляво. Последвал е удар с предната му челна част, по-силно изразен вляво,
в крайпътно дърво, като вследствие на ексцентричния удар и страничното плъзгане
наляво, задната част на автомобила се е завъртяла наляво спрямо дървото около
150 градуса и автомобилът е преминал в ляво, като се е установил на мястото,
където е бил намерен от контролните органи.
От
разглежданото доказателство е видно и че мястото на удара на автомобила в
крайпътното дърво е било в зона след поредица от два остри десни завои, като
мястото на напускане на автомобила на платното за движение е било след края на
втория завой вляво спрямо посоката на движение на автомобила; че критичната
скорост на движение на процес-ния автомобил за преминаване по първия завой е
около 79 км/ч., а тази за преминаване на втория – около 74 км/ч., както и че
скоростта на движение на автомобила непосредствено преди настъпване на
произшествието е била около 76 км/ч., както и че тази изчислена ско-рост съответства
и на получените деформации по автомобила, вследствие на удара.
Констатира
се и че управлявайки МПС с посочената скорост, водачът на същото не е имал техническа
възможност да премине завоите без да приплъзне, съотв.: да не напусне платното
за движение, с оглед на което последният не е имал техническа възможност да пре-дотврати
инцидента, с каквато той е разполагал, ако бе управлявал автомобила със скорост
по-ниска от критичната за втория завой – 74 км/ч. Пояснено е и че ако водачът е
избрал по-ниска скорост на движение от 74 км/ч. от момента, когато е преминал
покрай пътния знак, указващ предстоящ опасен завой, намиращ се на 80 м. преди
първия завой, той е разполагал с техническа възможност да премине и по двата
завоя без да се отклонява от пътната му лента.
От
разглежданото доказателство се установява и че от техническа гледна точка при-чината
за осъществяване на инцидента са субективните действия на водача на л.а.”Опел
Кадет” с органите му за управление, който го е управлявал със скорост по-висока
от критич-ната за преминаване на завоя, което е довело до напускане на платното
за движение и удар в крайпътно дърво.
В
откритото съдебно заседание от 13.10.2015 г. вещото лице инж.И.Т. е пояснил, че не е констатирал пътни знаци,
които да ограничават скоростта на движение; че когато водачът е преминал първия
завой, той е имал възможността да види в този момент и наличието на втория
завой и е могъл да прецени неговата кривина; че в случая се касае за два завоя
с малко разС.ието между тях – около 10-15 метра, като има прав участък и
започва вторият завой, както и че предвид изчислената скорост тези 10 метра се
изминават от поря-дъка на 1 секунда, а дори и по-малко.
От
изслушаната допълнителна АТЕ на вещото лице инж.И.Т. се констати-ра, че от
излизането от първия завой до навлизането във втория завой водачът на процесния
автомобил е разполагал с време от 0,47 секунди, което време е съизмеримо със сбора
от времената за сработване на спирачния механизъм /0,2 секунди/ и за достигане
на максимално спирачно закъснение /0,2 секунди/ или общо: 0,4 секунди; че водачът
на процесния лек автомобил е имал възможност да вижда и двата завоя, преди да
навлезе в първия от тях; че ако в този момент, в който се е движел със скорост
близка, но по-ниска от критичната за преминаване на първия завой, същият бе
задействал спирачната система, това би довело до занасяне на автомобила вляво още
при преминаването по този завой и напускане на платното за движение преди да
навлезе във втория завой.
В
същото доказателство е обосновано заключение и че водачът е имал възможност да
намали скоростта си само в разС.ието между двата завоя, когато се е движел отно-сително
по права линия, както и че за да е можел реално да намали скоростта си, същият
е трябвало да има по-голямо време от 0,4 секунди, през което колелата на МПС не
са блокирани и автомобилът не намалява скоростта си. Посочено е и че след
изминаване на из-численото време от 0,47 секунди водачът е трябвало да
преустанови въздействието върху спирачната система с оглед предстоящото
навлизане във втория завой; че реално остават 7 стотни от секундата, в което
време автомобилът е можел да спира, преди да навлезе във вто-рия завой, което
време не е достатъчно за намаляването на скоростта му до стойност, по-ниска от
критичната за втория завой. Отразено е и че за момента, в който водачът е имал
възможност да забележи за първи път пътния знак, указващ предстоящо преминаване
на опасен десен завой – на разС.ие от около 80 метра до началото на първия
завой, това лице е имало техническа възможност да намали скоростта си до по-ниска
стойност от критичната за преминаване и на двата завоя.
В
открито съдебно заседание вещото лице е пояснил, че разС.ието между двата завоя
съгласно сателитната снимка е около 10-15 метра, които не могат да се забележат
и да се разберат къде са на място; че в това разС.ие водачът на автомобила не е
имал възмож-ност да намали скоростта, за да стане по-ниска от критичната на
втория завой, тъй като разс-тоянието от 15 м. се изминава за по-малко от 1
секунда и за това време не може да се намали скоростта на автомобила. Уточнено
е и че за да може автомобилът да премине по втория за-вой, който е с по-малък
радиус, е трябвало да намали скоростта си още преди да навлезе в първия завой;
че в района на ПТП няма знак, който да ограничава скоростта на автомобила под
разрешената, но има знак, който предупреждава, че има опасен десен завой, което
също предполага водачът да намали скоростта и да се съобразява с пътната
обстановка, както и че в случая не е било необходимо автомобилът да спира, а е
било достатъчно само да намали скоростта си под критичната за втория завой, предвид
което не е нужно да се изчислява каква е скоростта, при която е било възможно спиране.
От приетата в производството справка от базата
данни на Информационния център към Гаранционен фонд от 18.03.2014 г.
/неоспорена от ответника/, в видно, че ЗД „Б.И.” АД е предоставило данни пред
фонда, че е сключил договор за задължителна застраховка по риск „Гражданска
отговорност” относно МПС с рег.№ ******* – полица № *********-27168 от 16.07.2013 г.
със срок на действие от 12,30 ч. на 16.07.2013 г. до
23,59 ч. на 15.07. 2014 г., както и че това дружество не е подавало информация
в Информационния център за прекратяването на полицата преди изтичането на срока
й на действие.
За
изясняване на делото от фактическа страна по същото е представена от ищеца медицинска документация и е допусната комплексна
съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/, изготвено от вещите лица д-р Д.К. –
ортопед-травматолог и д-р Ю.Й. – коремен хирург.
От
приетото заключение на същата с уточненията, направени в открито съдебно засе-дание
от 02.06.2015 г. по реда на чл.200, ал.2 ГПК, се установява, че при
произшествието от 03.11.2013 г. ищецът е получил следните травматични увреди:
счупване без разместване на носните кости; контузии и охлузвания по челото и
темето на главата; контузия на гръден кош със серийно счупване на 6-то до 10-то
ребро вляво без засягане на белодробния паренхим и с малък плеврален излив;
коремна контузия с разкъсване на далака в областта на хилуса и наличие на кръв
и съсиреци около 1 000 мл. в коремната кухина и счупване на дясната ръка –
типично счупване на лъчевата кост, което се намира точно в областта на
гривнената става, която увреда се получава при подпиране върху твърд, тъп
предмет, а останалите увреди са причинени от удар с или върху твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени като травма вътре в автомобила.
Констатира
се, че с изключение на разкъсването на далака другите получени травма-тични
увреди не са създавали опасност за живота на пострадалия; че разкъсването на
слезката /далака/ е довело до нейното оперативно отстраняване, т.е. до загубата
на орган, който не е жизненоважен, тъй като функциите му могат да се изпълняват
и от други органи; че търпените болки и страданията в момента на получаване на
увредите и за около 2 месеца след това са били с висока интензивност,
постепенно затихващи до края на възстановителния период от около година,
дължащи се след третия месец изключително на извадения далак; че в по-голямата
си част от случаите подобни фрактури на ребра се възстановяват за около 60 дни,
а на ръката – за 3-4 месеца; че за в бъдеще за период от няколко години от
травмата /2-4/ при рязка промяна на времето или висока влажност ищецът може да
има неприятно усеща-ния до явна болка в местата на счупване, като
продължителността във времето и интензитета на тази неприятен феномен зависят
от множество различни фактори, като един от основните е типът нервна система на
пострадалия, който определя индивидуалният му праг на болката.
Видно
е и че след предприето стационарно лечение с продължителност 1 седмица – в
периода: 03 - 09.11.2013 г., възстановяването на пострадалия е продължило в
условията на домашния стационар за време от около 1 година; че счупването на
гривнената става е било лекувано без оперативна интервенция, консервативно с
гипсова имобилизация за срок от 45 до 60 дни, като след свалянето й, се провежда
10-дневна рехабилитация; че възстановител-ният период след отстраняването
на слезката е индивидуален, но по отношение на поемането на функциите от
другите лимфни органи се счита, че при по-голямата част от хората с изва-ден
далак тази трансформация приключва за около година, за какъвто период от време
по Наредбата за експертиза на работоспособността от 2010 г. им се следва и
процент ТНР.
Констатира
се и че за около 2 месеца след произшествието ищецът е бил затруднен при личния
си тоалет, обличането и други стандартни домакински дейности; че няма при-чини
от медицински характер да не се възстанови от уврежданията, като единствено
загубеният далак няма да бъде възстановен, но неговата функция в рамките на
около година се поема от другите лимфоидни органи.
Отразено
е, че отстраняването на далака причинява първоначален стрес на имунната система
на организма, тъй като се касае за най-големия лимфоиден орган, който е с
няколко основни функции: има роля в за имунитета /най-вече образуването на т.нар.Т-лимфоцити/;
депо на кръв, която при нужда се изтласква към общото кръвообращение и
унищожаване на старите кръвни клетки /предимно тромбоцити/; че отстраняването
на слезката, съобразно нейните функции се отразява на имунната система, но
организмът с течение на времето ком-пенсира нейната липса, като функциите му за
около година се поемат от другите лимфоидни органи: сливици, лимфни възли,
апендикс и др.; че след отстраняване на далак хипотетично се увеличава рискът
от инфекциозни усложнения с по-тежко протичане, особено в първите няколко
месеца /възможно е, но не е задължително в първите няколко месеца да се
наблюдава една повишена склонност към инфекциозни усложнения и по-лесно
прихващане на рутинно циркулиращите остри инфекционни заболявания с усложнения
от пита на пнев-монии при острите респираторни заболявания/, но по делото не са
представени медицински
доказателства
това да се е случило при А.Г..
Съгласно
данните от разглежданото доказателство след отстраняване на далака не се налага
спазването на някакъв специален хранителен режим, какъвто е необходим например при
отстраняване на жлъчката, но все пак е храната да присъстват повече витамини,
поради възможния първоначален дефицит на имунната система; че в дадения случай
по делото не са представени конкретни медицински доказателства за наличието на
някакви здравни неблагополучия по повод на извадената слезка; че оплакванията,
както и болката, са субек-тивни усещания на даден индивид, но определено може
да се усеща по-бърза умора при физически усилия, за която в открито съдебно
заседание от 02.06.2015 г. е уточнено, че това е временно съС.ие, свързано с
излива на кръв в корема, т.е. със спадане на хемоглобина, и че все пак това е и
голяма оперативна намеса, както и че тази по-бърза умора, която може да се
усеща при физически усилия след операцията, отзвучаваща до около 6 месеца.
За
установяване на претендираните неимуществени вреди по искане на ищеца са
събрани и гласни доказателства: показанията на свидетеля Е.Л. П. – приятел на ищеца, който
свидетелства, че вследствие на претърпяното на 03.11.2013 г. произшествие
ищецът има счупване на дясната ръка, пет счупени ребра и изваден далак; че след
инцидента му е било много трудно сам да се обслужва и затова майка му за около
месец и половина – два му е помагала за всичко, защото той нищо не е можел да
прави сам; че и до настоящия момент има оплаквания и все още се възстановява и
му е трудно, като при промяна на температурата ръката почва да го боли, има
свивания и болки в стомаха; че има белег на дясната ръка, както и на корема.
Свидетелят заявява, че преди инцидента ищецът е
участвал в танцов състав, който много често е излизал извън страната; че
с ищеца се виждат често – почти всеки ден; че след произшествието той се е
променил: затворил се е в себе си, не иска да си спомня нищо за катастрофата и
да разказва, като свидетелят не знае да е търсил помощ от психолог или друг
такъв специалист.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля по въпросите, че към момента на разпита
му ищецът не може да вдига тежко; че вече не може да участва в танцов състав,
че му е трудно и че бързо и повече се разболява като стане по-студено времето, тъй
като същите са много общи, почиват на предположения и съждения на свидетеля, а
не на проявили се в обективната действителност факти. От друга страна:
показанията на г-н П. в тази им част са в противоречие и с приетата по делото медицинска
документация и заключението на комплексната СМЕ, което съдът кредитира изцяло
като обективно, обосновано, безприст-растно и компетентно изготвено, съгласно
които в случая не са налице медицински доказа-телства за здравословни
неблагополучия при ищеца във връзка с извадената слезка, в т.ч. и за прекарани
инфекциозни заболявания, респ. че по-бързата умора, която може да се усеща при
физически усилия след тази интервенция, отзвучава за около 6 месеца. По
отношение на вто-рия въпрос показанията не следва да се кредитират и поради
това, че не е индивидуализиран танцовият състав, не са представени данни дали
това е любителски или професионален ансамбъл, дали последният съществува след
2013 г., откога е членувал ищецът в него, какво е било нивото му на подготовка
и пр., за да може да се приеме, че евентуалното прекъсване на това негово
занимание е следствие на процесното събитие и че това го е довело до търпе-нето
на някакви вреди.
Не
следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля и в частта, че преди
съби-тието А.Г. е спортувал активно, тъй като е наведено едно общо и непълно твърде-ние.
Не е посочен съответният вид спорт, откога същият го е упражнявал и колко често
– обстоятелства, които изключват формирането на обоснован и достоверен извод,
че действи-телно ищецът е осъществявал активна спортна дейност, както и че получените
от него ув-реждания са в пряка причинна връзка с евентуалното преустановяване
на съответните спортни занимания и че това му е съЗ.ало някакви неудобства.
Във
връзка с установяване на обстоятелствата по наведеното от ответника възра-жение
за съпричиняване на вредоносния резултат, по негово искане е назначена комплексна
съдебна експертиза, изготвена от вещите лица инж.И.Т. и д-р А.М.. От заключението
на вещите лица и направените по реда на чл.200, ал.2 ГПК от тях пояс-нения, се
констатира, че от медицинска гледна точка уврежданията на ищеца могат да се
получат, ако е седял на предна дясна седалка до водача, както и че от
представената меди-цинска документация не може да се направи извод дали той е
бил или не с поставен колан по време на инцидента.
Видно
е и че уврежданията на това лице се дължат на действието на твърди тъпи
предмети, предимно с направление от ляво надясно; че в конкретния случай
деформираните части от интериора на автомобила са достигнали до пътника на
предна седалка до водача и не може да бъде изключено от медицинска гледна точка
от тях да се получат подобни увреждания и при поставен предпазен колан, както и
че при челен удар, какъвто е процес-ният, в момента на удара телата на
пътниците запазват първоначалната си посока на движе-ние и продължават да се
движат напред, и ако пътникът на предната седалка не е с поставен
обезопасителен колан, той ще достигне до таблото и предното стъкло и ще се
удари в тях.
В
проведеното на 13.10.2015 г. открито съдебно заседание вещото лице д-р М. е
уточнил, че всички увреди при А.Г. се дължат на удари и на притискане между
твърди и тъпи предмети около мястото, където е седял; че по отношение на
увредите по главата – тези увреждания са мекотъканни: охлузвания, контузии,
като такива се получават от въздушната възглавница, предмети от купето и пр.;
че експертите
не са измервали колко навътре в
посока към пътника са хлътнали части от интериора на автомобила, тъй като те се
виждат само на снимката как са разположени; че заключението им, че ищецът е бил
при-тиснат от тези части, е въз основа на разположението на самите части, които
се виждат на снимка № 8 от албума към протокола за огледа на
местопроизшествието; че това са много части, които са струпани към мястото на
предна дясна седалка, както и че всички увреж-дания са отпред-назад и от ляво
надясно.
Поради
извършено оспорване на заключението от страна на ЗД „Б.И.” АД на основание
чл.200, ал.3 ГПК по делото е допусната повторна комплексна съдебна експертиза,
изготвена от вещи лица автоинженер – инж.А.А. и съдебен лекар – д-р Т.Ш.. От приетото
заключение по нея и от уточненията на вещите лица, дадени в откритото съдебно
заседание от 02.02.2016 г., се установява, че при удара в дървото, който е бил
челен, с малък ексцентрицитет, нанесен в предна лява част на автомобила
/приложната точка на силата на удара е била вляво между емблемата и левия фар/,
стволът на дървото е проникнал навътре в двигателното пространство, ударил е
блока двигател – скоростна кутия и заедно с деформираната торпедна стена е
навлязъл в купето на автомобила, като е увредил изцяло арматурното табло и
намиращите се под него части, видни на снимки 3 и 4, като част от тези части са
навлезли в пространството на пътника от предна дясна седалка.
Отразено
е и че при ПТП, най-вече при челен удар, предпазните колани поемат кинетичната
енергия на телата, забавят тяхното движение, като ги предпазват от удар в части
от вътрешната конструкция и не позволяват изхвърлянето им извън купето; че от
друга стра-на: се наблюдават наранявания, причинени директно от предпазните
колани – гръдни травми със счупени ребра и гръдна кост, увреждане на сърцето,
аортата и белите дробове, коремна травма, шийна травма; че за травма вътре в
автомобила с поставен предпазен колан е харак-терно преобладаване на гръдната травма
над коремната и шийната, а всички те значително превишават тази на главата; че
в случая при ищеца е налице гръдно-коремна травма с пре-димно лява локализация;
установените наранявания по главата са повърхностни, като охлуз-вания,
кръвонасядания и малки рани, като е констатирано и счупване на дясна лъчева
кост, което може да се обясни с подпиране на изпъната в лакътя ръка в предното
табло на автомо-била в момента на удара, както и че при конкретното ПТП е била
налице значителна дефор-мация на автомобила – външно и в купето на МПС, както и
че механизмът на произшест-вието със силен челен удар отпред и леко вляво от
срединната линия може да обясни трав-мите на пострадалия А.Г. от вдадени назад
части на купето и арматурното табло.
Формиран
е извод, че в дадения случай не може категорично да се отговори бил ли е ищецът
с поставен предпазен колан в момента на удара, но липсата на тежка лицева и
черепно-мозъчна травма е в подкрепа на поставен предпазен колан, без който
тялото на пострадалия е щяло да продължи движението си напред, нагоре и наляво,
като със сигурност главата е щяла да достигне предното стъкло на автомобила.
При
така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказа-телствен
материал, първоинстанционният съд намира, че са налице условията за частичното
ангажиране на отговорността на ответника по заявения срещу него иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, с която норма е признато правото на увреденото лице,
спрямо което застрахованият по разглеждания риск – собственикът на МПС и всеки
ползващ го на законно основание водач /чл.257, ал.2 КЗ отм./, е отговорен по правилата на чл.45 и сл. ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото му се обезщетение в границите на застрахователната сума, определена в
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.223, ал.1 КЗ /отм./.
Безспорно
се установи в процеса от събраните писмени и гласни доказателства /показанията
на свидетеля Х.Д./ и изслушаното основно заключение на АТЕ, че на 03.11.2013 г.
се е осъществило ПТП - предмет на спора; че същото е настъпило в резултат на
виновните действия на водача Е. Й. С. при управлението на л.а. марка „Опел“,
модел „Кадет“ с рег.№ ******* – презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не бе оборена в
производството от страна на ответника, чието поведение от друга страна се явява
и проти-воправно, тъй като това лице – в качеството му на водач на МПС, е
нарушило правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП,
чл.6, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, касаещи задълженията на водачите на ППС с
поведението си да не поставят в опасност живота и здравето на хората, да
съобразяват поведението си с пътните знаци и при избиране скоростта си на
движение да се съобразят с релефа на местността и с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
При
избиране на скоростта му на движение в разглежданата хипотеза водачът на л.а.„Опел
Кадет“ с ДК № ******* не се е съобразил с наличната вертикална маркировка: пътния
знак А1, указващ за наличие на опасен десен завой, поставен на разС.ие от около
80 м. до началото на първия завой, което му е осигурявало техническа възможност
намали скоростта си под критичната такава за преодоляването на завоите. Липсата
на пътни знаци, ограничаващи скоростта, не освобождава водача от задължението му
да съобрази скоростта си с релефа, с условията на видимост и конкретните пътни
условия. След като не е имал ви-димост относно съС.ието на пътното платно след
дъгата на първия завой преди навлизането му в него и при наличния
предупредителен знак А1 водачът С. е бил дъл-жен да управлява МПС със скорост,
която да му позволи да реагира на всяка предвидима опасност в невидимата част
от пътя, в т.ч.: промяна на релефа, паднали предмети от склона вдясно,
аварирали МПС и пр., което той не е направил и по този начин сам се е поставил
в невъзможност да намали скоростта си в малкия прав участък от 10 м. – 15 м.
между двата завоя и да преодолее безпрепятствено процесния пътен участък.
От
приложената медицинска документация, ангажираната комплексна СМЕ и пока-занията
на свидетеля Е. П. – в кредитираната им част, бе доказано и че при инци-дента
от 03.11.2013 г. ищецът е получил травматичните увреждания: счупване без
размест-ване на носните кости с минимален излив в десния синус; контузии и
охлузвания по челото и темето на главата; контузия на гръден кош със серийно
счупване от 6-то до 10-то ребро вляво без засягане на белодробния паренхим и с
малък плеврален излив; коремна контузия с разкъсване на далака в областта на
хилуса и наличие на кръв и съсиреци около 1 000 мл. в коремната кухина и
счупване на дясната ръка в областта на гривнената става и охлузвания и
кръвонасядания по крайниците, от които са му били причинени неимуществени вреди
– раз-лични по интензитет и продължителност болки, страдание и неудобства,
както и че тези вреди са пряко и непосредствено следствие от настъпването на
обсъжданото деяние.
На последно място: настоящият състав приема за доказан и фактът, че към
момента на събитието през м.11.2013 г. е налице и валиден застрахователен
договор по риск „Гражданска отговорност”, сключен с ответното дружество – в
качеството му на застрахо-вател, относно моторното превозно средство, от чието
неправомерно управление са причинени уврежданията на ищеца. В изпълнение на
нормативните му задължения по чл.294 КЗ /отм./ ЗД „Б.И.” АД е отчело в
Информационната система, администрирана от Гаран-ционния фонд, подписаната от
него на 16.07.2013 г. полица по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” относно л.а.“Опел Кадет” с ДК № ******* със срок на
дейст-вие: от 16.07.2013 г. до 15.07.2014 г. По силата на разпоредбата на
чл.295, ал.7 КЗ /отм./ до доказване на противното издадената от Гаранционния
фонд справка въз основа на данните от Информационния център, удостоверява:
застрахователя, номера на договора за задължи-телна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието,
регистрационния номер и номера на рамата на МПС, име/наименование и адрес/адрес
на управление на собственика на същото – обстоятелства,
които не бяха оборени в процеса. Съществуването на процесната полица, издадена
от ответното дружество, бе доказано в производството и от извършеното
удостоверяване на това обстоятелство от орга-ните на РУП-Своге в констативния
протокол от 03.11.2013 г.
Съществуването на кумулативната
даденост на елементите от фактическия състав на института на непозволеното
увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД, както и на действащ към 03.11. 2013 г. валиден
застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“, сключен с ответника относно
л.а.„Опел Кадет“ с ДК № *******, при чието неправомерно използ-ване са
причинени доказаните в процеса увреди на ищеца, обуславят основателността на предявения
от последния иск с право основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обез-щетение
за тяхното възстановяване.
Решаващият състав на СГС намира за
неоснователно релевираното от ответника въз-ражение, че застрахователят не
следва да отговаря по завевената претенция с оглед липсата на правосубектност
на виновния водач. Смъртта на деликвента и свързаната
с нея невъзмож-ност да се реализира наказателната, административна,
дисциплинарна и гражданска отговор-ност на същия, не са обстоятелства, които
изключват и/или погасяват отговорността на застрахователя по риск „Гражданска
отговорност”, тъй като пораждането и съществуването на последната е обусловено
от възникването на деликтната отговорност на застрахования извършител към
момента на осъществяване на деянието, но не и от настъпилите впоследст-вие
факти, касаещи правоспособността на това лице.
По
силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, която с оглед на факта, че не е абстрактно понятие, се
определя за всеки случай поотделно въз основа на всички относими към него
обективно съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
Изхождайки
от изложеното и вземайки предвид: момента на настъпване на разглеж-даното
събитие през м.11.2013 г.; възрастта на пострадалия към този момент – 23 г.;
социал-но-икономическите условия в страната към същия момент, обуславящи
обществения крите-рий за справедливост на този етап от нейното развитие; броя,
вида и степента на получените увреждания – няколко увреди от
различно естество и тежест; начина, времетраенето и сте-пента на тяхната
регенерация: за период от около 1 година, с една оперативна интервенция, с
поставяне на гипсова имобилизация на дясната ръка за период от 45-60 дни, с
постелен режим в първите около 60 дни и с дефинитивна загуба на анатомичен
орган /далак/; факта,
че последният не е жизненоважен орган и след първоначалния стрес на
имунната система от премахването на слезката, организмът с течение на времето
компенсира нейната липса, като трансформацията на функциите й, които се поемат
от другите лимфоидни органи, приключва за период от около 1 г.; обстоятелството,
че в
случая не бе установено при ищеца да се е реа-лизирал хипотетично съществуващия
риск от инфекциозни усложнения с по-тежко проти-чане в периода след отстраняването
на далака; данните от СМЕ, че премахването на далака не налага някакъв
специален хранителен режим; факта, че с изключение на разкъсването на далака,
останалите получени при ПТП травматични увреди не са създавали опасност за
живота на пострадалия; вида, интензитета и продължителността на преживените
болки и страдания от ищеца – с висока интензивност за срок от 2 месеца и постепенно
затихващи в рамките на възстановителния период от около 1 година, дължащи се
след третия месец изключително на извадения далак; претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер за периода на регенерация, в
т.ч. и тези свързани с необходимостта от чужда помощ в обслужването му в първите
2 месеца след инцидента; инцидентните неприятни
усещания до явна болка в областта на счупванията за период от 2 г. до 4 г. след
травмата при рязка промяна на времето или висока влажност; трайно намалената
работоспособност на ищеца за период от 1 г. след събитието; изводът на комплексната СМЕ, че извън загубата
на анатомич-ния орган, не е налице причина от медицински характер ищецът да не
се възстанови от получените увреждания; неблагоприятното отражение на инцидента
върху психо-емоцио-налното съС.ие на пострадалия, както и обстоятелството, че
част от тези вреди се дължат на собственото поведение на пострадалия, който не
е предприел необходимите мерси за възстановяване на психологичния му статус, СГС,
І ГО, 11 състав приема, че на А.Г. в съответствие с прогласения в чл.52 ЗЗД принцип на
справедливостта следва да се оп-редели обезщетение за неимуществени вреди от
процесното събитие в размер на 70 000,00 лева, който се покрива изцяло от
определения лимит по полицата на виновния водач.
До
посочената сума разглежданият иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде ува-жен,
а в останалата му част до пълния предявен размер от 160 000,00 лева, същият
трябва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Неоснователни
са и наведените от ответната страна доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия ищец с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД. До
приключване на устните състезания по делото ответното дружество не е установило
– в съот-ветствие с изискването на чл.154, ал.1 ГПК при условията на пълно и
главно доказване, че с поведението си А.Г. е допринесъл по някакъв начин за
настъпването на инцидента и неговите последици, вкл. и поради допуснато
нарушение на изискването на чл.137а, ал.1 ЗДвП, както и че получените от него увреждания са
пряк резултат от неизползването на та-къв колан. В заключенията и на двете приети
в производството съдебни експертизи с вещи лица автоинженер и съдебен медик е
обоснован извод, че при наличните данни по делото не може да се даде категорично
заключение дали ищецът е бил с или без поставен предпазен колан, като наличието
само на мекотъканни увреждания по главата на същия и липсата на тежка черепно-мозъчна
травма са в подкрепа на извод за поставен предпазен колан в момен-та на удара,
както и че при настъпилите деформации в интериора на автомобила, достигнали до
пътника на предна дясна седалка, от медицинска гледна точка не може да бъде
изключено от тях да се получат подобни увреждания при пострадалия и при
поставен предпазен колан.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че като не се е противопоставил на опасното
шофиране на водача и не е отказал да пътува в управлявания по опасен начин
автомобил, ищецът се е поставил в значителен риск, което обуславяло наличието
на съпри-чиняване от негова страна. Ищецът не е могъл да знае по какъв начин
водачът на автомобила ще го управлява, за да откаже да пътува с него, нито може
да се приеме, че несъобразяването на правилата относно избора на скоростта на
движение от страна на водача на МПС е било предвидимо обстоятелство за пътниците
в автомобила.
Съобразно
приетия изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и закон-ната
лихва върху присъдената сума, считано от 03.11.2013 г. – датата на събитието до
окон-чателното й заплащане; по сметката на СГС сумата 2 800,00 лева – държавна
такса по делото, дължима се на основание чл.78, ал.6 ГПК за уважената част от
предявения иск, а на проце-суалния представител на ищеца адв.Ч. – адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 2 798,24 лева с ДДС,
изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС в редакцията, действала
към момента на възникване на процесуалното представителство през 2014 г.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество су-
мата 3 178,44
лева – разноски по производството, съответстващи на отхвърлената част от иска –
по компенсация с дължащите се на него такива по чл.78, ал.1 ГПК на стойност 325,94
лева.
Адвокатско
възнаграждение на ответното дружество е изчислено при условията на чл.78, ал.5 ГПК във връзка с наведеното от ищеца в последното съдебно заседание възраже-ние
на това основание и констатацията на съда, че заплатеният от това дружество
адвокатски хонорар от 15 000,00 лева е прекомерен, с оглед липсата на
съществена фактическата и правна сложност на спора, наличието на задължителна
съдебна практика по въпроси, касае-щи предмета на спора, цената на претенцията,
обема на осъществената защита и броя на проведените открити съдебни заседания
по делото, като размерът на същото е съобразен с предвидения минимален такъв в чл.7,
ал.2, т.4 и ал.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за мини-малните размери на
адвокатските възнаграждения във визираната по-горе редакция.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“АД със седалище и адрес ***,
ЕИК *******, да ЗАПЛАТИ на А.И.Г. от
адрес: ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** – адв.С.Ч., сумата 70 000,00
/седемдесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с ПТП, настъпило на 03.11.2013 г.,
заедно със законната лихва, считано от 03.11.2013 г. до окончателното заплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 160 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДО-КАЗАН.
ОСЪЖДА А.И.Г. от адрес: ***, с ЕГН **********
и съдебен адрес: *** – адв.С.Ч., да ЗАПЛАТИ
на З.Д. „Б.И.“АД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******* на основание
чл.78, ал.3
ГПК по компенсация сумата 3 178,44 лева /три хиляди сто седемдесет и осем лева
и четири-десет и четири стотинки/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“АД със седалище и адрес ***,
ЕИК *******, да ЗАПЛАТИ на адвокат С.
С.Ч. – САК, с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2 798,24
лева /две хиляди седемстотин девет-десет и осем лева и двадесет и четири
стотинки/ – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“АД със седалище и адрес ***,
ЕИК ******* да ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски Градски съд на основание
чл.78, ал.6 ГПК сумата 2 800,00 /две хиляди и осем-стотин/ лева – държавна
такса по делото.
Решението
може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: